Р Е Ш Е Н И Е № 184
гр. Сливен, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора ИВАН
ИВАНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно дело № 134 по описа
на съда за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Аднинистративнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 72, ал. 4, предл.
второ от ЗМВР.
Образувано е по касационната жалба от М.А.М.,
подадена чрез п. п. адв. К.Б. - П. *** срещу Решение № 160/27.07.2021 г. постановено
по АНД № 20212230200928/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдена
заповед за з. на л. рег. № 1670зз-436/27.07.2021 г., издадена от старши полицай
в ГООР РУ - гр. Сливен, с която на основание чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР по
отношение на М.А.М., ЕГН ********** е наложена принудителна административна мярка „З.
за с. от ***ч.“.
В жалбата касационният жалбоподател твърди, че
обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди, че в административния акт не се посочват фактически
данни, от които да се установи защо лицето е било з., като изписването на
разпоредбата на чл. 131, ал.1, т. 12 от НК не удовлетворявало изискването на
закона за материално-правна законосъобразност на административния акт при
липсата на всякакви други доказателства, посредством които да се установи и. на
п. д. от касатора. Посочва, че не са били налице никакви обстоятелства, които в
достатъчна степен да обосноват о. на п. му на с. п., което може да се наложи
само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за р. на п.
и да се осуети възможността за у. на и. В случая от доказателствата по
делото по никакъв начин не можело да се установи каква е била конкретната цел
за издаването на оспорената заповед и постановеното с нея з. Моли съда да
отмени решението на РС – Сливен и да отмени Заповед за з. на л. рег. №
1670зз-436/27.07.2021 г., издадена от старши полицай в ГООР РУ - гр. Сливен.
В с. з. касационният жалбоподател не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен адв. К.Б., която поддържа жалбата и
моли съда да я уважи. Претендира разноски, за което прилага списък.
Ответникът по касация С.Ж.Н., редовно призован, не
се явява. Представлява се от гл. юриск. К.Б., надлежно упълномощена, която намира
касационната жалба за неоснователна и иска да бъде оставена без уважение, а
решението на Районен съд - Сливен да бъде оставено в сила. Подробни съображения
излага в писмена защита. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В с. з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита, че
процесната заповед е законосъобразна и в този смисъл споделя изцяло доводите на
Районен съд за нейното потвърждаване, поради което предлага да се отхвърли
касационната жалба като неоснователна.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 от АПК, съдът намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като
е предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната
разпоредба на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, от
процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и в преклузивния
срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.
Обжалваното решение е валидно, като постановено в
необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на
районния съд и местно подсъден на Районен съд – Сливен, като първа съдебна
инстанция. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно
сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество и в рамките на задължителната
касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата
за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Районен съд – Сливен е
била заповед за з. на л. рег. № 1670зз-436/27.07.2021 г., издадена от старши
полицай в ГООР РУ - гр. Сливен, с която на основание на основание чл. 72, ал.1,
т.1 от ЗМВР по отношение на М.А.М., ЕГН ********** е наложена принудителна административна
мярка „З. за с. от *** ч.“, при наличие на данни за и. п. по чл. 131, ал.1, т.
12 от Наказателния кодекс във връзка с образувано досъдебно производство № 979/27.07.2021
г. по описа на РУ МВР – Сливен.
За да потвърди акта, първоинстанционният съд е
приел, че заповедта за з. на л. е издадена от компетентен орган, в кръга на
предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма и съдържа всички
необходими реквизити, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Обсъдил е всички
направени възражения от жалбоподателя, които счел за неоснователни.
Касационната съдебна инстанция намира обжалваното
решение за правилно и обосновано, постановено при правилно установена
фактическа обстановка, при спазване на съдопроизводствените правила и при
правилно приложение на материалния закон. В заповедта за з. е посочено не само
правното основание за нейното издаване – разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но са изложени и фактически основания, като е отбелязано, че има данни за
и. от М.М. п. по чл. 131, ал.1, т. 12 от Наказателния кодекс във връзка с
образувано досъдебно производство № 979/27.07.2021 г. по описа на РУ МВР –
Сливен.
В хода на настоящото производство
е изискана справка от РП - Сливен, от която е видно, че в РП - Сливен е на
производство ДП сл.д.№ 32/2021 г. по описа на ОСО при ОП – Сливен, вх. №
3799/2021 г. на РП – Сливен, като същото е започнато от РУ МВР – Сливен на
27.07.2021 г. и се е водило под № 979/2021 г. по описа на РУ МВР – Сливен за
престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 от НК, като към датата на изготвяне на
справката /28.09.2021 г./, по делото няма п. в к. на о. конкретно лице.
З. на л., на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок не по-дълъг от *** ч. представлява принудителна
административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните
нарушения и наказания, която има за цел да се предотврати възможността лицето
да и. п. или да се у. За прилагане на нормата е достатъчно наличието на данни за
и. п. и данни то да е и. от з. л., без да е необходимо да се уточнява характерът
на п. Следва да се посочи, че понятието "данни" по смисъла ЗМВР е с
различно съдържанието от понятието "достатъчно данни" по смисъла на
чл. 207, ал. 1 от НПК, като при налагането на принудителната административна
мярка "з. до *** ч." по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо
наличните данни да са достатъчни за извод, че з. л. има вероятност да е и. п.
Предвид изложеното, наведените доводи, че дори и към този момент лицето не е
било п. в к. на о. за и. на п., са неоснователни, тъй като безспорно се установи,
че към момента на з. на касатора по реда на чл. 72 от ЗМВР са съществували
данни, които са били достатъчни, за да се направи извод, че з. л. има вероятност да е и. п. От своя
страна заповедта за з. съответства на чл. 74, ал.2 ЗМВР, защото съдържа
задължителните реквизити като името, длъжността и местоработата на служителя,
издал заповедта, основанието за з., данни идентифициращи з. л., датата и часът
на з. и т. н. В тази връзка не може да
се сподели оплакването в касационната жалба за липса на мотиви в заповедта, тъй
като такива са посочени в изготвената едновременно с нея докладна записка от
издателя на заповедта, където фактическите обстоятелства дали основание за з.
са подробно описани и която е част от преписката по издаване на оспорения акт. Лицето
е уведомено за основанията (правни и фактически) за з. му и са разяснени
правата му, с което е гарантиран принципа за защита от произвол, съгласно чл. 5
§ 2 от КЗПЧОС.
Неоснователни са възраженията на
касатора, за несъответствие на н. м. с целта на закона. Предпоставка за ***-ч.
з. е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано
предположението, че з. л. е и. п. д. Целта на закона е з. като превантивна
мярка да предотврати възможността з. л. да се у. и спрямо него да не може да бъде
п. п. р. Ето защо, възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка "з. за с. до *** ч." е дейност, свързана с
разкриването на п., а не с наличието на вече доказано такова.
С оспорената заповед не е нарушен
чл. 5 от КЗПЧОС. Съгласно § 1 от същия, никой не може да бъде лишен от свобода,
освен в изрично посочените случаи и само в съответствие с процедури, предвидени
от закона Съобразно б. "c" от него, допустимо ограничение на
посоченото основно право е законен арест или лишаване от свобода на лице с цел
да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано
подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната
необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след
извършване на престъпление.
По изложените доводи настоящият касационен състав
приема, че първоинстанционния съд е постановил валидно, допустимо и правилно
решение, в съответствие с материалния закон и без да е допуснато съществено
нарушение на процесуалните норми, което да съставлява отменително основание.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.
2, предложение първо от АПК , Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
160/27.07.2021 г., постановено по АНД № 20212230200928/2021 г. по описа на
Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: