№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и втора година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕТА ПЕКОВА |
|
||
|
при секретаря |
Елена Воденичарова |
и с
участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 1208/2022г. |
||||
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР-Варна, чрез юрк.К. Л.
- А. , против Решение № 482/07.04.2022г. на ВРС,
IV-ти състав,
постановено по НАХД № 746/2022г., с което е отменено
НП № 433а-520_2020/12.02.2021г. на директора на ОДМВР-Варна, с което за нарушение по
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, на А.Е.Т., ЕГН: **********,*** е
наложена глоба в размер на 300,00лв.
Касаторът твърди
неправилност на обжалваното решение по съображения за неправилно приложение на
материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Конкретно
сочи, че нарушаването на противоепидемичните мерки, издадени против
разпространяването на заразна болест при хората, е деяние, за което
законодателят е въвел конкуриращи се административнонаказателна и наказателна
отговорност. Дали едно деяние покрива признаците на престъпление по чл.355,
ал.2 от НК, или този на административно нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ,
следва да се преценява с оглед степента на неговата обществена опасност. След
като съответно деяние е обявено от закона за престъпление, то законодателят е
преценил, че типичното му осъществяване е в достатъчна степен общественоопасно,
за да бъде скрепено с наказателна санкция. По тези съображения счита, че всички
останали деяния от този вид, които се разграничават с ниска степен на
обществена опасност – като настоящия случай, обосновават ангажиране на
административнонаказателна отговорност. Нарушаването на противоепидемична
мярка, приета на основание чл.73 от АПК – когато неотложно трябва да се издаде
общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения,
свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота,
здравето и имущественото на гражданите – особено в условията на извънредно
положение, и по отношение на която е допуснато предварително изпълнение, не би
могло да бъде маловажен случай. Сочи и че следва да се държи сметка и за
постигане на целите на административното наказание, като снизходителното
отношение към нарушителите ще обоснове чувство за безнаказаност у виновното
лице и в обществото като цяло, което би довело до масово нарушаване на
въведените противоепидемични мерки. По изложените съображения счита за
неправилно и нецелесъобразно прилагането на института на „маловажен случай“.
Моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение.
Ответната страна – А.Е.Т.,
чрез адв.М.А., оспорва жалбата по подробни съображения, изложени в писмен
отговор вх.№ 34076/20.05.2022г. Счита, че касационната жалба е бланкетна и
неоснователна. Позовава се на показанията на разпитания по делото
актосъставител, според които Т. е имал защитен шал, който е свалил за малко и
този момент е използван за да му бъде съставен акт, като дори не му е отправено
предупреждение, а директно е санкциониран. В тази връзка твърди, че правилно
ВРС е отчел, че се касае за първо нарушение, с изключително ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от същия вид, като от
деянието не са настъпили никакви вредни последици за живота и здравето на
останалите граждани. Сочи и че деянието е извършено в магазин за хранителни
стоки в 20,30 часа, когато почти няма посетители, както и че не е налице
умишлено демонстративно нарушаване на забраната, т.к. е свалил шала само за да
си избърше лицето. Счита и че са налице основания за приложението на чл.3, ал.2
от ЗАНН, т.к. с решение на Министерски съвет е прието след 31.03.2022г. да не
се удължава срока на извънредната епидемична обстановка, с което е отпаднало и
задължението за носене на маски в закрити обществени места.
В съдебно заседание
ответникът се явява лично и с адв.А., която поддържа отговора по жалбата. В
допълнение към него сочи, че нормата на чл.209а от ЗЗ е бланкетна и препраща
към заповедта на министъра на здравеопазването за носене на маски, която към
момента вече не е действаща, поради което са налице основания за приложението
на
чл.3, ал.2 от ЗАНН. Подробни съображения в тази връзка излага в представени
писмени бележки. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира
разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Споделя
извода на ВРС за маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН и моли обжалваното
решение да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена
от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна пред
ВРС е установено, че на 03.11.2020г., около 20,30 часа, А.Е.Т. се намирал в
гр.Варна, в търговски обект „Стар Маркет“, находящ се на ул.Македония и ул.Шар,
като бил без защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или
друго средство, покриващо носа и устата. В същото време в обекта се намирали
полицейски служители – св.Б. и св.С. , които докато преминавали покрай Т.
възприели как той покрил носа и устата си с шал, но когато напускали магазина св.Б.
видял, че Т. сваля предпазното средство от лицето си. Прието било, че Т. е
извършил нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, вр. с т.7 от Заповед
№ РД-01-609/21.10.2020г. на министъра на здравеопазването, за което му е
съставен АУАН № 433а-520/03.11.2020г., а въз основа на него НП № 433а-520_2020/12.02.2021г., с което му е наложена
глоба, в размер на 300лв.
От правна страна ВРС е
приел, че АУАН и НП са издадени при спазване на всички срокове и процедури, и съдържат
реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Проверяващите обективно и пълно са
изяснили фактическата обстановка, АУАН съдържа подробно описание на нарушението
и на обстоятелствата, при които е извършено, правилна е и правната квалификация
на нарушението. Неправилно обаче АНО е приел, че се касае за извършено
административно нарушение, което следва да бъде санкционирано. ВРС е изложил
мотиви, че от деянието не са произтекли каквото и да било вредни последици за
живота и здравето на останалите граждани. Установени са и причините за
нарушението – А.Т. е свалил предпазното средство за да избърше лицето си и е
посочил този факт в подадените срещу АУАН възражения, т.е. не е налице
умишлено, демонстративно поведение по нарушаване на забраната. Доколкото се
касае и за първо нарушение, ВРС е приел, че същото е с изключително ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид,
поради което е налице хипотезата на „маловажен случай“ на административно
нарушение. С оглед изхода на спора, ОДМВР-Варна е осъдена да заплати на А.Т.
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Така постановеното
решение е неправилно.
ВРС не е обсъдил в
съвкупност събраните по делото доказателства, не е установил вярно фактическата
обстановка по случая и прилагайки неправилно материалния закон, е стигнал до
неправилен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Съображенията на
настоящия касационен състав, са следните:
С Решение от 13.03.2020г., обн. ДВ бр.22,
на основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република България, от Народното
събрание е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република
България, считано от 13 март 2020г. до 13 април 2020г. С решение на Народното
събрание от 03.04.2020г. срокът на обявеното извънредно положение е удължен до
13.05.2020г.
С Решение 325 на
Министерски съвет от 14 май 2020г. е обявена извънредна епидемична обстановка
на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение
на COVID-19 и съществуващата
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14 май
2020г. до 14 юни 2020г. Впоследствие срокът на обявената извънредна епидемична
обстановка е удължаван с Решение № 378
на Министерския съвет от 12 юни 2020г., Решение № 418 на Министерския съвет от
25 юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение
№ 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския
съвет от 28 август 2020 г. и Решение № 673 на Министерския съвет от 25
септември 2020г. – с последното до 31.01.2021г.
С т.2, буква б) от Решение на МС №
673/25.09.2020г. е въведено задължение за министъра на здравеопазването по
предложение на главния държавен инспектор да въведе временни противоепидемични
мерки на територията на страната с цел защита и опазване живота и здравето на
гражданите, свързани със спазване на изисквания за физическа дистанция, хигиена
на ръцете, дезинфекция и носене на защитни маски за лице на закрити обществени
места.
Така, на основание чл.63,
ал.4 и ал.11 и чл.63в от Закона за здравето, чл.73 от АПК и във връзка с Решение на МС № 673/25.09.2020г., министърът
на здравеопазването е издал Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. за въвеждане на
противоепидемични мерки на територията на РБ – правила за хигиена и
дезинфекция, мерки при работа с клиенти, носене на маски и др.
Според т.7 от заповедта „Всички
лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства
за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални
центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и
други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари
и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове,
музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч.
кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в
приложение № 3“.
Според т.1 от Приложение
№ 3 към т.7 и 8 на заповедта – „Инструкция
за правилно носене на лицева маска“, защитната маска трябва да покрива
изцяло носа и устата – от основата на носа до брадичката.
Без съмнение търговски
обект „Стар Маркет“ – в който е извършена проверката от органите на МВР и е
установено нарушението, представлява закрито обществено място по отношение на
което действа мярката по т.7 от Заповед
№ РД-01-609/21.10.2020г., поради което като е бил предпазна маска или друго предпазно
средство, покриващо носа и устатата, А.Т. е извършил нарушение на цитираната
заповед.
Необосновано
ВРС е приел, че Т. е свалил шала само за да избърше лицето си. Твърдение за
такова поведение се съдържа единствено във вписаните в АУАН възражения, като от
показанията на актосъставителя Б. и
свидетеля на съставянето на акта – св.С. , се установява съвсем различна
фактическа обстановка. И двамата свидетели при разпита си в с.з на 28.03.2022г.
сочат, че когато са влезли в хранителния магазин Т. е бил без маска. Едва
когато минавали покрай него той поставил на лицето си нещо, наподобяващо шал,
след което – докато
напускали магазина, св.Б. възприел как Т. го сваля от лицето си, което било и
причината да го поканят за проверка при патрулния автомобил и да му състави
акт.
Заповед
№ РД-01-609/21.10.2020г.,
предвид съдържанието и разпоредителната ѝ част, представлява общ
административен акт по чл.65 от АПК, в който смисъл е и изменението на чл.63 от
ЗЗ, като е въведена ал.11, според която заповедите по ал.4 и 7 са общи
административни актове, които се издават по реда на чл.73 от АПК, публикуват се
на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно, на
интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на
предварително изпълнение.
От своя страна
разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ предвижда специално наказание за лице,
което наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление. Освен санкционна, нормата е и материалноправна, т.к. в себе си
съдържа както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това
правило.
В този контекст, по
делото е безспорно установено, че на посочените в НП дата и място, по време на
действие на въведеното с процесната заповед задължение до неопределен кръг от
лица – в случаите, в
които се намират на закрити обществени места да носят маски или други предпазни
средства, покриващи носа и устата – Т. се е намирал именно на закрито обществено място, без маска
или друго предпазно средство, с което е осъществил от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето. И
двамата свидетели са категорични, че при влизането им и при напускането им на
магазина, Т. е бил без предпазно средство на лицето, като е използвал шал само
докато проверяващите са преминавали покрай него. Това обстоятелство не
обосновава извод за липса на извършено административно нарушение. Напротив,
обосновава извод за съзнателно противоправно поведение и умишлено
демонстративно нарушаване на действащите в страната противоепидемични мерки.
Неоснователно ответникът
по касация се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, т.к. към момента
противоепидемичните мерки се отменени.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е
бил в сила по време на извършването му, а според ал.2 на с.р., ако до влизане в
сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях,
която е по-благоприятна за нарушителя.
Безспорно е установено по
делото, че към датата на извършване на нарушението – 03.11.2020г., нормативната
разпоредба, за нарушението на която е бил наказан А.Т. е чл.209а, ал.1 от ЗЗ. С
отмяната на действащите противоепидемични мерки не се „декриминализира“
нарушението, за което е наказан Т.. Същият е наказан за нарушение на чл.209а,
ал.1 от ЗЗ – за неизпълнение на въведени противоепидемични мерки. И към
настоящия момент разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ продължава да предвижда
същото наказание за същото нарушение, поради което отпадането на
противоепидемичните мерки е ирелевантно. Самият характер на мерките, предполага
в себе си времеви обхват на същите и отпадането на част от тях, при отпадане на
необходимостта от налагате им, не означава, че нарушаването им към момента, в
който са били действащи, трябва да бъде обявено за ненаказуемо.
Неправилно ВРС е приел и
че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. Касае се също така за формално нарушение, което, за да
бъде счетено за маловажно, е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая не са
налице. Поради това и предвид голямата обществена значимост на въведените
противоепидемични мерки, настоящият състав не констатира наличието на основания
за приложението на чл.28 от ЗАНН.
По така изложените
съображения обжалваното решение се явява постановено при неправилно приложение
на материалния закон, поради което същото следва да се отмени и вместо него се
постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.
Независимо от изхода на
спора, разноски на касатора не следва да се присъждат, т.к. не са поискани.
Водим от горното и на
основание чл.222, ал.1 от АПК, Варненският административен съд, І-ви касационен
състав
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 482/07.04.2022г. на ВРС, IV-ти състав, постановено по НАХД № 746/2022г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 433а-520_2020/12.02.2021г. на директора на ОД на МВР-Варна, с
което за нарушение на т.7 от Заповед №
РД-01-609/21.10.2020г. на министъра на здравеопазването и на основание
чл.209а, ал.1 от ЗЗ, вр.чл.63, ал.4 от ЗЗ, на А.Е.Т., ЕГН: **********,***, е
наложена глоба, в размер на 300 (триста) лева.
Решението е окончателно!
Председател:
Членове: 1.
2.