Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260041 19.02.2021 г. град Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН
ПЪРВИ СЪСТАВ
На единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Донка Василева
като разгледа докладваното от съдия Атанас
Динков АНД № 495 по описа за 2020 г. за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е
наказателно постановление (НП) № 20-0375-000553 от 27.10.2020 г. издадено от Иван
Димитров, на длъжност началник - група към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Чирпан.
Жалбоподателят твърди,
че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна
РУ - Чирпан, изразяват становище НП да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на
обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата е подадена
в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр.
с чл. 320 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), поради което се явява
процесуално допустима.
С обжалваното НП,
издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН),
Серия GА, № 146095, съставен на 26.09.2020 г., жалбоподателя П.В.К., ЕГН **********, е
санкциониран на
основание чл.174, ал.1, т. 2 от ЗДвП - Закон за движението по пътищата („Наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.“), за нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП („На водача на пътно превозно средство е забранено: да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози“),
изразяващо се в това, че в с. Свобода, общ. Чирпан на
ул. „Млада Гвардия“, в близост до дом № 56, в посока от изток на запад е
управлявал л.а. „**негова собственост с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително, а именно: 1,24
промила в издишвания от водача, като пробата е извършена с техническо средство
алкотест Дрегер 7510 с № 0021, а видно от заключението на извършеното химическо
лабораторно изследване/химическа експертиза № 207 от 28.09.2020 г. на БНТЛ при ОДМВР
- Стара Загора, в кръвта на К. е установено наличие на етилов алкохол с
концентрация 1,17 промила.
Жалбата е основателна.
НП не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е посочена датата на извършване на нарушението, която представлява задължителен реквизит на наказателното постановление.
Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е императивна и нейното
спазване е не само абсолютно условие за формална изрядност и законосъобразност
на наказателното постановление, но е и гаранция за правото на защита на
наказаното лице. Датата на извършване на нарушението е съществена характеристика
на всяко административно нарушение и е посочена от законодателя, като
самостоятелен елемент от съдържанието на наказателното постановление. Същата е
от значение, както за определяне на приложимия по см. на чл. 3, ал. 1 и ал. 2
от ЗАНН закон, така и за спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Липсата на посочена в наказателното постановление дата на нарушението не
подлежи на саниране чрез тълкуване или по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Като
задължителен реквизит и елемент от императивно регламентираното нормативно
съдържание на наказателното постановление, датата на нарушението е следвало да
бъде обективирана по надлежния начин, и не може да се извежда чрез тълкуване.
По изложените
мотиви, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по
настоящото дело се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено на процесуално основание, без съдът да се произнася по това дали
наказаното лице е извършило деяние, което да съставлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, правилно ли му е вменена административно
наказателна отговорност, както и правилно или е определен размера на
наказанието.
На основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподателят е доказал заплащането в брой на 400 (четиристотин) лева,
адвокатско възнаграждение, удостоверено с вписване на направеното плащане в
представения договор за правна защита и съдействие от 27.10.2020 г. и разписка
от 19.11.2020 г. (л. 4 и л. 41 от делото), съобразно Тълкувателно решение № 6
от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Предвид направеното
възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата страна и като съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на
наложеното наказание (глоба в размер на 1000 лева), както и обема на
извършените процесуални действия (делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, приключило е в едно съдебно заседание, без разпити на свидетели, с
участие на процесуалния представител на жалбоподателя), съдът намира, че така
уговорения и заплатен размер на адвокатско възнаграждение се явява прекомерен и
следва да бъде намален в рамките на минимума предвиден в чл. 18, ал. 2, във вр.
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Поради това и с
оглед изхода на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да бъде
осъдена ОДМВР – Стара Загора, като лице, поемащо разноски по смисъла на § 1, т. 6 от
АПК, да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 300
(триста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, като за
разликата над 300 до 400 лева, претенцията му следва да се отхвърли.
Водим от горното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 20-0375-000553 от 27.10.2020 г. издадено от Иван Димитров, на
длъжност началник - група към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Чирпан, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
ОДМВР – Стара Загора да заплати на П.В.К., ЕГН **********, представляван от
адв. М.Т. ***, сумата от 300 (триста) лева, разноски за адвокатско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на жалбоподателя за разноски за
разликата над 300 лева до претендирания размер от 400 лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съд - Стара
Загора, в четиринадесетдневен срок, считано от деня на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: