№ 18308
гр. София, 22.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20251110122802 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 118, ал. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба на П. З., с която са предявени срещу
„******************** искове по чл. 439 ГПК, че не дължи поради погасяване по
давност суми по изпълнителен лист по ч.гр.д. № 29/2014 г. на РС-Берковица, за чието
събиране е образувано изп.д. № 543/2025 г. на ЧСИ М. И.ова.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:
Според чл. 113 ГПК (изм. ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г.) исковете на и срещу
потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Според чл. 119, ал. 3 ГПК
(изм. ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал.
2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за
отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на
първото по делото заседание.
От наведените в исковата молба твърдения се установява, че ищецът се явява
потребител по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗП, доколкото ищецът оспорва
дължимостта на присъдени суми по договор за потребителски кредит, както се
установява от приложения изпълнителен лист, като обстоятелството, че искът е
предявен за вземане, за чието принудително събиране е висящо изпълнително
производство, има значение само относно правната квалификация на иска и
ограничението за позоваване на преклудирани факти, но не и относно потребителския
характер на правоотношението, от което е възникнало спорното вземане (Определение
№ 39 от 09.02.2022 г. по гр.д.№ 3242/2021 г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 60818 от
15.12.2021 г. по гр.д.№ 2482/2021 г. на ВКС, IV г.о.; Определение № 60769 от
11.11.2021 г. по гр.д.№ 2336/2021 г. на ВКС, III г.о.; Определение № 628 от 17.01.2023 г.
по в.ч.гр.д.№ 13620/2022 г. на СГС).
От служебно извършена справка в Национална база данни „Население“ се
установява, че ответникът има регистриран настоящ адрес в гр. В. към момента на
подаване на исковата молба, което населено място не попада в съдебния район на
сезирания съд. На следващо място, изпълнителният лист също е издаден от РС –
Берковица, а не от Софийски районен съд, което обстоятелство се явява надлежна
1
индиция за потребителския характер на правоотношението, дължимостта на чиито
вземания бива отричана с исковата молба.
Предвид изложеното, следва прекратяване на производството и изпращането му
по подсъдност на съответния съд на основание чл. 119, ал. 3 вр. чл. 113 ГПК с оглед
посоченото качество на ищеца и естеството на предявените искове.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 22802/2025 г. на СРС.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС – Берковица.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2