РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Радомир, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседА.е на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В.М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20251730100745 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основА.е чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК, чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК ..., седалище: гр.С., бул.Б.№ .., бл..., вх. .., чрез
пълномощника си юрк. Е. К., е предявил обективно съединени искове срещу ответницата А.
К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.Р. ул.“П.Е.“ № ., с които моли съда да постанови решение,
с което да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане в полза на
„П.К.Б.“ ЕООД срещу А. К. Ч., възникало на основание неизпъление на договор за
потребителски кредит № ....., главница в размер на 1 472.13 лева, ведно със законната лихва,
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, до окончателното изплащане на вземането.
Предявен е и иск с правно основане чл.79, ал.1 ЗЗД, с който моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца договорно задължение по
договор за потребителски кредит № ..........., в размер на 47.56 лева, дължимо за периода, от
11.08.2020 г., до 11.08.2020 г. - датата на предсрочната изискуемост, възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги 1 701.70 лв. и законна лихва в размер на 1 645.18 лв.,
дължима от 11.08.2020 г. – датата на предсрочна изискуемост, до 28.04.2025 г., ведно „със
законната лихва, от датата на подаване на заявлението в съда, до изплащане на вземането.
Моли да му бъдат присъдени направените разноски в заповедното и в исковото
производство.
1
Ответницата е подала отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като е изразила становище,
че исковете са недопустими и неоснователни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 е чл.235 ГПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна.
В исковата молба се твърди, че е налице сключен между страните договор за
потребителски кредит № .......между „П.К. Б.” ЕООД, като кредитор и А. К. Ч., като
длъжник.
Твърди се, че вземА.ята на ищеца срещу А. К. Ч. са в общ размер на 4866.57 лева, от
които: главница в размер на 1472.13 лв.; договорно възнаграждение в размер на 47.56 лева,
дължимо за периода от 11,08,2020 г. до 11,08,2020 г. - дата на предсрочната изискуемост;
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 1701.70 лева и законна лихва в
размер на 1645.18 лева, дължима от 11,08,2020 г. - датата на предсрочна изискуемост до
28.04.2025 г., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№ .......
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца
срещу ответницата, е издадена заповед № 298/30.04.2025 г. по ч.гр.д. № ..../2025 г. на РС –
Радомир.
Срещу заповедта е попадено в срок възражение от ответницата А. К. Ч..
Предвид това, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на
Разпореждане, постановено по ч. гр. д. № ../2025г. по описа на Районен съд - Радомир,
получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД на 29.04.2025 г., е предявен настоящия иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.1 и т.3 и ал. 3 от ГПК, относно
вземането.
След входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са постъпили
плащания от длъжника, като същите са отразени в исковата молба, като задължението е
актуализирано съобразно плащА.ята.
Към настоящия момент се претендират вземА.я по сключен Договор за потребителски
кредит № ....между „П. К.Б.” ЕООД, като кредитор и А. К. Ч., като длъжник, като договорът
е сключен при следните параметри:
- Сума на кредита: 3000 лв.;
- Срок на кредита: 24 месеца;
- Размер на вноската: 180.82 лв.;
- Годишен процент на разходите (ГПР): 44.23%;
- Годишен лихвен процент: 38.30 %;
- Лихвен процент на ден: 0.11 %;
2
- Общо задължение по кредита: 4339.66 лв.
По поискана и закупена допълнителна услуга:
- Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 3712.80 лв.
- Размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 154.70 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
- Общо задължение: 8052.46 лв.;
- Общ размер на вноска: 335.52 лв.;
- Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.
От своя страна длъжника поема задължение по Договор за потребителски кредит №
......., като го сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер
на 335.52 лв. и падежна дата всяко 15-то число на месеца.
П.К. Б.ЕООД е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на
05.06.2019 г. е превело на ответницата сума в размер на 3000.00 лв., по посочената от нея
банкова сметка.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № .......длъжникът дължи на дружеството
договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е
предварително определено в погасителния план. Страните по този ДПК се споразумяват
договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на
отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на
погасителния план. Предвид основанието, на което се търси неизплатеното вземане, към
датата на предсрочната изискуемост неизплатеното договорно възнаграждение от страна на
длъжника по делото е в размер на 47.56 лева. Договорното възнаграждение се дължи до дата
на предсрочна изискуемост - 11,08,2020 г.
Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължи
възнаграждение в размер на 3712.80 лв., като от страна на длъжника са заплатени 2011,10
лв. и дължими остават 1701.7 лв. по възнаграждението за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги.
Съгласно сключено между страните споразумение, кредиторът са задължава да
предостави на КЛ по негово искане и при изпълнението на посочените в ОУ изисквА.я, една
или всички от посочените услуги, изразяващи се в:
I. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
II. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
III. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
IV. Възможност за смяна на дата на падеж;
V. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Твърди се, че общо заплатената сума от ищцата е в размер на 6651.20 лева. С него е
3
погасена сума в размер на 4545,04 лева, съгласно задължението по погасителен план.
В общата сума на получените плащА.я са включени и постъпилите плащания по
начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 340.77 лв. Поради
плащане на вноските със забава са били начислени лихви за забава в размер на 340.77 лева,
които към момента са заплатени изцяло.
С плащанията си клиентът е заплатил и 30.00 лева начислени такси по Тарифа. Съгласно
уговореното в Общите условия към ДПК, а именно „ КЛ/СД заплаща такси за извършените
от КР ТАКСИ ПО ТАРИФА. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за
всички разноски, свързА. с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на
просрочения дълг на КЛ/СД в това число разноските за телефонни обаждА.я и/или писма за
напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смс-и и друго съгласно
действаща Тарифа..".
С плащанията си ответникът е заплатил и законна лихва в размер на 1676.24 лева,
дължима от 11.08.2020 г. - датата на предсрочна изискуемост до 28.04.2025 г. 48.39 лв. по
присъдените разноски със заповедта за изпълнение; 10.76 лв. законна лихва върху
главницата за периода от 29.04.2025 г. до 11.06.2025 г.
Предвид това се иска да бъде постановено решение, с което съдът да установи
съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответницата за: главница в размер на
1472.13 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№ 30037299508, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане
на вземането.
Ищецът моли да бъде постановено решение, с което осъди длъжника по ДПК № ........А.
К. Ч. да заплати на „П.К. Б.“ ЕООД договорно възнаграждение в размер на 47.56 лева,
дължимо за периода от 11,08,2020 г. до 11.08.2020 г. - дата на предсрочната изискуемост;
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 1701.70 лева и законна лихва в
размер на 1645.18 лева, дължима от 11.08.2020 г. - датата на предсрочна изискуемост до
28.04.2025 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
Ответницата е оспорила исковете като недопустими и неоснователни и недоказани, като
е изразила становище, че договорът противоречи на чл.11 ЗПК.
От правна страна.
Представените с исковата молба писмени доказателства Договор за потребителски
кредит № ..... Общи условия на „П.К. Б.” ЕООД към Договор за потребителски кредит № ....,
Погасителен план към Договор за потребителски кредит № ......., Искане за отпускане на
потребителски кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация,
Извлечение по сметка, удостоверяващо извършените от длъжника погасителни вноски,
Удостоверение за актуално състояние на П.К. Б. ЕООД, не са оспорени от ответната страна.
Съдът намира, че процесният договор е сключен при спазване изискванията на чл.11, т.9,
10 и 11 от ЗПК. Същият съдържа задължителните реквизити по сочените норми, поради
4
което не би могло да се приеме, че се явява нищожен. Отразен е общият размер на кредита,
лихвеният процент, който е фиксиран, посочен е годишният процент на разходите, който не
надхвърля размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съдържа се общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, приложен е и погасителен
план, подписан от двете страни., в който е посочен броя на погасителните вноски, падежа на
всяка една от тях, какво се погасява с тях и в какъв размер – главница, договорна лихва и
вноска допълнителен пакет. Параметрите на кредита се съдържат и в европейския
формуляр, подписан от двете страни.
В мотивите към т.9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. по т.д. №4/2013 год.
на ОСГТК е посочено, че по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид
всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след
предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по
реда на чл. 422 ГПК. Предсрочната изискуемост, настъпва с волеизявление само на едната
от стрА.те и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще смята целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването . Постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е
заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника. В процесния случай, ищецът не е ангажирал
надлежни доказателства, установяващи, че преди образуване на заповедното производство
длъжникът е бил уведомен, че кредиторът упражнява правото си да обяви кредитът за
предсрочно изискуем.
В производството по установителния иск, предявен по реда на чл.415, ал.1, вр. чл.422,
ал.1 ГПК, при оспорване на удостовереното връчване на документа, преценката за
редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни
възражения и при тълкуване на договорните клаузи. В настоящия случай следва да се
приеме, че за дата на връчване на уведомлението следва да се приеме датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно задължителните указанията дадени с Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г.
по Тълкувателно дело № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
5
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като искът следва да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо. При вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост не е
била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по
договора за кредит при условията, договорени между стрА.те - кредитор и
кредитополучател. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за
настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по
чл.418, ал.3 от ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален
погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница или
лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска
дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил
падежът, договорен от стрА.те. Целта на заповедното производство, продължение на което е
производството по реда на чл.422, ал.1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на
кредитора. Положението на кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие
инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той направо бе предявил
осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно не би следвало при развиващото се
в хипотезите на чл.415, ал.1, т.1-3 ГПК исково производство, пред ищеца като кредитор с
вземане по чл.410 ГПК да съществуват пречки да получи по всяка от въведените със
заявлението претенции - главница, възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки,
такси и други суми, чието възникване и изискуемост са доказА. в исковото производство,
стига тези суми да са в рамките на посочените в заявлението размери. Присъждането на
вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основА.ето на иска,
съответно произнасяне по непредявен иск. Основние на иска са твърдените от ищеца
юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно материално
право. Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът заменя основанието по
първоначалния иск с друго основаниее или когато прибавя ново основание. И в двата случая
ищецът изтъква ново основание на иска, като се позовава на друг юридически факт в
сравнение с този, посочен в исковата молба, от който произтича защитаваното в процеса
накърнено субективно материално право.
Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта
на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването , но няма
за последица изменение на основА.ето, от което произтича вземането. Вноските с падеж
преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са взамания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези
съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1 ГПК. Правното стнование на което се
6
претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж и на предсрочно изискуемата
главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на
изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на
определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на
задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да
претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е
породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде
уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Решението на съда трябва да отразява
правното положение между стрА.те по делото, каквото е то в момента на приключване на
съдебното дирене. Искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо - датата на приключване на съдебното дирене в
съответната инстанция.
От гореизложените мотиви към тълкувателното решение, става ясно, че доколкото
основанието на установителния иск са твърдените юридически факти, от които произтича
претендираното субективно материално право, е изоставена и практиката за допустимо
съединяване на установителната претенция с осъдителна такава в условията на
евентуалност, предвид абсолютната идентичност на основА.е и петитум по двата иска.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът смята кредита за предсрочно изискуем,
направено с депозиране на заявление по чл.410 ГПК, има за последица настъпване на
изискуемостта от този момент. В настоящия случай, доколкото с подаване на исковата молба
по чл.422 от ГПК, ищецът е обективирал изявлението си за упражняване на правото да
направи целия дълг по кредита за предсрочно изискуем, и връчването на исковата молба
представлява надлежно уведомяване на длъжника, то установителната претенция е
основателна за цялата претендирана сума от 1472.57 лв.
По отношение възнаградителната лихва по договора за кредит. В случая, в договора е
уговорен годишен лихвен процент на 44.23 %. Максималният размер на договорната лихва
/възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги от чл.9 ЗЗД, съгласно който стрА.те
могат свободно да определят съдържА.ето на договора, доколкото то не противоречи на
добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се смятат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр. Въпреки че не е
налице действащо нормативно огрА.чение при договарянето на размера на
възнаградителната лихва, то съгласно наложилата се съдебна практика /решение №
906/30.12.2004 г. по гр.д.№1106/2003 г., ІІг.о., решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д.
№315/2005г., ІІ г.о.; решение № 1270/09.01.2009 г. по гр.д.№5093/2007 г., ІІ г.о., определение
№ 901/10.07.2015 г. по гр.д.№6295/2014 г., ІV г.о./ се приема, че ако договорната лихва
надвишава трикратно размера на законната лихва, то е налице неравноправие, тъй като в
този случай предвиденият размер на договорната възнаградителна лихва, съществено
превишава нейната обезщетителна функция по повод предоставеното ползване на заемната
сума. Настоящият съдебен състав споделя тази практика.
7
В съответствие с препращащата разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗЗД, размерът на
законната лихва е определен с Постановление № 426 на Министерския съвет от 18.12.2014 г.
/в сила от 01.01.2015 г./, съгласно което, годишният размер на законната лихва по
просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската
народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. Лихвеният процент в сила от 1 януари на текущата година е приложим за
първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли е приложим
за второто полугодие. Предвид това и доколкото основният лихвен процент на БНБ по
време на действие на целия договор е 0, то годишния размер на законната лихва се явява
10% или трикратния-30%. В случая отразеният в договора ГЛП – 44.23 % надвишава
трикратния размер на законната лихва за периода на договора. Накърнен е принципът за
еквивалентност на насрещните престации, в хипотезата на нарушение на добрите нрави –
чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. В съответствие с чл.26, ал.4 ЗЗД, същата следва да се замести по
право от повелителни правила на закона, като се приеме дължимост на лихвата до размера
от 10 % - законната лихва. В този смисъл е и горецетираната съдебна практика.
Съобразно Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълкувателно дело № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Договорът се изменя в
частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума,
като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост
отпада занапред действието на погасителния план, ако стрА.те са уговорили заемът/кредитът
да се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и
ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има
гаранционно - обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент
на санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за
последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1
ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди
първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното
възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната
изискуемост, не се дължи. Ето защо претенция за заплащане на възнаградителна лихва за
този период не следва да се уважава, а принципно следва да се признае дължимостта на
главницата, след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, и мораторната лихва върху
тази главница от тази дата до окончателното изплащане.
Следва да бъде уважен искът за договорно възнаграждение в размер на 47.56 лева,
уговорено по договор за потребителски кредит № 30037299508, дължимо за периода, от
11.08.2020 г., до 11.08.2020 г. - датата на предсрочната изискуемост, възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги 1 701.70 лв. и законна лихва в размер на 1 645.18 лв.,
8
дължима от 11.08.2020 г. – датата на предсрочна изискуемост, до 28.04.2025 г., ведно „със
законната лихва, от датата на подаване на заявлението в съда, до изплащане на вземането.
Относно осъдителния иск за сумата от 2585.06 лв. съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче
забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 от ЗПК. Разпоредбата на ал.4 на
чл.10а от ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В настоящия случай съдът констатира, че в противоречие на императивното правило на
чл.10 ал.4 от ЗПК в сключения между стрА.те договор за потребителски кредит е договорено
възнаграждение за допълнителни услуги в общ размер на 1 701.70 лв. /доближаващо се по
стойност до размера на целия отпуснат кредит от 3000 лв./ без да е уточнено всяка от
услугите на каква конкретна стойност е. В този смисъл уговореното възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги противоречи и на добрите нрави, тъй като се дължи и в хипотеза на
непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението престация от кредитора. Освен
това както беше посочено по-горе възнаграждението за допълнителни услуги е в размер
доближаващ се до размера на кредита и с това съдът намира тази уговорка за противоречаща
на добрите нрави, като самостоятелно основА.е за нищожност.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основА.е чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените разноски, съразмерно с уважената част на
исковата претенция. Същият е приложил списък по чл.80 ГПК, като видно от същия са
направени следните разноски:
I. По ч. гр. дело 477/2025 г. на Районен съд - гр. Радомир, Гражданско отделение,
Заповедно производство, а именно:
1. 180.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение спрямо Наредбата за заплащане на
правната помощ;
2. 111.32 лв. - заплатена държавна такса в заповедното производство;
3. 80.00 лева за подготовка на документи, на основА.е чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с
чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал.2 от НЗПП.
II. По гр. дело № 745/2025г. по описа на Районен съд - гр. Радомир, Гражданко
отделение, а именно:
4. 131.45 лв. - заплатена държавна такса в исковото производство;
5. 360.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение за установителния иск за главницата
6. 360.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение за установителния иск за
договорно възнаграждение;
7. 360.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение за установителния иск за
9
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги;
8. 360.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение за установителния иск за законна лихва.
Преценявайки приложения списък съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 291.32 лв. – по заповедното производство, от които 180 лв.- юрисконсултско
възнаграждение и 111.32 лв. - заплатена държавна такса в заповедното производство.
По настоящото производство следва да бъдат присъдени разноски в размер на 491.43
лв., от които: 131.45 лв. - заплатена държавна такса в исковото производство и 360.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Размерите на юрисконсултското възнаграждение са съобразени с принципите, заложени
в чл.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, като са преценени вида и количеството
на извършената дейност.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, от ищеца „П. К. Б.“
ЕООД, ЕИК ...., седалище: гр.С. бул.Б. № . бл..., вх...., чрез пълномощника си ю.к. Е. К.,
срещу ответницата А. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.Радомир, ул.“П.Е.“ № ...,
съществуването на вземането по заповедно производство по ч.гр.д. № .../2022 г. по описа на
РС Радомир, представляващо договорно възнаграждение в размер на 1 472.13 лв. (хиляда
четиристотин седемдесет и два лева и тринадесет стотинки), ведно със законната лихва, от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК – 29.04.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, А. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.Радомир,
ул.“П. Е.“ № .., да заплати на „П. К.Б.“ ЕООД, ЕИК ...., седалище: гр.София, бул.Б. № ..,
бл...., вх. ..., чрез пълномощника си ю.к. Е. К., сумата в размер на 47.56 лв. (четиридесет и
седем лева и петдесет и шест стотинки), дължима за периода, от 11.08.2020 г., до 11.08.2020
г. - датата на предсрочната изискуемост, представляваща договорно задължение по договор
за потребителски кредит № ......
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основА.е чл.79, ал.1 ЗЗД, на
ищеца „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ...., седалище: гр.София, бул.Б. № ...., бл..., вх. ....., чрез
пълномощника си ю.к. Е. К., срещу ответницата А. К. Ч., ЕГН **********, с адрес:
гр.Радомир, ул.“П. Е.“ № ...., за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 1
701.70 лв. (хиляда седемстотин и един лева и седемдесет стотинки) и законна лихва в размер
на 1 645.18 лв. (хиляда шестстотин четиридесет и пет лева и осемнадесет стотинки),
дължима от 11.08.2020 г. – датата на предсрочна изискуемост, до 28.04.2025 г., ведно със
законната лихва, от датата на подаване на заявлението в съда, до изплащане на вземането.
10
ОСЪЖДА А. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.Радомир, ул.“П.Е." № ..., да заплати на
„П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ...., седалище: гр.София, бул.Б. № .., бл..., вх. ..., чрез пълномощника си
ю.к. Е. К., сумата от 491.43 лв. (четиристотин деветдесет и един лева и четиридесет и три
стотинки) - направени разноски по настоящото производство и сумата от 291.32 лв. (двеста
деветдесет и един лева и тридесет и две стотинки) - направени разноски по заповедното
производство /ч.гр.д. №../2025 г. на РС- Радомир/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Перник в двуседмичен срок от
връчването му на стрА.те.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
11