ПРОТОКОЛ
№ 5619
гр. Варна, 14.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
и прокурора Р. Х. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Христова - Желева Частно
наказателно дело № 20253110204602 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ВРП – надлежно уведомена, като представител се явява прокурор Р. М..
ОБВИНЯЕМИЯТ М. И. М. – явява се лично, води се от служители на РД „Охрана“
гр. Варна и с адв. Я.Г., назначен за служебен защитник в хода на ДП и приет от съда от днес.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. М.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.64 от НПК
На осн. чл. 272 от НПК се сне самоличността на обвиняемия:
ОБВ. М. И. М. – роден на ***г. в гр. Перник, българин, български гражданин, със
1
средно образование, женен, осъждан, не работи, регистриран в бюрото по труда, ЕГН
**********.
СЪДЪТ докладва внесеното искане от ВРП за вземане мярка за неотклонение по реда
на чл. 64 ал. 1 от НПК на обв. М. И. М. по досъдебно производство № 1749/2025г. по описа
на Първо РУ при ОД на МВР – Варна.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането напълно във вида, в който е представено.
Нямам искания за отвод.
Няма да соча доказателства.
АДВ. Г.: Запознати сме с искането. Нямаме искания за отвод. Няма да соча
доказателства.
СЪДЪТ, счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, считам че са налице предпоставките на
чл. 64, ал. 1 от НПК за вземане на МНО „Задържане под стража“ по отношение на обв. М. И.
М. поради следните съображения: считам, че са налице предпоставките на чл. 63 от НПК, а
именно от събраните по делото доказателства може да се направи обосновано
предположение, че М. е извършител на престъплението, за което е бил привлечен като
обвиняем по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр.чл. 129, ал. 2 вр.ал. 1 от НК. Обвинението се подкрепя от
свидетелските показания на свидетелите И.М.М., Е.М.М. и д-р З.Д.Н., както и съдебно
медицинското становище и медицинските документи, които са приложени по делото.
Престъплението, за което М. е привлечен в качеството на обвиняем е тежко по смисъла на
чл. 93, т. 7 от НК и е предвидено наказание лишаване от свобода от две до десет години.
Същевременно се установява, че е налице и реалната опасност обв. М. да извърши друго
престъпление в случай, че му бъде наложена мярка по-лека от „Задържане под стража“,
доколкото деянието предмет на настоящото наказателно производство е извършено в
изпитателния срок на предходна присъда. От справката за съдимост е видно, че същият е
осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 1323/2024г. по описа на РС – Добрич, влязла в
сила 13.12.2024г., с която и бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК и му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест
месец, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години, което сочи, че
обв. М. е лице с висока обществена опасност. Налице е и реална опасност той да се укрие,
доколкото същият има постоянен адрес и местоживеене в гр. Добрич, а деянието предмет на
настоящото наказателно производство е извършено на територията на гр. Варна, в дома на
сина му, където живее и неговата съпруга Е.М. след тяхната раздяла. След като е извършил
деянието обв. М. е напуснал територията на гр. Варна, същият е търсен от страна на
2
органите на МВР и е установен на територията на гр. Добрич. Предвид гореизложеното,
предлагам на осн.чл. 64, ал. 1 от НПК по отношение на обв. М. да бъде взета МНО
„Задържане под стража“.
АДВ. Г.: Уважаеми районен съдия, ще Ви моля да не уважавате искането на
представителя на обвинението за вземане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ по отношение на моя подзащитен обв. М. М.. Считам, че по отношение на него
не са налице основанията на закона както изисква чл. 64, ал. 4 от НПК, за да му бъде взета
най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. По отношение на него не е
налице нито едно от основанията по чл. 63, ал. 1 НПК. Дори и доказателствата по делото да
сочат за обосновано предположение той да е извършил посоченото от представителя на
обвинението престъплението причиняване на средна телесна повреда в условията на
домашно насилие на съпругата си Е.М., дори и това да е налице не считам, че
доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност той да се укрие или да
извърши престъпление. Вярно е, че е осъждан и в момента изтърпява наказание лишаване
от свобода за срок от шест месеца, което е отложено с тригодишен изпитателен срок, но в
случая не е налице нито едно от обстоятелствата посочени в ал. 2 на чл. 63 от НПК, когато
Законът приема, че е налице такава реална опасност. Обв. М. има постоянен адрес в гр.
Добрич, където живее, а пострадалата в момента е в болница. Ето защо считам, че няма
реална опасност той да се укрие или да извърши престъпление по отношение на нея или
друго престъпление. Считам, че една по-лека мярка за неотклонение като „Домашен арест“
или „Парична гаранция“ би гарантирала той да не се отклони от следствие и съд, или да
извърши престъпление. Ето защо моля да не уважавате искането на представителя на
обвинението моя подзащитен да бъде задържан под стража и моля за по-лека мярка за
неотклонение.
ОБВ. М.: Просто ме предизвикаха. Присмиваха ми се с любовника й и просто не
издържах. Това е най-голямата грешка в живота ми. Разкайвам се и много съжалявам. 25
години съм я гледал като писано яйце. Хванах я с комшията, с шефа й и я изгоних, и тя
дойде при сина ми да живее. И 5 години стоях сам и я молех моля ти се да се съберем. Аз
отидох една сутрин да пия кафе и тя ми се подиграва с любовника й. Много съжалявам и
много се разкайвам. Никога никой не съм удрял /обв. М. плаче/. Много съжалявам.
НА ОСН. ЧЛ. 297, АЛ. 1 ОТ НПК ДАВА НА ОБВИНЯЕМИЯ
П О С Л Е Д Н А Д У М А :
ОБВ. М.: Нямам какво друго да кажа.
СЪДЪТ след като разгледа внесеното искане от Районна Прокуратура – Варна по
реда на чл. 64, ал. 1 от НПК и след като се запозна с материалите по досъдебно
производство ДП № 1749/2025г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Варна намира, за
установено следното:
От страна на РП – Варна така направеното искане се поддържа с аргументите, че има
опасност обвиняемият да се укрие и да извърши престъпление.
3
Становището на защитата е, че не е налице реална опасност обвиняемият да се укрие
или да извърши престъпление.
Обвиняемият изразява съжаление за случилото се.
Видно от доказателствата по делото на 11.11.2025г. М. И. М. с ЕГН **********, е
привлечен в качеството на обв. за престъпление по чл. чл.131,ал.1, т.5а вр. чл.129, ал.2 вр.
ал.1 от НК по ДП № 1749/2025г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Варна, т.е. за
средна телесна повреда извършена в условието на домашно насилие.
За престъплението по чл.131,ал.1, т.5а вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК законодателят е
предвидил съответно наказание „Лишаване от свобода“ от две до десет години.
Съдът прие, от данните по делото, че искането на ВРП за вземането на най-тежката
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е основателно, по следните съображения.
За да вземе решение за предварително задържане на едно лице, съдът следва да направи
обобщена преценка на наличните данни по делото и да се увери дали полицията и
прокуратурата имат основание за своите подозрения, тоест дали съгласно българското
законодателство е налице предположение , подозрение в извършване на деяние, наказуемо с
наказание „Лишаване от свобода“ или по-тежко наказание, както и дали данните по делото
сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление.
По отношение на основателността на подозрението съдът намира, че такива данни са
налични по делото. От събраните по делото до този момент доказателства приложени в
настоящото наказателно производство- гласните доказателства по делото, а именно
свидетелските показания на разпитаните свидетели –Е.М.М. /пострадалата по делото/
И.М.М. и З.Д.Н. лекар в МБАЛ „Света Марина“ гр. Варна, медицинското становище
изготвено от д-р Д.Д. –Началник на Отделение по Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-
Варна“ АД, докладната записка на мл. Разузнавач при Първо РУ-Варна И.Х., прегледал
записите от охранителните камери на ул.“Веслец“ №34 и др., съдът направи обобщена
оценка на наличните данни по него и установи, че съществува основателното подозрение, че
обвиняемият М. има съпричастност към престъплението, в които е обвинен. В тази посока е
и експертното становище на вещото лице д-р Д. – Началник на отделение по съдебна
медицина при МБАЛ „Света Анна“ гр. Варна, от което са видни вида и медико-
биологичните характеристики на нараняванията причинени на пострадалата. От това
медицинско свидетелство безспорно е видно, че на пострадалата М.а са причинени
травматични увреждания, всяко едно от които изпълва медико-биологичните показатели на
средна телесна повреда – счупени три ребра, пневмоторакс, който е свързан с опасност за
живота, което е довело и до оперативна намеса за преодоляване на това
животозастрашаващо състояние. Съдът отчете и обстоятелството, че от началото на
разследването по делото са изминали реално само три дни, но на практика по същото са
събрани обем от доказателства, така щото към настоящия да може разумно да се подозира,
че именно обв.М. е съпричастен към престъплението, в което е обвинен. Следва да се
4
посочи, че в такъв вид производства законодателят не изисква да бъдат събрани категорични
доказателства относно вината на обвиненото лице, които да са в обем достатъчен за
постановяване на осъдителна присъда, а е необходимо единствено те да са в обем
достатъчен, за да може съдът да сформира само обосновано предположение, подозрение за
съпричастност на обвиненото лице. Такова подозрение в случая по делото е налично. При
това положение съдът, намира че е налице първата изискуема от закона предпоставка, а
именно обосновано предположение, подозрение за авторство на деяние.
Следва да се отговори в настоящото производство още и дали е налице следващата
предпоставка, която нормите на чл. 63 от НПК изискват, а именно опасността обвиненото
лице да се укрие или да извърши престъпление. По отношение на тази предпоставка съда
намира за нужно да отбележи, че основна цел на мярката за неотклонение, визирана в чл. 57
от НПК, е да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети
привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда. Видно от материалите по делото обв.
има адресна регистрация – постоянен и настоящ адрес в гр.Добрич, където живее. Няма
данни обв.М. да полага труд. От приложената по делото справка съдимост пък е видно, че
същият е обсъждан по НОХД №1323/2024г. по описа на РС –Добрич за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, по което му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 6
месеца, което на основание чл.66, ал.1 от Нк е било отложено с изпитателен срок от три
години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС, като съдебният акт, с който
са наложени наказанията е влязъл в сила на 13.12.2024г. т.е. преди по-малко от една година.
Горното означава, че деянието предмет на настоящото обвинение се явява извършено в
изпитателния срок на тази присъда. От данните по делото е видно, че и по време на
деянието , за което е привлечен като обвиняем понастоящем също е употребил алкохол. От
друга страна в гласните доказателства по делото се съдържат такива, че обв. е отправял и
закани спрямо личността на пострадалата, а съдебномедицинското становище е установило
и контузия на гръкляна т.е. са налице данни и за други деяния съставомерни по НК.
Гласните доказателства по делото сочат и че обв. М. е причаквал пострадалата до работното
й място , където е упражнявана физическа агресия спрямо нея. Т.е. налице са данни, че обв.
следи пострадалата и смущава нормалния й ритъм на живот. На следващо място
приложената по делото докладна записка изготвена от служител при Първо РУ при ОД на
МВР – Варна изгледал записите от охранителните камери на адреса, на който се твърди, че
се е случило деянието е ведно, че обв. М. е влязъл в кооперацията без да е бил пуснат от
някой от семейството, а изчаквайки и възползвайки се от излизането на друго лице от същия
вход. От друга страна от материалите по делото е видно, че обв. не полага труд, липсват
данни за трудова заетост. Всичко гореизложено, съчетано с интензитета на деянието , за
което е повдигнато обвинение на ДП прави разумността на подозрението, че обв.М. би
могъл да извърши престъпление осезаема и съществуваща с голяма степен на вероятност.
С оглед на горното, съдът намира, че към настоящия момент единствената адекватна
мярка спрямо обвиненото лице е именно „Задържане под стража“, тъй като очевидно
развитието на ДП продължава, и всяка друга МНО би могла да попречи на разкриването на
5
обективната истина по делото. Освен горното целта на МНО е не само да се попречи на
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, а и да осуети привеждане на
евентуално влязла в сила присъда.
ВОДИМ от горното СЪДЪТ на осн. чл. 64, ал. 4 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА" ПО
ОТНОШЕНИЕ НА М. И. М. ЕГН **********, обвиняем по Досъдебно производство ДП
№ 1749/2025г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Варна.
Настоящото определение подлежи на обжалване или протест в 3-дневен срок от днес
пред ВОС.
НАСРОЧВА производството пред ВОС в случай на жалба или протест на
19.11.2025г. от 13:00 часа, за която дата и час обвинението и защитата са редовно уведомени,
а обвиняемия да се призове чрез Началника на ОСлС Варна.
Препис от определението да се връчи на служител на РД „Охрана“ гр.Варна за
сведение и незабавно изпълнение.
След влизане на определението в сила, препис от същото и ДП № 1749/2025г. по
описа на Първо РУ при ОД на МВР – Варна да се изпратят на ВРП, по компетентност.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в с.з. което приключи в 11:22 часа.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
6