НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 3183
гр. Варна, 16.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 19287 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от „Б.с.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя З.П.Б., чрез пълномощника му адв. А.П. – АК ***
срещу „С.В.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.361, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на
ищеца следните суми:
2235.27 лв. /две хиляди двеста тридесет и пет
лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща неизплатена част от
възнаграждение за извършен превоз по сключен между страните спедиционен договор
за извършване на международен превоз на товари, за което била съставена заявка-договор
№ ***, за което е издадена фактура № ***г.на стойност 2933.75 лева, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска
- 25.11.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и
45.95 лв. /четиридесет и пет лева и деветдесет
и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата от 2235.27
лева за периода от 02.08.2019г. до 14.10.2019г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Между страните бил сключен спедиционен договор
за извършване на международен превоз на товари, за което била съставена
заявка-договор № ***. Стоката била ***. Уговорен пункт за товарене бил гр.***, ***,
а на разтоварване гр.***. Възнаграждението било в размер на 1500 евро. Датата
на товарене била уговорена за ***г. Срокът за доставка бил *** дни от сключван
на договора, а именно – ***г. Стоката била доставена на ***г., а фактурата
издадена на ***г. Падежът бил уговорен в заявката като 15 дни, като в
търговската практика било прието да се броят дните от датата на издаване на
фактурата, следователно падежът бил ***г.
Ответното дружество заплатило частично
задължението си по издадената фактура № ***г. на ***г. като превел по банковата
сметка на ищеца сума в размер на 1000 лева.
По правилата на чл.294 ТЗ и чл.76, ал.2 ЗЗД
лихва между търговци се дължала дори да не е уговорена, като ако извършеното
плащане не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, то първо
покрива лихвите, след което разноските и накрая главницата.
Мораторната лихва, изчислена за периода от
28.07.2018г. до 01.08.2019г. била в размер на 301.52 лева. След извършеното
плащане била погасена лихвата до момента на плащането, както и част от
главницата.
Ищецът твърди, че непогасените му вземания от
ответника са в размер на 2235.27 лева – дължим остатък от възнаграждението по
спедиционния договор и 45.95 лева – мораторна лихва за периода от 02.08.2019г.
до 14.10.2019г.
На 14.10.2019г. ищцовото дружество подало молба
с правно основание чл.390 ГПК пред ВРС, по която било образувано ч.гр.д.№
16440/2019г. по описа на ВРС, което било прекратено и изпратено по подсъдност
на Районен съд гр.Шумен. Пред ШРС делото било образувано като ч.гр.д.№
3284/2019г. и била издадена обезпечителна заповед от 11.11.2019г.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответното дружество не е изразило становище по иска, като не е депозирало
писмен отговор в законоустановения срок, не е изпратило представител, който да
се яви в първото по делото съдебно заседание, и не е направило искане за
разглеждането му в тяхно отсъствие.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника е указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.
С оглед изложените в исковата молба твърдения и предвид представените от ищеца писмени доказателства съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни. Ищецът е представил надлежно заверени за вярност копия от международна товарителница CMR и заявка-договор №2842 за международен превоз с автомобил, върху който е положен подпис за представител на ответното дружество, като истинността на представените документи не е оспорена в срока по чл.131 ГПК
Предвид приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни.
При наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предявените искове следва да бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в исковото производство и в обезпечителното производство по обезпечение на бъдещ иск ч.гр.д.№ 3287/2019г. по описа на ШРС съдебно-деловодни разноски в размер на 184.41 лв., като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.В.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.с.“
ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** следните суми:
2235.27 лв. /две хиляди двеста тридесет и пет
лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща неизплатена част от
възнаграждение за извършен превоз по сключен между страните спедиционен договор
за извършване на международен превоз на товари, за което била съставена
заявка-договор № ***, за което е издадена фактура № ***г.на стойност 2933.75
лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 25.11.2019г. до окончателно изплащане на
задължението, както и
45.95 лв. /четиридесет и пет лева и деветдесет
и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата от 2235.27
лева за периода от 02.08.2019г. до 14.10.2019г.
ОСЪЖДА „С.В.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.с.“
ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 184.41 лв. /сто
осемдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща
направени в настоящето производство и в производството по ч.гр.д.№ 3284/2019г.
по описа на ШРС (обезпечение на бъдещ иск) разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Страната,
срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от ВОС в
едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от
възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: