РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Нова Загора, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело №
20252220100769 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „УМБАЛ-ПРОФ.Д-Р СТОЯН
КИРКОВИЧ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от проф.д-р Й.Й., чрез пълномощника адв.Х. П. АК Стара Загора против С. А. А. ЕГН
********** с адрес *** с цена на иска 1306.80 лева и правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 28.04.2025г. ответникът бил приет за лечение в Клиника по
гастроентерология към „УМБАЛ- проф.д-р Ст.Киркович” АД, което се установявало от стр.
2 на История на заболяване № 10555/2025г. и Епикриза към ИЗ на С. А. А.. На 01.05.2025г.
същият бил изписан от лечебното заведение. Към момента на изписването си, той бил с
прекъснати здравноосигурителни права, поради което РЗОК-Стара Загора отказала да
заплати стойността на клиничната пътека, която била в размер на 1306.80лв.
РЗОК-Стара Загора отказала заплащане на лечението на ответника, защото съгласно
чл.2, ал. 1, т.7 и чл.4 от НРД № РД-НС- 01-2 от 1 септември 2023 г., НЗОК дължала
заплащане за извършено лечение само в полза на здравноосигурените лица/пациенти, което
съгл.чл.381, ал. 1, т.2 се извършвало само в случай, че лицето бил с непрекъснати здравно-
осигурителни права към датата на хоспитализацията или ги възстанови към датата на
дехоспитализацията. В конкретният случай С. А. бил с прекъснати здравноосигурителни
права към датата на дехоспитализация, поради което и било отказано от РЗОК-Стара Загора
заплащане на извършените медицински дейности, видно от ред № 1 на електронна справка
от РЗОК № 368/11.06.2025г.. Данните за здравноосигурителният статус на лицата се
определял на база информацията, предоставена от НАП.
Обстоятелството, че лечението на ответника по ИЗ № 10555/2025г. не било заплатено
на ищеца, причината и стойността на клиничната пътека се удостоверявало от РЗОК-Стара
Загора и в издадено Удостоверение изх.№ 29-02-1289/21.07.2025г.. Това било основание
съгл.чл. 109, ал.1, изр.2 от ЗЗО, пациента сам да заплати стойността на клиничната пътека в
размер на 1306.80лв, по която било проведено лечението.
Ищецът твърди, че дължимата сума не му била заплатена от длъжника и подал
Заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 679/2025г. по
описа на НЗPC и била издадена Заповед за изпълнение № 388/24.06.2025г. за заплащане на
главницата в размер на 1306.80лв., ведно със законната лихва от 23.06.2025г. до окончателно
изплащане на сумата, както и разноски в размер на 326.14лв.
1
В срока за възражение ответникът подал възражение срещу издадената Заповед за
изпълнение № 388/24.06.2025г. по ч.гр.д. № 679/2025г.по описа на PC - Нова Загора, като
твърдял, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът моли съда да постанови решение с което да установи по отношение на
ответника С. А. А., че му дължи сумата от 1306.80лв., представляваща стойността на
извършените медицински дейности за лечение в периода от 28.04.2025г. до 01.05.2025г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.
№ 679/2025г. по описа на PC-Нова Загора - 23.06.2025г., до окончателното изплащане на
сумите, за които суми ни е издадена Заповед за изпълнение № 388/24.06.2025г. по ч.гр.д. №
679/2025г. на PC-Нова Загора, както и да го осъди да му заплати направените в заповедното
производство разноски в общ размер на 326.14лв. и направените в настоящото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, същият не се
явява в откритото съдебно заседание и не взема становище по предявения иск.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 28.04.2025г. С. А. А. е приет за лечение в Клиника по гастроентерология към
„УМБАЛ- проф.д-р Ст.Киркович” АД, видно от представените История на заболяване №
10555/2025г. и Епикриза към ИЗ. На 01.05.2025г. пациентът е изписан от лечебното
заведение. Към момента на изписването си, той е с прекъснати здравноосигурителни права,
поради което РЗОК-Стара Загора отказала да заплати стойността на клиничната пътека,
която била в размер на 1306.80лв.
Мотивите на РЗОК-Стара Загора за отказа били, че съгласно чл.2, ал. 1, т.7 и чл.4 от
НРД № РД-НС- 01-2/ 01.09.2023 г., НЗОК дължи заплащане за извършено лечение само в
полза на здравноосигурените лица/пациенти, които са с непрекъснати здравно-осигурителни
права към датата на хоспитализацията или ги възстанови към датата на дехоспитализацията.
По отношение на С. А. не били налице основанията, същият бил с прекъснати
здравноосигурителни права към датата на дехоспитализация. Данните за
здравноосигурителният статус на лицата се определял на база информацията, предоставена
от НАП.
Видно от Удостоверение изх.№ 29-02-1289/21.07.2025г. на РЗОК-Стара Загора
лечението на ответника по ИЗ № 10555/2025г. не било заплатено на лечебното заведение,
като причината и стойността на клиничната пътека се удостоверявало в него. Това било
основание съгл.чл. 109, ал.1, изр.2 от ЗЗО, пациента сам да заплати стойността на
клиничната пътека в размер на 1306.80лв, по която било проведено лечението.
Ответникът не заплатил дължимата сума на ищеца, поради което последният подал
Заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 679/2025г. по
описа на НЗPC и била издадена Заповед за изпълнение № 388/24.06.2025г. за заплащане на
главницата в размер на 1306.80лв., ведно със законната лихва от 23.06.2025г. до окончателно
изплащане на сумата, както и разноски в размер на 326.14лв.
В срока за възражение ответникът подал възражение срещу издадената Заповед за
изпълнение № 388/24.06.2025г. по ч.гр.д. № 679/2025г.по описа на PC - Нова Загора, като
твърдял, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във
вр.с чл.79, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, като се иска признаване на вземането на ищеца спрямо
ответника, който не е изпълнил задълженията си по договора при общи условия точно и в
2
срок. Съдът намира така предявеният иск за допустим, а разгледан по същество същият се
явява и основателен.
В тежест на всяка от страните беше да докаже своите твърдения, като в тежест на
ищеца беше да докаже съществуването на вземането си, неговата изискуемост и размер.
От представените писмени доказателства по делото става ясно, че ответникът е бил
хоспитализиран на 28.04.2025г. в Клиника по гастроентерология към „УМБАЛ- проф.д-р
Ст.Киркович” АД и е бил изписан на 01.05.2025г.. Съгласно чл.109, ал.1 от ЗЗО
„Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски
за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими
месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ
месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права
заплащат оказаната им медицинска помощ.“. Ищецът получил отказ от РЗОК Стара Загора
да му бъде изплатено проведеното лечение по КП № 76.1 - ИЗ № 1055/2025г. с мотивите, че
„пациентът е с прекъснати здравноосигурителни права към датата на изписване, което
съгласно чл.381, ал.1, т.2 от НРД 2023-2025 за МД е основание за отказ от заплащане.“.
Дължимата сума била в размер на 1306.80 /хиляда триста и шест лева и 80 стотинки/ лева.
Съгласно сключения НРД № РД-НС-01-2 от 1 септември 2023 г., НЗОК дължала заплащане за
извършено лечение само в полза на здравноосигурените лица/пациенти, което съгл.чл.381,
ал.1, т.2 се извършвало само в случай, че пациентът бил с непрекъснати здравно-
осигурителни права към датата на хоспитализацията или ги възстанови към датата на
дехоспитализацията.
Безспорно се доказа, че ответникът е получил медицински услуги от лечебното
заведение, които се заплащат от НЗОК по реда на сключения договор с ищеца по НРД 2023-
2025 за МД, а в случай, че не е налице основание за плащане по този ред, следва услугата да
бъде заплатена от самото лице, което е било хоспитализирано. Ответникът е възразил по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, че не дължи на
взискателя изискуемия размер, но същият не се явява по образуваното исково производство
по чл.422 от ГПК и не се защитава, не представя писмено становище. Това негово поведение
може да бъде тълкувано от съда и като признание на вземането, защото липсата на всякакви
процесуални действия в процеса навежда на мисълта за незаинтересованост и безразличие
относно правния спор. Независимо от това настоящия съдебен състав счита, че ищецът
представи писмени доказателства, които по категоричен начин доказват неговата парична
претенция спрямо ответника и като такава следва да бъде уважена. Разпоредбата на чл.33,
ал.1, т.1 от ЗЗО посочва, че задължително осигурени в Националната здравноосигурителна
каса са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава,на чл.34
урежда от кой момент възниква задължението за осигуряване, а чл.35 урежда правата на
здравноосигурените лиц, включително и това да получават медицинска помощ в обхвата на
пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Разпоредбата на чл.109 от
ЗЗО гласи, че „Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят
осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от
три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца,
предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати
здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.“.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и доказан,
поради което следва да бъде уважен изцяло за претендираната от ищеца сума в размер на
1306.80 лева. В конкретния случай ответникът не е изпълнил своите задължения по закон да
бъде здравноосигурено лице или да възстанови здравноосигурителните си права, както и да
заплати получените медицински грижи и следва да бъде осъден да заплати дължимата сума
ведно с обезщетението за забава.
По отношение на разноските по делото съдът счита, че следва да бъде уважено
искането на ищеца за присъждане на разноските по делото с оглед постановеното решение и
уважаването на предявения от него иск. Представен е списък с разноските в съдебно
заседание от пълномощника на „УМБАЛ-ПРОФ.Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД за платените
държавни такси и за адвокатско възнаграждение. Следва да му бъдат присъдени платените
такива – държавна такса в размер на 26,14 лв. по сметка на НЗРС /съгл. дадените указания
по ч.гр.д.№ 679/2025г./ и адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева по настоящото
3
дело и разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 679/2025г. на НЗРС в размер на
326,14 лева, или общо 752.28 /седемстотин петдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/
лева.
Водим от горното, съдията
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „УМБАЛ-ПРОФ.Д-Р СТОЯН
КИРКОВИЧ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от проф.д-р Й.Й. и С. А. А. ЕГН ********** с адрес ***, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО НА „УМБАЛ-
ПРОФ.Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД ЕИК *********, за сумата от 1306.80 лева /хиляда
триста и шест лева и осемдесет стотинки/, представляваща стойността на извършените
медицински дейности за лечение в периода от 28.04.2025г. до 01.05.2025г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №
679/2025г. по описа на PC-Нова Загора - 23.06.2025г., до окончателното изплащане на
сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 388/24.06.2025г. по ч.гр.д. №
679/2025г. на PC-Нова Загора лв. против С. А. А. ЕГН ********** с адрес ***
СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА С. А. А. ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на „УМБАЛ-ПРОФ.Д-Р
СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от проф.д-р Й.Й., сумата от 650 лева (шестстотин и петдесет),
представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 22/ 2025 г.
по описа на РС – Нова Загора.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от получаването на
съобщението пред Сливенския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4