Р Е Ш Е Н И Е
№………./ .06.2020 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание,
проведено на трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Насуф
ИСМАЛ – мл.с.
при
секретаря Галина Славова,
като разгледа докладваното от съдия Н.
Неделчева
въззивно гражданско дело №271 по описа
за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258
от ГПК, образувано е по въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби " АД, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул. „Владислав
Варненчик" № 258, ЕИК *********, представлявано от П.С.С., М. Д. и Г.и К. срещу Решение №5561/09.12.2019г.,
постановено по гр. дело №8993/2019г. по описа на Районен съд -гр. Варна, с
което „Енерго-Про Продажби” АД е осъдено да заплати на Д.К.Г., ЕГН ********** сумата от 2217.48 лева,
представляваща заплатена от ищеца на ответното дружество без основание цена на
ел.енергия по фактура № ********** от 13.05.2019 г., съставена от
ответника въз основа на становище за
корекция на сметка от 08.05.2019 г. за
периода 04.04.2017 г. – 03.04.2018 г., на осн.чл.55, ал.1 ЗЗД. Според изложеното в жалбата, решението на Районен съд -Варна е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в разрез с
процесуалните и съдопроизводствените правила и събраните в хода на процеса доказателства.
Жалбоподателят твърди, че са налице всички предпоставки за извършване на
корекция на сметката на ищеца чрез предвидената корекционна процедура. Счита,
че е налице правно основание за възникване на вземането му, тъй като процесната
сума представлява цена за потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия и се дължи на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1 ЗЗД. Излага, че са
налице всички предпоставки като е осъществен правопораждащия състав. Твърди, че
при извършване на проверката е изготвен констативен протокол, отговарящ на
всички изисквания, който отразява действителното фактическо положение и е
съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 47, ал.2 ПИКЕЕ. Твърди, че
електрическата енергия е родово определена движима вещ като собствеността върху
нея се прехвърля след индивидуализацията ѝ - чрез измерване от средството
за търговско измерване и преминаването ѝ през точката на присъединяване
на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако доставената и
преминала към консумативните уреди на обекта на ищеца електрическа енергия не
може да бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание,
уврежда имуществения интерес на ответното дружество и дължи заплащането на
цената на вещта. Засегнато е правото на ответното дружество, установено в
чл.200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта количество
електроенергия. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, предл. първо от
ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния
случай вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия.
Съобразно ОУ на ДПЕЕ, от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да
заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. В
случай, че съдът счита, че разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложима към
конкретната хипотеза, моли искът да бъде отхвърлен на основание чл. 183 ЗЗД,
доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена
енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между
страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия. Счита, че е
налице годно правно основание за възникване на вземането му за потребена
електрическа енергия на осн. чл. 200, ал.1 ЗЗД вр. чл. 38, ал.2 от действащите
ОУ на ДПЕЕЕМ. Твърди, че е спазен редът по констатиране на неточното отчитане
на електрическа енергия като всички предпоставки за възникване на правото на
ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени. По
изложените съображения моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно, а на негово място
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като бъде осъдена ответната страна да
му заплати разноски за двете инстанции. В о.с.з. жалбата се поддържа.
Чрез депозирания писмен отговор и и в о.с.з. чрез
пълномощника си, въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната
жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като
не са налице твърдените от въззивника пороци. Твърди, че жалбата е
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като бъде постановено
решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да и бъдат
присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Във връзка с нейната основателност, съдът съобрази следното:
Предявеният иск с
правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата
на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и
допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово
компетентен съд.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото
доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд
приема за установено следното:
Ищецът Д.К.Г. с ЕГН
********** предявява
срещу „Енерго-про продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “Вл. Варненчик“ № 258, иск за връщане на недължимо платена сума в размер на 2217.48 лева, заплатена от ищеца на ответното дружество без основание
по фактура № ********** от 13.05.2019г., на осн. чл. 55 ЗЗД. Според изложеното
в исковата молба, ищецът- като потребител на ел. енергия бил уведомен от
ответното дружество за извършена контролна проверка на средството за търговско
измерване, при което било констатирано
неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което на осн.
Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Енерго-про продажби”
АД и ПИКЕЕ била коригирана сметката за
използвана ел. енергия, като е начислена посочената сума. Ищецът счита, че не
са били налице предпоставките за извършване на корекцията, че не е изпълнено
задължението на ответното дружество и свързаното с него „Енерго-про мрежи” АД
за извършване на периодични проверки, не са представени доказателства за
реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в корекционната
справка, периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради
не законосъобразността на предвидените в ОУ корекционни процедури. Твърди, че
не дължи тази сума на електроразпределителното
дружество, тъй като не е консумирал начислената с корекцията ел. Енергия.
Твърди, че скритите регистри не са били нулеви към датата на монтирането.
Излага, че не е ясен периода, през който
е потребено процесното количество ел.енергия. Счита, че тъй като същите са
невидими, то няма как той, в качеството си на потребител да упражнява контрол
над тях. Счита, че процесното количество ел.енергия е изразходвано от процесния
електромер преди монтажа му в неговия обект. Излага, че отчетът по скрит
регистър е в пряко нарушение на разпоредбата
на чл.10 и чл.11 ПИКЕЕ, както и че не става ясно защо не е отчетена и
фактурирана потребена ел.енергия за всеки месец поотделно. Твърди, че не следва да му бъде начислявана ел.
енергия, за която вече веднъж е извършил редовни плащания. Оспорва, че на
адреса е доставяна ел. енергия в посочените количества. Счита, че не се
установява по безспорен начин, че това е реално консумираната енергия. Оспорва
да е нарушил някое свое договорно задължение. Оспорва основанието за
начисляването на допълнително количество ел.енергия, периода и методиката, въз
основа, на които е извършена корекцията. Счита, че клаузата, въз основа на
която е извършена корекцията е лишена от законово основание. Оспорва правото на
ответното дружество да извършва такава корекция, както и процедурата по нейното
осъществяване. По съставената фактура е заплатил посочената сума само за да не
бъде преустановено ел.захранването в имота му. С оглед изложеното, моли съдът
да постанови решение, с което да осъди отвеното дружество да му върне недължимо
платената сума в размер на 2217.48 лева, заплатена от ищеца на ответното дружество без основание
по фактура № ********** от 13.05.2019 г. на осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД, както и да му
се присъдят и сторените от него разноски по делото.
Ответникът “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД чрез
депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощник излага становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че
при извършената проверка, при
спазване на изискванията на ОУ, одобрени с решение ОУ-060 на ДКЕВР от
07.11.2007г., изменени и допълнени с Решение ОУ – 004/06.04.2009гна ДКЕВР, служители на „Електроразпределение Север“ АД, е съставен
Констативен протокол. Излага, че в конкретния случай не става въпрос за
корекция на сметка. Твърди, че начислената сума е за реално използвана и
редовно отчетена от СТИ ел.енергия, която е натрупана по регистър, който не се
изпраща дистанционно за отчет. При софтуерно прочитане било констатирано
наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4, която не е визуализирана на дисплея.
С оглед на което ответникът твърди, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики, но не отговаря на изискванията за точност поради
осъщественото неправомерно софтуерно вмешателство. По изложените съображения
моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
От събраните по делото доказателства се установява от
фактическа страна следното:
От
представения по делото Констативен протокол №1202146/03.04.2018г., се установява, че
на същата дата длъжностни лица на „Енерго Про Мрежи“ АД и пълномощници на „Енерго –Про
Продажби“ АД са извършили техническа
проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в
обекта на адрес в град Варна, ул.“ .“Кюстенджа“ № 5. Посочено е, че СТИ отчита с грешка
„минус 00.21 %“. Записани са показанията
по тарифи 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3 и 1.8.4, като в скрития регистър 1.8.4 е налице
натрупата ел.енергия в размер на 012498 квтч. СТИ е демонтирано и е подменено с ново с нулеви
показания по всички тарифи. Подмененият електромер е запечатан в безшевна торба с
пломба и е предаден за експертиза в БИМ.
От Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
№689/22.04.2019г., на ГД „Мерки и измервателни уреди”, РО – Русе, е видно, че при софтуерно
четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, както и
наличие на преминала енергия на тарифа Т4 в размер на 012498.9 кВТч, която не е
визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики, но не съответства на техническите характеристики.
Видно от приетото по делото
становище за начисление на електрическа енергия, „Енерго-Про Продажби” АД, за
периода 04.04.2017г. до 03.04.2018г. е начислило допълнително количество
електроенергия за кл. №********** в размер на 12498кВТч., на основание софтуерен
прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена
ел. енергия, като на ищеца е издадена фактура за сумата от 2217.48 лв. с ДДС,
представляващи стойността на служебно начислено количество ел. за периода 04.04.2017г.
–03.04.2018 г.
От
заключението на СТЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 08.11.2019г., което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесният
електромер е в метрологична годност. Извършеното софтуерно въздействие и
претарифиране на отделните регистри има за цел
да се пренасочат показания и неотчитане на преминалото количество
ел.енергия в трите видими регистри – 1.8.1 – нощна, 1.8.2 – дневна и 1.8.3 –
върхова. Количеството ел.енергия в скрития регистър 1.8.4 е възможно да бъде
отразено там само чрез човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на
електромера. Манипулацията цели
неотчитане в пълен обем на количества ел.енергия по нощна и дневна тарифни
зони. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел.енергия в скрития регистър
1.8.4, който не се визуализира на дисплея на електромера при редовен отчет от
инкасатора и реално не се заплаща. Изчисленията във фактурата са аритметично
точни, получени на базата на цена на ел.енергия, одобрена от КЕВР.
Между страните няма спор, че сумата от 2217.48 лева по фактурата от
13.05.2019 г. е заплатена от ищеца на ответното дружество, за което е
представена и разписка от ЦКБ от
23.05.2019г.
С оглед така установеното от фактическа страна,
настоящият състав стигна до следните правни изводи:
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява,
че процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в
цената, дължима според ответника за доставена и консумирана от ищеца енергия.
В хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД в тежест
на ответника е да установи основание, с оглед на което е извършено плащането на
спорната сума от страна на ищеца. Източниците на облигационното право могат да
бъдат договор, деликт, неоснователно обогатяване, гесция. В настоящия случай
между страните не се спори, че е налице сключен договор за покупко-продажба и
доставка на ел.енергия. Ответникът претендира, че заплатената сума е пряко
възникнало от договора задължение за потребителя в случай на констатирано неправомерно
вмешателство върху СТИ.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствата тежест в
процеса, в тежест на ответника е да установи наличието на основание за
извършване на корекцията, че е извършил проверка на електромера на ищеца, при
която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия,
както и, че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с Общите
условия, че е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата,
предмет на иска, в правилен размер.
На първо място следва да се отбележи, че съдът не
споделя твърдението на ответника, че процесната сума е резултат от реален
отчет, а не от корекция на сметка, тъй като по делото са представени
констативен протокол и становище, от които е видно, че дружеството е начислило
допълнително общо количество ел. Енергия като по такъв начин е коригирало
количеството на доставената на потребителя ел. Енергия за минало време. От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че
процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в цената,
дължима според ответника за доставена и консумирана от ищеца енергия.
Корекцията е извършена от енерго- снабдителното предприятие при действието на
последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г., както и
действащите от м.ноември 2013г. ПИКЕЕ. В
посочените Правила е предвидена възможността за извършване на корекции на
сметките на абонатите за потребена ел. енергия за минал период при констатирани
отклонения в точността на измерването на количеството доставяна от дружеството
и потребена от абонатите ел. енергия, в случая са приложими, доколкото
процесните правоотношения с които е извършена корекцията са се осъществили при
съществуваща вече нормативна уредба.
Във връзка с изложеното в исковата молба, следва да
се отбележи, че на съда е служебно известно Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, с което ПИКЕЕ са отменени, поради
допуснати съществени нарушения на процедурата по тяхното приемане, с изключение
на чл. 48 - чл. 51. Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици,
възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е
отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не
по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случая
компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се явява Комисията по
енергийно и водно регулиране (КЕВР), която съобразно нормата на чл. 83, ал.1,
т.6 от ЗЕ има правомощия да приема правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. Доколкото към настоящия
момент Комисията не е приела нови Правила на мястото на отменените норми, то тя
не е изпълнила вмененото ѝ с нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК задължение
да уреди последиците от отмяна на подзаконовия нормативен акт. Предвид
изложеното следва да се приеме, че липсва приложим материален закон, в
съответствие с който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, тъй като с решението на ВАС е
отменена включително нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ, която определя редът, по който
се извършват проверките на СТИ. Липсващата нормативна уредба не може да бъде
заместена по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото,
тъй като съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно
със специалния закон. Да се приеме обратното на практика означава, както
субектите, за които Правилата са създавали права и задължения, така и съдът в
производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението на
административния съд за преустановяване занапред действието на съответните
правни норми поради отричане на юридическата им сила. Следва да се отбележи също,
че съгласно чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но
по предложение на енергийните предприятия. Следователно последните не могат да
се ползват от собственото си бездействие да запълнят съществуващата към момента
нормативна празнота на обществените отношения като процесното.
Предвид горното и с оглед действието за напред на
решението на Петчленния състав на ВАС, съдът приема, че към момента на
проверката на средството за търговско измерване- 03.04.2018 г., не е
съществувал приложим материален закон за извършването ѝ. Следователно
правото на ответника – въззивник да начисли исковата сума въз основа на
констатациите от проверката извършена на тази дата следва да се отрече изцяло.
В случай, че се възприеме, че според диспозитива на
горепосоченото решение, обжалваният акт №12897/01/12/2015г. е обезсилен в
частта, с която се отменят чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от Правилата, то се
налага изводът, че последните материално-правни норми запазват действието си,
т.е. законовата възможност на
енерго-снабдителното дружество да извършват едностранни корекция по този ред
продължава да съществува, тъй като Правилата не са обезсилени или отменени в
тази част.
Четирите цитирани разпоредби обаче са били
действащи към момента на извършване на проверката по настоящото дело –03.04.2018г.
и до тяхната отмяна с Решение №2315/21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017
г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева, тъй като отмяната има
действие за в бъдеще /чл. 194 и чл. 195 АПК/ т.е. от влизането в сила на
съдебното решение, а последното влиза в сила от деня на обнародването му в ДВ-
23.11.2018г.
В светлината на гореизложеното, и дори да се
приеме, че според действащото към
процесния период законодателство, на енерго- снабдителното предприятие е
предоставена възможност за едностранна корекция в сметки за минало време, при
наличие на предвидените в чл.98а, ал.2, т.6, б."а" ЗЕ предпоставки и
в съответствие с чл. 48, чл.49 и чл. 50 ПИКЕЕ, изготвени на осн. чл.83, ал.1,
т.6 ЗЕ, искът се явява основателен по следните съображения:
Според цитираните разпоредби, представляващи
одобрена методика за коригиране на сметки за минало време, условията и предпоставките, при които „Енерго
–Про Продажби” АД може да пристъпи към корекция на консумираната за минало
време ел. енергия са следните: в случай на констатирано по правилата на ДКЕВР
не измерване и/или неточно измерване на ел. енергия в резултат на осъществено
от потребителя неправомерно въздействие върху СТИ и неправомерно присъединяване
към разпределителната система, т.е. към датата на извършване процесната
проверка на СТИ на ищеца, принципно е съществувало законово основание ответното
дружество да извърши едностранна корекция на количеството начислена ел. енергия
на потребителя при неизправно СТИ или при грешка в началните данни.
При преценка на събраните по настоящото дело
доказателства, съдът намира, недоказана остава законосъобразността на самата
корекционна процедура, съгласно изискванията на
ПИКЕЕ, имащи характер на подзаконов нормативен акт.
Както от съдържанието на констативния протокол е
видно, че не е констатирана грешка при отчитането, а е замерено натрупано
количество ел.енергия в скрит регистър, така и от СТЕ се установява, че не са
налице основанията на чл. 48 ал. 1 от ПИКЕЕ, за извършване на корекция на
сметка поради липсата на СТИ или грешка при измерването на СТИ. Вещото лице
посочва изрично, че не е налице грешка в измерването, а е налице замерване,
т.е. отчитане на натрупано количество електроенергия от СТИ, макар и по
регистър 1.8.4 /който не се визуализира
на дисплея на СТЕ/.
За да бъде приложима корекционната процедура,
установена в 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ, е необходимо изобщо да липсва
СТИ или при метрологична проверка да се установи, че СТИ не измерва или измерва
с грешка извън допустимата. В случая СТИ не липсва, а от съдържанието на КП не
се установява във вътрешността на електромера да е осъществяван достъп или да
има повреда. Според СТЕ, електромерът съответства на метрологичните
характеристики, отговаря на техническите изисквания, отговаря на изискванията
за точност при измерване на ел.енергия. Посочено е само, че тарифа 1.8.4 не се
визуализира на дисплея. Служителите, извършващи проверката, според
удостовереното в цитирания протокол, също не са установили неправомерна намеса
във вътрешността на електромера или в схемата на свързване. В тежест на
въззивното дружество е било да установи способът, чрез който количеството
електроенергия е отчетено от регистър 1.8.3 на електромера. Същевременно не се установи и, че посоченото
в цитирания регистър количество електроенергия е реално доставено на, и
съответно потребено от абоната.
Следва да се отбележи също, че в приетото становище
за начисляване на електрическа енергия от 08.05.2019г. за обекта, за периода от
04.04.2017г. до 03.04.2018г. е одобрено начисляването на допълнително
количество енергия в общ размер на 12498 квтч, като е посочено, че корекцията
се извършва на основание софтуерно прочитане на показанията на паметта на СТИ,
при което е установено точното количество на неотчетена ел. енергия.
С оглед така установеното от фактическа страна,
съдът счита, че в конкретния случай, корекцията не е извършена по реда на чл.
48, ал. 1, т. 1а от ПИКЕЕ, тъй като е извършено прочитане на тарифните регистри
на СТИ и по -специално на регистър 1.8.4. Не са констатирани данни за техническа неизправност в процесния
електромер, схемата на свързване на СТИ към електроразпределителната мрежа не е
променена и не е налице неотчитане от измервателната схема на СТИ на
преминалата от захранващия кабел към абоната ел. енергия.
Разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ също не може да
намери приложение, тъй като не се установи да е налице несъответствие между
данните за параметрите на СТИ при ищеца и въведените при ответника данни за нея. В случая потребителят не е
стопански абонат, и електромерът му е бил параметризиран да отчита и
визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1 за нощна енергия и 1.8.2 за
дневна енергия, каквито са и данните при ответника, по които са начислявани
месечните такси на ищеца. Въззивникът не навежда твърдения, нито представя
доказателства за причините поради които при данни за битов абонат и без
заявление от него, електромерът му изобщо е отчитал показания за върхова
енергия по трета тарифа, приложима само за стопански потребители.
Следователно, от приложените по делото
доказателства не се установява наличието на предпоставките, даващи възможност
на ответното дружеството да упражни правомощия за извършване на едностранна
корекция съобразно правилата на разпоредбите на чл. 48, чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ,
поради което неприложими се явяват и нормите на чл. 47 и чл. 51 ПИКЕЕ, които
имат процесуален характер и визират условията за реализиране на корекционната
процедура.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че към датата
на проверката и коригирането на сметката на ищеца за ответника не е
съществувало законово основание за това.
С оглед изложените по-горе съображения, настоящият
състав намира, че въззивникът не е съумял да докаже осъществяваното на
релевантните за възникването на вземането предпоставки, а именно, че в
качеството си на доставчик е доставил посоченото в справката за корекция
количество ел. енергия, което не е отчетено поради неизправност на СТИ, че е
извършена проверка изправността на електромера и впоследствие, че е извършена
законосъобразна корекция на сметката.
Не се доказват елементите на фактическите състави
на останалите източници на облигационното право, поради което съдът прави
извод, че праводателят на въззиваемата страна е заплатила процесната сума без
основание.
По изложените съображения съдът приема, че
предявеният иск с правно осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД е основателен и следва да бъде
уважен. Сумата от 2217.78 лв. е недължимо платена от абоната, и ответникът
следва да бъде осъден да я върне. В този смисъл основателна е и претенцията за
присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане.
Предвид съвпадащите изводи на двете инстанции,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение –потвърдено като правилно и законосъобразно.
С
оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна разноските извършени в хода на въззивното производство в
размер на 385.00 лв. адвокатско
възнаграждение, за които са представени доказателства за плащане.
Водим
от горното, настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №5561/09.12.2019 г., постановено по гр.д. № 8993/2019 г. по
описа на ВРС, 14-ти състав.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“,
бул. „Владислав Варненчик” 258, ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Г. с ЕГН ********** сумата от 385.00 /триста
осемдесет и пет/лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в
регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.