РЕШЕНИЕ
№ 798
гр. Пловдив, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело №
20235300103231 по описа за 2023 година
Искове с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на А. Д. К., ЕГН
**********, Р. Т. К., ЕГН ********** – н., действащ л. и със съгласието на
неговата м. А. Д. К. и В. Т. К., ЕГН ********** – всички от гр.П. *** против
В. П. К., ЕГН ********** от гр.П. ***, Н. И. А., ЕГН ********** от гр.П. ****
и К. П. К., ЕГН ********** от гр.П. ***.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на Т. В. К., п. на *****г. –
първата ищца е преживяла с., а другите двама ищци са низходящи на
наследодателя. По време на брака си Т. и А. К.и придобили собствеността
върху поземлен имот №***** по кадастралната карта на гр.П.***, с площ от
246 кв.м., с адрес: гр.П. ***, с трайно предназначение – урбанизирана
територия, начин на ползване – ниско застрояване, стар имот №*** от кв.***,
парцел ***-***, 3-та гр.ч., при граници имоти с номера:
*****,******,*****,******,*****,*****,, ведно с построената в същия имот
сграда с идентификатор №*****.* със застроена площ от 60 кв.м., брой етажи
– 2, жилищна еднофамилна сграда. Правото на собственост върху имота
съпрузите придобили по следния начин: 1 / 2 ид.част чрез покупко-продажба,
извършена с нотариален акт №****/****г. и 1 / 2 ид.част чрез завещание от М.
1
Х..
Ищците твърдят, че по-късно разбрали, че е заведено дело за делба на
имота между наследниците на С. Д. С., чийто пряк законен наследник е бил с.
на М. Х.. Въпреки желанието им, ищците, респ. техният наследодател Т. К., не
били конституирани като страни в делбеното производство. Делбата
приключила с изнасянето на имота на публична продан. Ищците считат, че
към момента на приключване на тази делба /2009г./ сделката, с която Д. С. и
М. Х. са им прехвърлили 1 / 2 ид.част от имота, както и завещанието, са
породили вещно-прехвърлителен ефект за признатите в полза на
праводателката им права в размер на 4/18 ид.части, поради което те А. К. и с.
са станали собственици на тези нейни права.
С нотариален акт №****г. било извършено дарение на имота от ищците
в полза на ответницата В. К. /м. на покойния Т. К./. Действителната воля на
страните обаче била да се извърше покупко-продажба, като част от продажната
цена била платена от В. К., а с подписаното „обратно писмо“ същата се
задължила да плати на продавачите до 2006г. останалата част от уговорената
цена, като при неплащане било предвидено, че продавачите имат право да
развалят сделката по съдебен ред или в отношенията помежду си да считат
сделката като такава, сключена при условията на абсолютна симулация.
Посочва се, че с оглед признатите права на М. Х. в делбата, прехвърленото от
ищците на ответницата В. К. следва да се ограничи само до размера на
притежаваните от ищците права към този момент – само до размер на 4/18
ид.части от имота, а след изтичането на договорения срок за плащане на
цената, прехвърлянето на този дял следва да се счита за нестанало. В. К. не
изпълнила задължението за плащане, като с оглед непрекъснатото владение,
което ищците упражнявали върху целия имот, тези 4/18 ид.части те са
придобили по давност, упражнявана за периода след 2006г. до настоящия
момент.
През 2018г. наследници на М. Х. завели отново иск за делба, твърдейки,
че първата делба е нищожна, тъй като е извършена без тяхно участие. Във
второто делбено производство по гр.д.№9732/2018г. като страна участвала и
В. К., въз основа на прехвърлените от ищците права, поради което
последните отново не били конституирани като страни. Съдът по това дело
приел първата делба за нищожна и допуснал делба на имота при следните
2
страни и квоти: 12/54 ид.части за В. К., 11/54 ид.части за Н. А. и 31/54
ид.части за К. К.. На ищците не е известно защо В. К. по това дело не е
посочила, че сделката, с която са прехвърлени права върху имота е
нищожна като привидна. Считат, че тези права в размер на 12/54 ид.части
всъщност са тяхно притежание, защото: дори да се приеме, че сделката не е
била развалена по съдебен ред поради неизпълнение на поетите от В. К.
задължения, ищците са придобили правата в посочения обем по давност,
както беше посочено – от 2006г. до настоящия момент. Ето защо ищците
считат, че ответницата К. не притежава права в процесния имот.
Ищците оспорват правата на другите двама ответници, признати с
решение по гр.д.№9732/2018г.Доколкото техните права са били установени от
съда по една призната за нищожна делба по предходното дело, ищците
твърдят, че тези техни права са били придобити по давност от ищцата А. К. и
с. през периода от сключване на придобивната сделка през 1999г. до
настоящия момент.
Ищците считат, че признаването на първата делба за нищожна в
производство, в което те не са участвали като страни, означава, че правата,
признати на ответниците А. и К. в първата делба, на практика не са били
изобщо признавани, поради което за ищците се поражда правният интерес да
оспорят тези права в отделно производство.
Като твърдят да са упражнявали владение върху целия имот от 1999г. до
настоящия момент, ищците сезират съда с искане да постанови решение, с
което да признае за установено, че те са собственици на имота на основание
давностно владение.
С допълнителна молба от 04.10.2024г. ищците обосновават правния си
интерес от установителния иск с това, че целта е да опровергаят правата на
всички ответници, признати им с решението в първа фаза на второто делбено
производство, както и с това, че като трети лица са придобили собствеността
въз основа на непрекъснато давностно владение в посочените в исковата
молба срокове. Посочват, че решенията в делбените производства не ги
обвързват, а що се отнася до решенията, с които ответниците А. и К. са
признати за собственици на идеални части от имота, то тези решения са
постановени от съда именно въз основа на правата им, признати в проведената
нищожна делба.
3
Ответникът В. К. признава иска и няма претенции за признатите в
делбата 12/54 ид.части.
Ответникът К. К. оспорва иска с възражението, че ищците не са
придобили имота по давност, тъй като не са владели непрекъснато за
посочения в исковата молба период. Твърди, че е собственик на 31/54 ид.части
от имота, признати му с решение по гр.д.№7697/1994г. и установени с
решение по предявен от него срещу ищците иск за ревандикация по гр.д.
№792/2009г. Въз основа на влязлото в сила решение по последното дело
ищците били осъдени да предадат на ответника владението върху признатите
му идеални части. Въз основа на издадения му изпълнителен лист К. бил
въведен във владение на признатите му права на 12.09.2014г. Твърди, че за
периода от въвеждането му във владение до настоящия момент ищцата А. К.
му заплаща месечен наем за процесния имот. Наемното правоотношение
помежду им възникнало със сключване на договор за наем на 03.01.2013г. С
изтичане на срока на договора за наем, същият се е трансформирал в
безсрочен такъв, като ищцата е продължила да заплаща наем за ползването на
имота и това фактическо положение е продължило до края на 2023г.
Ответникът Н. А. счита иска за недопустим, а по същество – за
неоснователен. Счита, че ищците не са собственици на имота, тъй като не са
владели същия в посочения в исковата молба период. Счита, че давността е
прекъсната с образуването на гр.д.№7697/1994г., както и че давност не е текла
след приключването на делбеното дело през 2009г. до настоящия момент.
Позовава се на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№7428/2014г., с което А.
К. и с. са били осъдени да предадат на А. притежаваните от него 11/54
ид.части от имота. В това производство А. и Т. К.и твърдели единствено, че са
държатели/ползватели на имота, а възраженията на В. К. за придобиване по
давност на имота били отхвърлени от съда като неоснователни. Въз основа на
влязлото в сила решение ответникът бил въведен във владение на признатите
му права на собственост на 30.08.2016г. На същата дата А., Т. и В. К.и
сключили с ответника споразумение да ползват имота за срок от три години.
Така от 30.08.2016г. до настоящия момент ищците редовно заплащат наем на
А..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
4
Видно от удостоверение за наследници, издадено от Община Пловдив на
10.07.2023г., ищците са наследници по закон на Т. В. К., като А. е преживяла
с., а В. и Р. са низходящи на наследодателя.
С влязло в сила решение по гр.д.№792/2009г. на ПРС по предявен иск по
чл.108 от ЗС А. Д. К. и Т. В.ев К. са осъдени да предадат на К. П. К.
владението на собствените му 31/54 ид.части от недвижим имот,
представяващ: дворно място от 250 кв.м., застроено и незастроено, находящо
се в гр.П.***, съставляващо имот с пл.№*** от кв.*** по плана на *** гр.част ,
включено в парцел I – д. з., ведно с построената в него двуетажна полумасивна
жилищна сграда с площ от 70 кв.м., при граници на имота: улица, наследници
на Ел.К.*** и наследници на Т. Г.. Решението е влязло в сила на 08.03.2011г.
Няма спор, че този имот е идентичен с процесния ПИ с идентификатор
№*****.
С влязло в сила решение по гр.д.№7428/2014г. на ПРС по предявен иск
по чл.108 от ЗС А. Д. К., Т. В.ев К. и В. П. К. са осъдени да предадат на Н. И.
А. владението върху 11/54 идеални части от ПИ с идентификатор №***** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П.***, с адрес: гр.П. ***,
с площ от 246 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, при граници имоти с
номера: 56784.523.404, 56784.523.405, 56784.523.395, 56784.523.9527,
56784.523.397, 56784.523.16. Решението е влязло в сила на 19.02.2016г.
С посочените съдебни решения са разрешени споровете между
настоящите ищци и ответниците К. и А. по отношение на собствеността върху
признатите на двамата идеални части от процесния имот. Със силата на
пресъдено нещо са преклудирани възраженията на ищците, респ. на техния
наследодател Т. К. за изтекла в тяхна полза до този момент придобивна
давност по отношение на посочените в решенията идеални части. Ето защо е
недопустимо да се разглежда в настоящото производство позоваването на
ищците на придобивна давност за периода от 1999г. до влизането в сила на
решенията по ревандикационните искове. За периода след влизане на
решенията до подаване на настоящата искова молба ищците не доказват да са
владели идеалните части на ответниците К. и А. явно и необезпокоявано в
срока по чл.79 от ЗС и да са придобили същите по давност. Според
показанията на разпитаните свидетели А. Б. и Г. А.ов, семейството на А. и Т.
5
К.и, а след смъртта на Т. и неговите низходящи, обитават къщата на ул.**** в
гр.П.*** от 2000г. и са правили подобрения в имота. Свидетелите не знаят
нищо за отношенията между К.и и собствениците на имота и не установяват
по никакъв начин наличие на субективния елемент на владението, а именно,
че упражнявайки фактическа власт върху имота след като са били осъдени да
предадат владението на К. и А., К.и явно и недвусмислено са демонстрирали
пред тях намерението си, че владеят целия имот като свой, отричайки техните
права. Установява се, че те не само не са владеели имота, но са и страни по
наемно правоотношение, възникнало със споразумение от 30.08.2016г. и анекс
към него, от съдържанието на които е видно, че А., Т. и В. К.и предават на Н.
А. владението на собствените му 11/54 идеални части от имота, а последният
се съгласява да им предостави за временно и възмездно ползване за срок от
три години тези идеални части от имота срещу уговорена наемна цена.
Очевидно и след изтичане на срока на договора ищците са продължили да
ползват имота безсрочно като наематели, което се установява от
представените разписки за платен от А. и Т. наем за периода от 11.03.2024г. до
10.01.2025г. Всички тези документи не са оспорени от ищците.
Ищците не са оспорили и представения от ответника К. договор за наем
от 03.01.2013г., съгласно който А. К. се е задължила срещу ползването на
имота да му заплаща наемна цена в размер на 380,00 лева месечно.
Ищците не доказват, че са собственици и на останалите 12/54 идеални
части от имота. С влязло в сила решение по гр.д.№9732/2018г. на ПРС е
допусната съдебна делба по отношение на процесния имот между тримата
ответници, при квоти: 31/54 идеални части за Н. А., 11/54 идеални части за К.
К. и 12/54 идеални части за В. К.. Въпреки признанието на претенцията от
страна на В. К. по отношение на признатите й в делбеното производство
идеални части, следва да се има предвид, че с нотариален акт №*****г. А. и Т.
К.и са дарили на В. К. притежаваните към този момент права по отношение на
имота. Именно това разпореждане е имал предвид делбеният съд, за да
допусне делбата с участието на В. К.. Ищците не сочат доказателства, че този
договор е обявен за нищожен като привиден или е развален по съдебен ред,
поради неизпълнение на поетите с него задължения. Не ангажират
доказателства и за твърдението, че са владели притежаваните от ответницата
К. права по отношение на процесния имот.
6
Видно от приложените на л.155 и л.176 от делото писма от Община
Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“, тримата ответници са
декларирали своите права на собственост, както следва: В. К. през 2009г., Н.
А. през 2014г., К. К. през 2002г. А. и Т. К.и са декларирали, че са ползватели на
имота. Това потвърждава извода, че ищците и техния наследодател са
упражнявали фактическа власт върху имота като държатели, а не като
владелци, съответно в тяхна полза не е текла придобивна давност, която да ги
легитимира като собственици към настоящия момент.
Предвид изложеното исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на
ответника К. К. направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3 430,00 лева, а на Н. А. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2000,00 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Д. К., ЕГН **********, Р. Т. К., ЕГН
********** – н., действащ лично и със съгласието на неговата м. А. Д. К. и В.
Т. К., ЕГН ********** – всички от гр.П. *** против В. П. К., ЕГН **********
от гр.П. ***, Н. И. А., ЕГН ********** от гр.П. **** и К. П. К., ЕГН
********** от гр.П. *** установителни искове да се признае за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот,
представляващ: поземлен имот с идентификатор №***** по кадастралната
карта на гр.П.***, с площ от 246 кв.м., с адрес: гр.П. ***, с трайно
предназначение – урбанизирана територия, начин на ползване – ниско
застрояване, стар имот №*** от кв.***, парцел ***-***, *-та гр.ч., при
граници имоти с номера: *****,******,*****,******,*****,*****,, ведно с
построената в същия имот сграда с идентификатор №*****.1 със застроена
площ от 60 кв.м., брой етажи – 2, предназначение - жилищна еднофамилна
сграда.
ОСЪЖДА А. Д. К., ЕГН **********, Р. Т. К., ЕГН ********** –
7
непълнолетен, действащ лично и със съгласието на неговата м. А. Д. К. и В. Т.
К., ЕГН ********** – всички от гр.П. *** да заплатят на К. П. К., ЕГН
********** от гр.П. *** общо сумата 3430,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА А. Д. К., ЕГН **********, Р. Т. К., ЕГН ********** – н.,
действащ лично и със съгласието на неговата м. А. Д. К. и В. Т. К., ЕГН
********** – всички от гр.П. *** да заплатят на Н. И. А., ЕГН ********** от
гр.П. **** общо сумата 2000,00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8