Решение по адм. дело №1540/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Г. А. К., подадена чрез адв. К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4635-000110/31.07.2025г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител адв. К., който поддържа жалбата и претендира разноски по делото.

Ответникът – Полицейски инспектор при ОД на МВР – Бургас, РУ Приморско, редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание. В хода на съдебното производство, в съпроводителни писма за предоставяне на административната преписка и допълнително изискани доказателства, взема становище за законосъобразност на оспорената заповед.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прие за установено следното:

На 31.07.2025г. на К. е съставен АУАН серия GA № 4348620, за това че в община Приморско на път втори клас № 99, в посока [населено място], е установено, че жалбоподателят управлява лек автомобил [Марка], модел А3, с рег. № [рег. номер], собственост на К. Д. Я., като при извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Дръг тест 5000“ е отчетен положителен резултат за кокаин. На водача е издаден талон за изследване № 309196 и протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози № [рег. номер]. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата, като с АУАН е иззето СУМПС [номер] на жалбоподателя. Въз основа на съставения АУАН е издадена и оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4635-000110/31.07.2025г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена на К. мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

По делото са приети като доказателства административната преписка по издаването на оспорената заповед както и получено писмо от Военно-медицинска академия [населено място] с представено заверено копие на извършената съдебна химикотоксикологична експертиза. В заключението на същата е посочено, че в резултат на извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина на К., се установява присъствие на специфичен метаболит, доказващ употреба на тетрахидроканабинол, както и присъствие на метаболити на кокаин в урината.

По делото е представена мотивирана резолюция № 25-4635-[рег. номер]/06.08.2025г. на ВПД началник РУ ОД на МВР – Бургас, с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН във връзка с чл. 33, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателното производство е прекратено и е образувано [рег. номер]-109/2025г. по описа на РУ – Приморско.

Оспорената заповед за налагане на ПАМ е връчена лично на жалбоподателя на 31.07.2025г., като в нея е указана възможността да бъде оспорена в 14-дневен срок по съдебен ред. Жалбата е подадена на 06.08.2025г., т.е. в законоустановения срок.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на адресата, от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4635-000110/31.07.2025г. е издадена от компетентен орган, съобразно правилото на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП; заповед № 251з-5636 от 10.10.2023 г. на директора на ОД МВР Бургас за оправомощаване на длъжностни лица от МВР за издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които са посочени полицейските инспектори, какъвто е издателят на процесния административен акт.

Заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата е мотивирана, включително и чрез съдържанието на съставения на водача АУАН. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4 от АПК.

В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна и е съобразена с целта на закона – осигуряване безопасността на движението по пътищата. Предоставена е възможност на проверяваното лице да упражни правото си на защита, включително като даде кръвна проба за анализ в случай, че оспорва показанията на техническото средство, за което по делото са представени копия на талон за изследване № 309196/31.07.2025г., протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози № [рег. номер]/31.07.2025г. и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози [рег. номер]/31.07.2025г.

Оспорената заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Видно от събраните в хода на съдебното производство доказателства в случая е налице употреба на наркотични вещества и техни аналози, като от извършената съдебна химикотоксикологична експертиза във ВМА на дадените проби кръв и урина от жалбоподателя, се установява присъствие на специфичен метаболит, доказващ употреба на тетрахидроканабинол, както и присъствие на метаболити на кокаин в урината.

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.

Издаденият административен акт за прилагане на принудителната административна мярка се основава на констатациите при извършена полицейска проверка, обективирани в цитирания Акт за установяване на административно нарушение от 31.07.2025 г., който съдържа всички задължителни реквизити и е редовно съставен, по смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който, редовно съставените актова за установяване на административни нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.

По делото безспорно е установено, че жалбоподателят в качеството си на водач на МПС с рег. № [рег. номер], е бил спрян за проверка на 31.07.2025г., при която му е взета проба за употреба на наркотични вещества или техни аналози, който е дал положителен резултат за кокаин. Д. е кръвна проба и урина, които са послужили за изготвянето на токсикохимичната експертиза, от заключението на която, се установява наличието на специфичен метаболит, доказващ употреба на тетрахидроканабинол, както и присъствие на метаболити на кокаин в урината, които са включени в Списък I (Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната медицина) на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП.

Съгласно чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози: „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.“ В този смисъл наличието на данни за медицинско и химическо лабораторно изследване, следва да бъдат съобразени.

В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е подписал и е получил талона за изследване, явил се е в срока за вземането на биологична проба (кръв и урина), в посоченото в талона място и не е отказал да му бъде направен тест с дрегера от полицейските органи. Действително в извършения полеви тест с Д. Д. тест 5000 е установен полжителен резултат за наличие на кокаин, а заключението по изготвената от ВМА [населено място] експертиза е установило наличие в кръвта на специфичен метаболит, доказващ употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол, както и присъствие на метаболити на кокаин в урината. Това, обаче, не води до различен извод от този на административния орган, че към момента на постановяване на процесната ПАМ са били налице предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, а именно управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Поради това, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ при наличието установена употреба на наркотични вещества чрез техническо средство и на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване показващ наличие в кръвта на наркотични вещества, макар и в по-късен момент, в съответствие с изискванията на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, ответникът е издал материално законосъобразен административен акт.

ПАМ не е наказание, а се налага с цел преустановяване на нарушението и предотвратяване на възможността за извършване на други нарушения. По своя характер принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" има цел да преустанови извършването на административно нарушение - управляването на моторно превозно средство във физическо състояние, което не съответства на установеното от закона, както и да предотврати настъпването на вредни последици. Поради неоспоримия факт, че последиците от това административно нарушение са изключително сериозни за целите на Закона за движението по пътищата - да се опази животът и здравето на участниците в движението, чл. 1, ал. 2 от ЗДвП, законодателят е допуснал фактическото изпълнение на принудителната мярка да става незабавно при установяване на нарушението, т. е. преди издаване на акта, с който мярката се прилага. Съгласно обсъжданата законова разпоредба, при наличие на някоя от предвидените хипотези, компетентният орган действа в условията на обвързана компетентност и бива задължен да наложи ПАМ, като процесната.

Ответникът представи по делото достатъчно доказателства, от които се установи наличие на предпоставките за издаване на оспореният акт, включително за извършеното деяние, за предотвратяване и преустановяване на което се прилага конкретната принудителната административна мярка. Описаното фактическо основание в заповедта за прилагане на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя е доказано по предвидения от законодателя ред.

Ето защо, при така установените факти, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед.

Във връзка с изложеното, настоящата инстанция приема, че на са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК - заповедта, с която е приложена принудителната административна мярка - „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел, е законосъобразна, а жалбата на Г. А. К. е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно, а на ответника не могат да бъдат присъдени, тъй като не е налице искане за това от ответната страна.

Във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението на административния съд при обжалване на заповедите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, сред които е и процесната, не подлежи на обжалване.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. А. К., подадена чрез адв. К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4635-000110/31.07.2025г.

Решението е окончателно.