№ 6350
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20251100501648 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 21557/27.11.2024 г., постановено по гр.д. № 1236/2024 г. на
Софийски районен съд, 78 състав, на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът е осъдил ответника К. Д. В., ЕГН
**********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, следните
суми: сумата от 242,24 лева, представляващи главница за стойността на доставената
топлинна енергия до недвижим имот с адрес в гр. София, ул. „********, в периода
01.09.2020 г. – 30.04.2022 г., сумата от 47 лева, представляващи мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 07.11.2023 г., сумата
от 7,65 лева, представляващи цена на извършената услуга за дялово разпределение за
периода 01.07.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
главници, считано от датата на исковата молба – 08.01.2024 г., до окончателното
изплащане, както и сумата от 220,53 лева, представляващи разноски по делото. Съдът
е отхвърлил иска на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу К. Д. В.,
ЕГН **********, за главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г.
– 31.08.2020 г., както и иска за сумата от 1,56 лева, представляващи мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода 15.09.2021 г. –
07.11.2023 г.
Със същото решение на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът е осъдил ответника П. Д. В., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: сумата от
242,24 лева, представляващи главница за стойността на доставената топлинна енергия
до недвижим имот с адрес в гр. София, ул. „********, в периода 01.09.2020 г. –
1
30.04.2022 г., сумата от 47 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 07.11.2023 г., сумата от 7,65 лева,
представляващи цена на извършената услуга за дялово разпределение за периода
01.07.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от двете главници,
считано от датата на исковата молба – 08.01.2024 г., до окончателното изплащане,
както и сумата от 220,53 лева, представляващи разноски по делото. Съдът е
отхвърлил иска на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу П. Д. В., ЕГН
**********, за главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. –
31.08.2020 г., както и иска за сумата от 1,56 лева, представляващи мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода 15.09.2021 г. –
07.11.2023 г.
С горепосоченото решение на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД СРС е осъдил ответницата Д. Х. М., ЕГН
**********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, следните
суми: сумата от 346,06 лева, представляващи главница за стойността на доставената
топлинна енергия до недвижим имот с адрес в гр. София, ул. „********, в периода
01.09.2020 г. – 30.04.2022 г., сумата от 67,14 лева, представляващи мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 07.11.2023 г., сумата
от 10,94 лева, представляващи цена на извършената услуга за дялово разпределение за
периода 01.07.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от двете
главници, считано от датата на исковата молба – 08.01.2024 г., до окончателното
изплащане, както и сумата от 314,97 лева, представляващи разноски по делото. Съдът
е отхвърлил иска на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу Д. Х. М.,
ЕГН **********, за главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г.
– 31.08.2020 г., както и иска за сумата от 2,22 лева, представляващи мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода 15.09.2021 г. –
07.11.2023 г.
Със същото решение СРС е осъдил всеки от ответниците да заплати в полза на
бюджета на съда следните суми: К. Д. В. – 43,52 лева, П. Д. В. – 43,52 лева, Д. Х. М. –
62,16 лева.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца –
„МХ Елвеко” ООД, ЕИК *********.
Срещу частта от първоинстанционното решение, с която частично са уважени
исковете, е постъпила съвместна въззивна жалба от ответниците П. Д. В., К. Д. В. и Д.
Х. М. чрез особения представител адв. П. К.-Р.. В жалбата се поддържа, че решението
на СРС е неправилно. Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил, че
ищецът „Топлофикация София” ЕАД не е легитимиран по претенцията за дялово
разпределение. Поддържа се, че нито ищецът, нито дружеството, разпределител на
топлинна енергия, разполагат с данни за това през процесния период какъв е броят на
живущите физически лица. В тази връзка се твърди, че СРС не е следвало да
кредитира техническата експертиза в частта относно изчислената дължима стойност за
топла вода на база повече от едно лице. Поддържа се, че СРС не е обсъдил
възражението, че липсват реални отчети на топлинните уреди в процесния имот.
Твърди се, че не е обсъдено и възражението от отговора на исковата молба срещу
квотите на всеки от ответниците в съсобствеността. Предвид изложеното се иска
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на
предявените искове в цялост.
В установения за това срок е постъпил отговор от ищеца „Топлофикация
София” ЕАД, с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че СРС се е произнесъл в
съответствие с трайната съдебна практика и събраните доказателства по делото. Моли
2
се да се потвърди обжалваната част от първоинстанционното решение. Претендират се
разноски по делото.
Третото лице помагач на ищеца – „МХ Елвеко” ООД, заместено в хода на
процеса от правоприемника „Далсия” ООД, не взима становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от правна и фактическа
страна следното:
СРС е сезиран с обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното решение е правилно в обжалваната от ответниците част
поради следното:
Към исковата молба е представен Нотариален акт за учредяване на право на
строеж срещу задължение за построяване на жилища № 92, том II, рег. № 7810, дело
№ 314/2000 г. на нотариус А.Ч.. Видно от същия е предвидено срещу учреденото право
на строеж Д.К. В. и Д. Х. В.а да придобият собствеността върху апартамент 1, находящ
се на ет. 1 в жилищна сграда в поземлен имот в гр. София, ул. „********.
Представена е протокол от общо събрание на етажните собственици, в който
Д.К. В. се е подписал като собственик на ап. 1, находящ се в гр. София, ул. „********,
ет. 1. Подписът на Д.К. В. не е бил оспорван по реда на чл. 193 ГПК.
Представена е искова молба на Б. Д.а В.а, с която е поискано да се възстанови
запазената част на ищцата от ап. 1, находящ се в гр. София, ул. „********, ет. 1.
Представен е препис от искова молба на Д. Х. М., по която е образувано гр.д. №
31954/2012 г. на СРС. С молбата е поискано да се допусне делба на ап. 1, находящ се в
гр. София, ул. „********, при следните квоти: за Д. Х. М. – 5/12, за Д.К. В. – 5/12, за Б.
Д.а В.а – 2/12.
Представен е и препис от искова молба на Б. Д.а В.а, по която молба е
образувано гр.д. № 27664/2014 г. на СРС. В молбата се съдържа признание за това, че
с Решение от 06.12.2013 г. по гр.д. № 31954/2012 г. на СРС, в сила от 29.01.2014 г., е
допусната делба на апартамент 1, находящ се в гр. София, ул. „********, при
следните квоти: за Д. Х. М. – 5/12, за Д.К. В. – 5/12 и за Б. Д.а В.а – 2/12.
Към исковата молба е приложено удостоверение за наследници на Д.К. В.,
починал на 16.07.2020 г., разведен. От удостоверението е видно, че същият е оставил
за свои наследници по закон двамата си синове – К. Д. В. и П. Д. В..
От Столична община е представено удостоверение за наследници на Б. Д.а В.а,
починала на 25.10.2022 г. От удостоверението е видно, че Б. Д.а В.а е оставила за
свои наследници по закон внуците си К. Д. В. и П. Д. В..
На основание чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват при равни квоти.
3
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН низходящите на наследодателя, които са починали преди
него, се заместват от своите низходящи. По арг. от чл. 48, изр. 2 ЗН приемането на
наследството има обратно действие и произвежда действие от деня на откриване на
наследството, т.е. от деня, в който е настъпила смъртта на наследодателя.
От съвкупния анализ на горепосочените писмени доказателства се установява,
че процесният апартамент 1, находящ се в гр. София, ул. „********, е съсобствен
между ответниците К. Д. В., П. Д. В. и Д. Х. М.. СРС правилно е възприел, че
ответниците К. Д. В. и П. Д. В. са придобили по 7/24 ид.ч. от имота по наследство от
баща си Д.К. В. и от баба си Б. Д.а В.а. По делото нито се твърди, нито се доказва К.
Д. В. и П. Д. В. да са се отказали от правото си да наследят баща си К. Д. В. и баба си
Б. Д.а В.а.
От анализа на горепосочените писмени доказателства е видно също така, че
ответницата Д. Х. М. притежава останалите 10/24 ид.ч. от процесния имот.
По делото нито се твърди, нито се доказва ответниците да са се разпоредили с
правото на собственост върху процесния имот преди исковия период. Освен това по
делото не е спорно, а и се установява от изготвената техническа експертиза, че имотът
се намира в сграда, която е топлоснабдена.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Тоест през исковия период ответниците
К. Д. В., П. Д. В. и Д. Х. М. са имали качеството на битови клиенти на топлинна
енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. В този смисъл е установено по делото
съществуването на облигационно отношение между „Топлофикация София” ЕАД и
тримата ответници, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия. По
делото не се твърди и не се установява трето за спора лице да е сключило договор за
продажба на топлинна енергия за процесния имот през исковия период. Поради това
исковете, предявени срещу ответниците, са доказани по основание. В подкрепа на този
извод е и Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на III Г.О. на ВКС.
Противно на твърденията във въззивната жалба, от приетата без възражения от
страните техническа експертиза се установява, че в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022
г. фирмата за дялово разпределение е извършвала отчет на топлинните уреди в имота.
Изготвяни са документи за главни отчети, които са коректно отразени в
изравнителните сметки. Вещото лице изрично е посочило, че изчислената топлинна
енергия за подгряване на топла вода е изчислена по реален отчет. За изводите си
вещото лице се е основало на предоставени му документи от „Топлофикация София”
ЕАД и третото лице помагач.
Следва да се подчертае освен това, че по делото е представена подписана от
Д.К. В. техническа характеристика от 04.12.2002 г. на топлоснабден имот с адрес в гр.
София, ул. „********. Характеристиката не е оспорвана по реда на чл. 193 ГПК,
поради което съдът е длъжен да приеме, че изявленията изхождат именно от
наследодателя Д.К. В.. В характеристиката е посочено, че в процесния имот има един
щранг за топла вода и 3 лица, които ползват топла вода с узаконен водомер.
Не може да се сподели възражението на въззивниците, че „Топлофикация
София” ЕАД не е легитимирано да търси цената на предоставената услуга за дялово
разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда в режим на етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение, като начинът за неговото извършване е регламентиран в ЗЕ и Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Услугата за извършване на дялово
4
разпределение е възмездна и е в тежест на лицата, ползвали топлинната енергия.
По арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие към клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия. Към исковата молба са приложени общите условия
на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., публикувани във в. „Монитор”, брой от
11.07.2016 г.
Съгласно Решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на II Т.О. на ВКС и
Определение № 90/27.01.2015 г. по гр.д. № 6381/2014 г. на III Г.О. на ВКС не
съществува пречка, ако на съда е известно в кои вестници са публикувани общите
условия, същите да бъдат посочи в съдебното решение. В случая е общоизвестно, че
общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са публикувани в местния
вестник „19 минути“, бр. 1764 от 11.07.2016 г., достъпен на електронната страница на
вестника.
Предвид горното общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са
влезли в сила съгласно чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ тридесет дена след публикуването им,
т.е. на 11.08.2016 г. Тези общи условия обвързват всички потребители на топлинна
енергия, без да е необходимо да са изрично и писмено приети от клиентите. Общите
условия се прилагат, доколкото между клиентите и „Топлофикация София” ЕАД
липсват индивидуални уговорки, регулиращи доставката на топлинна енергия.
Съгласно чл. 22 от общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г.
клиентите заплащат на „Топлофикация София” ЕАД цената за извършената услуга
„дялово разпределение“.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено на „МХ
Елвеко“ ООД. Това се установява от представените и неоспорени по реда на чл. 193
ГПК протокол от общо събрание за избор на фирма за дялово разпределение, подписан
от Д.К. В., и Договор № 543-II от 28.10.2002 г., сключен от етажната собственост чрез
Д.К. В., наследодател на ответниците К. Д. В. и П. Д. В.. Не се установява посоченият
договор да е бил прекратен преди исковия период. Напротив, от техническата
експертиза по делото се установява, че именно „МХ Елвеко” ООД е извършвало
дяловото разпределение през исковия период в процесната жилищна сграда.
Според представения по делото договор, сключен между „Топлофикация
София“ ЕАД и „МХ Елвеко“ ООД, ищецът „Топлофикация София“ ЕАД заплаща на
„МХ Елвеко“ ООД извършваните услуги за дялово разпределение. По делото няма
твърдения или доказателства този договор да е бел прекратен преди исковия период.
Следователно „Топлофикация София“ ЕАД е легитимирано да събира от
потребителите цената за предоставената услуга „дялово разпределение“.
Във въззивната жалба не се съдържат други конкретни оплаквания срещу
изводите на първоинстанционния съд. Поради това ограниченият въззивен съд
съгласно чл. 269 ГПК не следва да извършва по-нататъшна проверка на
първоинстанционното решение. В този смисъл е Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д.
№ 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС. Следва да се посочи обаче, че при служебно
извършената проверка въззивният съд не констатира допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми.
Предвид горното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната от ответниците част.
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има само
5
въззиваемият „Топлофикация София” ЕАД. Същият е претендирал юрисконсултско
възнаграждение за производството пред СГС. Последното съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
се определя от съда.
С оглед вида на спора, неголямата правна и фактическа сложност на делото и
извършената работа от процесуалния представител на въззиваемия, съдът намира, че
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство следва да се определи на
50 лева. Тази сума трябва да бъде пропорционално разпределена между всеки от
въззивниците в съответствие с притежаваните от тях квоти в съсобствеността на
процесния топлоснабден имот. Следователно всеки от К. Д. В. и П. Д. В. трябва да
бъде осъден да заплати разноски на „Топлофикация София“ ЕАД разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 14,58 лева. Д.
Х. М. следва да бъде осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД разноски за
юрисконсултско възнаграждение за производството пред СГС в размер на 20,84 лева.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК особеният представител на въззивниците е
бил освободена от внасянето на държавна такса при депозирана на въззивната жалба.
Следователно държавната такса следва да бъде събрана с решението по делото.
Поради обстоятелството, че въззивната жалба е неоснователна всеки от въззивниците
К. Д. В., П. Д. В. и Д. Х. М. следва да бъдат осъден на основание чл. 77 ГПК да
заплати в полза на Софийски градски съд сумата от 50 лева, представляващи държавна
такса за въззивното производство.
Предвид цената на всеки от предявените обективно и субективно съединени
искове на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21557/27.11.2024 г., постановено по гр.д. №
1236/2024 г. на Софийски районен съд, 78 състав, В ЧАСТИТЕ, с които:
- на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
К. Д. В., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, следните суми: сумата от 242,24 лева, представляващи стойността на
доставената топлинна енергия до недвижим имот с адрес в гр. София, ул. „********, в
периода 01.09.2020 г. – 30.04.2022 г., сумата от 47 лева, представляващи мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 07.11.2023 г.,
сумата от 7,65 лева, представляващи цена на извършената услуга за дялово
разпределение за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от двете главници, считано от датата на исковата молба – 08.01.2024 г., до
окончателното изплащане;
- на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
П. Д. В., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, следните суми: сумата от 242,24 лева, представляващи стойността на
доставената топлинна енергия до недвижим имот с адрес в гр. София, ул. „********, в
периода 01.09.2020 г. – 30.04.2022 г., сумата от 47 лева, представляващи мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 07.11.2023 г.,
сумата от 7,65 лева, представляващи цена на извършената услуга за дялово
разпределение за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от двете главници, считано от датата на исковата молба – 08.01.2024 г., до
окончателното изплащане;
6
- на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Д. Х. М., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, следните суми: сумата от 346,06 лева, представляващи стойността на
доставената топлинна енергия до недвижим имот с адрес в гр. София, ул. „********, в
периода 01.09.2020 г. – 30.04.2022 г., сумата от 67,14 лева, представляващи мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 07.11.2023 г.,
сумата от 10,94 лева, представляващи цена на извършената услуга за дялово
разпределение за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от двете главници, считано от датата на исковата молба – 08.01.2024 г., до
окончателното изплащане.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила като
необжалвано в установените за това срокове.
ОСЪЖДА К. Д. В., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 14,58 лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
ОСЪЖДА К. Д. В., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 77 по сметка
на Софийска градски съд сумата от 50 лева, представляващи държавна такса по
въззивната жалба.
ОСЪЖДА П. Д. В., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 14,58 лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
ОСЪЖДА П. Д. В., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 77 ГПК по
сметка на Софийска градски съд сумата от 50 лева, представляващи държавна такса
по въззивната жалба.
ОСЪЖДА Д. Х. М., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 273 вр. чл.
78, ал. 3 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 20,84 лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Д. Х. М., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 77 ГПК по
сметка на Софийска градски съд сумата от 50 лева, представляващи държавна такса
по въззивната жалба.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца –
„Далсия” ООД, ЕИК *********, правоприемник на „МХ Елвеко” ООД, ЕИК
*********.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7