№ 1355
гр. Русе, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520106491 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу Т. В. М., в
която се твърди, че в полза на ищцовото дружество по ч.гр.д. №***/2024г. по
описа на Районен съд - Русе срещу ответницата е издадена заповед по чл.417
ГПК за вземане, произтичащо от сключен между страните договор за
потребителски кредит от 17.01.2022г. Потребителският кредит бил в размер на
9700лв., като заедно с дължимата договорна лихва и сключените застраховки
за сметка на кредитополучателя, общото вземане на ищцовото дружество по
договора възлизало на 13996,06лв. Цялата дължима сума била падежирала
към датата на депозиране на заявлението и не била изцяло изплатена от
кредитополучателя.
С оглед дадени от съда в заповедното производство указания за
предявяване на иск за установяване на вземането по процесния договор, се
моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за
установено, че Т. В. М. дължи на ищцовото дружество по Договор за
потребителски кредит от 17.01.2022г. сумата в размер на 8693,92 лв., от която
6827,30 лв. главница и 749,29 лв. договорна лихва, както и обезщетение за
забава, което към 06.02.2024г. било в размер на 1117,33лв. и за които суми
1
била издадена заповед за изпълнение по горепосоченото ч.гр.д. №***/2024г.
Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответницата,
оспорва основателността на предявения иск. Не се оспорва единствено
наличието на сключен договор за потребителски кредит и предоставянето на
ответницата на отпуснатата в заем сума. Оспорва се при сключване на
договора кредитополучателят да е имал яснота относно това какви суми
действително ще следва да върне. Начинът, по който било формулирано
задължението, включващо към главницата и застрахователни премии, не
давало възможност на кредитополучателят да се ориентира за точното си
задължение. Липсвала и ясна формулировка на годишния процент на
разходите по договора. На следващо място се оспорва, че е нарушена и
нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, изискваща всички елементи на договора да
бъдат с размер не по-малък от 12.
Допуснатите нарушения на императивни правни норми относно
определянето на годишния процент на разходите, както и на шрифта на
договора било основание за прогласяване недействителността на процесния
договор на основание чл. 22 ЗПК, в който смисъл била и установената съдебна
практика.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 17.01.2022г между страните по делото е сключен договор за
потребителски кредит №***, по силата на който ищцовото дружество е
предоставило на ответницата паричен кредит в размер на 9700лв. и е
финансирало заплащането на две застрахователни премии в общ размер на
1939,20лв., с които общият размер на кредита възлиза на 11639,20лв.
Уговореният ГЛП по договора е в размер на 18,37%, а ГПР възлиза на 19,57%
според чл. 10 от договора. Общата дължима сума по договора е изчислена на
13996,06лв., която кредитополучателят е следвало да заплати на 24 месечни
погасителни вноски с размер 583,17лв., първата с падеж 25.02.2022г., а
последната на 25.01.2024г.
По депозирано от ищцовата банка заявление е образувано ч.гр.д.
№***/2024г. по описа на РС – Русе и срещу ответницата е издадена Заповед
№***/15.02.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
2
документ по чл. 417 ГПК за дължимите суми по процесния договор, а именно:
6827,30лв. изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 15.02.2024г. до окончателното заплащане на задължението,
749,29лв. договорна лихва за периода 25.01.2013г. до 25.01.2024г., 1117,33лв.
обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 25.01.2023г. до
06.02.2024г., както и за сумите 173,88лв. държавна такса и 150лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза, на 17 и 18.01.2022г. ищцата е получила сумата от 9700лв., а
останалата част от главницата по договора (застрахователните премии) в
размер на 1939,20лв. само технически е преминала през банковата й сметка,
без тя да има възможност да се разпореди с нея. Вещото лице е установило, че
кредиторът е направил плащания към „Кардиф Животозастраховане“ на
21.02.2022г. в размер на 453 510,90лв., а на 21.02.2022г. в размер на
259 931,72лв., без да му е предоставена информация дали в тези общи
плащания са включени и застрахователните премии по процесния договор.
Общо платената сума по договора от кредитополучателя е в размер на
6489,34лв. и същата е отнесена от кредитора за погасяване съответно на
4811,90лв. главница, 1607,57лв. договорна лихва и 64,92лв. наказателни лихви
за забавени плащания. При това положение, според заключението на вещото
лице, към 15.02.2024г. (когато е депозирано заявлението по чл. 417 ГПК) и
към 05.09.2025г.(когато е изготвена експертизата), размерът на останалите
неплатени суми по процесния договор са: 6827,30лв. главница, 749,29лв.
договорна лихва и 489,62лв. обезщетение за забава върху главницата до
15.02.2024г.
По искане на „АПС Бета България“ ЕООД, дружеството е
конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца. Поради липса
на съгласие от страните по делото, дружеството не е заместило ищеца по
делото до приключване на производството.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1,
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
3
Представените по делото и неоспорени писмени доказателства
установяват възникването на твърдяното в исковата молба облигационно
правоотношение между страните по договор за кредит. Установява се
получаването от ответника на посочената в заем сума от 9700лв., както и
заплащането от кредитора на две застрахователни премии на трети лица –
застрахователни дружества, по сключени между тях и ответника
застрахователни полици. Няма спор по делото за дължимите според клаузите
на договора суми от ответника за погасяване на задължението му, както и за
размера на платеното от него. Спорен е въпросът относно действителността
на процесния договор.
Безспорно е, че по отношение на процесния договор намират
приложение специалните норми на ЗПК и общите на ЗЗД. Съгласно чл. 22
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за
потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, уреждащи начинът по
който следва да е посочен и формулиран ГПР. В процесния договор (чл. 10)
ГПР е посочен само като абсолютна величина – 19,57%. Не са посочени
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение №1 към ЗПК начин, каквото е изискването на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а само се препраща към Приложението. От текста на
договора потребителят не може да разбере какви други разходи по кредита
освен лихвата повишават размера на годишния процент на разходите. Не става
ясно с какво точно се увеличава ГПР до 19,57% при положение, че ГЛП е
посочен в размер на 18,37%. Не са посочени взетите предвид допускания,
нито числовите им изрази. При това положение следвайки утвърдената
съдебна практика следва да се приеме, че е нарушено основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин каквото е изискването на
чл.10, ал.1 ЗПК във връзка с чл. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. При това положение
съгласно чл. 22 и чл. 23 ЗПК следва да се приеме, че договорът за
потребителски кредит е недействителен и потребителят дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, в който смисъл са направени и възражения от
процесуалния представител на ответната страна.
При това положение ответницата като кредитополучател следва да
4
върне чистата стойност на предоставения и финансов ресурс. В случая това е
̀
размерът на сумата от 11 639,2лв. която включва предоставените парични
средства в размер на 9700лв. и заплатените от кредитора две застрахователни
премии за сметка и в полза на ответницата в размер на 1939,20лв. За достигане
до този извод съдът съобразява следното: в конкретния случай в процесния
договор ясно и категорично е посочено (чл. 19), че двете застраховки не са
условие за отпускане на кредита. Съгласно чл. 18 от процесния договор,
потребителят не е длъжен да предостави обезпечения на кредитора, а в чл.
7.2.2 е уредено, че при желание от страна на потребителя да сключи някоя от
застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, предлагани от Кредитора при условията на чл.19 (където изрично е
записано, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка), частта от
средствата по кредита, представляваща дължимата премия за конкретната
застраховка, се превежда директно от кредитора по банковата сметка на
съответния застраховател. Поради тези достатъчно ясни формулировки в
договора, няма основание да се приеме, че сключването на две застраховки и
заплащането на дължимите за тях премии е било „наложено“ на ответника и
те са били необходимо условие за получаване на кредита. С процесния
договор ответникът е изразил желание да сключи две застраховки с трето
лице и е упълномощил кредитора да заплати застрахователните премии, като
е поел задължение за връщане на сумите за тях. Следователно
недействителността на кредитното правоотношение не влече
недействителност на поетото задължение от ответника за връщане на сумите
платени по застраховките. Размерът на последните не би могъл да обоснове
нищожността на сключените застраховки и отпадане на задължението на
ответника да възстанови заплатените от кредитора суми по застраховките,
още повече, че кредиторът не е страна по застрахователното правоотношение,
а е действал само като застрахователен агент. Поради това евентуалната
недействителност на тези застрахователни договори не би могла да бъде
противопоставена на кредитора, който се явява трето лице, на което при
всички случаи ответникът дължи възстановяване на платените
застрахователни премии. Дори при недействителност на договора за кредит,
ответникът и неговите наследници се явяват ползващи се лица по
застрахователните договори (същите обвързват страните по тях) и биха могли
да се възползват от тях.
5
По изложените съображения общото задължение на ответницата към
ищцовата банка възлиза на 11639,20лв. От това задължение следва да се
извади сумата от 6489,34лв., която според изготвената експертиза
представлява реално направени вноски за погасяване на кредита, т.е.
остатъкът от дължимата главница по договора е в размер на 5 149,86лв. Върху
тази сума единствено е дължима законна лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 417 ГПК – 15.02.2024г. Предвид нищожността на договора,
ответницата не дължи договорни и наказателни лихви, както и обезщетение за
забава от по-ранна дата от депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК.
С оглед на изложеното, предявеният установителен иск следва да бъде
уважен за сумата от 5149,86лв. главница и отхвърлен до пълния предявен
размер от 6827,30лв., изцяло отхвърлен по отношение на претендираните
договорна лихва в размер на 749,29лв. и обезщетение за забава в размер на
1117,33лв.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски за настоящото и заповедното производство в
размери пропорционално на уважената част от исковете. За настоящото
производство ищецът е претендирал в представения списък по чл. 80 ГПК
479,20лв. разноски (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), от
които следва да се присъдят 283,86лв. а за заповедното производство от
претендираните 323,88лв. следва да се присъдят 191,85лв.
В полза на третото лице помагач „АПС Бета България“ ЕООД на
основание чл. 78, ал.10 ГПК не биха могли да бъдат присъдени разноски
(каквито е направило и претендирало). Доколкото не е бил изпълнен
фактическият състав на чл. 222 ГПК (липса на съгласие и на двете страни по
делото), третото лице помагач на страната на ищеца не е станало главна страна
до приключване на производството. По тази причина съдът не би могъл да му
присъди направените от него разноски по делото.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. В. М. ЕГН********** с адрес
гр. Русе, *********** дължи на "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК131134023,
6
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“
№52-54, представлявано от Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров
Димитров сумата от 5149,86лв. главница по договор за кредит от 17.01.2022г.,
ведно със законната лихва от 15.02.2024г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена Заповед №***/15.02.2024г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№***/2024г. по
описа на Районен съд - Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК131134023
срещу Т. В. М. ЕГН********** установителен иск в частта за сумите над
5149,86лв. до пълния предявен размер от 6827,30лв. за главница, 749,29лв.
договорна лихва за периода 25.01.2013г. до 25.01.2024г., 1117,33лв.
обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 25.01.2023г. до
06.02.2024г., за които суми е издадена Заповед №***/15.02.2024г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д.№***/2024г. по описа на Районен съд – Русе, като неоснователни.
ОСЪЖДА Т. В. М. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ***********, да
заплати на "ТИ БИ АЙ БАНК " ЕАД, ЕИК131134023, сумата от 283,86лв.
разноски за настоящото производство и сумата от 191,85лв. разноски по
ч.гр.д.№***/2024г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ищеца – „АПС Бета България“ ЕООД ЕИК203374133.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7