Присъда по дело №529/2021 на Районен съд - Харманли

МОТИВИ
към Присъда № 1 от 17.01.2022 г. на Районен съд – Харманли,
постановена по н.о.х.д. № 529 по описа за 2021 година.

Районна прокуратура – Хасково, ТО - Харманли е внесла срещу
подсъдимата АТ. Я. Д. , родена на ****. в гр. Бургас, българка, български
гражданин, неомъжена, основно образование, безработна, с адрес за
призоваване в страната: гр. Харманли, пл. *****, неосъждана, ЕГН
********** обвинителен акт, с който на същата е предявено обвинение за
извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс. Твърди се
в акта на обвинението, че с оглед установената по досъдебното производство
фактическа обстановка от обективна и субективна страна обвиняемата е била
осъществила състава на визираното престъпление в периода от месец януари
2020 г. до месец октомври 2021 г., включително в гр. Харманли, след като е
осъдена с влязло в сила на 15.07.2013 г. Определение № 109 от 08.07.2013г. по
гражданско дело № 773/2012 г. по описа на Районен съд - Харманли, да
издържа свой низходящ - дъщеря си М. М. П., родена на 15.01.2006 г. чрез
нейния баща и законен представител - М. П. Д., съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
двадесет и две месечни вноски по 80,00 лева, или сума в общ размер на
1760,00 лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
В съдебното заседание пред Районен съд – Харманли представителят
на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства то е доказано по несъмнен начин.
Предлага съдът да признае подсъдимата за виновна в извършване на
престъплението, за което е привлечена към наказателна отговорност, като
предлага на основание чл.183, ал.3 от НК да не я наказва и да се възползва от
привилегията на закона, с оглед на обстоятелството, че сумата предмет на
обвинителния акт е изплатена на низходящата и М.-П. П..
Защитникът на подсъдимата адв. Д.С. от АК гр. Хасково счита, че
от събраните по делото доказателства, направените от подсъдимата
признания, по категоричен начин се установявало, че внесеното от РП –
Харманли обвинение е доказано. Пледира за прилагане на разпоредбата на
чл.183, ал.3 от НК.
Подсъдимата АТ. Я. Д. заявява в хода на съдебното следствие, че
разбира обвинението и се признава за виновна по него. В хода на съдебните
прения се възползва от правото си на лична защита, като заявява, че
поддържа изцяло изложените аргументи на защитника си. Сочи, че е
заплатила цялата сума в общ размер на 1760,00 лева за издръжката на М. М.
П.. В даденото и право на последна дума заявява, че иска съдът да не я
1

наказва.
На основание чл.76 от НПК М. М. П., родена на 15.01.2006 г.,
действаща със съгласието на баща си заявява,че не желае да се конституира
като частен обвинител в процеса.
Настоящото производство е проведено по Глава 27 от НПК при
условията на чл. 371, 2 от НПК.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД , след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимата АТ. Я. Д. е родена на ****. в гр. Бургас, българка,
български гражданин, неомъжена, основно образование, безработна, с адрес
за призоваване в страната: гр. Харманли, пл. *****, неосъждана, ЕГН
**********.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. №847 от
30.08.2021г. издадена от Районен съд – Харманли същата е неосъждана.
Подсъдимата АТ. Я. Д. и свид. М. П. Д. живели на семейни начала в
периода от 2002 г. до 2005 г., без да сключват брак. От фактическото им
съжителство на 15.01.2006 г. се родило детето им М. М. П. - ЕГН **********.
Поради неразбирателство помежду им свид. М. П. Д. и обвиняемата се
разделили окончателно през 2008 г. След раздялата им грижите за детето
били поети изцяло от свид. М. П. Д., а обвиняемата се преместила да живее в
гр. Бургас. Местоживеенето на детето било на адреса на бащата в гр.
Харманли, ул. ***. Обвиняемата не участвала в отглеждането на детето и не
подпомагала финансово отглеждането му.
През 2013 г. свид. М. П. Д. завел искова молба срещу подс. АТ. Я. Д.
пред Районен съд - Харманли, относно упражняването на родителските права
по отношение на малолетното им дете М. М. П., определянето на
местоживеенето на детето и определяне на размер на издръжката. С
Определение № 109/08.07.2013 г. по гр.дело №773/2012г. по описа на Районен
съд - Харманли, влязло в сила на 15.07.2013 г. съда одобрил постигната между
страните по делото /свид. М. П. Д. и подс. А.Я. Д./ спогодба по силата, на
която местоживеенето и постоянния адрес на детето да бъдат по постоянния и
настоящ адрес на бащата, а именно гр. Харманли, ул. ***, а упражняването на
родителските права спрямо малолетната М. М. П. било предоставено на
бащата М. П. Д.. Също така с цитираното определение на съда подс. АТ. Я. Д.
била осъдена да заплаща на свид. М. П. Д., като баща и законен представител
на малолетната М. М. П., месечна издръжка в размер на 80 /осемдесет/ лева,
считано от датата на одобряване на постигнатата спогодба, до настъпването
на законни причини за изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане.
След влизане в сила на горецитираното съдебно определение, с което
2

била одобрена постигнатата спогодба, обвиняемата заплащала дължимата
издръжка в периода от месец юли 2013 г. до 31.12.2019 г., „на ръка“ на свид.
М. П. Д. или по банков път. Подс. А.Я. Д. преустановила заплащането на
дължимата издръжка, като за периода от месец януари 2020 г. до месец
октомври 2021 г., включително не изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски по 80 лева всяка, или общо 22 /двадесет и две/
месечени вноски в общ размер на 1760.00 лева. По тази причина свид. М.
П.Д. подал жалба до Районна прокуратура - Хасково, Териториално
отделение - Харманли за образуване на наказателно производство срещу
обвиняемата за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
В хода на разследването се е установено, че в периода от месец
януари 2020г. до месец октомври 2021 г., включително подс. АТ. Я. Д. не
заплатила нито една от дължимите 22 /двадесет и две/ месечни вноски от 80
лева всяка по издръжката на дъщеря си М. М. П. въпреки, че е осъдена с
влязло в сила на 15.07.2013 г. Определение № 109 от 08.07.2013 г. по гр.дело
№ 773/2012 г. по описа на Районен съд - Харманли. Общия размер на
неизплатените от обвиняемата месечни вноски на дължимата от нея издръжка
за процесния период възлиза на 1760.00 /хиляда седемстотин и шестдесет/
лева.
Съдебното следствие пред първоинстанционния съд протече по реда
на Глава XXVII от НПК, като подсъдимата призна изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се
събират доказателства относно тях. Съдът констатира, че така заявеното от
подсъдимата самопризнание се подкрепя от доказателствата, събрани в
досъдебната фаза на производството, процесуалната последица на което е
постановеното определение по чл.372 ал.4 от НПК, с което съдът обяви на
страните, че самопризнанието ще бъде ползвано от съда при постановяване на
присъдата, без да бъдат събирани посочените от прокурора доказателства,
подкрепящи изложеното в обвинителния акт. Тези изводи на съда се
подкрепят от изложената по – горе фактическа обстановка, от която се
доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на
производството писмени доказателства, посочени на съответното място по –
горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл.
281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното
производство: обяснение на подсъдимата, свидетелски показания на св. М. П.
Д. от гр. Харманли, Определение № 109 от 08.07.2013г. по гражданско дело
№ 773/2012 г. по описа на Районен съд – Харманли, влязло в сила на
15.07.2013 г., справка за съдимост, характеристична справка, удостоверение
за раждане на М. М. П., родена на 15.01.2006 г., актуално състояние на
действащи трудови договори, декларирани данни, както и от писмените
доказателства - приобщени и съдържащи се в 81 листа по опис в ДП№
332/2021г., всички преценени във връзка с изявленията на подсъдимата по
реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи направеното от нея в съдебната фаза
признание на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част
3

на обвинителния акт.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и признанията на подсъдимата, поради което и по аргумент
за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
От правна страна
Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се
свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е
образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или
наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна
давност. За да е съставомерно деянието по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо
от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата
да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото лице.
Престъплението по чл. 183 от НК по своя характер е продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от
който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат
или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски.
Същото престъпление се явява довършено в момента, в който деецът изпълни
задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите,
посочени в Семейния кодекс. Изводът е, че с нормата на чл. 183, ал. 1 НК са
създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните
решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е
наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат
възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на
образование. Защитено е и правото на изправния родител за принос и
оказване материална подкрепа на неговото дете от страна на другия родител.
Налице са съставомерните признаци от обективна страна на
престъплението по чл. 183 НК- подсъдимата е осъдена с влязло в сила
решение да изплаща издръжка на своята дъщеря, като за периода след
влизане в сила на решението, не са изплатени повече от 2 последователни
вноски, в конкретния случай .
Според трайната съдебна практика на ВКС плащането на издръжка
до навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите.
Съгласно чл. 143 ал. 2 от Семейния кодекс - „Родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си." В този смисъл в настоящия
случай не подлежи на преценка от наказателния съд конкретната финансова
възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена
4

от гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка.
Така изрично Решение № 158/25 октомври 2017 год., трето
наказателно отделение наказателно дело № 690/2017 год. на ВКС, Решение №
182 от 09.11.2016 г. по н. д. № 601 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение на ВКС, Решение № 116/11 юли 2017 г., трето наказателно
отделение, наказателно дело № 416/2017 г., Решение № 126 от 06.04.2015 г.
по н. д. № 205 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение,
Решение № 188 от 04.07.2011 г. по нак. д. № 1157/2011 г. на ВКС, Решение №
111/04.07. 2016 година, трето наказателно отделение, н. дело № 434/2016
година на ВКС, Решение № 47 от 02.02.2012 г. по нак. д. № 3081/2011 г. на
ВКС, Решение №138/27 октомври 2017 г., трето наказателно отделение,
наказателно дело № 612/2017 г на ВКС, Решение № 291 от 24.08.2015 г. по н.
д. № 828 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение .
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че според вече
цитираната трайна и актуална практика на ВКС, за да е налице елементът
съзнателност на неизпълнението е достатъчно да са налице кумулативно две
условия: деецът да е уведомен за решението на гражданския съд, с което е
осъден да изплаща издръжка; да не са налице обективно съществуващи
непреодолими пречки, които са възпрепятствали подсъдимия да изпълнява
имущественото си задължение. Като такива примерни пречки практиката е
приела: неработоспособната възраст, наличие на заболяване, което пречи на
подсъдимия да упражнява правото си на труд, продължителна безработица,
която не е могла да бъде преодоляна въпреки надлежна регистрация в бюрото
по труда и положени добросъвестни усилия за намиране на работа. Изрично
следва да се отбележи, че според цитираната по-горе практика простата
липса на работа, предвид безусловния характер на задължението да се
издържат низходящите по смисъла на чл. 143, ал.2 СК, не може сама по себе
си да обуслови извод за липса на субективна съставомерност на деянието, ако
дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и здравословното му
състояние позволява да работи. Още по-малко може липсата на работа да
бъде извинителна причина, ако лицето не е изпълнило задължението си да се
регистрира в бюрото по труда, доколкото това действие представлява израз на
минималните възможни и необходими усилия, които лицето би могло да
положи, за да създаде предпоставки за изпълнение на безусловното си
задължение да издържа своите низходящи.
Във връзка с безусловността на задължението да се заплаща
издръжка на низходящите следва да се отчете и Решение № 47 от 02.02.2012
г. по нак. д. № 3081/2011 г. на Върховен касационен съд, в което е прието, че
дори пребиваването на дължащия издръжка в затвора не води до обективна
невъзможност за изплащане на издръжка, при положение, че режимът който
му е определен за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
принципно е позволявал да полага труд в затвора, като с липсата на
упражняване на тази възможност деецът сам се е поставил в невъзможност да
изпълнява задължението си по влязлото в сила решение на гражданския съд,
5

което е достатъчно за обуславяне на субективна съставомерност на деянието.
В обстоятелствената част на обвинителния акт не е описано
наличието на някоя от непреодолимите пречки, поставящи дееца в обективна
невъзможност да изпълнява безусловното си задължение за издръжка-
нетрудоспособност, влошено здравословно състояние и др.
От събраните писмени и гласни доказателствени средства безспорно
се установи обективната страна на деянието, че в периода от месец януари
2020 г. до месец октомври 2021 г., включително в гр. Харманли, след като е
осъдена с влязло в сила на 15.07.2013 г. Определение № 109 от 08.07.2013г. по
гражданско дело № 773/2012 г. по описа на Районен съд - Харманли, да
издържа свой низходящ - дъщеря си М. М. П., родена на 15.01.2006 г. чрез
нейния баща и законен представител - М. П. Д., съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
двадесет и две месечни вноски по 80,00 лева, или сума в общ размер на
1760,00 лева.
Подсъдимата А.Я. Д. не е изпълнила доброволно своето задължение.
Срещу нея не е образувано изпълнително производство за принудителното
събиране на дължимата издръжка, но гледна точка обективните признаци на
състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, същото не представлява
съставомерен елемент от обективната му страна. Налице е съзнателно
неизплащане на дължимите месечни вноски през инкриминирания период от
време, поради което подс. А.Я. Д. следва да понесе наказателна отговорност.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че наказателно
отговорен е онзи, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой
низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или
повече месечни вноски. В случая допуснатото неизпълнение е за сумата общо
в размер на двадесет и две месечни вноски по 80,00 лева, или сума в общ
размер на 1760,00 лева за детето М. М. П., родена на 15.01.2006 г.
Подсъдимата А.Я. Д. е извършила деянието при условията на пряк
умисъл – същата е съзнавала общественоопасния характер, предвиждала е
общественоопасните последици и е целяла тяхното настъпване. Извод, който
не се променя от заявеното от подсъдимата пред съда, че не е разполагала с
достатъчно средства да изпълни задълженията си, поради това, че била
безработна.
След като по делото се установи по несъмнен начин, че не е било
изпълнено задължението на подсъдимата за даване на издръжка за повече от
два месеца, съдът призна подсъдимата за виновна в извършване на
престъплението, за което и е повдигнато обвинение.
От друга страна е налице последващо нейно поведение, в резултат
на което фактически същата да е изпълнил задължението си до постановяване
на присъдата от първата инстанция, поради което съдът приема, че е
осъществено основанието да се приложи привилегирования състав на чл.183,
ал.3 от НК.
6

Като взе предвид факта, който се доказа по делото, а именно че
подсъдимата е изплатила процесните суми по издръжката на детето си до
приключването на съдебното следствие и постановяването на настоящата
присъда съдът приложи чл. 183, ал. 3 от НК , като я призна за виновна и не и
наложи наказание.
Така съдът счете, че ще съдействат за поправянето на подсъдимия и
за постигане на поставените от закона превантивни цели, както по отношение
на същия, така и по отношение на останалите членове на обществото – чл. 36,
ал. 1 от НК.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Съдия:
7

Номер на акта:	1
Дата:	17 януари 2022 г. (в сила от 1 февруари 2022 г.)
Съдия:	Минка Иванова Китова

Дело:	20215630200529
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 ноември 2021 г.

Присъда по дело №529/2021 на Районен съд - Харманли

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите