Р Е
Ш Е Н И Е
№ 212 18.08.2020
г.***
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо търговско
отделение
На двадесети юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание в
следния състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар: Ани
Цветанова
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 344
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод предявения иск от А.Р.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника адв. Жени Тасева, АК - Кюстендил, със съдебен адрес: гр.София, ул.
„Христо Белчев“, №2, четвърти полуетаж, оф.6, против „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1172, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М. Д.“
№1, представлявано заедно от изпълнителните директори Бисер Иванов и Росен
Младенов, чрез пълномощника адв. Владо Пенчев, АК - София, със съдебен адрес:
гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ №1, с искане ответното дружество да бъде
осъдено да заплати сума в размер на 70 000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от претърпяна фрактура на пета метакарпална
кост, в резултат на възникнало на 10.01.2019 г. ПТП със застраховано при
условията на застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника МПС – лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито 11 ЦДИ“, с ДК № Н 8499 ВС, управляван
от М. Р.Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
отказа за изплащане на застрахователното обезщетение - 26.03.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане и сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на
10.01.2019 г. на път II - 73, Ришки проход при км. 64+180, настъпило ПТП между
лек автомобил с марка „Мерцедес“, модел „Вито 11 ЦДИ“, с peг. № Н 8499 ВС,
управляван от М. Р.Б. с ЕГН ********** и лек автомобил с марка „БМВ“, модел
„730Д X Драйф“, с рeг. № СВ 6530 КС, управляван от Р. А. М. с ЕГН ***********.
Счита, че от представените официални свидетелстващи документи, с които било
констатирано настъпването на процесното ПТП, било видно, че отговорността за
последното е на водача М. Б.. Последният с непредпазливото си и неправомерно
поведение виновно допуснал настъпването на процесното ПТП, в резултат на което
ищецът, като пътник в лекия автомобил „Мерцедес“, претърпял фрактура на пета
метакарпална кост в средна трета с дислокация на фрагментите.
Сочи, че автомобилът имал
сключена действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество съгласно полица № BG/30/1180003562662 с начална и крайна
дата на покритие съответно 25.12.2018 г. и 25.12.2019 г. Счита, че е налице
хипотезата на отговорност по чл. 493, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 от КЗ,
а ищецът, в качеството си на пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, има право на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да претендира пряко от
ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ на виновния водач, изплащане на
обезщетения за всички претърпени болки и страдания, които са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Твърди още, че на 28.02.2019
г. депозирал по извънсъдебен ред застрахователна претенция подкрепена с
доказателства, която не била удовлетворена поради липсата на безспорни
доказателства относно виновността на застрахования водач. Посочва, че
констативният протокол за ПТП с пострадали лица свидетелства за настъпването на
произшествието и има обвързваща материална доказателствена сила относно
фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице - механизма на
процесното ПТП. Счита, че непредставянето на банкова сметка от страна на ищеца
има за последица забава на кредитора по отношение на плащането единствено при
постановяване на основателен отказ. Лихва за забава обаче се дължала в
настоящия случай, тъй като застрахователят неоснователно изискал допълнителни
документи, неупоменати в чл. 498, ал. 3 от КЗ. Предвид горното счита, че
застрахователят дължи законна лихва от датата на постановения отказ -
26.03.2019 г.
Твърди се още, че от
описаното ПТП за ищеца настъпили тежки неимуществени вреди, които драстично
променили живота му на активен човек в отрицателна посока, като търпял и продължава
да търпи болки и страдания, и дискомфорт в ежедневието си.
Ответното дружество оспорва
претенциите по основание и размер.
Признава за установено
съществуването на валидно застрахователно правоотношение, касаещо лек автомобил
„Мерцедес”, модел „Вито 11 ЦДИ”, с peг. № Н8499ВС, по силата на Застрахователна
полица № BG/30/1180003562662 към датата на процесното ПТП. Оспорва останалите
фактическите твърдения на ищеца. Счита, че водачът М. Б. не е нарушил правилата
за движението по пътищата, поради което не е налице противоправно поведение от
негова страна и същият не е причинил процесното ПТП. Счита, че вината на
последния не е установена. Оспорва и твърденията за получените от ищеца
травматични увреждания, болките и страданията и техния интензитет, последиците
от инцидента и тяхната продължителност, причинно-следствената връзка между
процесното ПТП и настъпилите увреждания, механизма на осъществяване на
твърдените неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка
на всички твърдени неимуществени вреди с механизма на ПТП. Твърди, че същите са
следствие предхождащи ПТП-то заболявания и неспазване на лекарските
предписания. Счита претенцията за неоснователно завишена. Прави възражение за съпричиняване на вредите в
изключителна степен, изразяващо се в неизползване на предпазен колан, с което
ищецът нарушил нормите на ЗДвП. Оспорва претенцията за лихви по основание и
размер, поради неоснователност на главния иск, както и че не се дължи от
посочения начален момент.
В изпълнение на
указанията на съда ищецът уточнява, че процесното ПТП е настъпило на
10.01.2019г. по път II - 73, Ришки проход при км. 64+180, Община Сунгурларе,
област Бургас, при което участник № 1 - л.а. с марка „Мерцедес“, модел „Вито 11
ЦДИ“, с рег. № Н 8499 ВС, управляван от М. Р.Б., се движел с несъобразена
скорост с пътните условия при дъждовалеж, мокро и заснежено пътно платно (киша)
и в остър десен за него завой загубил контрол над управлението на автомобила,
навлязъл изцяло в лентата за насрещно движение и блъснал челно насрещно
движещият се участник № 2 - л.а. с марка „БМВ“, модел „730Д X Драйф“, с рег. №
СВ 6530 КС, управляван от Р. А. М.. Ищецът пътувал при участник № 1 на предната
седалка, като описаните в исковата молба телесни увреждания били в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП.
Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице
процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на
делото, приема предявените искове за допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на
доказателствата по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация - чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86 от ЗЗД от
А.Р.Б., ЕГН **********, от гр.*****, чрез пълномощника адв. Жени Тасева, АК -
Кюстендил, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Христо Белчев“, №2, четвърти
полуетаж, оф.6, против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1172, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.
„Г.М. Д.“ №1, представлявано заедно от изпълнителните директори Бисер Иванов и Росен
Младенов, чрез пълномощника адв. Владо Пенчев, АК - София, със съдебен адрес:
гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ №1, с искане ответното дружество да бъде
осъдено да заплати сума в размер на 70 000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от претърпяна фрактура на пета метакарпална
кост, в резултат на възникнало на 10.01.2019 г. ПТП със застраховано при
условията на застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника МПС – лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито 11 ЦДИ“, с ДК № Н 8499 ВС, управляван
от М. Р.Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
отказа за изплащане на застрахователното обезщетение - 26.03.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане и сторените по делото разноски.
Съдът приема наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за „Мерцедес“,
модел „Вито 11 ЦДИ“, с peг. № Н8499ВС, по силата на застрахователна полица №
BG/30/1180003562662 към датата на процесното ПТП за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, с оглед твърденията на двете страни в производството в същия
смисъл.
Съдът като съобрази представените от страните
писмени доказателства, както и приетите по делото съдебно автотехническа и
съдебно медицинска експертизи, приема за установено следното:
На 10.01.2019 г. на път II - 73, в Ришкия проход
при км. 64+180, е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил
с марка „Мерцедес“, модел „Вито 11 ЦДИ“, с рег. № Н 8499 ВС, управляван от М. Р.Б.
с ЕГН ********** и лек автомобил с марка „БМВ“, модел „730 Д X-Драйв“, с рeг. №
СВ 6530 КС, управляван от Р. А. М. с ЕГН ***********. От представените
официални свидетелстващи документи, с които е констатирано настъпването на
процесното пътно-транспортно произшествие – констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №2/2019, изготвен от мл. автоконтрольор – Е. П. /л.24-26 от
делото/ и протокол за оглед на местопроизшествие с приложения от 10.01.2019
год. изготвен от разследващ полицай Ч. Я. /л. 77-80 от делото/, представляващ
част от ДП № 4/2019 год. по описа на РУ на МВР – Сунгурлале, както и от
приетата съдебно автотехническа експертиза, се установява следният механизъм на
пътно-транспортното произшествие: При движение по заснежен път, с полуразтопена
снежна покривка, в тъмната част на денонощието, в участък на пътя с ясно
обозначено ограничение на скоростта до 50 км/ч, водачът на лекия автомобил, в
който е пътувал ищецът – с ДК № Н 8499ВС, при навлизане с несъобразена скорост в
десен завой с малък радиус е изгубил контрол над управляваното от него МПС и е
навлязъл в лентата за насрещно движение, където се сблъскал челно с движещия се
в тази лента лек автомобил марка „БМВ“, модел „730 Д X-Драйв“, с рeг. № СВ 6530
КС. Мястото на сблъсъка – в лентата за насрещно движение и констатираните вреди
по двете МПС съответстват на направените както от служителите на полицията,
така и от вещото лице инж. Г., извод, че вината за причиняването на пътно-транспортното
произшествие е на водача на лек автомобил с марка „Мерцедес“, модел „Вито 11
ЦДИ“, с peг. № Н 8499 ВС, управляван от М. Р.Б. с ЕГН **********. Последният с
непредпазливото си и неправомерно поведение виновно допуснал настъпването на
процесното ПТП, в резултат на което ищецът, като пътник на предна дясна седалка
в лекия автомобил „Мерцедес“, претърпял контузия на главата с кръвонасядане на
десен клепач и малка рана, и фрактура на
пета метакарпална кост на дясна длан.
С исковата молба ищецът претендира обезвреда на
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му
телесни увреждания в резултат на
възникналото на 10.01.2019 г. ПТП. Липсват твърдения в исковата молба за други
наранявания, освен посочената фрактура на пета метакарпална кост, предвид което
в настоящото производство не следва да се обсъждат доказателствата за други
такива и по специално за контузия на главата.
За произшествието е образувано наказателно
производство ДП № 4/2019 г. по описа на РУ на МВР гр.Сунгурларе. До завеждане
на иска и до приключване на събирането на доказателствата в настоящото
производство, наказателното производство не е приключило. С оглед на
последното, съдът приема, че вината на делинквента за причинената вреда както и
механизмът на ПТП следва да се установяват в настоящото производство, съобразно
изложеното по-горе.
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
От горното следва извода, че произшествието е
настъпило поради извършено от водача на
лек автомобил с марка „Мерцедес“, модел „Вито 11 ЦДИ“, с рег. № Н 8499 ВС М. Р.Б.
нарушение на правилата за движение по пътищата, състоящо се в нарушение на чл.20,
ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, задължаващ водачите да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват, като при избиране скоростта на движението
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачът на застрахованото
МПС не е изпълнил това задължение, в резултат на което са причинени вреди на
ищеца. С непредпазливото си и неправомерно поведение виновно допуснал
настъпването на процесното ПТП, в резултат на което ищецът, като пътник в лекия
автомобил „Мерцедес“, претърпял фрактура на пета
метакарпална кост на дясна длан.
Страните не спорят по наличието на застраховка
гражданска отговорност на автомобила.
За да намали обема на отговорността си
застрахователят е въвел в процеса възражение за съпричиняване. Освен това,
въвежда и възражение, че забавянето на оздравителния процес е в резултат на
неспазване от ищеца на лекарските предписания и предхождащи ПТП-то заболявания.
Ищецът посочва, че пътувал на предната седалка на
автомобила като не се твърди да е бил с правилно поставен обезопасителен колан.
В настоящото производство се събраха доказателства за извършено нарушение на
правилата за движение по пътищата и от ищеца, състоящо се в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, задължаващ водачите
и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение да използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. Ищецът, като пътник в МПС, не е изпълнил това
задължение, в резултат на което са причинени вреди на ищеца. От заключението на
приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че при челен сблъсък, претърпяната
травма – счупване на дланна кост би била избегната при пътуване с правилно
поставен обезопасителен колан, с какъвто лекият автомобил е бил оборудван,
видно от заключението по съдебно-автотехническата експертиза. Следователно
поведението на ищеца е довело до съпричиняване на вредоносния резултат. Неоснователни
са оспорванията на заключенията от ищцовата страна, тъй като не са налице
разминавания между твърдения механизъм на ПТП и описания от вещото лице. Несъстоятелен
е и доводът, че заключението по съдебно-медицинската експертиза е основано на
свидетелски показания, събрани в досъдебното производство. Заключенията са последователни и обосновани, кореспондират с
останалите доказателства по делото, включително и с представения констативен
протокол с пострадали лица, поради което не са налице основания да не бъдат
кредитирани от съда.
Възражението за забавяне на оздравителния процес,
дължащо се на предхождащи заболявания не
се доказа. Освен това, с определение № 55 от 14.01.2020 г. на основание чл. 190
от ГПК съдът е задължил ищеца да представи медицинска документация от всички
направени контролни прегледи след 10.01.2019 г. Същите не са представени в
определения от съда срок, а в заключението си вещото лице д-р П. констатира, че
след сваляне на гипсовата имобилизация е препоръчано ЛФК и физиотерапия, като е
посочил, че в медицинската документация липсват данни за провеждане на такива. Предвид
това, съдът приема за доказано, че е налице неспазване от ищеца на лекарските
предписания.
Поради горното, съдът приема, че е налице
съпричиняване в обем от 50%, в резултат на извършеното от ищеца нарушение на
Закона за движение по пътищата и поради неспазване на лекарските предписания.
Ищецът е предявил претенцията си за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди пред ответника, за което била
образувана щета под № 0801-000868/2019-02, но ответното дружество отказало
изплащане на претендираното обезщетение с писмо изх.№ 1105/26.03.2019г.,
мотивирайки се, че от събраните данни не се доказвала по безспорен начин вината
на водача на лекия автомобил.
Размерът на дължимото обезщетение в конкретния
случая следва да се определи при съблюдаване на следните установени
обстоятелства – ищецът е получил фрактура на пета
метакарпална кост на дясна длан, като според заключението на вещото
лице, възстановителният период е 1,5 – 2 месеца. Функцията на ръката е
възстановена напълно, движенията са в пълен обем, без болки. Съдът приема, с
оглед заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, че
последиците от получената травма са напълно преодолени от предприетото лечение.
Съдът кредитира събраните свидетелските показания,
защото ги намира за житейски достоверни, последователни и логични и приема, че
те установяват болките и страданията на ищеца, неблагоприятното и емоционално
състояние и негативния ефект на посочената в исковата молба травма. За
конкретния размер съдът съобрази принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД,
относимата съдебната практика, отчете момента на настъпване на деликта,
икономическите условия и лимитите на застрахователя. Въз основа на изложените
доводи на ищеца следва да се присъди като обезщетение сумата от 5000 лв., при
отчитане на съпричиняване в обем на 50%. За разликата от 5000 лв. до пълния
размер от 70 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Посочената по-горе сума следва да бъдат заплатена
от ответника-застраховател, по изложените по-горе съображения.
Върху определената стойност от 5 000 лв. за
обезщетение на нематериални вреди следва да се присъди лихва за забава отказа
за изплащане на застрахователното обезщетение 26.03.2019 год. Съгласно чл. 84,
ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава
и без покана. Искът е предявен с правно основание чл. 432 КЗ, като се цели
ангажиране на отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но
отговорността се търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно
правоотношение, тъй като такова между ищцата и ответника няма. Независимо от
това, ответникът носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното
увреждане. По силата на разпоредбата на чл. 429 от КЗ в застрахователното
обезщетение се включват лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице в рамките на застрахователната сума,
считано от датата на уведомяването от застрахования, респективно от датата
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. (така и в решение
№ 128/04.02.2020 г. по т.д. 2466/2018 г. на ВКС). В процесния случай липсват
данни за уведомяване от застрахования, а писмената претенция е от 05.03.2019
г., но с исковата молба се претендира лихва за забава, считано от един по-късен
момент – датата на отказа за изплащане на застрахователното обезщетение
26.03.2019 г. Също така липсват данни ищецът да е посочил банкова сметка. Следователно
и на основание чл. 380, ал. 3 от КЗ непредставянето на данни за банковата
сметка от страна на лицето следва да има последиците на забава на кредитора по
отношение на плащането. Когато обаче, застрахователят е в забава по чл.497,
ал.1 КЗ при оспорване от негова страна изцяло на основателността на предявения
от увреденото лице пряк иск, както е и в процесния случай, разпоредбата на
чл.380, ал.3 КЗ не намира приложение (така в решение № 167 от 30.01.2020 г. по
т. д. № 2273 / 2018 г. на ВКС, 2-ро търговско отделение). Поради гореизложеното
лихва за забава следва да бъде присъдена както е претендирана с исковата молба
- считано от 26.03.2019 г. до датата на окончателното изплащане на главницата.
По възраженията и на двете страни за прекомерност
на адвокатското възнаграждение: ищецът изрично е посочил, че не претендира
такова, предвид което възражението на ответника е безпредметно; неоснователно
се явява и възражението на ищцовата страна, тъй като претендираното от
ответната страна съответства на минималното. Предвид факта, че ответникът се е
представлявал от адв. Владо Пенчев в настоящото производство, неоснователно се явява
и възражението на ищцовата страна за определяне на юрисконсултско вместо на
адвокатско възнаграждение. Право на всяка страна в процеса е да прецени как ще
организира защитата си и дали ще използва професионална помощ или ще се
защитава сама или чрез лицата, които могат да осъществяват процесуално
представителство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да
получи направените разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 7,14%
- 228,48 лв. от общо направени в размер
на 3200 лв., а ответникът има право да му бъдат заплатени разноски съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 92,86% от направените, а именно – 2813,66
лв. от общо направени 3030 лв.
Мотивиран
от горното Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1172, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М. Д.“
№1, представлявано заедно от изпълнителните директори Бисер Иванов и Росен
Младенов, чрез пълномощника адв. Владо Пенчев, АК - София, със съдебен адрес:
гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ №1 да заплати на А.Р.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Жени
Тасева, АК - Кюстендил, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Христо Белчев“ №2,
четвърти полуетаж, оф.6, сума в размер на 5 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпяна фрактура на пета метакарпална кост, в резултат на
възникнало на 10.01.2019 г. ПТП със застраховано при условията на застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника МПС – лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Вито 11 ЦДИ“, с ДК № Н 8499 ВС, управляван от М. Р.Б., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 26.03.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане и направените по делото разноски в размер на 228,48 лв., като
отхвърля претенциите над уважения размер, като неоснователни.
ОСЪЖДА
А.Р.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника адв. Жени Тасева, АК - Кюстендил, със съдебен адрес: гр.София, ул.
„Христо Белчев“ №2, четвърти полуетаж, оф.6, да заплати на
„Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1172, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М. Д.“ №1,
представлявано заедно от изпълнителните директори Бисер Иванов и Росен
Младенов, чрез пълномощника адв. Владо Пенчев, АК - София, със съдебен адрес:
гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ №1
разноски по делото в размер на 2813,66 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му
пред Апелативен съд Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: