№ 4840
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110138655 по описа за 2021 година
По депозирана от С. ИВ. АЛ. искова молба срещу (фирма) пред СГС е
образувано гр.д. № 2217/2021г., по предявени обективно кумулативно съединени
искови претенции с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумите както следва: 45000.00лв. – обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди от настъпило на 23.09.2019г. в района на 126+800км от
Републикански път II-81, ПТП, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба 18.02.2021г. до окончателно изплащане на сумата и 800.00лв. – лихва
за забава върху претендираното обезщетение за периода от 14.12.2020г. до 17.02.2021г.
С определение от 17.05.2021г. производството по гр.д. № 2217/2021г.по описа
на СГС е прекратено в частта, досежно претенцията с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ за сумата от 45000.00лв. поради извършено на 05.03.2021г. плащане на
претендираното обезщетение от ответното дружество, като в останалата част делото е
изпратено на СРС по подсъдност.
С оглед изложеното предмет на разглеждане в настоящото производство е
претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 800.00лв. – лихва за
забава върху претендираното обезщетение за периода от 14.12.2020г. до 17.02.2021г.,
както и претенцията за законна лихва за забава върху платеното обезщетение в
размер на 45000.00лв. от датата на подаване на исковата молба 18.02.2021г. до
датата на плащане на обезщетението 05.03.2021г.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
23.09.2019г. е претърпял неимуществени вреди, причинени виновно от водач на лек
автомобил „х“, модел „ЦРВ“ с ДК № *****, застрахован при ответника по валидна
застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи се, че между ищеца и ответното
дружество застраховател на 13.11.2020г. е подписано Споразумение, с което
застрахователят се е задължил да изплати на ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 45000.00лв., в срок от един месец от подписване на споразумението, тоест до
13.12.2020г. Релевират се съображения че към датата на депозиране на исковата молба
процесното обезщетение не било изплатено, поради което (фирма), дължи на ищеца
лихва за забава от датата, на която е изтекъл едномесечния срок за изплащане на
обезщетение съгласно подписаното споразумение 14.12.2020г. до датата преди
1
завеждане на исковата молба 17.02.2021г. в размер на 800.00лв.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответното дружество не е депозирало отговор по
исковата молба.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 800.00лв., лихва за забава върху изплатеното обезщетение в размер на 45000.00лв.
за периода от 14.12.2020г. до 17.02.2021г., както и претенцията за законна лихва за
забава върху изплатеното обезщетение в размер на 45000.00лв. от датата на
подаване на исковата молба 18.02.2021г. до датата на плащане на обезщетението
05.03.2021г.
За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да установи по
делото пълно и главно изискуемост на вземането за обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 45 000.00лв. и забава в изплащане на същото за периода от
14.12.2020г. до 17.02.2021г.
В проведеното на 10.12.2021г. открито съдебно заседание, съдът е допълнил
доклада по делото след изслушване становището на процесуалния представител на
ответника, който посочи изрично, че не оспорва заявените претенции, като за
безспорни и ненуждаещи се от доказване бяха обявени следните факти и
обстоятелства, а именно: че ищецът е имал вземане от ответното дружество в размер
на 45000.00лв. – застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от
настъпило на 23.09.2019г. ПТП, че така индивидуализираното обезщетение е
изплатено на ищеца на 05.03.2021г., че за периода от 14.12.2020г. до 17.02.2021г.
ответното дружество дължи на ищеца лихва за забава, която е в размер на 800.00лв.,
както и че за периода от датата на подаване на исковата молба до датата на плащане на
обезщетението 05.03.2021г., ЗД (фирма), дължи на С.А. лихва, размерът на която,
изчислен с помощна на компютърна програма е 200.00лв.
С оглед изложеното исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 800.00лв. се явява изцяло основателна, като ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и лихва от датата на подаване на исковата молба
18.02.2021г. до датата на плащане на обезщетението от 45000.00лв. – 05.03.2021г.,
която лихва е в размер на 200.00лв.
По разноските:
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения, ответното дружество следва да заплати на
адв. Е. З. – сумата от 300.00лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ.
Съдът намира за необходимо да направи уточнението, че това възнаграждение е
определено на база цената на исковата претенция, предмет на разглеждане пред
Софийски районен съд, а именно 800.00лв., доколкото по отношение на разноските,
дължими се за претендираното и заплатено в хода на процеса пред СГС обезщетение в
размер на 45000.00лв., на основание чл. 81 ГПК, произнасяне се дължи от Софийски
градски съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД (фирма), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
2
(адрес), да заплати на С. ИВ. АЛ., ЕГН ********** , с адрес: (адрес), на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 800.00лв. – мораторна лихва за периода
14.12.2020г. – 17.02.2021г., дължима се върху изплатеното в хода на процеса
застрахователно обезщетение в размер на 45 000.00лв. за причинени неимуществени
вреди от настъпило на 23.09.2019г. ПТП и 200.00лв. – лихва за забава върху сумата от
45000.00лв. за периода от датата на подаване на исковата молба 18.02.2021г. до
05.03.2021г. - датата на плащане на обезщетението .
ОСЪЖДА ЗД (фирма), ЕИК *******, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери, да заплати на адв. Е. З. –
сумата от 300.00лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
в производството по настоящото гр.д. №38655/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти
състав.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3