Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
04.03.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В
състав, в закрито съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 15860 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Т.С.“-ЕАД, гр.София - длъжник по изпълнително дело № 20198600401912 по описа на ЧСИ В.М., подадена чрез юрк.М.К.срещу разпореждане от 06.11.2019 г., обективирано в съобщение
с изх.№ 94155/06.11.2019 г., с което е оставено без уважение възражение по
изпълнително дело № 20198600401912 по описа на ЧСИ В.М. с вх.№ 61992/06.11.2019 г./ подадено по куриер на
04.11.2019 г./. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че претендираното
от взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност по
изпълнителното дело. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението- Д.И.С., чрез
пълномощника си адв.П.Х.в писмен отговор, оспорва частната жалба и моли съда да я остави без уважение, като неоснователна. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
ЧСИ В.М. е изложила мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за
неоснователност на частната жалба.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 20198600401912 по описа на ЧСИ В.М. е образувано на 30.10.2019 г. по молба на Д.И.С.,
подадена чрез пълномощника си адв.П.Х., въз основа на изпълнителен лист от 28.10.2019 г., издаден от Софийски районен съд, І Гражданско
отделение, 36 състав, по гр.дело № 60868/2018 г. срещу „Т.С.“-ЕАД, гр.София, за
заплащане на сумата посочена в него.
В срока за доброволно изпълнение, длъжникът
„Т.С.“-ЕАД, гр.София, чрез юрк.М.К.е
депозирал на 06.11.2019 год. възражение, с което е направено възражение за
прекомерност на посочените в поканата за доброволно изпълнение, адвокатски хонорар
и разноски/ такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ/, като е поискано размера на
определените разноски да бъде намален, като претендираното адвокатско
възнаграждение да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/
09.07.2004 год., минимални размери.
С разпореждане от 06.11.2019 г.,
обективирано в съобщение с изх.№ 94155/06.11.2019 г., ЧСИ В.М. е оставила без
уважение възражение по изпълнително дело № 20198600401912 по описа на ЧСИ В.М. с вх.№
61992/06.11.2019 г./ подадено по куриер на 04.11.2019 г./.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението
за възлагане. В случая отказът на ЧСИ да намали разноските за адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност, както и размера на пропорционалната такса
по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, обективиран в разпореждане от 06.11.2019 год. има
характер на постановление за разноски и подлежи на обжалване по реда на чл.435,
ал.2 от ГПК в какъвто смисъл е и определение № 170 от 25.03.2011 год. по
ч.гр.дело № 297/ 2010 год. на ВКС. Жалбата е подадена в законоустановения
едноседмичен срок, от активно легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
По отношение на размера на таксите по
изпълнението:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.
1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите
по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния случай. Такси по изпълнението
се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният
размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по
изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се
връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на
които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса,
сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената
предплата и последиците при неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по
изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес
/чл. 83 ЗЧСИ/.
В настоящия случай, съдът приема,
че пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ е неправилно определена от
ЧСИ В.М.. Съгласно т. 26, б. "б" от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса
върху събраната сума, както следва: от 100 до 1000 лв.-10 лв. плюс 10 на сто за
горницата над 100 лв. Според забележка 4 към т. 26 от тарифата в размера на
паричното вземане не се включват авансовите такси. В същия не следва да се
включват никакви такси и разноски/вкл. и за адв.възнаграждение/ по самото
изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист,
т.е. в настоящия случай - сумата от 350 лв. Ето защо дължимата такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ, при така определената сума е в размер на сумата от 42,00 лева с вкл.
ДДС.
Обжалваното
разпореждане, обективирано в съобщение с
изх.№ 94155/06.11.2019 г. в тази му част, следва да
бъде отменено, като дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се намали до размер на сумата от 42,00 лв., с
вкл. ДДС.
По отношение на размера на адвокатското
възнаграждение:
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 от ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Оттук следва изводът, че правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното
производство./ в този смисъл определение № 403 от 01.12.2008 год. по гр.дело №
1762/ 2008 год. на ВКС, V Г.О./ Съдът намира, че искането на длъжника е
допустимо, а с оглед данните по делото, същото се явява и основателно.
В настоящия случай изпълнителното дело
не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен
единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело на 30.10.2019
год., пълномощника на взискателя- адв.П.Х.не е извършил други процесуални
действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания. Съгласно
разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., минималният
размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200
лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел
удовлетворяване на парични вземания- 1/2
от съответните възнаграждения, посочени
в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от
взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на
сумата от 230 лв. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в
образуване и водене на изпълнително дело пред ЧСИ, във вр. с издаден изпълнителен
лист по гр.дело № 60868/2018 г. на СРС, 36 състав, е извършил по процесното
изпълнително дело, единствено подаване на молба на 30.10.2019 год. за
образуването му въз основа на издадения от Софийски районен съд изпълнителен
лист. В тази връзка съдът приема, че
дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на 200
лв.- за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/
2004 год. От друга страна предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателя
адвокат не е извършил други действия по водене на изпълнителното дело/ освен
подаване на молба за образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по
чл.10, т.2 от Наредбата. В тази връзка възражението на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява
основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ в размер на сумата
от 230 лв., следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лв.
С оглед на изложеното, съдът приема, че
обжалваното разпореждане на ЧСИ В.М. от 06.11.2019 год., с което е отказано да
се намали адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 230 лв., следва да бъде намалено до размер
на сумата от 200 лв.
По
отношение на разноските:
Искането за присъждане на сторените от
жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е
неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се
понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод
жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят /ответник
по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или
действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските
по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител.
Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред,
регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски
съд, Г.О., ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно разпореждане от 06.11.2019
г., обективирано в съобщение с изх.№ 94155/06.11.2019 г., с което е оставено
без уважение възражение по изпълнително дело № 20198600401912 по описа на ЧСИ В.М. с вх.№
61992/06.11.2019 г./ подадено по куриер на 04.11.2019 г./ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал.5 от ГПК,
заплатеното от взискателя Д.И.С., с ЕГН **********,
с адрес за призоваване: гр.****, по изпълнително дело № 20198600401912 по описа на ЧСИ В.М., адвокатско
възнаграждение от 230 лв / двеста и тридесет лева/ до размер на сумата от 200
лв./ двеста лева/.
НАМАЛЯВА дължимата от жалбоподателя „Т.С.“-ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ по изп. дело № 20198600401912 по описа на ЧСИ В.М., с рег.№ 860, с район на действие СГС, от 69,60
лв./ шестдесет и девет лева, и 60 стотинки/ на 42,00 лв./ четиридесет и два
лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.