Решение по дело №277/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл.44, ал.1 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза.

Жалбоподателят Т. К. Г., [ЕГН], с постоянен адрес в с. Фазаново, обл. Бургас, ул. „Васил Левски” №5, чрез процесуален представител адв. Р. В., е оспорил решение №32-700549/16.01.2024. на директора на ТД Митница - Бургас, с което е определена нова митническа стойност за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД MRN 21BG001008034058R6/19.04.2024г. в размер на 14 453,24 лева, като спрямо нея са определени вносно митническо задължение в размер на 1 445,32 лева и задължение за ДДС при внос в размер на 3 179,71 лева. Определени са за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 1 048,74 лв. и ДДС в размер на 2 307,23 лв., ведно със задължението за лихви върху тях, считано от датата на възникване на митническото задължение и на задължението за ДДС до датата на уведомяването за решението, както и лихви за забава за размера на дължимите вземания.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според него решението е издадено при липса на издадена и връчена заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол, с което е допуснато нарушение на правилата на чл.84в, ал.1 и ал.4 от Закона за митниците. Сочи, че в противоречие с нормата на чл.140, §1 от Регламент (ЕС) №2447/2015г. жалбоподателят не е бил уведомен за обстоятелствата, обосноваващи възникналите основателни съмнения по отношение на декларираната договорна стойност и от него не е поискана допълнителна информация. Твърди нарушаване на правото му на изслушване, предвидено с нормата на чл.8, §1, б.„а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) №2447/2015г. Оспорват се мотивите в обжалваното решение за отхвърляне на методите по чл.74, §2 от Регламент (ЕС)№952/2013г. при определяне на митническата стойност на процесния автомобил. Навеждат се доводи, че данните, предоставени по линия на международното сътрудничество от Канада не са достоверно доказателство за определяне цената на стоката. Жалбоподателят счита, че обжалваният акт противоречи на правото на ЕС и националното право, поради което иска решението да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адвокат В., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на разноски. Допълнителни съображения по съществото на спора излага в писмени бележки.

Ответникът – директор на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници“, чрез представител по пълномощие юрисконсулт К., оспорва жалбата, ангажира доказателства и изразява становище по същество с искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Аргументира позицията си в представени по делото писмени бележки.

ФАКТИ:

На 19.04.2021г. в МБ Свободна зона Бургас е приета митническа декларация (МД) с MRN 21BG001008034058R6 (л.118-119), с вносител Т. К. Г. и декларатор „Мирамар“, за режим допускане за свободно обращение на стока с описание – „употребяван пътнически автомобил - катастрофирал“, марка: „BMW“, модел: 528; първоначална регистрация – 01.01.2013г., раб. обем: 2000 куб. см; двигател № - няма данни; шаси №WBAXH5C56DD111465.

В митническата декларация били декларирани съответно: в ел.д. №5/14 „Код на държавата на изпращане/износ“ – СА Канада; в ел.д.№4/1 „Условие на доставка“ – „CFR Стойност и навло“; в ел.д. №6/14 „Код на стоката – код по Комбинираната номенклатура“/ №6/14 „Код на стоката – код по Комбинираната номенклатура“ – 87032390; в ел.д. №4/16 „Метод за определяне на стойността“ – „1-Договорна стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса); в ел.д. №4/14 „Цена на стоката“ – 3 018; в ел.д.№4/10 „Валута“ – CAD; в ел.д. №7/10 „Идентификационен номер на контейнера“ – CXDU2230343.

На база декларираните данни в митническата декларация, митническата стойност за стоката била определена съгласно разпоредбата на чл.70, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, а именно на база договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ, с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Декларираното условие на доставка било „CFR – Стойност и навло“.

За извършения внос били начислени мито в размер на 396,58 лева и ДДС в размер на 872,48 лева, при митническа стойност в размер на 3 965,80 лева.

Към митническата декларация за допускане за свободно обращение били приложени следните документи, за които в хода на делото е приложен заверен превод от английски на български език: фактура /Invoice/ № RA-E21022201/22.02.2021г., издадена от „9396-9053 Quebec Inc.“, 7405C rue Verite, Piereefonds, QC H9J3R9, Канада (л.176-177), списък на опаковките /Packing list/ № RA-21022201/22.02.2021г. (л.178-179), талон /Certificat Dimmatriculation/ №L45771953 (л.180-181), морска товарителница /Bill of Lading/ № MEDUML042543 (л.182-186).

На 16.12.2022г. по електронната поща на Агенция Митници e постъпило писмо рег. №32-441111 от канадската митническа администрация – Canada Border Services Agency, по повод отправено запитване от българските митнически власти относно превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС (л.167-170). Като приложение към писмото канадската митническа администрация предоставила в електронен формат данни от износните декларации за превозни средства, допуснати за свободно обращение в митнически учреждения в състава на ТД Митница Бургас. Посочената информация била препратена до всички териториални дирекции на Агенция „Митници“, като в ТД Митница Бургас е постъпила на 13.01.2023г. с писмо рег. № 32-17346/13.01.23 г. (л.107).

С последващо писмо рег. №32-470240 от 10.07.2023г. директорът на дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ предоставил на директора на ТД Митница Бургас обработен електронен файл с наименование „BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec Inc.xlsx“, съдържащ данни за допуснати за свободно обращение МПС в ТД Митница Бургас (л.108-110).

При тези факти, на основание чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ бил извършен последващ контрол на стоката, декларирана с МД с MRN 21BG001008034058R6.

При анализ на приложените към декларацията документи и информацията, предоставена от канадските митнически власти, било констатирано несъответствие по отношение на декларираната в митническата декларация цена в Република България в размер на 3 018 CAD спрямо предоставената от канадските митнически власти цена в размер на 10 999 CAD, посочена в колона Total_Value/Total_Value_Currency от таблица BG_ExportDeclatarion-9396-9053 Quebec Inc.xlsx, sheet Commodities (оптичен файл на л.147). В тази връзка възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност.

Поради това, с писмо рег. № 32-55520/10.02.2023г. (л.116-117) от Т. Г. били изискани доказателства за потвърждение на декларираната цена (търговско досие на превозното средство, оферта, поръчка, ценови листи, проформа фактура), документи относно извършените плащания към доставчика и всякакви други данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката.

Писмото било връчено на Т. Г. на 16.02.2023г., съгласно приложеното известие за доставяне (л.115).

В представен отговор от 20.02.2023г. (л.164) Г. заявил, че закупеният от него автомобил към момента на вноса от Канада е бил със страничен удар и механични проблеми по окачването. За удостоверяване на твърденията си жалбоподателят приложил снимков материал, оферта и проформа фактура за извършени ремонтни дейности по процесния автомобил.

На 17.08.2023г. директорът на ТД Митница Бургас изпратил до „Мирамар“ ООД и до Т. Г. съобщение по чл.22, §6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, обективирано в писмо № 32-520010/17.08.2023г. (л.93-101), с което уведомил лицата, че поради възникнали основателни съмнения ще бъде определена нова митническа стойност на декларираната стока по митническа декларация с MRN 21BG001008034058R6/19.04.2021г.

В съобщението подробно са описани мотивите, на които ще се основава решението, като е предоставен 30-дневен срок за изразяване на становище. Същото е връчено на Т. Г. на 23.08.2023г. (л.92).

На 11.09.2023г. жалбоподателят представил становище с рег.№32- 551688/11.09.2023г. (л.85-90), с което изразил несъгласие с мотивите на митническия орган за изменение на декларираната митническа стойност. В становището е посочено, че няма нито един документ в подкрепа на валидността и истинността на данните от електронната информация за износ от системата на канадските митнически власти, в отличие от декларираната стойност при износа, която е подкрепена със съответната фактура.

С докладна записка с рег.№32-686543/22.12.2023г., изготвена от инспектор в МБ „Свободна зона Бургас“ до директора на ТД Митница Бургас е отправено предложение за издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоката от митническа декларация с MRN 21BG001008034058R6/19.04.2021г. (л.71-78).

С оспореното решение с рег.№32-700549/16.01.2024 г. (л. 59-69) на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“, на основание чл.74, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013г. за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008034058R6/19.04.2021г. е определена нова митническа стойност в размер на 14 453,24 лв.; на основание чл.85, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 1 445,32 лв.; на основание чл.54, ал.1 от ЗДДС е определена нова данъчна основа на процесната стока и на основание чл. 66, ал.1, т.2 от същия закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС в размер 3 179,71 лв.

На основание чл.105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) №952/2013г. и чл.56 от ЗДДС и въз основа на определената нова митническа стойност на стоката по МД с MRN 21BG001008034058R6/19.04.2021г. е определен нов размер на публичните държавни вземания, определени за вземане под отчет и досъбиране, както следва: мито – 1 048,74 лв. и ДДС – 2 307,23 лв., или общо 3 355,97 лева.

В мотивите на оспореното решение е прието, че във връзка с постъпилата информация с писмо с рег.№32-441111/16.12.2022 г. от канадските митнически власти за декларирана стойност на износ на стоката, предмет на разглежданата декларация, са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. Направени са изводи, че отговорът от канадските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред, поради което същият представлява годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество. При анализ на приложените към митническата декларация документи и постъпилата информация по линията на международното сътрудничество, административният орган приел, че декларираната на основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност, определена въз основа на фактура № RA-E21022201/22.02.2021г., издадена от „9396-9053 Quebec Inc.“, следва да бъде отхвърлена. Този извод е обоснован с разликата в декларираната стойност на стоката, посочена в представената информация за износ и в декларацията за внос, съответно приложената към нея фактура. Наред с това е посочено, че в случая върху представената фактура липсват подписи на лицата, сочени като купувач и продавач и същата не е годна да установи клаузите, при които е сключен договора за продажба.

След като приели, че митническата стойност не може да бъде определена на основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническите органи приложили вторичните методи, посочени в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. За тази цел бил разгледан всеки един от методите, посочени в цитираната разпоредба, като били приложени последователно букви от „а)“ до „г)“, в резултат на което приложението на всеки един от тези методи било отхвърлено.

За да отхвърлят методите, посочени в букви „а)“ и „б)“ митническите органи приели, че липсва информация в митническата информационна система МИС 3А за внос за период от 90 дни (от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне) за допуснати за свободно обращение стоки, за които са приети договорни стойности и които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: техническо състояние и характеристики, степен на установена щета, пробег, допълнителни екстри, вкл. и документи за техническото състояние на декларирания автомобил. Отделно от това е прието, че стойността на автомобилите, претърпели ПТП или други повреди, е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обусловило невъзможността да се установят два автомобила с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на митническата стойност по реда на чл.74, §2, буква „б“ от Регламент №952/2013г.

Прието е, че методът, посочен в буква „в)“ на същата разпоредба се явява неприложим, тъй като липсва база данни за единична цена, на която внесените стоки или внесени идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на съюза.

За неприложим е приет и методът, посочен в буква „г)“, доколкото липсва информация за разходите за материали, използвани за производството на декларираните стоки, преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане, за производство, както и на допълнителните елементи като степен на амортизация, коефициент на щета и други.

При установената неприложимост на методите по чл. 74, §2 букви от „а)“ до „г)“, митническите органи достигнали до извод за приложение на резервния метод, регламентиран в чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. За да определят митническата стойност по този метод, митническите органи възприели като достоверна декларираната стойност при експорта на процесната стока от Канада, а именно 10 999 CAD. За определяне на окончателната митническа стойност, е взета предвид цената, посочена в електронната информация, получена от канадските митнически власти, за превозно средство със същия VIN, представляваща цената на автомобила до въвеждане на територията на ЕС в размер на 14 453,24 лева (10 999 CAD х вал. курс 1,31405 BGN/CAD).

В мотивите на решението са изложени и съображенията, въз основа на които митническите органи не приемат за основателни направените от жалбоподателя възражения.

Решението е връчено на жалбоподателя на 29.01.2024 г., което се установява от приложеното по делото известие за доставяне (л.58).

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени решение №Р-247/32-214208/29.06.2022г. по ЗДОИ (л.11,гръб-л.12) и решение №Р-235/32-204823/21.06.2023г. по ЗДОИ (л.13-14), издадени от директора на Агенция „Митници“, с които на адв. В. е предоставен достъп по реда на ЗДОИ до указания, вътрешни писма и правила на Агенция „Митници“, съдържащи указания по прилагане на митническото законодателство. Представено е и писмо с рег. №32-23261/21.01.2022г. (л.14,гръб – л.16) на директора на Дирекция „Митническа дейност и методология“, изпратено до директорите на териториалните дирекции, в което са дадени указания относно употребата на предоставена информация при износ за целите на определяне на митническата стойност при внос на същата стока и указания за уеднаквяване на практиката по проверка, приемането и/или оспорване на декларираната митническа стойност.

Ответникът представи електронна справка, изпратена от канадските митнически власти в копие на електронен носител в цялост - оптичен носител (л.147), със записан файл с наименование BG_ExportDeclaration-9396- 9053 Quebec Inc.xlsx, при преглед на който се установява, че на ред 167 (от графа „Commodities“) се съдържат данните за процесното превозно средство.

Представена е и служебна бележка peг.№32-780995/18.03.2024 г. на началника на МП „Пристанище Бургас център“, съдържаща информация относно извършване на проверка в националната митническа информационна система МИС ЗА за отхвърлянето на вторичните методи по чл.74, § 2, б. а) и б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, както и информация за критериите, които са заложени при извършването на тези проверки в митническата система МИС ЗА (л.194-196). Представена е справка от база данни МИС 3А за периода 04.02.2021г. - 04.05.2021г. за МД за допускане за свободно обращение на автомобили с марка „BMW 528“ (л.105-106).

По делото е допусната и приета съдебна експертиза (л.215-218) със задача да извърши превод от английски на български език на думата „prepayment“ във фактура RA-E 21022201 и думата „report“ от документ с peг. № 32-227447/16.06.2023г. по описа на ЦМУ. Според вещото лице думата „prepayment“ във фактура RA-E 21022201 следва да се преведе „предплащане“, а думата „report“ от документ с peг. № 32-227447/16.06.2023г. по описа на ЦМУ следва да се преведе „докладват“.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане.

Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, по смисъла на чл.19, ал.7 от Закона за митниците. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Съгласно чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на директор на ТД Митница Бургас в Агенция „Митници“ е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл.101, §1 и чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.19, ал.1 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и предвид представената по делото заповед №2353/19.12.2023г. на директора на Агенция „Митници“ (л.45), с която същият е оправомощил заместник-директора на ТД Митница Бургас да изпълнява функциите му за периода от 20.12.2023г. до завръщането на работа.

По делото е представен болничен лист №Е20233646388, удостоверяващ отсъствието на В. С., изпълняващ длъжността директор ТД Митница Бургас, за периода от 19.12.2023г. до 21.01.2024г. (л.46). Оспореният акт е издаден на 16.01.2024г. от заместник-директора на ТД Митница Бургас с означение, че действа като директор на ТД Митница Бургас по силата на горепосочената заповед за заместване на титуляря на правомощията.

Оспореният акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неспазване на разпоредителната форма на инициативата за започване на административното производство и липсата на заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл.84 от ЗМ.

Разпоредбата на чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 регламентира последващ митнически контрол на декларирането, като тази правна уредба е възприета и доразвита в Закона за митниците – чл.84 до чл. 84в.

В нормата на чл.84, ал.2 от ЗМ е регламентирано, че проверката по ал.1, т.2 (на счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки) се извършва по реда на чл.84а и 84м от ЗМ, която процедура изисква издаване на нарочна заповед за възлагане на контрола.

В случая обаче оспореното решение е издадено на основание чл. 84, ал. 1, т.1 от ЗМ - въз основа на проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията и в придружаващите я документи, а в тази хипотеза законодателят не е предвидил изискване за издаване на заповед за възлагане, изготвянето на доклад с определени реквизити, както и предварително уведомяване на вносителя за предприетата проверка.

Не е допуснато нарушение и на правото на изслушване на жалбоподателя, регламентирано в чл.8, §1, букви „а)“ и „в)“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015г. Съгласно чл.22, §6 във връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. митническите органи преди да вземат решение, следва да съобщят на лицето мотивите, на които се основава решението, както и да му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок. Тази процедура е относима именно при проверката по чл.84, ал.1, т.1 ЗМ и в конкретния случай тя е спазена от митническите органи, поради което не са накърнени правата на жалбоподателя и той е бил уведомен за обстоятелствата, поради които митническият орган не е приел декларираната митническа стойност на процесния автомобил. Действително в текста на съобщението не е описана изрично възможността по чл.8, §1 б. „в)“ от Регламент за изпълнение 2015/2447, но това нарушение не е съществено, доколкото жалбоподателят е бил уведомен за образуваното производство и му е предоставена изричната възможност да изрази становище и да ангажира допълнителни доказателства.

Съдът намира, че при издаването на оспореното решение е допуснато нарушение на приложимия материален закон.

Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките, която подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения.

В разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл.70 от МКС, разпоредбата на чл.140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл.140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.

При формиран извод, че митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от регламента, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 при последователно прилагане на вторичните методи в чл.74, § 2, букви „а)“ до „г)“, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Съгласно чл.74, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, Член VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на регламента.

Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност както по отношение на метода, посочен в чл.70 от Кодекса, така и помежду си, и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност (в този см. решение по дело С-1/18 на СЕС, т. 24; Решение № 3699/18.04.2022 г. по адм. д. № 11027/2021 г. на ВАС и др.). Едва след като докаже, че тези методи са неприложими за конкретния случай, органът може да определи митническата стойност по реда на чл.74, § 3 от МКС, т.е. с използване на разумни способи въз основа на наличните данни на митническата територия на ЕС.

Цитираните разпоредби сочат, че за изменение на митническата стойност на внесена стока митническите органи най-напред следва да обосноват и докажат наличието на основателни съмнения, че декларираната стойност не съответства на действително платената или подлежаща на плащане стойност за стоките. Тези основателни съмнения подлежат на установяване и преценка във всеки отделен случай съобразно установените факти и обстоятелства, като митническите органи носят тежестта за доказване на тези съмнения.

В случая мотивите на митническите органи за прилагане на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447 по отношение на процесните декларации не се позовават на достоверни доказателства. В тежест на органа е да докаже приложимостта на избрания метод по оспореното решение. „Основателните съмнения“ по смисъла на решение на СЕС по дело С-291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика в цените на стоките, достатъчна да обоснове съмненията. Практиката на съда на ЕС по приложението на чл.140, §1 от Регламента за изпълнение налага становището, че процедурата следва да се прилага с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани (решение С-263/06, т. 52).

В конкретния случай, въз основа на прилагане метода по чл.74, §3 МКС (на последната възможност) митническата стойност на автомобилите е определена на база „наличните данни“ на територията на Съюза, представляващи получено по линия на международното сътрудничество с Канада писмо с приложени електронни файлове с информация за изнесени от Канада превозни средства. В това писмо е пояснено, че стойността на износа, декларирана в Системата за отчитане на износа на Канада (CERS) е официалната стойност, декларирана при износ от Канада за България, като в посочената справка е включен и процесният автомобил.

Информацията е предоставена въз основа на Споразумение между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област. Съгласно чл.13 от споразумението исканията, формулирани по силата на настоящия дял, се представят в писмена форма и се придружават от всички документи, за които се смята, че са необходими, като тези искания могат да бъдат представени на електронен носител, който позволява да бъде отпечатано копие на хартия.

Представеното писмо от канадската митническа администрация – Canada Border Services Agency е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред. Въпреки това следва да се посочи, че приложената към писмото информация, изпратена от канадските митнически власти в копие на електронен носител, удостоверява само информация за износа на леките автомобили в обобщен табличен вариант, т.е. във вид на справка. Не е установено на какви доказателства се основава информацията, посочена в електронната справка, респ., че това е действителната договорена стойност и платена цена на автомобилите. Липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. В този смисъл съдът намира, че предоставената информация не е надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ, доколкото не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена. Освен това няма данни дали канадските митнически власти са извършвали проверка на продавача/износителя и оттук не може да се определи коя стойност е достоверната – тази, декларирана от износителя или декларираната от вносителя.

Изложеното налага извод, че от представените в хода на административното производство разпечатки в табличен вид, не може да се установи по безспорен начин, че процесният автомобил е бил закупен за сумата, посочена в таблицата. Без да разполага с други доказателства за реално платена или подлежаща на плащане цена на стоката, само с оглед данните от електронната справка от канадските митнически власти, административният орган необосновано е приел, че са налице основателни съмнения в достоверността на декларираната при вноса митническа стойност.

Въпреки обстоятелството, че информацията е предоставена от официални митнически власти на територията на държавата на износа (Канада) и в този смисъл представлява достоверен източник, обосноваващ възникнали основателни съмнения, съдът намира, че митническият орган не е изпълнил вмененото му задължение, преди да прибегне към определяне на митническата стойност по 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., да изчерпи визираните в чл. 74, §2 вторични методи по букви от „а)“ до „г)“.

Вярно е, че в оспореното решение са посочени мотиви, с които тези методи са отхвърлени като неприложими. Така изложените мотиви обаче са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани. Основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите е липсата на информация, относима към неговото приложение. По делото липсват данни такава информация да е била събирана и по какъв начин е извършвана проверката. Митническият орган бланкетно е посочил, че не са намерени идентични и сходни стоки по смисъла на чл. 74, § 2 от Митническия кодекс и директно е преминал към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от същия кодекс.

В този контекст, с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа, митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т.56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т.27). Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните, предвидени в чл.74 от Регламент 952/2013г., методи за определяне на митническата стойност, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост.

В процесната митническа декларация с MRN 21BG001008034058R6 от 19.04.2021г. автомобилът е описан като „катастрофирал“. В административната преписка обаче не се съдържа протокол, изготвен от компетентните митнически органи, който да доказва извършен оглед на стоката преди вдигането й, съответно да удостовери липсата или наличието на повреди и вида им. В тази връзка, при изследване приложимостта на първия метод, регламентиран в чл.74, §2, б. „а“ от Регламент №952/2013г., митническите органи са приели, че при анализ на данните от справката от Митническата информационна система MIS 3A не могат да се определят други внесени стоки като идентични на проверяваните, вземайки предвид състоянието при оформянето им, съответните щети, повреди, изминати километри и други данни за съпоставяне.

Дори да се приеме, че с оглед специфичните повреди на всеки от автомобилите е невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, то с оглед определението за сходни стоки в чл.1, § 2, т.14 от регламента за изпълнение (т.е. с подобни параметри), е следвало митническият орган да докаже, че по зададени критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от Канада, дали е налична или не е налична информация. Ако такава е била налична, органът е следвало да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. Като доказателство за извършените от него действия той е следвало да състави протокол по чл.50 ДОПК, във вр. с чл. 84ж от ЗМ. В случай, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни, е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави-членки или от службите на Съюза, за да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа с оглед цитираните по-горе решения на СЕС (в такъв смисъл Решение №2076/22.02.2024г. по адм. дело №6768/2023г. по описа на ВАС, Решение №3/03.01.2024г. по адм. дело №6110/2023г. по описа на ВАС, Решение №847/24.01.2024г. по адм. дело №5517/2023г. по описа на ВАС).

По тълкуването на чл.31, §1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл.74, § 3 от МКО, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, „Baltic Master“ UAB, в т. 51, т. 54 и т. 55 от което приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват „налични данни“ в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО и могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите в случая стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно „разумно“ и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи.

От друга страна, проверката в системата МИС 3А не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи. Такава справка обхваща единствено националната база данни, а за приложението на методите по чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се изисква събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза. Тук следва да се посочи, че опорочаването на първия от алтернативните методи опорочава и прибягването до всеки следващ, тъй като липсата на надлежни доказателства за неговата неприложимост поставя под съмнение прилагането на всеки следващ.

По изложените съображения съдът намира, че като не е положил дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи по чл.74, §2 от Регламент №952/2013г. чрез издирване и анализиране на всички възможни източници на информация, митническият орган необосновано е пристъпил към прилагане на чл. 74, § 3 от кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.

Следва да се посочи още, че митническият орган е определил стойността на автомобила въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока. Подобен подход за определяне на митническата стойност се явява недопустим на основание чл. 144, §2 Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, според който митническата стойност не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне и др.

Затова съдът приема, че не са доказани и обосновани основанията за пристъпване към изменение на декларираната с митническа декларация 21BG001008034058R6/19.04.2021г. митническа стойност на внесената стока и незаконосъобразно същата е изменена при прилагане на реда, посочен в чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.

Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката, незаконосъобразно с оспорения акт са определени и сочените като възникнали задължения за мита и ДДС. Поради това оспореното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя - своевременно претендирани, в размер на 1350 лева, от които платена д.т. в размер 10 лева (л.36), депозит за СЕ в размер на 90 лв. (л.203) и възнаграждения за един адвокат в общ размер на 1250 лева съгласно представените договор за правна защита и съдействие (л.222) и анекси към същия договор (л.225 и 227).

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Същото е по-високо от минималния размер, предвиден в чл.8, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но съответства на обема на осъществената правна помощ от процесуалния представител на жалбоподателя (явяване в проведените четири открити съдебни заседания, активно участие в производството по събиране на доказателства, изготвяне на писмена защита).

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №32-700549/16.01.2024. на директора на ТД Митница - Бургас.

ОСЪЖДА ТД Митница - Бургас да заплати на Т. К. Г., [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 1350 (хиляда триста и петдесет) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.