Решение по дело №9973/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1424
Дата: 21 април 2022 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20211110209973
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1424
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110209973 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от ИСТ. Н. М., ЕГН , с адрес гр.С,
обл.С, кв.“С“, бл., вх., ет., ап., против наказателно постановление №19-4332-
012457/04.07.2019 г., издадено от ВПД Началник Сектор към СДВР, ООП-
СДВР, с което на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, и
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени две административни
наказания: глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от два месеца, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ отЗДвП.
Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и незакосъобразност
на процесното НП, като издадено в нарушение на административно-
производствените правила. Твърди, че описаната в АУАН и пренесена в НП
фактическа обстановка, не отговаря на действителната такава, доколкото ПТП
въобще не е имало и не е напускал местопроизшествие, при неизпълнение на
визираните задължения в посочената като нарушена разпоредба за второто
вменено му деяние.
1
Твърди, че актосъставителят не е провел всестранно и пълно
разследване, не е събрал доказателства за виновността му, а това бездействие
е продъжено и от наказващият орган, който не е упражнил правомощията си
по чл.52, ал.4 от ЗАНН.
Навежда доводи, че липсва яснота какви точно нарушения е извършил,
с което е нарушено правото му на защита. В този смисъл сочи, че в
обжалваното НП не е изписано точно кои задължения като участник в ПТП не
е изпълнил и какво е следвало да бъде неговото поведение. Позовава се на
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Жалбоподателят, след приключване на съдебното следствие, моли
съда да отмени процесното НП.
Ответната страна по жалбата: ОПП-СДВР, надлежно призовани, не
изпращат процесуален представител и не вземат становище по наведените
възражения в жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление. Наказателното постановление е връчено лично на
жалбоподателя на 14.06.2021 г., видно от отразената разписка за връчване
върху него. Жалбата е подадена на същата дата - 14.06.2021 г., видно от
отразената дата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН за обжалване на НП, считано
от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя
М. е започнало със съставяне на АУАН, Серия Д, бл. №607997 на 18.06.2019
г. от мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР – Ант. Сп. Ст., в присъствието на
двама свидетели, очевидец и присъствали при установяване на нарушението
2
и съставяне на акта – Св. Й. Ат. и Е З П, за това, че:
На 29.11.2018 г., около 08:10 часа, в гр.С ул.“Г М“, ул.“В №, управлява
лек автомобил „Ф Г“, с рег.№, като поради недостатъчен контрол върху
автомобила, реализира ПТП в лек автомобил „В“, с рег.№, след което не
изпълнява задължението си като участник в ПТП, с което виновно е нарушил
разпоредбите на чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Актосъставителят отразил, както следва: че АУАН е съставен на
основание чл.40, ал.1 и ал.4, както и чл.43, ал.1 от ЗАНН, че от нарушението
са претърпени имуществени вреди, описани в Протокол за ПТП, както и
иззетите като доказатества – докладни записки, декларации и др., приложени
в преписката.
АУАН е предявен и връчен лично на жалбоподателя на датата на
неговото съставяне – 18.06.2019 г., без възражения от негова страна по
направените в него констатации. Жалбоподотателят не се възползвал от
правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН да представи писмени възражения в
законоустановения 3-дневен срок пред наказващия орган.
Въз основа на направените констатации в АУАН, ВПД Началник
Сектор към СДВР, ОПП-СДВР, издал против жалбоподателя обжалваното
НП №19-4332-012457 на 04.07.2019 г., с което му наложил административни
наказания, както следва:
1.На основание чл.185 от ЗДвП административно наказание глоба в
размер на 20 лева, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП;
2.На основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП административно наказание
глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
два месеца, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: процесните АУАН и НП; докладна
записка от полицейски служител Е К; Протокол за ПТП с рег.
№13072/29.11.2018 г., ведно със схема на ПТП; писмени сведения в
саморъчно попълнена декларация от Св. Й. Ат.; декларация от ИСТ. Н. М.;
справка картон на водач ИСТ. Н. М.; Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи и Заповед №8121к-9034/02.05.2019 г. на
министъра на вътрешните работи.
3
В подкрепа на изложената по-горе фактическа обстановка са и
събраните по делото гласни доказателства – обясненията на жалбоподателя
М. и показанията на свидетелите А. и С.. Съдът ги кредитира с доверие, тъй
като те изцяло съответстват на данните от събраните по делото писмени
доказателства, относно реализираното ПТП, мястото на неговото настъпване,
причинените имуществени вреди от деянието и конкретния механизъм на
настъпване на произшествието, така както е отразен в начертаната схема на
ПТП и в дадените писмени сведения в саморъчно попълнената декларация от
свидетеля А.. Обясненията на жалбоподателя М. изцяло кореспондират на
отразените данни в саморъчно попълнената от него декларация, като те не
оборват установените от посочените доказателства факти и обстоятелства,
още повече, че същият не отрича участието си в процесното ПТП и
механизмът на неговото настъпване.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно приложените
по делото два броя заповеди на министъра на вътрешните работи, в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните
функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34
от ЗАНН.
Съдът намира, че в хода на досъдебното производствно са допуснати
съществени по тежест нарушения на процесуалните правила, регламентирани
в разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 и на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, с оглед на
което направените възражени в жалбата, се явяват основателни. Направеното
словесно описание в АУАН и НП не покрива критериите на закона за наличие
на коректно и пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при
които е извършено, доколкото не става ясен, нито безспорно установеният от
събраните по делото доказателства механизъм на настъпване на процесното
ПТП, нито кои законови задължения не изпълнил виновният участник в ПТП.
Същевременно, недопустимо е с данни от приложените към преписката
доказателства да се попълват непълноти относно релевантните факти и
обстоятелства, предмет на настоящото производство. Горното е довело до
още едно допуснато в хода на административнонаказателното производство
съществено по тежест процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно
4
дадена правна квалификация на вменените нарушения, а оттам - и неправилно
определяне на санкционната разпоредба за всяко едно от тях, въз основа на
която е ангажирана отговорността на виновния за ПТП-то водач. Безспорно,
така допуснатите процесуални нарушения са ограничило правото на защита
на наказаното лице до степен, последното да не може да разбере за какво
точно нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
По отношение на първото вменено нарушение на жалбоподателя, съдът
намира следното: Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП урежда нарушение,
което се състои единствено в неизпълнение на задължението за непрекъснато
контролиране от водачите на управяваните от тях пътни превозни средства,
като цитираната нормата не изисква вследствие на това да е причинено ПТП.
В настоящият случай е описано нарушение, при което е реализирано ПТП с
имуществени вреди. Същевременно, разпоредбата на чл.179, ал.2, във връзка
с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП урежда състав на друг вид нарушение, при който
освен съставомерния признак: не спазване на правилата за изпреварване или
за заобикаляне, се предвижда и допълнителен резултат, а именно ПТП, което
не съставлява престъпление, с оглед характера и размера на причинените
имуществени вреди. Разликата в съставомерните елементи на двете
нарушения определя и разлика в предвидената от законодателя санкции.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че описаното в АУАН и
НП от фактическа страна първо нарушение, съставлява такова по чл.179, ал.2,
във вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП, а не по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Неправилната
правна квалификация на първото вменено на жалбоподателя нарушение е
довело до неправилно определяне на санкционната разпоредба от
наказващият орган – тази по чл.185 от ЗДвП, която е неприложима, предвид
настъпилия по-тежък резултат, вследствие поведението на нарушителя, т.е.
последният е наказан с административно наказание, несъответно на
вмененото му от фактическа и правна страна нарушение с АУАН и НП.
Горното е ограничило правото на защита на наказаното лице, доколкото
последното е било лишено от възможността да разбере за какво точно
нарушение е ангажирана отговорността му. Допуснатото процесуално
нарушение е съществено. То нарушава принципа, залегнал в чл.2, ал.1 от
ЗАНН – за законоустановеност на наказанието, което да е съответно на
5
определеното заканоустановено нарушение. Като постановено в
противоречие с този принцип, НП се явява незаконосъобразно и само на това
основание следва да бъде отменено в тази му част.
По отношение на второто вменено нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“
от ЗДвП, съдът намира следното: посочената разпоредба вменява в
задължение на водачите на МПС, когато при произшествието са причинени
само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на МВР на
територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените
им указания. Касае се за задължение за уведомяване на органите на МВР,
което предполага наличие на разногласия между участниците в ПТП, които
разногласия биха възникнали единствено при спиране и на двамата
участници. В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен начин, че след настъпване на ПТП, жалбоподателят е
спрял, но съзнателно е напуснал мястото на ПТП, без да изпълни
задължението си като водач на МПС, а именно: без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. Предвид изложеното, съдът намира, че при правилно
установена фактическа обстановка и авторство на деянието, на
жалбоподателят е вменено несъставомерно нарушение от обективна и
субективна страна. Наказващият орган не е констатирал тази нередовност в
съставения акт и налагайки санкция, макар и на основание съответстващата
разпоредба на посочената като нарушена правна норма в АУАН, неправилно
е приложил материалния закон. Горното е ограничило правото на защита на
наказаното лице, доколкото последното е било лишено от възможността да
разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като също е в
нарушение на принципа, залегнал в чл.2, ал.1 от ЗАНН – за
законоустановеност на наказанието, което да е съответно на определеното
законоустановено нарушение. Като постановено в противоречие с този
принцип, НП се явява незаконосъобразно и само на това основание следва да
бъде отменено и в тази му част.
С оглед на горното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
6
изцяло отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, приложима
по силата на чл.87 от ЗАНН, право на разноски има жалбоподателя. Такова
изрично изявление не е направено своевременно от правоимащата страна и не
са ангажирани доказателства за направените такива в настоящото
производство, доколкото нито жалбата е изготвена от адвокат, нито в
съдебното производство се явил такъв в качеството на надлежно
упълномощен процесуален представител на жалбоподателя. Предвид горното,
съдът не присъжда разноски.
Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр. с
чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-4332-
012457/04.07.2019 г., издадено от ВПД Началник Сектор към СДВР, ООП-
СДВР, с което на ИСТ. Н. М., ЕГН , с адрес гр.С, обл.С, кв.“С“, бл., вх., ет.,
ап., на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени две административни
наказания: глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от два месеца, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ отЗДвП, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град по реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от ИСТ. Н. М., ЕГН , с адрес гр.С,
обл.С, кв.“С“, бл., вх., ет., ап., против наказателно постановление №19-4332-
012457/04.07.2019 г., издадено от ВПД Началник Сектор към СДВР, ООП-
СДВР, с което на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, и
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени две административни
наказания: глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от два месеца, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ отЗДвП.
Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и незакосъобразност
на процесното НП, като издадено в нарушение на административно-
производствените правила. Твърди, че описаната в АУАН и пренесена в НП
фактическа обстановка, не отговаря на действителната такава, доколкото ПТП
въобще не е имало и не е напускал местопроизшествие, при неизпълнение на
визираните задължения в посочената като нарушена разпоредба за второто
вменено му деяние.
Твърди, че актосъставителят не е провел всестранно и пълно
разследване, не е събрал доказателства за виновността му, а това бездействие
е продъжено и от наказващият орган, който не е упражнил правомощията си
по чл.52, ал.4 от ЗАНН.
Навежда доводи, че липсва яснота какви точно нарушения е извършил,
с което е нарушено правото му на защита. В този смисъл сочи, че в
обжалваното НП не е изписано точно кои задължения като участник в ПТП не
е изпълнил и какво е следвало да бъде неговото поведение. Позовава се на
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Жалбоподателят, след приключване на съдебното следствие, моли
съда да отмени процесното НП.
Ответната страна по жалбата: ОПП-СДВР, надлежно призовани, не
изпращат процесуален представител и не вземат становище по наведените
възражения в жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление. Наказателното постановление е връчено лично на
жалбоподателя на 14.06.2021 г., видно от отразената разписка за връчване
върху него. Жалбата е подадена на същата дата - 14.06.2021 г., видно от
отразената дата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН за обжалване на НП, считано
от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално
1
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя
М. е започнало със съставяне на АУАН, Серия Д, бл. №607997 на 18.06.2019
г. от мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР – АС С, в присъствието на двама
свидетели, очевидец и присъствали при установяване на нарушението и
съставяне на акта – С Й А и Е З П, за това, че:
На 29.11.2018 г., около 08:10 часа, в гр.С, ул.“Г М“, ул.“В“ №,
управлява лек автомобил „Ф Г, с рег.№, като поради недостатъчен контрол
върху автомобила, реализира ПТП в лек автомобил „В“, с рег.№, след което
не изпълнява задължението си като участник в ПТП, с което виновно е
нарушил разпоредбите на чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от
ЗДвП.
Актосъставителят отразил, както следва: че АУАН е съставен на
основание чл.40, ал.1 и ал.4, както и чл.43, ал.1 от ЗАНН, че от нарушението
са претърпени имуществени вреди, описани в Протокол за ПТП, както и
иззетите като доказатества – докладни записки, декларации и др., приложени
в преписката.
АУАН е предявен и връчен лично на жалбоподателя на датата на
неговото съставяне – 18.06.2019 г., без възражения от негова страна по
направените в него констатации. Жалбоподотателят не се възползвал от
правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН да представи писмени възражения в
законоустановения 3-дневен срок пред наказващия орган.
Въз основа на направените констатации в АУАН, ВПД Началник
Сектор към СДВР, ОПП-СДВР, издал против жалбоподателя обжалваното
НП №19-4332-012457 на 04.07.2019 г., с което му наложил административни
наказания, както следва:
1.На основание чл.185 от ЗДвП административно наказание глоба в
размер на 20 лева, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП;
2.На основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП административно наказание
глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
два месеца, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: процесните АУАН и НП; докладна
записка от полицейски служител К; Протокол за ПТП с рег.
№13072/29.11.2018 г., ведно със схема на ПТП; писмени сведения в
саморъчно попълнена декларация от С Й А; декларация от ИСТ. Н. М.;
справка картон на водач ИСТ. Н. М.; Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи и Заповед №8121к-9034/02.05.2019 г. на
2
министъра на вътрешните работи.
В подкрепа на изложената по-горе фактическа обстановка са и
събраните по делото гласни доказателства – обясненията на жалбоподателя
М. и показанията на свидетелите А и С. Съдът ги кредитира с доверие, тъй
като те изцяло съответстват на данните от събраните по делото писмени
доказателства, относно реализираното ПТП, мястото на неговото настъпване,
причинените имуществени вреди от деянието и конкретния механизъм на
настъпване на произшествието, така както е отразен в начертаната схема на
ПТП и в дадените писмени сведения в саморъчно попълнената декларация от
свидетеля А. Обясненията на жалбоподателя М. изцяло кореспондират на
отразените данни в саморъчно попълнената от него декларация, като те не
оборват установените от посочените доказателства факти и обстоятелства,
още повече, че същият не отрича участието си в процесното ПТП и
механизмът на неговото настъпване.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно приложените
по делото два броя заповеди на министъра на вътрешните работи, в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните
функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34
от ЗАНН.
Съдът намира, че в хода на досъдебното производствно са допуснати
съществени по тежест нарушения на процесуалните правила, регламентирани
в разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 и на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, с оглед на
което направените възражени в жалбата, се явяват основателни. Направеното
словесно описание в АУАН и НП не покрива критериите на закона за наличие
на коректно и пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при
които е извършено, доколкото не става ясен, нито безспорно установеният от
събраните по делото доказателства механизъм на настъпване на процесното
ПТП, нито кои законови задължения не изпълнил виновният участник в ПТП.
Същевременно, недопустимо е с данни от приложените към преписката
доказателства да се попълват непълноти относно релевантните факти и
обстоятелства, предмет на настоящото производство. Горното е довело до
още едно допуснато в хода на административнонаказателното производство
съществено по тежест процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно
дадена правна квалификация на вменените нарушения, а оттам - и неправилно
определяне на санкционната разпоредба за всяко едно от тях, въз основа на
която е ангажирана отговорността на виновния за ПТП-то водач. Безспорно,
така допуснатите процесуални нарушения са ограничило правото на защита
на наказаното лице до степен, последното да не може да разбере за какво
точно нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
По отношение на първото вменено нарушение на жалбоподателя, съдът
3
намира следното: Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП урежда нарушение,
което се състои единствено в неизпълнение на задължението за непрекъснато
контролиране от водачите на управяваните от тях пътни превозни средства,
като цитираната нормата не изисква вследствие на това да е причинено ПТП.
В настоящият случай е описано нарушение, при което е реализирано ПТП с
имуществени вреди. Същевременно, разпоредбата на чл.179, ал.2, във връзка
с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП урежда състав на друг вид нарушение, при който
освен съставомерния признак: не спазване на правилата за изпреварване или
за заобикаляне, се предвижда и допълнителен резултат, а именно ПТП, което
не съставлява престъпление, с оглед характера и размера на причинените
имуществени вреди. Разликата в съставомерните елементи на двете
нарушения определя и разлика в предвидената от законодателя санкции.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че описаното в АУАН и
НП от фактическа страна първо нарушение, съставлява такова по чл.179, ал.2,
във вр. с ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП, а не по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Неправилната
правна квалификация на първото вменено на жалбоподателя нарушение е
довело до неправилно определяне на санкционната разпоредба от
наказващият орган – тази по чл.185 от ЗДвП, която е неприложима, предвид
настъпилия по-тежък резултат, вследствие поведението на нарушителя, т.е.
последният е наказан с административно наказание, несъответно на
вмененото му от фактическа и правна страна нарушение с АУАН и НП.
Горното е ограничило правото на защита на наказаното лице, доколкото
последното е било лишено от възможността да разбере за какво точно
нарушение е ангажирана отговорността му. Допуснатото процесуално
нарушение е съществено. То нарушава принципа, залегнал в чл.2, ал.1 от
ЗАНН – за законоустановеност на наказанието, което да е съответно на
определеното заканоустановено нарушение. Като постановено в
противоречие с този принцип, НП се явява незаконосъобразно и само на това
основание следва да бъде отменено в тази му част.
По отношение на второто вменено нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“
от ЗДвП, съдът намира следното: посочената разпоредба вменява в
задължение на водачите на МПС, когато при произшествието са причинени
само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на МВР на
територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените
им указания. Касае се за задължение за уведомяване на органите на МВР,
което предполага наличие на разногласия между участниците в ПТП, които
разногласия биха възникнали единствено при спиране и на двамата
участници. В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен начин, че след настъпване на ПТП, жалбоподателят е
спрял, но съзнателно е напуснал мястото на ПТП, без да изпълни
задължението си като водач на МПС, а именно: без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
4
произшествието. Предвид изложеното, съдът намира, че при правилно
установена фактическа обстановка и авторство на деянието, на
жалбоподателят е вменено несъставомерно нарушение от обективна и
субективна страна. Наказващият орган не е констатирал тази нередовност в
съставения акт и налагайки санкция, макар и на основание съответстващата
разпоредба на посочената като нарушена правна норма в АУАН, неправилно
е приложил материалния закон. Горното е ограничило правото на защита на
наказаното лице, доколкото последното е било лишено от възможността да
разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като също е в
нарушение на принципа, залегнал в чл.2, ал.1 от ЗАНН – за
законоустановеност на наказанието, което да е съответно на определеното
законоустановено нарушение. Като постановено в противоречие с този
принцип, НП се явява незаконосъобразно и само на това основание следва да
бъде отменено и в тази му част.
С оглед на горното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
изцяло отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, приложима
по силата на чл.87 от ЗАНН, право на разноски има жалбоподателя. Такова
изрично изявление не е направено своевременно от правоимащата страна и не
са ангажирани доказателства за направените такива в настоящото
производство, доколкото нито жалбата е изготвена от адвокат, нито в
съдебното производство се явил такъв в качеството на надлежно
упълномощен процесуален представител на жалбоподателя. Предвид горното,
съдът не присъжда разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
5