Определение по дело №368/2024 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ

към Определение № 255/10.06.2024г. по ЧНД № 368/2024г. по описа на
Сливенски окръжен съд

Производството се разгледа по реда на чл.43 от ЗЕЕЗА.
Образувано е по искане на Окръжна прокуратура гр.Сливен, въз
основа на получена Заповед за арест на английски език и в превод на
български език, издадена на 30.05.2024г. от Д. О. – Шериф при Шерифски съд
на Лотиан и границите в Единбург, с цел провеждане на разследване спрямо
българския гражданин А. С. Й., ЕГН **********, от с.Б., общ.Н. З.,
обл.Сливен, за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража.
Прокурорът пледира за вземане на мярка за неотклонение задържане
под стража спрямо исканото лице А. С. Й.. Посочва, че в настоящото
производство е приложима процедурата, описана в Споразумение за търговия
и сътрудничество между ЕС и Великобритания, като заповедта за арест
съдържа всички необходими реквизити и не са налице основания от
изключителните такива, посочени в чл.39 от ЗЕЕЗА, които да налагат
постановяване на отказ от допускане на заповедта. Намира, че спрямо
исканото лице следва да се вземе мярка за неотклонение задържане под
стража, тъй като едно от предявените обвинения в Кралство Великобритания
предвижда наказание доживотен затвор и моли да се приеме, че спрямо Й. е
налице опасност от укриването му с цел избягване и провеждане на
наказателното производство. Счита, че само мярка задържане под стража би
била адекватна и би позволила присъствието на А. С. Й. при по-нататъшното
разглеждане на въпросната заповед за арест, съответно би обезпечила
неговото предаване на съдебните органи в Кралство Великобритания за
провеждане на наказателното производство спрямо него.
Защитникът на исканото лице Й. счита, че не са налице условията,
предвидени в разпоредбата на чл.64 от НПК за вземане на мярка за
неотклонение задържане под стража. Намира за безспорно, че е налице
обосновано предположение за това, че Й. е извършил престъпленията,
изписани в заповедта, но подчертава, че са изписани твърде общо. Твърди, че
дори да се приеме, че е налице обосновано предположение за извършване на
някои от престъпленията, за които е издадена заповедта счита, че не са
налице опасността да се укрие и опасността да извърши друго престъпление,
които би следвало да са кумулативно дадени с първата предпоставка на чл.64
от НПК - наличие на обосновано предположение. Акцентира на поведението
на исканото лице, че не е направил опит да се укрие и да препятства
предаването на искащата държава, дори и след изтичане на срока на
задържане за 72 часа, когато е пуснат, но се е явил в настоящото съдебно
производство. Посочва, че до момента Й. не е осъждан, няма висящи
наказателни производства, млад човек е. Намира, че следва да се даде
1

възможност на исканото лице да организира защитата си, което счита, че би
могло да стане, ако мярката му за неотклонение не е задържане по стража, а е
по-лека домашен арест, през което време да може да се организира в семеен и
личен план за предстоящото предаване на Великобритания. Твърди, че Й. ще
даде съгласие за предаване, за да се яви пред властите във Великобритания и
да даде обяснения по случая, евентуално, за да търпи наказателна
отговорност, ако се стигне до такава. Пледира за вземане на мярка за
неотклонение домашен арест по отношение на А. С. Й., която ще осигури
присъствието му в по-нататъшното съдебно производство и не би
препятствало развитието на същото.
В личната си защита исканото лице заявява, че желае да бъде
доброволно предаден на искащата държава. Посочва, че живее на адреса в
с.Б., ул.“Б. М.“ № *, общ.Н. З., където живее със семейство си и жената, с
която живее на семейни начала. Твърди, че доброволно е отишъл с органите
на полицията и е бил задържан, след което, когато е бил освободен е останал
до разглеждане на делото му пред съд във връзка с мярката му за
неотклонение. Няма намерение да се укрива. В последната си дума иска от
съда да му вземе мярка за неотклонение домашен арест, за да е при
семейството си и да организира пътуването си до Великобритания.
Сливенският окръжен съд след като се запозна с материалите по делото
и съобрази становищата на страните, намира за установено следното:
В Окръжен съд гр.Сливен на 10.06.2024г. е постъпила Заповед за арест,
издадена на 30.05.2024г. от Д. О. – Шериф при Шерифски съд на Лотиан и
границите в Единбург, Обединено Кралство Великобритания, с цел
провеждане на разследване спрямо българския гражданин А. С. Й., ЕГН
**********, от с.Б., ул.“Б. М.“ № *, общ.Н. З., обл.Сливен, за вземане на
мярка за неотклонение задържане под стража.
Разглеждането на получената заповед за арест протича при прилагане на
Рамково решение на Съвета от 13 юни 2002г. относно ЕЗА и процедурите за
предаване между държавите-членки (Рамково решение 2002/584/ПВР), които
са въведени с разпоредбите на българския Закон за екстрадицията и
Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). Приложимостта на българския
ЗЕЕЗА относно настоящата заповед за арест, издадена от Д. О. – Шериф при
Шерифски съд на Лотиан и границите в Единбург, Обединено Кралство
Великобритания, се извежда от чл.632 на действащото от 01.01.2021г.
Споразумение за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединено
Кралство Великобритания (Споразумението). В Споразумението, в чл.629 § 1,
е посочено, че без да се засяга прилагането на заповедите за арест в
отношенията между държавите и трети държави, дял VІІ, от датата на влизане
в сила на Споразумението, заменя съответните разпоредби от конвенциите,
действащи в сферата на екстрадицията в отношенията между Обединено
Кралство Великобритания и държавите-членки, каквато е Европейската
конвенция за екстрадиция, прието в Париж на 13.12.1957г. и допълнителните
2

протоколи.
В заповедта за арест са описани характерът, правната квалификация и
наказуемостта на твърдените престъпления. Описани са две деяния, като е
посочено, че за първото от престъпленията се предвижда наказание
доживотен затвор, а за второто – лишаване от свобода за срок от пет години.
В заповедта за арест да отразени обстоятелствата, при които са извършени
престъпленията, включващи времето и мястото на извършване, както и ролята
на исканото лице Й.. По този начин е изпълнен изискуемият стандарт за
информиране относно съществените наказателноправни характеристики на
разследваните престъпления. Съдът намира, че първото от описаните две
деяния е престъпление и по българското законодателство, съответстващо на
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК или такова по чл.325 ал.1 от НК,
които са наказуеми с лишаване от свобода. Съгласно чл.79 т.2 от
Споразумението, различията в елементите от състава на деянията и начина,
по който са описани са ирелевантни в настоящия случай. Заповедта е
издадена от компетентен орган, преведена е на български език и отговаря по
форма и съдържание на изискванията на чл.36 от ЗЕЕЗА, приложим и
съгласно чл.606 от Споразумението. Не са налице основанията за отказ по
чл.39 от ЗЕЕЗА, съответно чл.600, чл.601 - чл.603 от Споразумението, както и
изискванията за двойна наказуемост на деянието – съобразно българското
законодателство в заповедта са описани деяния, обосноваващи подозрения за
извършено деяние по чл.131 ал.1 т.12 или такова по чл.325 ал.1 от българския
НК, съответно наказуеми с лишаване от свобода.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Искането на ОП Сливен за вземане на мярка за неотклонение задържане
под стража по отношение на А. С. Й. във връзка с гореописаната Заповед за
арест, издадена на 30.05.2024г. от Д. О. – Шериф при Шерифски съд на
Лотиан и границите в Единбург, с цел провеждане на разследване спрямо
исканото лице, е частично основателна.
При преценка на основателността на искането на прокуратурата за
вземане на мярка за неотклонение по отношение на дадено лице, спрямо
което е получена Заповед за арест, съдът е необходимо да прецени и да вземе
такава мярка за неотклонение, която да обезпечи участието на лицето в
производството по изпълнение на заповедта, респективно да обезпечи
предаването на лицето на искащата държава, в случай че бъде уважено
искането за предаване.
В конкретния случай съдът при вземане на мярка за неотклонение на
исканото лице Й. се съобрази с разпоредбата на чл.43 от ЗЕЕЗА, която налага
вземане на мярка за неотклонение спрямо исканото лице за осигуряването му
в това производство, а също и с приложените по делото и приети
доказателства. Същите касаят личността на исканото лице, свързани с факта,
че Й. не е осъждан и е с чисто съдебно минало, живее на постоянния и
3

настоящия си адрес със семейството си, младата му възраст, няма
регистрирани противообществени прояви. Съдът съобрази и поведението на
исканото лице във връзка с изпълнение на получената заповед за арест, което
е правомерно и по никакъв начин с действията си А. Й. не се е отклонил от
наказателното преследване. Исканото лице доброволно е отишъл в РУ Н. З.
при установяването му от полицейските служители, след това е бил
освободен при изтичане на задържането му за 24 часа и за 72 часа, но
независимо от това не се е укрил, а напротив е останал, изчакал е и се яви в
настоящото съдебно заседание във връзка с разглеждане на мярката му за
неотклонение. Всички действия на исканото лице водят до факта, че същият
не се е укривал и няма да се укрива, а както и сам заявява, Й. желае
доброволно да бъде предаден на искащата държава.Това налага извода на
съда, че не е необходимо вземане на най-тежката мярка за неотклонение
спрямо исканото лице Й., а именно задържане под стража, както иска
представителят на държавното обвинение, поради което искането в тази част
е неоснователно.
Съдът намира, че е законосъобразно вземането на мярка за
неотклонение домашен арест по отношение на А. Й., така както беше
пледирано от защитника на исканото лице и самия Й.. Съдът счита, че с
вземането на тази мярка за неотклонение ще се осигури участието на
исканото лице в производството по изпълнение на заповедта за арест и не е
необходимо вземането на по-тежка мярка за неотклонение, а именно
задържане под стража. В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството,
че след получаване на заповедта за арест в ОП Сливен и след уведомяване на
исканото лице, същият се е явил и последвал органите на реда, не се е
укривал и не е правил опити да осуети изпълнението на заповедта за арест,
както и че желае и е съглА. доброволно да бъде предаден на искащата
държава.
Съобразявайки изложеното, съдът взе спрямо исканото лице А. С. Й.
мярка за неотклонение домашен арест, който да се изпълнява на адрес в с.Б.,
ул.“Б. М.“ № *, общ.Н. З., обл.Сливен, чрез средства за електронно
наблюдение по реда, предвиден в ЗИНЗС. След влизането в сила на
определението следва да се уведомят структурите на МВР, които да
контролират изпълнението на мярката, предвид разпоредбата на чл.62 от
НПК, както и РС ИН Сливен при ОС ИН Бургас и Окръжна прокуратура
Сливен, за сведение и изпълнение.
Ръководен от изложеното съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4

Номер на акта:	255
Дата:	10 юни 2024 г. (в сила от 14 юни 2024 г.)
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20242200200368
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	10 юни 2024 г.

Определение по дело №368/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите