№ 1154
гр. Плевен, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20234430100317 по описа за 2023 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „КОНТЕН“ ЕООД, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. Лъчезарна, №11,
представлявано от П.Т.- управител, против „ТЕРМОКОНТРОЛ СЪРВИЗ“
ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Г.
Бенковски, №28, представлявано от Й.Й., с която е предявен иск с правно
основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, с чл. 286 от ТЗ, вр. чл. 266 вр. чл.
258, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника, че
същия дължи на ищеца сумата от 18 000лв- възнаграждение по договор за
изработка от 03.11.2021г, ведно със законната лихва, считано от датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№6324/2022г. по описа на ПлРС.
Твърди се, че между страните съществуват търговски отношения- договор за
изработка от 03.11.2021г, въз основа на който, ответникът- като възложител, е
възложил на ищеца- като изпълнител, осъществяването на конструктивно
обследване и екзекутивно заснемане по част „Конструктивна“ на 46 сгради в
складовите бази, собственост на ДА „ДРВВЗ“- ***. Посочва се, че е уговорен
срок за изпълнение- 03.12.2021г. и възнаграждение за изпълнителя от 18
000лв. Твърди се, че страните са уговорили и начина на плащане на
възнаграждението- на пет равни вноски след приемане на документите за
изпълнение на работата от експертен съвет на ДА „ДРВВЗ“. Твърди се, че е
1
налице изпълнение на задълженията по договора от страна на изпълнителя-
ищец, като се посочва, че няма рекламация за неточно изпълнение. Посочва
се, че са издадени фактури №123/04.10.2022г. и №124/03.11.2022г. Твърди се,
че от страна на възложителя няма плащане на дължимото възнаграждение.
Претендират се разноски.
Ответникът „ТЕРМОКОНТРОЛ СЪРВИЗ“ ЕООД, ЕИК***, чрез адв. Н.
Н., в срока на чл.133 от ГПК, изразява становище за неоснователност на
предявеният иск. Оспорва се факта на сключването на договор за изработка
от 03.11.2021г. между страните, като се твърди, че такъв не е подписван и
съответно- за ответника няма задължение да плащане по двете фактури.
Посочва се, че същите не са осчетоводявани и не са приемани за плащане.
Посочва се, че процесните фактури са върнати на ищеца, с изявление, че
следва да бъде издадена фактура по договор за обследване от 10.11.2021г., на
бази ***, на стойност 5000лв,
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно е по делото, че въз основа на заявление по чл 410 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, №3485/30.11.2022г., по ч.
гр.д.№6324/2022г. по описа на ПлРС. След дадени указания по чл. 415, ал.1 от
ГПК, в срок е депозиран настоящият установителен иск.
По делото, с исковата молба, от страна на ищеца е представен договор
от 03.11.2021г- в незаверено копие и неподписан, въз основа на който,
ответникът- като възложител, е възложил на ищеца- като изпълнител,
извършването на конструктивно обследване и екзекутивно заснемане по част
„Конструктивна“ на 46 сгради в складовите бази, собственост на ДА
„ДРВВЗ“- ***, за срок от 30 календарни дни, считано от датата на
сключването му, при цена н услугата в размер на 18000лв., платима от
възложителя, на пет равни вноски след приемане на документите за
изпълнение на работата от експертен съвет на ДА „ДРВВЗ“, по банков път.
Установява се също, че от страна на изпълнителя, са издадени фактура
№124/03.11.2022г. и фактура №123/04.11.2022г, на стойност 9000лв всяка, с
посочено основание- договор от 03.11.2021г. установява се, че с нарочно
писмо- л. 29, издадените фактури са върнати на издателя им, с посочване, да
бъдат издадени фактури на стойност 5000лв. писмото е връчено на ищеца на
2
19.12.2021г-л.30.
По делото, от страна на ответника, с отговора на ИМ, е представен
договор от 10.11.2021г, между страните, в качеството им на изпълнител и
възложител, и със същият предмет /по договора от 03.11.2021г./, с цена на
услугата от 5000лв., платима на пет равни вноски, след приемане на
документите за изпълнение на работата от експертен съвет на ДА „ДРВВЗ“,
по банков път. Договор от 10.11.2021г, е представен в заверено от страната
копие и е подписан от страните по него. По делото се установява също,
съобразно изявлението на ищеца в с.з. на 30.05.2023г, че по този договор
няма издадени фактури, като се твърди, че такъв не е сключван между
страните. Съобразно направеното в същото с.з. изявление от страна на ищеца,
няма реално подписан договор между страните, н се твърди наличие на
изпълнение.
По делото от страна на ответника, по реда на чл. 183, ал.1 от ГПК, е
представен договорът от 10.11.2021г. в оригинал, приет от съда. Съдът
приема, че с представянето, ответникът е изпълнил своето задължение,
съобразно изискването на чл. 183 от ГПК, независимо от обстоятелството,
констатирано в о.с.з.. на 11.07.2023г, че представеният оригинал е на две
отдени страници и не следва прилагането на санкцията по чл. 183, ал.1, изр.
последно от ГПК, за изключване на същия от доказателствата по делото.
По делото, от страна на трето, неучастващо по делото лице- ДА „ДРВЗ“,
са изискани доказателства за изготвените от негов експертен съвет документи
за приемане на конструктивно обследване и екзекутивно заснемане по част
„Конструктивна“ на сградите в складовите бази, собственост на ДА „ДРВВЗ“-
***, по процесния договор за изработка от 03.11.2021г. От страна на
Държавната агенция са представени писмени доказателства- приемо-
предавателен протокол и опис- л.45-47, но същите не касаят страните по
делото, нито договорът от 03.10.2021г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 258, ал.1 от ЗЗД, с договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.
Съобразно чл. 266, ал.1 от ЗЗД, поръчващият трябва да заплати
3
възнаграждението за приетата работа. Случая, съдът е квалифицирал
предявеният иск, като такъв за заплащане на възнаграждение по сключен
договор за изработка, като е приел, че се касае за търговска сделка по
смисъла на чл.286 от ТЗ, като сключена между търговци, свързана с
упражняване на занятието им. По делото, с проекто- доклада си, обявен за
окончателен в о.с.з., без възражение от страните, съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните и е указал подлежащите на
доказване факти. Изрично на ищеца е указал, че негова е доказателствената
тежест да установи- по реда на пълното и главно доказване, качеството си на
кредитор въз основа на валиден договор за изработка от 03.11.2021г, с
предмет осъществяване на конструктивно обследване и екзекутивно
заснемане по част „Конструктивна“ на 46 сгради в складовите бази,
собственост на ДА „ДРВВЗ“- ***, спрямо ответника. От събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира, че по делото
не се установи по несъмнен начин, съществуването на договорни отношения
между страните, въз основа на договор от 03.11.2021г., с твърдените от
ищеца- изпълнител клаузи. Както бе посочено по- горе, представеният от
ищеца договор, не носи подписа на никоя от страните по него и не може да се
установи, че отразените в него параметри- касаещи цената на услугата, са
окончателните уговорки между страните по него. По делото, от страна на
ответника, е представен в оригинал договор между страните, със същия
предмет, но от друга дата- 10.11.2021г. и с различна уговорената цена на
услугата. Индиция, че ответникът счита, че отношенията между страните се
уреждат на основата на договора от 10.11.2021г, е и факта на връщането на
издадените по договора от 03.11.2021г. фактури. В настоящето производство
обаче предмет на доказване е съществуването на договор между страните от
03.11.2021г, съобразно заявените от ищеца фактически твърдения в исковата
молба. Съществуването на договор от 10.11.2021г между страните, макар и
със същия предмет стои извън предмета на доказване. С оглед изложеното,
съдът намира, че по делото не се установи, представеният договор от
03.11.2021г., да има характер на окончателен такъв. Следва да се посочи, че в
заявлението на ищеца по чл. 410 от ГПК, заявителят- ищец, сочи
съществуването на два договора от м. ноември. 2021г. без да са
конкретизирани като дата, както и издаването на 4 бр. фактури по тях, всяка
от 2500лв.- платени. С оглед заявените в ИМ фактически твърдения,
4
процесното вземане има за основание договорът от 03.11.2021г, чието
съществуване не се установи по категоричен начин. С оглед на изложеното и
липсата на валиден договор между страните от 03.11.2021г, респ.-
неустановяването на първата предпоставка за основателност на предявеният
иск– качеството на кредитор на ищеца, не следва да бъде обсъждан въпросът
за наличие на изпълнение по договора.
При така установеното, съдът намира, че искът с правно основание
чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр.чл.258, ал.1,
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен
като такъв.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 2020лв. направени разноски по
делото, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КОНТЕН“ ЕООД, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление гр. Плевен, ул. Лъчезарна, №11, представлявано от
П.Т.- управител, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр.чл.258, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, за
признаване за установено спрямо отв. „ТЕРМОКОНТРОЛ СЪРВИЗ“ ЕООД,
ЕИК***, седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Георги Бенковски,
№28, представлявано от Й.Й., че дължи сумата от 18 000лв., по Договор от
03.11.2021г., с предмет „осъществяването на конструктивно обследване и
екзекутивно заснемане по част „Конструктивна“ на 46 сгради в складовите
бази, собственост на ДА „ДРВВЗ“- ***“, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК– 30.11.2022г, до
окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, №3485/30.11.2022г., по ч.гр.д.№6324/2022г. по
описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „КОНТЕН“ ЕООД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. Лъчезарна, №11,
представлявано от П.Т.- управител ДА ЗАПЛАТИ НА „ТЕРМОКОНТРОЛ
СЪРВИЗ“ ЕООД, ЕИК***, седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.
5
„Георги Бенковски, №28, представлявано от Й.Й., сумата от 2020лв.-
направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6