№ 2181
гр. Бургас, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20252120103171 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание по
чл.124 от ГПК и чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от М. П. П. с
ЕГН ********** с адрес гр. Б., срещу „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Петър Дертлиев” 25, офис сграда „Лабиринт“,
представлявано от З.С.Б..
Ищецът сочи, че през 2011 г. сключил договор за потребителски
кредит с бившата „Алфа Банк“ АД. Ответното дружество придобило
задълженията по договора в качеството си на цесионер. Поради това
служители на ответника многократно са отправяли писмени покани за
погасяване на задълженията на ищеца. Освен писмените покани, бил обект и
на телефонен тормоз, състоящ се в стотици обаждания по всяко време на
денонощието със закани от посещения в дома от хора на дружеството, както и
за посещения от ЧСИ.
Поради непрестанните обаждания и посочване на различни суми,
ищецът направил справка за кредитна задлъжнялост в БНБ – Централен
кредитен регистър с вх. № БНБ – 44613/27.03.2025 г. Видно от същата било, че
освен претенциите за плащания от служители на ответника, последният
подавал информация за дълг към 28.02.2025 г. от 2478 лв. – главница и 6454
лв. – лихви и други просрочени вземания.
Ищецът твърди, че не дължи изпълнение, дори и да не е изплатил
задължението си, поради изтекла погасителна давност.
1
На следващо място, счита, че договорът е недействителен поради
нарушение на добрите нрави и наличие на неравноправни клаузи във вреда на
потребителя и нарушаване на императивни правни норми, които водели до
накърняване на установения в страната правов ред.
Сочи, че процесният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлявал договор за потребителски кредит по смисъла и на
чл.9, ал.1 от ЗПК. Счита, че с договора за потребителски кредит са нарушени
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК, поради което и на основание
чл.22 от ЗПК, целият договор за кредит е недействителен.
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо по отношение
на ответника, че ищецът не му дължи следните суми: 2478 лева /две хиляди
четиристотин седемдесет и осем/, представляваща главница и 6454 лева /шест
хиляди четиристотин петдесет и четири/, представляваща лихви и други
просрочени вземания, съгласно справка за кредитна задлъжнялост в БНБ –
Централен кредитен регистър с вх. №БНБ-44613/27.03.2025 г., като в
условията на евентуалност предявява иск за приемане на установено по
отношение на ответника, че договорът за потребителски кредит, цедиран на
ответника, идентифициран с №***, сключен между „Алфа Банк“ АД и ищеца
през 2012 г., е нищожен поради противоречие с разпоредбите на чл.26, ал.1,
пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.23 от ЗПК. Претендират се
разноските, направени в исковото производство. Представят се писмени
доказателства. Прави доказателствени искания.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор
от ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до
извод, че са налице предпоставките за постановяване на решение съобразно
направеното признание на предявения иск. Съображенията за този извод са
следните:
Преди насроченото по делото съдебно заседание е депозирана молба
от ответника, с която заявява, че признава изцяло предявения главен иск.
Моли да не се събират доказателства и делото да се разреши съобразно
представените към исковата молба писмени доказателства и направеното
признание на иска. Признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави и с него страната може да се разпорежда. Предвид изложеното,
съдът счита, че са налице предпоставките на чл.237 ГПК и следва да се
постанови решение съобразно признанието.
Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на
основание чл. 237, ал. 2 ГПК.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски. Съдът не споделя доводите на ответното
дружество за това, че разноските следвало да се възложат в тежест на ищеца,
доколкото били налице предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК. С поведението
си ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото не е предприел
действия да прекрати ограничаването на правната сфера на ищеца и
задължението му в ЦКР е с активен статус, което е противно на задълженията
му, установени в чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за ЦКР. Освен това в
2
случая е имало опити за извънсъдебно уреждане на спора от страна на
представители на ответното дружество, което не се отрича от него. Поради
тези съображения, съдът намира, че не са налице предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, като ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по делото.
Ищецът е направил разноски от общо 357, 28 лв. за заплатена
държавна такса за исковото производство, както и сумата в размер на 1400 лв.
за адвокатско възнаграждение. По делото е направено възражение за
прекомерност от страна на ответното дружество за претендирания адвокатски
хонорар. В тази връзка, съгласно актуалната практика на СЕС – решение по
дело C 438/22 - член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена
да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително
когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение, както и по третия въпрос включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги. Изчисления по Наредбата за адвокатските
възнаграждения хонорар, съобразно интереса по делото, е в размер на 1193, 20
лв. При преценка за размера, който следва да бъде възложен в тежест на
ответната страна, следва да се има предвид, че производството по делото е
приключило в рамките на едно съдебно заседание, имало е признание на иска,
като делото не се отличава с каквато и да е било фактическа или правна
сложност. По тази причина, съдът намира, че следва да бъде възложен в
тежест на ответника заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на
600 лв., като до този размер възражението за прекомерност се явява
основателно.
По тези съображения, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца сумата в размер на 957, 28 лв., от които 357, 28 лв. за
заплатена държавна такса, както и 600 лв., представляващи редуцирано на
основание чл.78, ал.5 от ГПК адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на осн.чл.237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.124, ал.1 от ГПК по
отношение на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър
Дертлиев” 25, офис сграда „Лабиринт“, представлявано от З.С.Б., че ищецът
М. П. П. с ЕГН ********** с адрес гр. Б., не му дължи следните суми: 2478
лева /две хиляди четиристотин седемдесет и осем/, представляваща главница
и 6454 лева /шест хиляди четиристотин петдесет и четири/, представляваща
лихви и други просрочени вземания, съгласно справка за кредитна
3
задлъжнялост в БНБ – Централен кредитен регистър с вх. №БНБ-
44613/27.03.2025 г.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър
Дертлиев” 25, офис сграда „Лабиринт“, представлявано от З.С.Б., ДА
ЗАПЛАТИ на М. П. П. с ЕГН ********** с адрес гр. Б., сумата от общо 957,
28 лв., представляваща направените в исковото производство съдебно –
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4