Р Е
Ш Е Н
И Е
N 243
гр.Русе, 26.05.2015 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание на двадесет и девети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря Е.Д. и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА гр. дело N614 по описа за 2014 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е регресен иск с правно основание чл.54 от ЗЗД.
Ищецът М. на п.- гр.С.
твърди, че с влязло в сила на 12.06.2012 г. решение по гр.д.№ 182/2008 г. по
описа на Русенския окръжен съд ответницата С.Х.Д. и МП били осъдени солидарно да
заплатят на А.Г. Т. и Р.Г. Т. сумата в размер на 18 500 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със
законната лихва, считано от 28.08.2006 г. до окончателното плащане.По
цитираното дело било установено, че претърпените имуществени вреди са от
установени с влязла в сила присъда нарушения на закона при изпълнение на
служебните задължения от ответницата като съдебен изпълнител в съдебно
изпълнителна служба при Русенския районен съд във връзка с изп.д.№
627/2002 г. Ответницата била пряк причинител на увреждането на лицата. Вината, противоправността на действията й и причинната връзка между
неправомерните й действия, изразяващи се в умишлено нарушаване на законовите
норми, регламентиращи изпълнителното производство и в съзнателно бездействие и
настъпилите за Т. имуществени вреди от продажбата на собствения им апартамент,
били установени с влязла в сила присъда по НОХД №389/2004 г. по описа на РОС.
Съдът приел, че било налице основание за ангажиране на обезщетителната
отговорност на ответницата на основание чл.45 от ЗЗД за причинените от нея вреди
като били осъдени солидарно с ответницата да ги заплатят на основание чл.49 от ЗЗД като възложител на работата. Отговорността им била ангажирана за чуждо
противоправно и виновно действие, тъй като към момента на увреждането
ответницата заемала длъжността съдебен изпълнител в СИС и в това си качество е
причинила деликта. С молба рег.№ 94-Д-22/18.07.2013
г.А.Т. и Р.Т. чрез пълномощник са отправили искане до МП за заплащане на
присъденото обезщетение като на основание на 122 от ЗЗД заплатила цялата
дължима сума- присъдената главница, заедно
със обезщетението за забава или сума в общ размер на 33 833.10 лв. като
плащането било извършено с платежни нареждания №№ Е00020/06.08.2013 г.,
Е00763/28.06.2013 г., Е00761/28.06.2013 и Е00019/06.08.2013 г.След извършеното
плащане на цялото задължение възникнало правото им на регресен
иск спрямо прекия причинител на вредите, чиято отговорност следвала от
разпоредбите на чл.127, ал.2 от ЗЗД, чл.49 от ЗЗД, чл.54 от ЗЗД, чл.203 от КТ и
чл.265 от ЗСВ. Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди
ответницата да заплати сумата в общ размер на 33 883.10 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира на
направените разноски.
Ответницата С.Х.Д. счита
предявеният иск за частично основателен като се позовава на разпоредбата на
чл.127 от ЗЗД и счита, че дължи само половината от процесната сума, както и че
не дължи направените разноски, тъй като не била уведомявана за изпълнението.
След преценка на събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представените преписи
от Заповед №20-03-1106/22.02.2086 г. на М. на п., акт за встъпване в длъжност и
заповед №ЛС-и-97/19.12.2003 г. се установява, че страните по делото са били в
трудово правоотношение за периода 22.02.1986 г.- 01.01.2004
г. като ответницата е заемала длъжността съдия изпълнител в СИС при Русенския
районен съд.
С присъда по НОХД
389/2004 г. по описа на Русенския окръжен съд, влязла в сила на 04.01.2008 г., С.Х.Д.
е призната за виновна в това, че през периода
от 20.02.2003 г. до 28.08.2003 г. в гр.Русе като длъжностно лице- съдия
изпълнител при Районен съд- Русе нарушила и не изпълнила служебните си
задължения, произтичащи от ГПК по чл.325, ал.1 от ГПК- не връчила на длъжника
призовка, с която да му даде седмодневен срок за изпълнение, по чл.361, ал.1 от ГПК- не посочила при описа на недвижимия имот изпълнителния лист, въз основа на
който се води изпълнителното дело, по чл.374, изр.второ от ГПК- не извършила
оценка на недвижимия имот, находящ се в гр.Р., бл.“***
по пазарната му цена с помощта на едно или повече вещи лица; по чл.354, ал.1 от ГПК- възложила недвижимия имот на А. Р. З. от гр.Р. без да е бил представен
изпълнителен лист с цел да набави за другиго- А. Р. З. от гр.Р. имотна облага и
от това настъпили немаловажни вредни последици за А. Г. Т. и Р.Г.Т., и двамата
от гр.С. в размер на 18 500 лв.- престъпление по чл.282, ал.1 от НК.
С влязло в сила решение
по гр.д.№ 182/2008 г. по описа на Русенския окръжен съд С.Х.Д. и М. на п. са осъдени солидарно да заплатят
на А. Г. Т. и на Р.Г. Т. сумата в размер
на 18 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено
увреждане в резултат на престъпление по чл.282, ал.1 от НК, извършено от С.Д.,
ведно със законната лихва, считано от 28.08.2006 г. до окончателното плащане.
На 31.10.2012 г. в полза
на Т. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила съдебно
решение.
С молба- вх.№
94-Д-22/18.07.2013 г. до М. на п. А. Т. и Р. Т. и с приложен към нея
изпълнителен лист са отправили искане до
ищеца да заплати дължимата сума.
С платежни нареждания,
представени в препис от делото, се установява, че на 28.06.2013 г. и на
06.08.2013 г. на А. Т. и Р. Т. са платени дължимите суми по изпълнителния лист
в общ размер на 33 883.10 лв.
Въз основа на установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Ищецът е предявил регресен иск с правно основание чл.54 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на
чл.54 от ЗЗД лицето, което отговаря за вреди,
причинени виновно от другиго, има
иск против него за това,
което е платил.
В настоящият случай
съдът счита, че е налице основание за реализиране на регресната
отговорност на ответницата.
Установи се по делото,
че за периода м. февруари 1986 г.-31.12.2003 г. страните са били в трудово
правоотношение като ответницата е заемала длъжността съдия изпълнител в СИС при
РРС. С присъда по НОХД 389/2004 г. по описа на Русенския окръжен съд, влязла в сила
на 04.01.2008 г., С.Х.Д. е призната за виновна в това, че през периода от
20.02.2003 г. до 28.08.2003 г. в гр.Русе като длъжностно лице- съдия изпълнител
при Районен съд- Русе нарушила и не изпълнила служебните си задължения, произтичащи
от ГПК по чл.325, ал.1 от ГПК- не връчила на длъжника призовка, с която да му
даде седмодневен срок за изпълнение, по чл.361, ал.1 от ГПК- не посочила при
описа на недвижимия имот изпълнителния лист, въз основа на който се води
изпълнителното дело, по чл.374, изр.второ от ГПК- не извършила оценка на
недвижимия имот, находящ се в гр.Р. бл.“*** по
пазарната му цена с помощта на едно или повече вещи лица; по чл.354, ал.1 от ГПК- възложила недвижимия имот на А. Р. З. от гр.Р. без да е бил представен
изпълнителен лист с цел да набави за другиго- А. Р. З. от гр.Р. имотна облага и
от това настъпили немаловажни вредни последици за А. Г. Т. и Р. Г. Т., и
двамата от гр.С. в размер на 18 500 лв.- престъпление по чл.282, ал.1 от НК.
Установи се също, че с
влязло в сила решение по гр.д.№ 182/2008 г. по описа на Русенския окръжен
съд С.Х.Д. и М. на п. са осъдени
солидарно да заплатят на А.Г.Т. и на Р.Г. Т.
сумата в размер на 18 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди от непозволено увреждане в резултат на престъпление по чл.282, ал.1 от НК, извършено от С.Д., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2006 г. до
окончателното плащане.
Солидарната отговорност
на ищеца е била ангажирана в качеството му на възложител на работата на
основание чл.49 от ЗЗД. В тази хипотеза възложителят на работата е солидарно отговорен с извършителя по отношение на
увредения, но не на лично
основание, не като причинител на вредата за
лични свои виновни действия или бездействия, а за такива на
извършителя на работата, при или
по повод на която са
причинени вредите. Неговата отговорност е гаранционна обезпечителна по силата на закона
и поради това платилият обезщетението възложител на работата
има право на регресен иск
срещу причинителя на вредата за
цялата сума на обезщетението.
В настоящият случай
ищецът установи, че е изплатил изцяло дължимото обезщетение на увредените лица
с извършени плащания на 28.06.2013 г. и на 06.08.2013 г. като е платил общо
сума в размер на 33 883.10 лв. Тази сума представлява вредоносния резултат,
причинен от ответницата като служител при ищеца, поради което с факта на
плащане за М. на п. е възникнало субективното право, регламентирано в чл.127,
ал.2 от ЗЗД и чл.54 от с.з.- правото на обратен иск срещу ответницата в
качеството й пряк причинител на вредите.
Платеното от ищеца
обезщетение е за обезщетяването на настъпилите вреди от деликт,
представляващ умишлено престъпление, за което с влязла в сила присъда
ответницата е призната за виновна. С оглед на това и и с оглед разпоредбата на
чл.203, ал.2 от КТ отговорността на ответницата е за пълния размер на платеното
от ищеца на увредените лица обезщетение. С оглед на това възраженията й за недължимост на цялата сума са изцяло неоснователни.
Наличието на визираните
в закона предпоставки обуславя основателността на предявеният иск, поради което
същият следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно разпоредбата на
чл.78 от ГПК в тежест на ответницата са направените разноски за производството.
Същата дължи на ищеца платената от него държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно правилото,
визирано в чл.78, ал.8 от ГПК.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.Х.Д., ЕГН ********** *** да заплати на М. НА П.- гр.С. сумата в размер на 33 883.10
лв., представляваща изплатено обезщетение за причинени имуществени вреди,
настъпили от престъпление съгласно издаден изпълнителен лист по гр.д.№182/2008
г. по описа на РОС, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2014 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 2901.81 лв.
Решението може
да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: