№ 535
гр. В., 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20231420100709 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „А1 България”
ЕАД, ЕИК ** срещу „ЕЛ.“ ООД, ЕИК: **
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове, както
следва:
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС
за признаване за установено, че ответника „ЕЛ.“ ООД, ЕИК: **дължи на „А1
България” ЕАД, ЕИК ** сумата от 343.28 лв. /триста четиридесет и три лева и
двадесет и осем стотинки/, представляваща незаплатени месечни такси и потребление
за използване на услуги по договор **, партида **, ID на договор **т 08.02.2019 г. за
периода 09.03.2022- 08.09.2022, ведно със законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното плащане;
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответника „ЕЛ.“ ООД, ЕИК: **дължи на „А1 България” ЕАД, ЕИК **
сумата от 689.14 лв. /шестстотин осемдесет и девет лева и четиринадесет
стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на договор **, партида **, ID
на договор **т 08.02.2019, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане.
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответника „ЕЛ.“ ООД, ЕИК: **дължи на „А1 България” ЕАД, ЕИК **
сумата от 39.09 лева, представляваща мораторна лихва върху посочените вземания,
изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен
счетоводен документ, до датата, предхождала датата на депозиране на заявлението, от
които 20.06 лева - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за
периода 04.05.2022- 01.02.2023 и 19.03 лева - мораторна лихва върху вземането за
неустойка за периода 12.09.2022 - 01.02.2023г.
Ищецът e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
1
задължение срещу „ЕЛ.“ ООД, ЕИК: **за посочените по – горе суми, като заповедта
включва и разноските по делото в размер на 25,00 лв. - държавна такса и 400,00 лв. –
адвокатски хонорар.
Срещу издадената по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ** от 2023 г. по описа на
ВРС Заповедта за изпълнение № 184 / 03.02.2023 г. от длъжника своевременно е
релевирал възражение по реда на чл.414 ГПК.След указание до заявителя, последният е
предявил установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) твърди,
че с ответника „ЕЛ.“ ООД е сключил договор за използване на електронни
съобщителни услуги ID на клиент **, партида **, ГО на договор **т 08.02.2019г. За
всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения,
представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на
избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за
подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения.
С Приложение № 1 от 08.02.2019г е активиран пакет от услуги - фиксиран
интернет с номер ** и телевизия с номер ** с план А1 Разширен Xtra 100 със
стандартна месечна такса 40.99 лв. и промоционална такса 34.84 лв. Съгласно т. 6.1 на
абоната е предоставено за временно ползване оборудване - Wi-fi Mesh система, рутер и
4 броя ТВ приемници, които последният се е задължил да върне на оператора в пълна
комплектност и изправност при прекратяване на договора - т. 6.4. Уговорени са и
неустоечни клаузи за нарушаване задълженията на абоната - т. 9.1 и т. 9.2. от
Приложението.
С Анекс от 23.10.2020 е удължен срока на ползване на пакета от услуги за нови 24
месеца- до 23.10.2022 и е добавен допьднителен пакет MAX Sport Plus към ТВ
услугата. По договора били издадени следните фактури: №********* от 13.04.2022
г., № ********* от 11.05.2022 г., № ********* от 13.06.2022 г., № ********* от
13.07.2022 г., № ********* от 11.08.2022 г. и № ********* от 12.09.2022 г.
Посочва се също, че договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор
считано от 11.09.2022 г., поради неизпълнение на задълженията на абоната за
заплащане на използваните мобилни услуги на основание т. 54.12. от Общи условия за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на
обществени мобилни наземни мрежи на ,,А1 България“ ЕАД и/или т. 83.1 от Общи
условия за взаимоотношенията между ,,А1 България“ ЕАД и крайните ползватели на
широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна
фиксирана мрежа за пренос на данни, съгласно които договорът на абоната/
потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата
на плащането на дължимите суми от абоната / потребителя е продължила повече от
124 дни. При прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължи
неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за
активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на
действие не е изтекъл. Неустойката е определена във фиксиран размер или като сбор
от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки
дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на
договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер. Начислена
е и неустойка във фиксиран размер по ценоразпис на оператора за предоставено за
срока на договора оборудване, което абонатът не е върнал на мобилния оператор след
прекратяване на договора. За неустойката са издадени сметки на обща стойност 689.14
лв.
Отправя искане съда да установи вземанията така, както са заявени в заповедното
2
производство. Претендира разноски.
Със молба вх. № 7686/26.06.2023 г. ищцовото дружество е направило искане за
постановяването на неприсъствено решение.
Съдът намира, че искането не може да бъде уважено и не може да се постанови
неприсъствено решение по делото, предвид депозирането на писмено възражение с
конкретни доводи от страна на ответника в заповедното производство. Една от
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника /наред
с:1. неявяването му в първото по делото съдебно заседание; 2. липса на искане от
ответника делото да се разгледа в негово отсъствие и 3. ищецът да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника/ е непредставяне от
ответника в срок отговор на исковата молба. Настоящото производство е такова по
реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК и предпоставка за неговата допустимост е от ответника
да е депозирано възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, с което да е оспорено вземането на
кредитора. Приетото разрешение в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г., т. 9, ВКС, ОСГТК, че процесуалните последици от предявяването на иска
по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК настъпват с подаването на исковата молба, но от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, обуславя
допустимостта на разглеждане в исковото производство на направените оспорвания на
вземането от длъжника във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. Възражението по чл.
414, ал. 1 ГПК е депозирано по време на висящността на процеса, адресирано е до съда
и е подадено преди да е започнал да тече срокът за отговор на исковата молба по чл. 3
131, ал. 1 ГПК. В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,ал.
1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника
по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е
подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за
отговор. В този смисъл е ТР № 4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013 г., 11.а.
ОСГТК.Възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по
чл. 414, ал. 1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл. 131,ал.
1 ГПК. Съдът следва да разгледа в производството по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
обоснованите оспорвания на вземането на кредитора, като например: основанието, от
което произтича вземането, за недействителност на това основание,за погасяване на
вземането и др. /така Решение № 396/18.11.2014 г. по гр. д. № 6805/2013 г., ВКС, IV
г.о./.Следователно и след като възможността на длъжника да обоснове оспорванията си
във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК има правните последици на отговор на
исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Ответникът е подал възражение, в което е заявил
и мотивирал своето оспорване. По изложените съображения следва да се приеме, че
настоящото производство постановяване на неприсъствено решение срещу ответника е
недопустимо.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело № ** от 2023 г. по
описа на ВРС, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество ,,А1 България“
ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против „“ЕЛ.“
ЕООД с ЕИК **е издадена Заповед № 184 / 03.02.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора
следните суми: 343,28 лв. месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор **, партида **, ID на договор **т 08.02.2019г. за периода 09.03.2022 -
08.09.2022 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението
02.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; 689,14 лв. представляваща
3
неустойка за неизпълнение на по договор **, партида **, ID на договор **т
08.02.2019г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението
02.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; 39,09 лева мораторна лихва
върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава
за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на
депозиране на заявлението, от които 20,06 лв. мораторна лихва върху вземането за
месечни такси и потребление за периода 04.05.2022 – 01.02.2023 г. и 19,03 лв.
мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 12.09.2022 – 01.02.2023 г.,
както и разноски по делото – 25,00 лв. държавна такса и 400.00 лв. адвокатско
възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизплатени суми
по договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент **, партида
**, ID на договор **т 08.02.2019г.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между
ищцовото дружество и ответника са сключени договор за използване на електронни
съобщителни услуги ID на клиент **, партида **, ID на договор **т 08.02.2019
г.,Приложение №1 към Договор №** /Цени и условия за ползване на фиксален
интернет и телевизия/ от 08.02 2019г., Допълнително приложение №1 към Договор
№** /Активиране и условия за ползване на допълнителен ТВ пакет за услугата А1
ТВ/от 08.02 2019г., Допълнително приложение към приложение №1 към Договор №**
/Активиране и условия за ползване на допълнителен ТВ пакет за услугата А1 Xplore
TV Мах към услугата телевизия/ от 08.02 2019г., Анекс към договор № Абонат „ЕЛ.“
ООД, ЕИК ** и представител Я.Г.Р. /Срок на ползване с начална дата 23.10.2020г., и
крайна дата 23.10.2022г./, Допълнение към Анекс към договор № Абонат „ЕЛ.“ ООД,
ЕИК ** с представител Я.Г.Р. /Допълнителни декларации по Закона за защита на
потребителите, Закона на електронните съобщения, Регламент (ЕС) 2016/679/.
Посочените договори съдържат подпис на представител на ответното дружество
в качеството му на абонат, представени са общи условия, придружени с декларация,
подписана от ответника, че е получил подписан от мобилния оператор екземпляр от
същите, приема ги и се задължава да ги спазва.Подписите положени по договорите не
са оспорени от ответника, поради което съдът намира, че са възникнали валидни
облигационни правоотношения по процесните договори.
Представени са и фактури № ********* от 13.04.2022 г., № ********* от
11.05.2022 г., № ********* от 13.06.2022 г., № ********* от 13.07.2022 г., №
********* от 11.08.2022 г. и № ********* от 12.09.2022 г., които са придружени от
справки за потреблението през съответния отчетен период.
За установяване обстоятелствата по делото е изслушано заключение по
назначена съдебно – счетоводна експертиза.Вещото лице е посочило, че За периода от
09.03.2022 г. до 08.09.2022 г. за ползване на услуги по Договор **, партида **, ID на
договор **т 08.02.2019 г. „ A1- България” ЕАД е издало на „ ЕЛМНДОС” ООД
следните фактури: ф-ра № *********/13.04.22 г. - 64.64 лв,ф-ра № *********/11.05.22
г. - 64.64 лв, ф-ра № *********/13.06.22 г. - 64.64 лв, ф-ра № *********/13.07.22 г. -
78.68 лв, ф-ра № *********/11.08.22 г. - 66.28 лв, ф-ра № *********/12.09.22 г. - 4.40
лв. В системата на „ А1- България” ЕАД всяка от процесиите фактури е осчетоводени
като задължение на ответника с общо дължимата сума за всяка фактура и размера на
неплатения остатък по същата. Отразено е също, че поради липса на данни експертизата
не може да посочи как са осчетоводени процесиите фактури в счетоводството на
ответника, тъй като вещото лице е възпрепятствано от ответника.От предоставената
информация от ТД на НАП — офис В. е видно, че процесиите фактури не са посочени
в Дневника за покупки на дружеството и към 01.08.2023 г. дружеството не е ползвало
данъчен кредит.
4
Посочено е също, че в системата на „ А1- България” ЕАД счетоводно е отразено
издаването и заплащането на фактурите, издадени на „ ЕЛ.” ООД за периода от м.
януари 2021 г до м. февруари 2022 г. Фактурите са заплатени по банков път чрез
електронен канал-EPAY и **.Във фактурите, издадени от „ А1- България” ЕАД на „
ЕЛ.” ООД за периода от м. януари 2021 г до м. февруари 2022 г. са осчетоводени
активираните с Приложение № 1 от 08.02.2019 г. услуги, а именно:фиксиран интернет
с номер ** с цена на таксата в размер на 10.32 лева,телевизия с номер ** с цена на
таксата в размер на 29.25 лева.От предоставената информация от ТД на НАП — офис
В. се установило, че няма данни за ползван данъчен кредит по фактури, издадени от А1
България ЕАД за периода от м. януари 2021 г. м. февруари 2022 г.
Вещото лице е изчислило и размерът на претендираните вземания. Посочено е,
че за билинг- месечна абонаментна такса/МАТ/, разговори, смс и други услуги сумата е
в размер на 343.28 лева, а за неустойка — сума в размер на 689.14 лева.Размерът на
обезщетението за забава върху претендираните вземания, от датата, представляваща
първи ден на забавата за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата,
предхождаща датата на депозиране на заявлението - 01.02.2023 г. представлява сума в
размер на 39.39 лева, от които сума в размер на 20.15 лева за сумата за месечни такси и
други услуги и сума в размер на 19.24 лева за сумата за неустойки.
Съдът кредитира експертното заключение като обективно и компетентно
изготвено, което не е оспорено от страните по делото.
По делото е изслушана и съдебно – техническа експертиза. Вещото лице е
посочило, че в софтуерната системата на „А1 България“ ЕАД**съществува договор по
партида на „ЕЛ.“ ООД, ЕИК ** а именно: -ID на партида **;-ID на клиент **;-ID на
договор **;-Услуга-Интернет №** -МАТ 10,32 лв./ срок на договор 23.10.2020 г.-
23.10.2022 г./;-Услуга-Телевизия №**-МАТ 29,25 лв./ срок на договор 23.10.2020 г.-
23.10.2022 г./. Услугите описани в исковата молба са по „Партида **“ и по „Договор
**“.
Отразено е също, че за периода от 09.03.2022г. до 08.09.2022г., услугите са били
активни до дата 09.05.2022г., като на тази дата е настъпило временно спиране на
услугата и на дата 11.9.2022 г. е настъпило прекратяване на услугата, поради
неплащане. На дата 11.9.2022г., автоматично е прекратена процесната мобилна услуга -
„Интернет М** по предварително зададени параметри в договора, след 124-тия ден
забава на плащанията.На дата 11.9.2022г., автоматично е прекратена процесната
мобилна услуги — „Телевизия №** по предварително зададени параметри в договора,
след 124-тия ден забава на плащанията.За срокът за плащане на всяка билингова
фактура е уведомен клиента в срок 15 дни от издаване на фактурата.При ограничен
достъп на услугата, тя продължава да бъде активна, до датата на прекратяване на
договора – 11.09.2022 г.
Посочено е също, че зададения алгоритъм по чл.54.12 от ОУ може да бъде спрян
при плащане на забавените задължения.По този начин изцяло алгоритъма за
прекратяване на договора се спира и услугите се активират в пълен обем.Вещото лице е
посочило и оборудването, необходимо за използването на услуга интернет и телевизия,
датата и адреса на инсталирането им.
Отразено е и, че сметките за неустойки при незаплащане и прекратяване на
договора се генерират автоматично, както и че процесът на отчитане и
функционирането на билинг системата по съставяне на фактурите, и отразяването в
същите на разходваните от клиентите трафични данни на „А1 България“ ЕАД, не може
да бъде манипулиран.
Съдът кредитира експертното заключение като обективно и компетентно
изготвено, което не е оспорено от страните по делото.
5
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията
на главно и пълно доказване елементите на съответните фактическия състав на
спорното право, а именно: 1. че между страните са налице облигационни
правоотношения, възникнали въз основа на валидно сключени договори за процесните
електронни съобщителни услуги; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си да
предостави на ответника електронни съобщителни услуги за процесния период, както и
3. размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по
всеки от договорите.При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението си.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между
ищцовото дружество и ответника са сключени следните договори: договор за
използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент **, партида **, ID на
договор **т 08.02.2019 г.,Приложение №1 към Договор №** /Цени и условия за
ползване на фиксален интернет и телевизия/ от 08.02 2019г., Допълнително
приложение №1 към Договор №** /Активиране и условия за ползване на допълнителен
ТВ пакет за услугата А1 ТВ/от 08.02 2019г., Допълнително приложение към
приложение №1 към Договор №** /Активиране и условия за ползване на допълнителен
ТВ пакет за услугата А1 Xplore TV Мах към услугата телевизия/ от 08.02 2019г., Анекс
към договор № Абонат „ЕЛ.“ ООД, ЕИК ** и представител Я.Г.Р. /Срок на ползване с
начална дата 23.10.2020г., и крайна дата 23.10.2022г./, Допълнение към Анекс към
договор № Абонат „ЕЛ.“ ООД, ЕИК ** с представител Я.Г.Р. /Допълнителни
декларации по Закона за защита на потребителите, Закона на електронните съобщения,
Регламент (ЕС) 2016/679/.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи изпълнение на задължението
си по договора.В конкретния случай се претендира неплатените абонаментни такси по
процесните договори, като не се претендира доставени далекосъобщителни услуги на
определена стойност. За установяване на това обстоятелство са представени издадени
фактури, които като частни свидетелстващи документи не са оспорени от ответника.
Доколкото цената на абонамента е възнаграждение за самото право на достъп до
мрежата на оператора, за доказването на това вземане в полза на доставчика е
достатъчно позоваването на подписаните от потребителя договори за съответния
абонаментен план. Липсва и оспорване от ответника на обстоятелството, че през
процесния период договорените услуги са били активни.Последното се установява и от
приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза.Освен това от заключението по
изготвената съдебно – счетоводна експертиза се установи и размера на задължението,
което е в размер на исковата сума. Ответникът не доказа погасяване на вземането,
съобразно разпределената му доказателствена тежест.
Искът се явява основателен и следва да бъде уважен в пълен размер, като на
ищеца се присъи процесната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда до окончателното погасяване на вземането.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията
на главно и пълно доказване елементите на съответните фактическия състав на
спорното право, а именно: 1. че между страните са налице облигационни
правоотношения, възникнали въз основа на валидно сключени договори за процесните
електронни съобщителни услуги; 2. наличие на неустоечно съглашение за ангажиране
отговорността на ответника при предсрочно прекратяване на процесните договори по
6
негова вина; 3. настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника, както и 4. конкретния размер на неустоечното вземане. При установяване на
горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението..
Както бе посочено по – горе, от представените по делото писмени доказателства
се установява, че между ищцовото дружество и ответника са сключени договори за
фиксален интернет и телевизия.
Ищецът, ясно и конкретно е посочил, както в исковата молба, така и в
заявлението обстоятелствата, от които произтича вземането и начина на формиране на
сумата за неустойка. При прекратяване на договора по желание/вина на абоната,
последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в
Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за
които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката е определена във фиксиран размер
или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните
планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата
на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки
мобилен номер. Начислена е и неустойка във фиксиран размер по ценоразпис на
оператора за предоставено за срока на договора оборудване, което абонатът не е
върнал на мобилния оператор след прекратяване на договора. Търговецът е прекратил
предсрочно процесните абонаменти, поради неизпълнение от страна ответника,
считано от 11.09.2023 г.
Неизпълнението на абоната да заплати дължимите суми е ангажирало
договорната отговорност на абоната.Точното изпълнение от страна на длъжника е цел,
която стои в основата на всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1
ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза
страните по договора предварително определят размера на обезщетението, което ще
дължи неизправната страна, в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е
налице пряка обвързаност между размера на неустойката и действително причинените
от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна функция неустойката
изпълнява и наказателна функция. Това е така, защото кредиторът може да претендира
неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в
предвидения размер. Следователно, длъжникът ще заплати неустойка, която ще бъде
санкция за неговото неизпълнение.Неизпълнение на основното задължение на
потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните
услуги, от една страна е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата
си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да
начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите, както и за
невръщане на необходимите устройства за предоставяне на услугите. От заключението
по изготвената съдебно – счетоводна експертиза се установи и размера на
задължението, което е в размер на исковата сума.
С оглед изложеното, искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението – 02.02.2023 г. до окончателното погасяване на вземането.
По иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Съдът достигна до извод за основателност на главните искове. Ето
защо ответникът дължи лихва върху месечните задължения съгласно издадените
фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане до датата на депозиране на
заявлението в съда. Вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза и
изчислило размера на лихвата за забава, който възлиза на 39.39 лева. Искът е предявен
7
за сумата от 39.09 лева, поради което следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ищцовото дружество.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира съгласно списък
по чл. 80 ГПК разноски в общ размер от 825.00 лева, от които: държавна такса в размер
на 125,00 лева и депозит за експертизи в размер на 700,00 лева. С оглед изхода от
делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в общ размер на
425,00 лева, от които 25.00 лева – платена държавна такса и 400,00 лева – платен
адвокатски хонорар. Тези разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество.
Мотивиран от горното, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че „ЕЛ.“ ООД,
ЕИК: *********, дължи на „А1 България” ЕАД, ЕИК ** сумите, както следва:
- на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС сумата от
343.28 лв. /триста четиридесет и три лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща незаплатени месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор **, партида **, ID на договор **т 08.02.2019 г. за периода 09.03.2022 -
08.09.2022, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в
съда – 02.02.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 184 / 03.02.2023 г.,
постановена по ч.гр.дело № ** от 2023 г.по описа на Районен съд – гр. В..
- на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 689.14 лв. /шестстотин осемдесет и
девет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение
на договор **, партида **, ID на договор **т 08.02.2019, ведно със законна лихва за
забава от датата на подаване на заявлението в съда – 02.02.2023 г. до окончателното
погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК с № 184 / 03.02.2023 г., постановена по ч.гр.дело № ** от 2023 г.по
описа на Районен съд – гр. В..
- на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 39.09 лева,
представляваща мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата,
представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен
документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението в съда, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 184 /
03.02.2023 г., постановена по ч.гр.дело № ** от 2023 г.по описа на Районен съд – гр. В..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕЛ.“ ООД, ЕИК: **да заплати на
„А1 България” ЕАД, ЕИК ** сумата от 825.00 лева - разноски в производството по гр.
дело № 709/2023 г. по описа на РС В., както и сумата от 425,00 лева - разноски за
заповедното производство по ч.гр.дело № ** от 2023 г. по описа на Районен съд – гр.
8
В..
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. В. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9