Р Е Ш Е Н И Е
№…........./............2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на 16.01.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието
на секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10841 по описа на
съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от ищеца „К.С." ЕООД срещу ответника К.Г.К., осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, за осъждането
му да заплати сумата от 3300 евро, дължима на основание чл. 3.1 от сключения
между страните договор за поръчка от 10.04.2018 г., за имот, находящ се в гр.
Варна, бул. „***" № 11, ж.к. „***", вх. В, ет. -1, ап. Обект 8,
сумата от 825 евро, представляваща уговорена неустойка, дължима на основание
чл. 9 от сключения между страните договор за поръчка от 10.04.2018 г., ведно
със законната лихва върху задължението, считано от датата на подаване на
исковата молба – 13.07.2018 г. до окончателно заплащане на задълженията. В
условията на евентуалност, ищецът прави искане, в случай, че съдът не уважи
иска за сумата от 3300 евро, на основание чл. 3.1 от Договора, ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 1650 евро, на основание чл. 3 от Договора.
Твърди се в исковата молба, че по силата на сключен договор за поръчка от
10.04.2018 г., ищецът се задължил да намери и предостави подходящи предложения
на ответника за покупка на предложен от ищеца и одобрен от ответника недвижим
имот. На 10.04.2018 г., в офиса на ищцовото дружество, ответникът си уговорил
среща с брокер от агенцията, като му се презентирал имот. След одобрение на
същия, той подписал договор за поръчка, от същата дата, в който бил посочен и
селектирания за оглед от ответника недвижим имот, находящ се в гр. Варна, в
жилищна сграда в УПИ II ***, с идентификатор №10135.3511.***, ж.к. „***",
р-н ***, вх. В, обект № 8 (магазин № 8). Съгласно чл. 1, т. 1 от Договора, продажната
цена на имота била в размер на 55000 евро. Представители на агенцията разяснили
на ответника подробно правата и задълженията на страните, съгласно сключвания
договор за поръчка, след което същият бил приет и подписан от него. В
присъствието на К.К., брокерите от агенцията
организирали оглед на имота, в района на гр. Варна, ж.к. „***", вх. В,
обект № 8 - магазин. К.К. ги уверил, че е харесал
имота, но понеже искал да огледа и други такива, щял да изчака преди да вземе
окончателно решение, но ще се свърже с брокерите да ги уведоми за решението си,
което не било сторено. След справка в Служба по вписванията се установило, че
ответникът придобил процесния имот. На основание чл. 3 от Договора, ответникът
се задължил да заплати на ищцовото дружество, при сключване на предварителен
договор, възнаграждение в размер на 3% върху цената на недвижимия имот, така
както била посочена в чл. 1 от Договора, възлизаща на сума в размер на 1650
евро. На основание чл. 3.1 от
Договора, ответникът следвало да заплати на ищеца възнаграждение в размер на 6%
върху цената на недвижимия имот, доколкото умишлено закупил имота, като укрил
тази информация от ищеца, с цел избягване на плащане на договореното и дължимо
на ищцовото дружество възнаграждение. Добросъвестно и в срок ищцовото дружество
изпълнило договорните си задължения, като организирало оглед и селекция на
имоти, съобразно дадените указания на доверителят. Съгласно Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 130, том 30, per. № 6431 от 18.05.2018 г., К.К. придобил правото на собственост върху самостоятелен
обект в сграда, с площ 93.090 кв.в., гр. Варна, ул. бул. „***" № 11, ж.к.
„***", вх. В, ет. -1, ап. Обект 8, досежно който имот ответникът сключил с
ищцовото дружество процесния договор за поръчка от 10.04.2018 г. Считано от
18.05.2015 г. и на основание чл. 3 от Договора, К.К.
не изпълнил добросъвестно и в срок договорните си задължения, като не заплатил
на ищеца уговореното възнаграждение в размер на 3300 евро. В договора страните уговорили и неустоечна клауза, като съгласно
чл. 9, ответникът се задължил при неизпълнение на свое задължение по сключения
между страните договор да заплати на ищцовото дружество и неустойка в размер на
1.5% върху цената на всеки от имотите посочени в чл. 1 от договор, независимо
от възнаграждението, уговорено и дължимо съгласно чл. 3 от договора. В
конкретния случай, К.К. не заплатил дължимото
съгласно чл. 3 от договора възнаграждение, с което не изпълнил и поетите по
него задължения и изпаднал в неизпълнение на договорно задължение, поради което
и същият следвало да заплати, както дължимото и уговорено в чл. 3.1 от договора
възнаграждение, така и уговорената в чл. 9 от договора неустойка, в размер на
825 евро.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който
се оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че не е налице валидно
възникнала облигационна връзка между страните. Подписът, положен на Договора за
поръчка от 10.04.2018 г. не съответствал на подписа на Т*** Й***в Т***ов - управител на „К.С." ЕООД. Не било ясно кой е
подписал договора, и в какви взаимоотношения е лицето с управителя, какви са
правомощията му (на пълномощник, на търговски посредник, на търговски
представител, произтичащи от трудов договор или други), каква е връзката на
това лице с брокера М*** С*** и имал ли е право последния да получава суми по
договори на търговеца. Неустойката в настоящия случай не се дължала, тъй като
не бил налице договор. Ответникът търсел да закупи търговско помещение, като за
целта отделил сумата до 37 000 евро. Видял обява за продажба на процесния имот
и се свързали с агенция „Нов дом 1", на адрес бул. „***", с М*** С***.
Решили да направят оглед и отишли на място. Брокерът нямал ключове и казал, че
ще ги вземе от продавача, на другия ден. Протокол за оглед на имота не бил
съставен. Върнали се в офиса и подписали
договор за поръчка. Ответникът подписал договора в един екземпляр, след което
му било върнато копие без подпис и печат. По настояване на ответника да получи
оригинал с подпис, лицето М*** С***, напуснало стаята и се върнал отново с
копие (без печат) на което вече фигурирал подпис. След известно търсене и оглед
на други имоти, се спрял на този имот, но го купил на цена различна от
предложената от агенцията. Лично се свързал с М*** С*** и се уговорили, че ще
бъде заплатено възнаграждение в размер на 1000 евро, което било процент от
действителната цена (70 000 лв. = 35 787 евро) на закупения имот. Това била
договорката между тях. Предаването на сумата се извършило на 08.06.2018 г., в
присъствието на свидетеля П*** Л***в, и собственоръчно М*** С*** написал
разписка за получаването й. Предварителен договор между ответника и продавача не
бил подписван, каквото било условието за получаване на възнаграждение по чл. 3
и чл. 3.1. от договора за поръчка, защото самият продавач пожелал да се премине
направо към нотариално изповядване на сделката. Възнаграждението се дължало в
момента на подписване на предварителен договор, а такъв не се твърдяло да е
сключен, откъдето би произтекла дължимост на посредническо възнаграждение по т.
3 от договора от 10.04.2018 г. „К.С. ЕООД нямало право на иск, защото като
изрядна страна по договора ответникът престирал уговореното в чл. 3
възнаграждение в размер на 3%, но не по-малко от 950 евро.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото договор за поръчка се установява, че на 10.04.2018 г., между „К.С." ЕООД и К.Г.К. е бил сключен договор, по силата на който ответникът възложил на ищеца да му намери и предостави информация за покупка на недвижим имот, срещу възнаграждение в размер на 3 % от продажната цена на имота, посочена в договора за поръчка, но не по-малко от 950 евро. Страните договорили, че ако клиентът закупи показаният му имот, но без съдействието на агенцията, дължи 6 % от продажната цена на имота, посочена в договора за поръчка. За цена на имота била посочена сумата от 55000 евро. В чл. 9 от Договора е посочено, че ако клиентът не изпълни задължението си да заплати цената по договора, дължи неустойка в размер на 1.5 % от продажната цена на имота, посочена в договора за поръчка, независимо от дължимото възнаграждение. Предложеният имот е магазин 8, вх. В, ет. подземен, в жилищна сграда в УПИ II – ***, кв. 16, с идентификатор № 10135.3511.***, по плана на гр. Варна, ж.к. *** I, р-н ***.
От представената справка от Службата по вписания и нотариален акт на л. 28, се установява, че на 18.05.2018 г., между „Проект 65“ ЕООД и К.Г. К. е бил сключен договор за покупко-продажба на имот магазин 8, вх. В, ет. подземен, в жилищна сграда в УПИ II – ***, кв. 16, с идентификатор № 10135.3511.***, по плана на гр. Варна, ж.к. *** I, р-н ***.
От представената по делото разписка се установява, че на 08.06.2018 г. М*** С*** е получил сумата от 1000 евро, като възнаграждение за продажбата на имота - магазин № 8, бул. *** 11, от К.К. и П*** Л***в.
Разпитаният по делото св. М*** Б***в С***, установи, че К.К. му се обадил през месец април, за оферта, която предлагали. Провели среща в офиса на бул. ***, след което насрочили огледи на имоти, в това число и на процесния. Показал му имота и го запознал с продавача на място. После се чули по телефон, като ответникът му предложил личен бонус от 100 евро, ако сключи сделката и успее да му договори по - ниска цена. Свидетелят се обадил на продавача, но същият отказал по-ниската цена, но върнал оферта. Ответникът обаче заявил, че няма интерес да закупи имота. Няколко седмици по – късно видял купувача и продавача заедно и им напомнил за ангажиментите, които имат към него и агенцията. След време установили, че ответникът е закупил имота. Свидетелят потърсил ответника и се уговорили да се видят. При срещата му предал 1000 евро личен бонус.
От разпита на св. Ивалина М***ова Иванова, се установи, че инвеститорите от „***“ се свързали с М*** Д***, за продажбата на имота, а след това с К.К. и му го продали. Разбрали, че имотът се предлага от агенцията на по - висока цена. П*** Л***в бил служител на „Проект 65“. Ключовете за съответния имот били в П*** Л***в.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Съдът е сезиран с осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
По делото се установи, че между страните е сключен валиден договор за поръчка,
по силата на който ищецът се задължил възмездно да посредничи при покупката на процесния
недвижим имот – магазин 8, вх. В, ет. подземен, в жилищна сграда в УПИ II – ***,
кв. 16, по плана на гр. Варна, ж.к. *** I, р-н ***, с цена от 55000 евро; на 10.04.2018
г. ищецът предложил въпросния имот на ответника и е извършен оглед на същия; на
18.05.2018 г. ответникът закупил имота.
В чл. 3 от Договора ответникът се задължил да заплати еднократно възнаграждение
на ищеца, при подписване на предварителния договор за покупко-продажбата, в
размер на 3 % от цената на имота, посочена в договора за поръчка, но не по-малко
от 950 евро. В чл. 3.1 от Договора страните се договорили, че ако
клиентът закупи показаният му имот, но без съдействието на агенцията, дължи 6 %
от цената на имота, посочена в договора за поръчка. Едновременно с това, в чл. 9 от Договора е посочено, че ако клиентът не
изпълни задължението си да заплати цената по договора, дължи неустойка в размер
на 1.5 % от продажната цена на имота, посочена в договора, независимо от
дължимото възнаграждение. Уговореното възнаграждение в чл. 3.1 от Договора,
съдът намира, че по своята правна същност представлява уговорена неустойка, дължима
от страна на ответника, при условие, че същият се отклони от изпълнението на
договора и закупи имота, без да използва сътрудничеството на ищеца, след
предоставяне на информация за имота, която клауза се конкурира с неустойката по
чл. 9 от Договора. От друга страна съществуват две уговорени възнаграждение за
една и съща извършена дейност, която в единия случай (при изпълнение на
договора от двете страни) се дължи в размер на 3 %, а в другия (при неизпълнение от страна на ответника) в
двоен размер. С оглед на това, съдът намира, че ответникът се е задължил да
заплати само договорното възнаграждение по чл. 3, в размер на 3 % от
предложената по договора цена от 55000 евро, или сумата от 1650 евро, а при
неизпълнение същият дължи и неустойка по чл. 9 от Договора в размер на 1.5 % от
предложената по договора цена от 55000 евро или 825 евро.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът за сумата от 3300 евро,
претендирана на основание чл. 3.1 от сключения между страните договор за
поръчка следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Установи се, че ищецът е изправна страна по договора, тъй като е изпълнил задължението си да съдейства при покупката на имота. Ответникът от своя страна следва да заплати дължимото по договора възнаграждение за извършеното съдействие по намиране и предоставяне на информация за имота. Съдът намира, че ответникът дължи възнаграждението, уговорено в разпоредбата на чл. 3 от Договора, а именно в размер на 3 % от цената на имота, посочена в договора за поръчка от 55000 евро или сумата от 1650 евро. В случая обаче се установи, от представената по делото разписка, че на 08.06.2018 г. М*** С*** е получил от К.К. и П*** Л***в сумата от 1000 евро, като възнаграждение за продажбата на обекта. Към посочената дата св. М*** С*** е бил на работа при ищеца, като брокер на недвижими имоти, и в това си качество предоставил на ответника информация за покупко-продажбата на процесния имот. Самият свидетел посочи в съдебно заседание, че К.К. му се обадил през месец април, като му предложил имота, и го запознал с продавача на място. След което кореспонденцията отново продължила само между тях двамата. През цялото това време, свидетелят е действал единствено като представител на ищеца и сумата от 1000 евро се явява получена от него, не в лично качество, а в качеството му на представител на ищеца, с преки обвързващи действия по получаване на дължимото по договора възнаграждение, макар и в частичен размер. В самата разписка е посочено, че сумата се получава като възнаграждение за продажбата на обекта, предмет на договора за поръчка и на дейността на брокера по нейното предлагане на ответника. Съдът не кредитира показанията на свидетеля, че сумата от 1000 евро му е дадена в лично качество, и доколкото същата, от една страна, е в твърде голям размер, в сравнение с тази предложена преди закупуването на имота от 100 евро (предложена, под условие, че брокерът успее да договори по-ниска цена), а от друга страна, сумата от 1000 евро е равна приблизително на 3 % от цената по договора за покупко продажба от 70000 лв. С оглед на което, след приспадане на заплатената сума от 1000 евро., ответникът дължи на ищеца договорно възнаграждение в размер на 650 евро, на основание чл. 3 от Договор за поръчка, като за разликата до претендирания размер от 1650 евро искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
По отношение на иска за неустойка:
От представения договор се установи, че при неизпълнение на задължението да
заплати цената по договора по чл. 3, ответникът дължи неустойка в размер на 1.5
% от цената на имота, посочена в договора за поръчка, независимо от дължимото
възнаграждение по чл. 3 от Договора. От събраните
доказателства се установява, че ищцовото дружество е предприело всички
необходими действия за изпълнение на задълженията си по договора и е предложило
на ответника за оглед имота. По делото е обявено за
безспорно, че имотът е придобит на 18.05.2018 г., без
да заплати на ищеца дължимото възнаграждение, съобразно уговорения размер и
срок в договора. Възнаграждението е следвало да се заплати
от ответника при подписване на предварителния договор,
но доколкото такъв не е бил
подписан
между страните (а и не е задължително да се подписва), то възнаграждението е било дължимо от ответника от датата на подписване на договора за покупко-продажба. В настоящия случай са налице предпоставките за възникване правото на изправната страна (ищеца) да получи предвидената в договора неустойка в размер на 825
евро (1.5 % от 55000 евро).
С оглед на изложеното искът за заплащане на сумата от 825
евро, представляваща уговорена
неустойка, дължима на основание чл. 9
от Договора е основателен и следва да се уважи
изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска се явява и искането за присъждане
на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.07.2018
г. до окончателното й изплащане.
Съобразно изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в общ размер от 347.81 лв., съобразно уважената част от иска, а в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски в общ размер на 435.56 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „К.С." ЕООД, ЕИК ***, срещу ответника К.Г.К., ЕГН **********, иск за осъждането му да заплати сумата от 3300 евро, представляваща договорно възнаграждение, на основание чл. 3.1 от сключения между страните договор за поръчка от 10.04.2018 г., ведно със законната лихва върху задължението, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.07.2018 г. до окончателно заплащане на задълженията, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Г.К., ЕГН **********, да заплати на „К.С." ЕООД, ЕИК ***, сумата от 650 евро, представляваща договорно възнаграждение, на основание чл. 3 от сключения между страните договор за поръчка от 10.04.2018 г., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 825 евро, представляваща уговорена неустойка, дължима на основание чл. 9 от сключения между страните договор за поръчка от 10.04.2018 г., на основание чл. 92 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху задължението, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.07.2018 г. до окончателно заплащане на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 650 евро до пълния претендиран размер от 1650 евро.
ОСЪЖДА К.Г.К., ЕГН **********, да заплати на „К.С." ЕООД, ЕИК ***, сумата от 347.81 лева - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „К.С." ЕООД, ЕИК ***, да заплати на К.Г.К., ЕГН **********, сумата от 435.56 лева - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: