О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2936 15.08.2019 г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 15 август
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело
№ 224 по описа за 2019 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД гр. София, в която твърдят, че на 01.05.2017 г. било
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
„Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на
„Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем №
2673267/31.10.2016 г., било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране
на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК: ********* била правоприемник на
„Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК: *********. Длъжникът бил
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с
Уведомително писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД, изпратено с
известие за доставяне.
Сочат, че „Изи Асет Мениджмънт" АД
упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за
събиране на виемания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника било изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх. №
УПЦ-П-ИАМ/2673267 от 03.05.2017 г. за станалата продажба, чрез „Български пощи“
с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес на длъжника.
Видно от известието за доставяне, писмото било получено лично от ответника на
09.05.2017 г.
Към настоящата искова молба представят
и молят съда да приемете копие от уведомлението за извършената цесия от страна
на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/2673267 от 03.05.2017 г, което да връчи на ответника
ведно с исковата молба и приложенията нея в случай, че последният оспори
действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания.
Позовават се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение
№ 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/09 год. на II т.о.,
съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлявало
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното
право. От друга страна считат, че длъжникът можел да възрази за липсата на
уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече бил
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого било връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не било от значение за основателността
на иска, след като по делото безспорно се установяло, че претендираното с
исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение №
987/18.07.2011 г. на ВКС по гр. дело 867/2011г., IV г.о. и Решение № 173/15.04.2004
г. на ВКС по гр. дело 788/2013 г., ТК.
Твърдят, че на 31.10.2016 г. между „Изи
Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Б.Л.Л. /Заемател/ бил сключен Договор
за паричен заем с № 2673267, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се задължил да предостави
на Заемателя парична сума в размер на 800 лева, представляваща главница и чиста
стойност на кредита. На основание чл. 3 от Договора с подписването му Заемателя
удостоверявал, че е получил от Заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като
договорът имал силата на разписка за предадената, съответно получена заемна
сума. Редът и условията, при които Кредиторът бил отпуснал кредит на
Кредитополучателя, се уреждали от Договора и Общите условия към него. Така
предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на
Заемателя, съставлявала изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави
заема и създавал задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни
вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които
Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и било
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 869,40 лв. - чл. 2, т. 7, вр. т. 8. Така, договорната
лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 69,40 лв. Съгласно
разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се задължил да върне
кредита в срок до 30.03.2017 г. на 21 равни седмични погасителни вноски, в
размер на 41,40 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил
10.11.2016 г., а падежът на последната погасителна вноска - 30.03.2017 г.
С подписването на Договора за заем
Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го уведомил подробно за всички клаузи
от този договор, съгласявал се с тях, и че желаел договорът да бъде сключен.
На основание сключения Договор за
паричен заем и Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт" АД, в случай че Заемателят
забавил заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължал на Заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени
разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който имало
погасителна вноска, чието плащане било забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябвало да заплати заемателят, не можели да надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе
разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в
размер на 45,00 лв.
Съгласно клаузите на договора, а именно
чл. 4, ал. 1, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора
за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаряло
на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на
трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от 401 „Редовен", като поръчителите подписвали договор за поръчителство
ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която била издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, която да била валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не
представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 394,59 лева (чл. 4, ал. 2), която страните постигнали споразумение да
бъде разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер на 18,79 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателят била в размер на
60,19 лева.
На основание Закона за потребителския
кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била
начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от
11.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената
лихва бил 123,05 лева, който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за
всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва.
Длъжникът не извършил плащане по
дължимия паричен заем към Дружеството.
Срокът на договора бил изтекъл с падежа
на последната погасителна вноска, а именно 30.03.2017 г. и не бил обявяван за
предсрочно изискуем.
Сочат, че в тази връзка за
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД бил възникнал правен интерес от
подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК. Съдът уважил претенцията за сумите от главница 800.00 лв., договорна
лихва 69.40 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка
за неизпълнение 394.59 лв., обезщетение за забава в размер на 123.05 лв. и
такса разходи в размер на 45.00 лв. или обща сума в размер на 1432.04 лв. и по
образуваното ч. гр. д. 3929/2018 г., 10-ти състав по описа на Районен съд -
Стара Загора била издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на
установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславяло правния
им интерес от подаването на настоящата искова молба.
Молят съда да постанови съдебен акт, по
силата на който да признае за установено по отношение на ответника Б.Л.Л., ЕГН **********,***,
че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670Е40
следните суми:
- 800,00 лв. (осемстотин лева),
представляващи главница по договор за паричен заем;
- 69,40 лв. (шестдесет и девет лева и
40 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 10.11.2016 г. до 30.03.2017
г. (падеж на последна погасителна вноска);
- 45,00 лв. /четиридесет и пет лева/,
представляващи такса разходи;
- 394,59 лв. /триста деветдесет и
четири лева и 59 стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 10.11.2016 г. до 30.03.2017 г. (падеж на
последна погасителна вноска);
- 123,05 лв. (сто двадесет и три лева и
5 стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от 11.11.2016 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират разноските, направени в
хода на заповедното производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК както и направени
в хода на настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350.00 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника Б.Л.Л., чрез назначения му особен
представител адв. И.Д., в който оспорва по основание и размер предявения иск.
Сочи, че ответникът Б.Л.Л. сключил с
„Изи Асет Мениджмънт" АД договор за паричен заем № 2673267/31.10.2016 г.
По силата на този договор на ответника бил предоставен заем в размер на 800
лева със срок за връщане 21 седмици и размер на седмичната погасителна вноска -
41,40 лева. Договорена била и неустойка в размер на 394,59 лева, която също се
заплащала разсрочено, на вноски от по 18,79 лева, които се прибавяли към
погасителната вноска по заема. Падежът на последната вноска бил 30.03.2017г.
Заявява, че ищецът твърди, че е
правоприемник на заемодателя „Изи Асет Мениджмънт" АД, като се позовавал
на Рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., които вземания били
индивидуализирани в Приложение № 1. Съгласно чл. 2.1. от този договор, страните
по него изразили воля да прехвърлят и нови вземания, при спазване на условията
на договора, на месечна база. Покупната цена на прехвърлените вземания се
определяла в съответното Приложение № 1, което ставало неразделна част от
договора и имало силата и значението на допълнително споразумение.
Сочи, че видно от представеното с
исковата молба Приложение № 1, същото не съдържало цена, поради което счита, че
вземането на „Изи Асет Мениджмът” АД по договор за паричен заем № 2673267, не било
прехвърлено на ищеца. Даже и да се приемело, че такова има, то нямало
уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Подписът, положен на известието за
доставяне бил различен от подписа, положен на договора за паричен заем, поради
което оспорва извършеното уведомяване на Б.Л.. Твърди, че щом няма прехвърлено
вземане, респ. няма извършено уведомяване за прехвърляне, то ответникът не
дължал на ищеца никакви суми, което правил предявения срещу него иск
неоснователен.
Моли съда да приеме също, че
съдържащата се в чл. 4 (2) на договор за паричен заем № 2673267/31.10.2016 г.,
клауза за неустойка в размер на 394,59 лева е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави. Сочи, че тази неустойка била договорена за неизпълнение на
задължението по чл. 4(1), а именно задължение на длъжника да осигури в три
дневен срок от сключване на договора обезпечение на задължението си, чрез
поръчителство или банкова гаранция.
Според правната теория и съдебната
практика договорът за поръчителство бил съглашение между кредитор и поръчител,
а не между длъжник и поръчител. Последният поемал задължение не към длъжника, а
към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
Целта на договора за поръчителство бил кредитора да се сдобие с още един
„резервен" длъжник, от който може да търси изпълнение. Счита, че
изискването да бъдат представени две лица, поръчители можело да бъде поставено
на длъжника, като условие да бъде сключен договора за паричен заем. Такова
изискване не можело да бъде поставяно след сключването на този договор. В
договора за паричен заем № 2673267/31.10.2016 г. не било уговорено, че
неустойката по чл. 4(2) за неизпълнението на задължението по чл. 4(1) не се
дължи при погасяване изцяло на задълженията по договора. Или, ако ответникът
върнел предоставения заем в сроковете и вноските, които били договорени, но не
представил обезпечение, то той ще дължи обезщетение в размер на 394,59 лева.
Счита, че в случая неустойката била
уговорена не като обезщетение за неизпълнение на същинско задължение на
длъжника по договора за паричен заем, а за допълнително поставено изискване на
кредитора за представяне на обезпечение. Следователно неустойката противоречала
на разпоредбата на чл. 92 ЗЗД, който дефинира неустойката като предварително
уговорено обезщетение за неизпълнението на договорно задължение, служещо за
обезпечаване изпълнението на задължението. Договорената в чл. 4(2) неустойка не
обезпечавала изпълнението и не обезщетявала кредитора за неизпълнението на
основното договорно задължение за връщане на заетата сума. Посочва, че
заемополучателят ще дължи неустойка дори и при изпълнение на същинското си
задължение по договора за заем, ако не осигури поръчител в тридневен срок от
сключването му. Така договорена неустойката по чл. 4(2) излизала извън рамките
на присъщите на неустойката обезщетителна и обезпечителна функция, и
представлявала средство за неоснователно обогатяване на кредитора. Тя
противоречала на добрите нрави, тъй като се превръщала в необоснована санкция
за длъжника, необусловена от неизпълнение на същинско договорно задължение.
Следователно, като договорена в
противоречие с добрите нрави, претендираната от ищеца неустойка в размер на
394,59 лв. била недължима.
Поради гореизложените съображения, моли съда
да отхвърли предявения срещу Б.Л.Л. иск като неоснователен и недоказан.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл.
415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя характер и има
за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3929/2018 г. по описа на СтРС съществува. Страните следва да докажат всички
твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата молба и отговора. Ищецът
следва да докаже фактите, от които произтича вземането му, а ответникът –
възраженията си срещу вземането.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба, като им
РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно
уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява;
одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло
в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила;
при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.
НАПЪТВА
страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага
спорещите страни да постигнат споразумение.
Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане
– извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да приеме като
писмени доказателства приложените към исковата молба документи, тъй като същите
са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК, следва да приложи
ч.гр.д. № 3929/2018 г. по описа на РС-Стара Загора.
Предвид изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото:
Договор за паричен заем № 2673267/31.10.2016 г. и Тарифа на „Изи Асет
Мениджмънт" АД; Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт" АД; Предложение за
сключване на договор за паричен заем; Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
„Агенция за събиране на вземания” ООД; Потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 от 1.05.2017 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.;
Пълномощно от управителя на „Изи Асет Мениджмънт” АД, с което е упълномощено
„Агенция за събиране на вземания” АД да уведомява длъжници от името на „Изи
Асет Мениджмънт” АД; Уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез
„Агенция за събиране на вземания” АД изх. № УПЦ-П-ИАМ/2673267 от 03.05.2017 г.
за извършената цесия, ведно с известие за доставяне и обратна разписка.
ИЗИСКВА
за прилагане ч. гр. д.
3929/2018 г. по описа на Районен съд -
Стара Загора.
НАЗНАЧАВА съдебно - счетоводна експертиза, вещото лице
по която, след като се запознае с материалите по делото да отговори на въпроси,
поставени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице МИХАИЛ ДИМИТРОВ МИХОВ.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в
размер на 150 лв., които да се внесат от ищеца в 3 дневен срок от съобщението и
в същият срок да приложат по делото банковото бордеро.
УКАЗВА на ищеца в срок до следващо съдебно
заседание да представят с молба банкова сметка, ***зитив да им бъдат присъдени
претендираните разноски.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и
НАСРОЧВА същото за 23.10.2019г. от 10.30 ч., за която дата да
се призоват страните и вещото лице, след представяне на вносна бележка по
делото.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на
страните,а на ищеца и копие от отговора.
Разпореждането не подлежи на обжалване.