Присъда по дело №321/2021 на Районен съд - Димитровград

Против подсъдимия П. Т. Д. от с.Странско, Община Д.град, ЕГН ********** е повдигнато
обвинение от Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Д.град, за извършване на престъпление по
чл.150, ал.1 от НК- за това, че на 26/27.10.2020г. в с.Странско, община Д.град, извършил
действия /чрез опипване с ръце на тялото/ с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на В.В.- на 35год., чрез употреба на сила /нанасяне на удари
с ръце по главата и тялото й/.
Прокурора от Районна прокуратура- Хасково, ТО-Д.град поддържа обвинението във
вида, в който е повдигнато. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение, пледира за постановяване на осъдителна присъда с налагане на
наказание „Лишаване от свобода”, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок
на основание чл.66 от НК.
Конституираната като частен обвинител В.В.- чрез упълномощения си повереник
поддържа обвинението, счита, че е установено и доказано извършено престъпление по
чл.150, ал.1 от НК, пледира за признаването на подс.Д. за виновен и за налагане на
предвиденото в закона наказание.
Подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен, дава
обяснения, с които потвърждава, че е употребил сила спрямо пострадалата В., но не с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание, а поради сходни действия от нейна страна.
Предоставя на Съда да прецени виновността му.
Упълномощеният защитник представя допълнителни доказателства- писмени такива и
гласни- чрез водени двама свидетели, пледира за признаване на подзащитният за невинен,
тъй като от събраните доказателства не се установило по безспорен начин извършването на
престъплението от подсъдимия, като счита обвинението за недоказано. Счита, че не са
установени елементите от състава на престъплението, за което е повдигнато обвинението,
като в случая употребата на сила не предхождала блудствените действия, а била
осъществена в последствие.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, и като разгледа обвинителната теза и тезата на защитата, приема за установено
от фактическа страна следното:
Свидетелят В.В. е на 35г., живуща в продължение на години в САЩ, като през 2017г. се
завръща в България. След претърпени операции на крака й, заживява в с.Странско, Община
Д.град- при баба си.
В съседната къща в с.Странско живеел подс.П.Д.. Двамата със св.В. били в приятелски
отношения, като през зимата на 2019г. подс.Д. помагал значително на св.В., доколкото
същата не можела да се справи сама с къщната работа след операцията на крака си.
На 26.10.2020г. през деня св.В. била в дома си в с.Странско и пекла чушки. Помолила
познат- св.М.Т., да й помогне за печенето на чушки. Св.Танев посещавал често баба си в
с.Странско, която живеела през няколко къщи от дома на св.В.. Около 19,00- 20,00ч. св.В. и
св.Т. били на двора в къщата, когато дошъл подс.Д., който носел със себе си бутилка уиски
и две малки бутилки с безалкохолни напитки. Тъй като тримата се били събирали и преди,
познавали се и били в приятелски отношения, св.В. влязла в къщата, за да приготи нещо за
ядене, а св.Т. и подс.Д. останали на двора, за да допекат чушките. След като приключили с
работата, тримата седнали на маса на втория етаж на къщата и започнали да се хранят и да
си говорят. Междувременно употребявали и алкохол- от носеното от подсъдимия уиски.
Тримата разговаряли за планове, бъдещи техни проекти, като подс.Д. бил необичайно
словоохотлив същата вечер, доколкото в предишни събирания същият не вземал толкова
дейно участие в разговорите. Преди полунощ св.В. казала, че е изморена и си ляга, след
което отишла в стаята си на втория етаж, а подс.Д. и св.Т. останали да си допият напитките.
След около час св.Т. решил да си тръгва и заедно с подс.Д. се отправили към входната врата
1

на къщата. При разделянето им извън двора на св.В., подс.Д. казал на св.Т., че ще остане да
си допуши цигарата, при което св.Т. си тръгнал за къщата на баба си.
Подс.Д. си допушил цигарата, след което се върнал обратно в къщата на св.В.. Там той
влязъл в стаята на св.В., чиято врата не била заключена. Св.В. била легнала в леглото си-
спалня, като подсъдимия съблякал дрехите си и останал по боксерки, след което легнaл до
св.В. и започнал да я опипва по тялото. Св.В. усетила, че някой я опипва, обърнала се и
видяла, че това е подс.Д.. Бутнала му ръката и му казала да си тръгва. Тогава подсъдимия се
обърнал на другата страна на спалнята и казал, че е изморен и иска да спи. След малко обаче
отново започнал да опипва св.В., като тя отново избутала ръката му и му казала да си върви,
като го бутнала с ръце. Тогава подс.Д. се ядосал, нарекъл я с обидни думи, започнали
размяна на думи и започнал да я удря с ръце по главата и тялото. Св.В. се опитала да се
отбранява и да го отблъсне, като в борбата между двамата го захапала за ухото и от него
потекла кръв, а подс.Д. продължил да й нанася удари по главата и по тялото. Св.В. била
категорична, че този път бил прекрачил всички граници и ще се оплаче от поведението му.
Последвало неколкократно започване и спиране на борбата между двамата, в което време
подс.Д. започнал да се извинява, взел да моли св.В. да не информира полицията и съпругата
му. Всички действия и увещания приключили рано сутринта, като около 04:00ч. подс.Д. си
тръгнал към дома си.
След излизането му от дома на св.В., не след дълго същата се обадила няколко пъти на св.Т.,
но телефонът му бил изключен.
Сутринта около 08,30ч. св.Т. видял на телефона си, че св.В. го е търсила и отишъл до дома
й, където тя споделила за действията на подс.Д., като била със следи от насилие. След което
св.В. отишла в полицията и подaла жалба за случилото се. На местопроизшествието бил
извършен оглед, като при огледа в стаята на св.В. били намерени и иззети дамска пижама,
чаршаф и калъфка за възглавница със следи от засъхнала червеникава течност.
Видно от заключението на извършената по делото съдебномедицинска експертиза,
засъхналата червеникава течност е кръв с човешки произход.
Подс.Д. и св.В. били освидетелствани, като видно от заключението на извършената по
делото съдебномедицинска експертиза, по св.В. са констатирани кръвонасядания по лицето-
в основата на носната пирамида, по долния клепач на дясното око, двата клепача на лявото
око, по вътрешната лигавица на горната устна, както и кръвонасядания по двете ръце- по
гьрба на лявата китка и на четвърти пръст на дясната ръка, като й е било причинено
страдание без разстройство на здравето.
От своя страна подс.Д. е получил разкъсно-контузна рана на дясната ушна мида и оток на
мидата, които могат да се получат от ухапване.
Гореописаната фактическа обстановка бе възприета от събраните по делото доказателства–
показанията на разпитаните свидетели- В.В., М.Т., доведените свидетели от защитата- П.Д. и
Т.Т., от заключенията на двете назначени експертизи, както и от обясненията на
подсъдимия, които съдът възприе и кредитира по начин- описан по-долу.
В процеса на събиране и проверка на доказателствата по делото, не се установиха такива,
които дори и изолирано да потвърдят обвинителната теза по отношение осъществени всички
елементи от състава на престъплението по чл.150, ал.1 от НК.
Разпоредбата на чл.150, ал.1 от НК предвижда: „Който извърши действие с цел да възбуди
или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-
годишна възраст, чрез употреба на сила или заплашване, чрез използуване на безпомощното
му състояние или чрез привеждането му в такова състояние или чрез използване на
положение на зависимост или надзор, се наказва…“.
Употребената сила (в случая описана в обвинителния акт като нанасяне на удари с ръце по
2

главата и тялото), следва да е била във функционална връзка с осъществените блудствени
действия, т.е. да е била насочена към сломяване съпротивата и нежеланието на
пострадалата. При оценка на поведението на подсъдимия, следва се отбележи, че след като
същия е останал по бельо и е легнал на спалнята до св.В., в първоначалните му действия не
се съдържа употребена сила или заплаха. Такава употребена сила е налице в последствие-
след като е възникнал скандал със св.В.. Но и след като е преустановил действията си,
насочени към полово удовлетворяване без съвкупление.
Самата св.В. в показанията си заявява: „В един момент му казах „ставай, махай се“ и тогава.
След като ме удряше не правеше опити да ме опипва по тялото… Само в първоначалния
момент, когато влезе в леглото ми, ме опипа, след това беше борба, само удари… Това
пипане с ръце на два пъти, но втория път пипането бе по-скоро да ми покаже надмощие, но
повече не е имало.“.
Т.е. отказът на пострадалата е бил достатъчен, за да преустанови действията на подсъдимия,
насочени към полово удовлетворение без съвкупление. Последващите действия с
употребена сила вече не са били насочени към сломяване на съпротивата на св.В., нито пък
са насочени към полово удовлетворяване.
Обясненията на подсъдимия Д. потвърждават заявеното от св.В. за това, че след опипване от
негова страна, е възникнал скандал със св.В. и тогава са били разменени удари, боричкали са
се, но не са извършвали действия, насочени към полово удовлетворение.
Показанията на св.М.Т. като цяло потвърждават заявеното от св.В., като впрочем същият не
е бил очевидец на станалото между тях, а е възприел събитията от разказа на св.В.. Но и в
неговите показания не са налице такива, указващи предхождаща употреба на сила от страна
на подс.Д. и последващи блудствени действия.
За доведените свидетели Д. и Т.- техните показания допринасят за изясняване на цялостните
отношения между пострадалата и подсъдимия, но също не съдържат дори и съмнения за
употреба на сила от страна на подс.Д..
При престъплението по чл.150, ал.1 от НК, стремежа на дееца е да получи полово
удовлетворение по насилствен начин, като действията му са насочени за достигане до този
резултат. За съставомерността на това престъпление е необходимо употребата на сила или
заплашване при определени условия, въз основа на едно конкретно взето решение за
постигане на преследваната цел – извършване на блудствени действия без съвкупление с
лице от женски пол. Цялостното поведение на подсъдимия трябва да сочи на извода, че
принудата, изразена в сила или заплашване, е насочена за сломяване на съпротива, с оглед
извършване на целените блудствени действия. Умисълът следва да се обективира в
действията. Чрез тях- упражнената принуда или заплаха, следва да става недвусмислено
ясна набелязаната за постигане на цел- а именно осъществяване на блудствени действия, а
не за отнемане на вещи например.
Безспорно е, че блудството, съчетано с използване на сила и/или заплашване е двуактно
престъпление- използване на сила или заплашване (т.е. осъществяване на принуда по
смисъла на чл.143 НК) с цел сломяване на съпротивата на пострадалото лице и след като
принудата е осъществена- извършване на блудствени действия. Липсата на осъществена
принуда (или на някой от другите квалифициращи белези по чл.150, ал.1 НК) означава липса
на престъпление, тъй като извършването на блудствени действия с лице, навършило 14г.,
без употребена сила или заплаха или при отсъствието на някое от квалифициращите
обстоятелства на чл.150 от НК, не е престъпно. В случая липсва осъществена принуда,
използване на сила (по смисъла на чл. 143 НК и чл.150 НК) спрямо личността на
пострадалата, която да е насочена към сломяване на нейната съпротива. Употребената
такава спрямо нея може да се приеме като ярост, отмъщение, защита и всичко останало, но
не и сила за сломяване на съпротивата й, и то съпротива, свидетелстваща за нежелание за
3

осъществяване на блудствени действия. Както бе посочено, използването на сила следва да
бъде с цел сломяване на съпротивата и тогава да последват блудствените действия, а не
обратното.
Характерното при разследване на полови престъпления е, че в по-голямата част от
случаите се противопоставят показанията на пострадал/а, срещу обясненията на подсъдим,
като е логично при извършването на подобен вид престъпления, да няма преки свидетели.
Противопоставяне на тези две доказателствени групи обаче, в случая като цяло липсва.
Напротив- налице е безпротиворечивост и взаимна подкрепеност при показанията на
пострадалата и обясненията на подсъдимия по отношение на правно-релевантните факти,
касаещи елементите от състава на конкретното престъпление. Не са налице противоречия
или разминаване в това, че блудствените действия са предхождащи употребената сила, а не
последица от същите. Категорични са и по отношение на това, че след като е започнало
боричкането и нанасянето на удари, не е имало каквито и да било опити за блудствени
действия.
Т.е. извода, който може да се направи от описаното по-горе е, че са налице елементите на
това престъпление- а именно осъществяването на блудствени действия с цел полово
удовлетворение без съвкупление, както и употребата на сила. Но в същото време е налице
разминаване във времето на осъществяване на тези елементи, като употребата на сила е след
осъществяване на блудствените действия и не са били насочени към сломяване на
съпротивата и осъществяване на блудствени действия.
Поради което Съдът прие за установено, че поради липса на осъществен състав на
престъплението по чл.150, ал.1 от НК, обвинението не бе доказано, призна подс.Д. за
невинен и оправда същия по повдигнатото му обвинение.

По отношение на веществените доказателства по делото- 1бр. дамска пижама, 2бр. чаршафи
и 2бр. калъфки- находящи се на съхранение в РУ-МВР-Д.град, Съдът постанови същите да
се върнат на техния собственик- В.В..

По отношение направените разноски по делото, Съдът постанови на основание чл.190, ал.1
от НПК същите да останат за сметка на държавата.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата.
4

Номер на акта:	17
Дата:	1 април 2022 г.
Съдия:	Иван Статев Маринов

Дело:	20215610200321
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 юни 2021 г.

Присъда по дело №321/2021 на Районен съд - Димитровград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите