№ 1122
гр. Плевен, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20234430102343 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.128 вр. чл.242 от КТ;
Делото о е образувано въз основа на депозирана искова молба от И. К.
Т., ЕГН **********, адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв.М. М., АК-
Плевен против „Фешън груп“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Плевен, ул."Сан Стефано“ №49, с у.В.Ф., в която се твърди
следното : от 2005год. ищцата работила в ответното дружество на длъжността
„плетач“. Със Заповед на ответника от 17.04.2020 г. трудовото й
правоотношение било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ.
Твърди, че ответникът не й е изплатил трудовото възнаграждение за м.април
2020г., което в размер на 600 лв., както и остатъка от трудовото
възнаграждение за м.март 2020 г., което е в размер на 500 лв.
Прави искане да осъди ответната страна да й заплати тези суми, ведно
със законната лихва.
Претендира разноски.
1
Постъпил е отговор от ответната страна, чрез адв.О.Б., с който искът се
оспорва като погасен по давност.Наведени са доводи за това. Прави се искане
за отхвърляне на иска.
В о.с.з. ищцата не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено
изявление на пълномощника, с което е направено изменение на размера на
предявения иск.
В о.с.з. ответното дружество не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид доводите на ищцата, събраните по делото
доказателства,като ги съобрази по реда на чл.188 от ГПК, намира за
установено следното:
БЕЗСПОРНО между страните по делото е, че ищцата е работила като
плетач по трудово правоотношение с ответното дружество, като трудовият й
договор бил прекратен на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ.
СПОРНИ по делото са въпросите дължи ли ответното дружество на
ищцата трудово възнаграждение за м.март и април 2020год., респ. вземането
погасено ли е по давност.
С оглед част от спорните по делото въпроси съдът допусна
изслушването на съдебно-икономическа експертиза от ВЛ В.В., чието
заключение като неоспорено от страните прие по делото.
По иска с правно основание чл.128 вр. чл.242 от КТ:
Работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във
ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд;да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа;
Ищцата, след изменение на размера на иска претендира сумата от
569,30лв. - чиста сума за получаване. Изменението е допуснато от съда. От
заключението на ВЛ се установява, че размерът на нетното неизплатено
трудово възнаграждение на ищцата е 569,30лв. Искът следва да се уважи
изцяло, като си присъди и законната лихва.
По отношение направеното то ответната страна възражение за изтекла
погасителна давност на основание чл.358 ал.2 т.2 изр.2 от KT : същото е
неоснователно. В периода на течене на погасителната давност е приет
специалния Закон за мерките и действията по време на извънредното
2
положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодО.ване на
последиците от него. Съгласно чл.3, т.2 от този Закон /изм. с ДВ, бр.34 от
2020 г., в сила от 09.04.2020 г./ за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С
Решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020 г. /ДВ,
бр.22/2020 г./ е обявено извънредно положение върху цялата територия на
Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С
Решение на НС /ДВ, бр.33/2020 г./ срокът на обявеното с Решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение върху цялата
територия на Република България е удължен до 13 май 2020 г. След тази дата,
срокът на извънредното положение не е бил удължаван. Следва да се има
предвид, че със ЗИД ЗМДВИП /ДВ, бр.34/09.04.2020 г./ – пар.13 от ЗР,
спрените срокове, започват да текат 7 дни след обнародването му в
„Държавен вестник“. По изложените съображения следва да се приеме, че в
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. или за периода от общо 69 дни,
давностни срокове не са текли. В настоящия случай, от представеното по
делото заверено копие на трудова книжка се установява, че трудовото
правоотношение на работника е прекратено от работодателя на 17,04,2020 г.,
от която дата следва да се изплатят всички дължащи се на работника
възнаграждения. От този ден започва и да тече тригодишния давностен срок
за вземанията на ищеца за трудово възнаграждение. Предвид
обстоятелството, че исковата молба е депозирана на 28.04.2023 г., както и
това, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., или за периода от общо 69
дни, давностни срокове не са текли, настоящия състав счита, че погасителната
давност за трудовите възнаграждения на ищеца не е изтекла към 28.04.2023 г.
- датата на депозиране на исковата молба. Това обуславя и неоснователността
на направеното от процесуалния представител на ответника възражение, с
което се счита за настъпила погасителната давност по отношение на заявената
от ищеца претенция.
Следва, с оглед изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 400,00 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на съда разноски за ВЛ – 100лв., както и
3
държавна такса по уважения иск – 50лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.242 от КТ „ФЕШЪН ГРУП“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Сан Стефано №49,
представлявано от В.Ф., ДА ЗАПЛАТИ на И. К. Т., ЕГН **********, адрес:
***, със съдебен адрес: ***, адв.М. М., АК-Плевен сумата от 569,30лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.март и м.април
2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „ФЕШЪН ГРУП“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Сан Стефано №49,
представлявано от В.Ф., ДА ЗАПЛАТИ на И. К. Т., ЕГН **********, адрес:
***, със съдебен адрес: ***, адв.М. М., АК-Плевен разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лв..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „ФЕШЪН ГРУП“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Сан Стефано №49,
представлявано от В.Ф., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Плевен държавна
такса върху уважения размер на иска в размер 50,00лв., както и 100,00лв.
възнаграждение за ВЛ.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му –
28.07.2023 г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4