РЕШЕНИЕ
№ 3371
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20231110216603 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. В. З. срещу наказателно постановление
/НП/ № 23-4332-026304/31.10.2023 г., издадено от началник група към СДВР,
О”ПП” при СДВР, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 20
лв. на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и глоба в
размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
1 ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че НП е незаконосъобразно и неправилно.
Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения и е налице
противоречие с материалния закон. Счита се, че АУАН е съставен при
неизяснена фактическа обстановка, а описаните обстоятелства са неверни,
преценено като нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН. Изтъква се, че не е
посочено какво работи нарушителят, както и че не са взети предвид
обясненията на нарушителя. Като основен довод за отмяна на НП се сочи, че
лекият автомобил, собственост на жалбоподателя, е бил отдаден под наем на
„Тексайд България“ ЕООД. НП се счита, че е издадено в нарушение на чл. 52,
1
ал. 4 ЗАНН. При прилагането на чл. 188 ЗДвП не било отчетено, че
собственикът е посочил юридическо лице, на което е предоставен
автомобилът. Моли се за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв.
П, която моли за отмяна на НП по съображенията в жалбата. Моли за
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема
становище по жалбата. На 03.04.2024г. са депозирани писмени бележки от
процесуален представител.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 30.08.2023 г. св. Й. П. се разхождала с баща си и бебето си в ж.к.
„Хиподрума“ в гр. София. На ул. „Софийски герой“ св. П. възприела
неустановено лице от мъжки пол да управлява лек автомобил „Мицубиши
Аутлендър” с ДК № с посока на движение от ул. „Георги Начевич“ към бул.
„Цар Борис III“. Срещу 51-во СОУ водачът на л.а. „Мицубиши Аутлендър“
при завой реализирал ПТП в паркиран л.а. „Рено Клио“ с ДК № . Св. П.
снимала случващото се с телефона си. Видяла, че водачът на л.а. „Мицубиши
Аутлендър“ спира автомобила си и няколко минути по-късно потегля.
Паркираният автомобил, който бил ударен, бил с отчупен преден ляв калник.
Св. П. написала бележка, която оставила върху ударения автомобил. По-късно
с нея се свързала жена, на която св. П. разказала какво е видяла. Същия ден
около 20.00 часа св. П. пред полицаи от ОПП-СДВР описала в писмено
сведение това, което е възприела.
Служителите на ОПП-СДВР съставили скица и протокол за ПТП.
Полицейският служител В Д изготвил докладна записка по случая.
След запознаване с разпределената му преписка с вх. № Ц 527/23г. св. Ц.
Ц. призовал в ОПП-СДВР собственикът на л.а. „Мицубиши Аутлендър“с ДК
№ – жалбоподателят В. В. З.. На 11.10.2023г. жалбоподателят З. попълнил
декларация по чл. 188 ЗДвП, в която посочил, че колата се използва от
„Тексайд България“ ЕООД, като не може да посочи кой е управлявал
автомобила на процесната дата.
2
На 11.10.2023г. св. Ц. Ц. съставил на В. З. акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ № 240965/11.10.23г. за нарушения на чл.
20, ал. 1 ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. АУАН е предявен на нарушителя,
който го подписал, без да впише възражения.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на В. В. З., като му е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185
ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Видно от заповеди № 8121з-1632/02.12.21г., № 8121к-13180/23.10.19г. и
№ 513з-242/12.01.16г. административнонаказващият орган е компетентен да
издаде атакуваното НП, а актосъставителят е компетентен да състави АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и от показанията
на разпитаните свидетели Ц. Ц. и Й. П..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Й. П.. Същата е
очевидец на процесното ПТП и излага възприятията си относно
правнорелевантните факти. Показанията на св. П. относно времето, мястото
на ПТП, обстоятелствата, при които се е случило, както и лекия автомобил,
който го е предизвикал, са основен източник на доказателства. Съдът прие, че
показанията на свидетелката са обективни и достоверни и основа своето
вътрешно убеждение относно фактите, които възприе за установени, въз
основа на нейните показания. Показанията на свидетелката очевидец по
настъпване на ПТП намират пълна подкрепа в писменото доказателство –
протокол за ПТП. Щетите, установени по паркирания автомобил, съответстват
да са получени при удар и при обстоятелства, съобщени от св. П.. Показанията
на св. Ц. Ц. спомагат за установяване на обстоятелствата при съставяне на
АУАН. Съдът счете, че писмените доказателства корепондират със събраните
гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
3
Жалбата е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно
заповед № 8121з-1632/02.12.21г., издадена от министъра на вътрешните
работи, и в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до
опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Съдът не споделя възраженията в жалбата за допуснати съществени
процесуални нарушения.
АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Нарушенията са достатъчно ясно описани и не е засегнато правото на защита
на нарушителя, като са подведени под съответстващата им правна норма.
Налице е съответствие между АУАН и НП.
Факт е, че по делото са приобщени писмени доказателства,
установяващи, че процесният лек автомобил е бил отдаден под наем към
процесната дата 30.08.23г. на дружеството „Тексайд България“ ЕООД.
Неоснователно жалбоподателят счита, че неправилно е ангажирана
отговорността му на основание чл. 188, ал. 1 ЗДвП. Видно от декларацията,
приобщена по делото, жалбоподателят не е могъл да посочи кой е управлявал
собствения му автомобил на процесната дата, поради което и напълно
законосъобразно е ангажирана отговорността му на основание чл. 188, ал. 1
ЗДвП като собственик.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема, че жалбоподателят В. З. е осъществил вменените му
нарушения по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Отговорността
му е ангажирана законосъобразно на основание чл. 188 ал. 1 ЗДвП, тъй като
като собственик на процесното МПС не е посочил на кого е предоставил МПС
на процесната дата.
Първото вменено нарушение е за неизпълнение на задължението,
уредено в чл. 20, ал. 1 ЗДвП, водачите на МПС да контролират непрекъснато
ППС, които управляват. В резултат на неосъществен достатъчен контрол е
причинено ПТП, с което са настъпили имуществени вреди.
По този начин жалбоподателят е осъществил от обективна страна общия
състав на нарушението, визирано в чл. 185 ЗДвП. Не следва да се обсъжда
4
субективната страна на нарушението, доколкото административнонаказателна
отговорност е ангажирана на основание чл. 188, ал. 1 ЗДвП.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание на
основание чл. 185 ЗДвП за нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е в абсолютно
определен размер - глоба 20 лева, поради което отсъстват предпоставки за
обсъждане размера на наказанието за това нарушение.
След настъпилото ПТП неизвестният водач е напуснал
местопроизшествието, без да изпълни задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП, а именно - да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. Отново не следва да бъде обсъждана субективната страна на
нарушението, тъй като отговорността на жалбоподателя е ангажирана като
собственик на процесното МПС на основание чл. 188, ал. 1 ЗДвП.
За така извършеното нарушение правилно е приложена санкционната
разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, като наложените административни
наказания глоба и лишаване от право на управление на МПС са в размер около
средния, като размерът на наказанията е правилно определен и съответства на
обществената опасност на нарушението и на данните от справката картон на
водача, който многократно е наказван за нарушения по ЗДвП.
С оглед гореизложеното настоящият състав счита, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото са налице основания за присъждане на
разноски в полза на въззиваемата страна, тъй като е депозирано писмено
становище от процесуален представител. С оглед на това съдът осъди
жалбоподателя В. В. З. да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на
СДВР в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
026304/31.10.2023 г., издадено от началник група към СДВР, О”ПП” при
СДВР, с което на В. В. З. е наложена глоба в размер на 20 лв. на основание чл.
5
185 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА В. В. З. да заплати в полза на СДВР 80 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6