Р Е Ш Е Н И Е
№………./ .10.2019 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание,
проведено на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Ирена ПЕТКОВА
Иван
СТОЙНОВ – мл.с.
при секретаря Галина СЛАВОВА,
като разгледа докладваното от съдия Н.
Неделчева
въззивно гражданско дело №1669 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна жалба на „Енерго-Про
България Продажби” АД със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс
– Г“, бул. “Вл.Варненчик“ № 258, представлявано от П.С., Я.М. Д. и Г. К.–
членове на УС срещу Решение №3124/09.07.2019г., постановено по гр. дело
№2159/2019г. по описа на ВРС, с което е прието за установено по отношение на
ответника „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – кула Г, че
ищецът П.С.К. ЕГН********** не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата
от 2 640.80лв., представляваща начислена корекция за обект, находящ се на
адрес: с.Айдемир, ул.“Чернозем“ №22, с кл.№********** и аб.№11115108 по
издадена фактура №********** от 25.01.2019г. начислена за времето от
27.10.2018г. до 24.01.2019г., на
основание чл.124 от ГПК. Във въззивната жалба са изложени доводи за
неправилност и необоснованост на решението като постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Излага, че корекционните клаузи целят да
създадат предвидимост в отношенията между страните, когато настъпят факти от
типа на неправомерно въздействие върху функциите на СТЕ, чрез прекъсване на
едната фаза и разхлабване на нулев проводник, и да ликвидират неблагоприятните
последици от тях. Счита, че е налице годно правно основание за възникване на
вземането му за потребена електрическа енергия на осн. чл. 200, ал.1 ЗЗД вр.
чл. 38, ал.2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД.
Твърди, че е спазен редът по
констатиране на неточното отчитане на електрическа енергия като всички
предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази
законосъобразна процедура са изпълнени. По изложените съображения моли
решението да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а на негово място постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло
като бъде осъдена ответната страна да му заплати разноски за двете инстанции. В
о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Въззиваемата страна, чрез
депозирания писмен отговор и с писмена молба, представена преди о.с.з. чрез
пълномощника си излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита,
че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице
твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че процесната сума не се дължи тъй
като липсват законови основания за това. Счита, че първоинстанционният съд,
след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до
правилен извод за основателност на предявения
иск. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована,
а първоинстанционното решение –потвърдено, както и за присъждане на
разноски.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Във
връзка с нейната основателност, съдът
съобрази следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
е допустим поради наличие на правен интерес.
В
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК,
въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа
реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд. Настоящото производство е въззивно,
поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни
изводи.
След
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено
следното:
Ищецът
П.С.К. предявява срещу „Енерго-про продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул. “Вл. Варненчик“ № 258,
представлявано от Биляна Матева, Боряна Пенева и П.С. – членове на УС иск за
приемане за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата от 2640.80 лв. по
издадена фактура №********** от 25.01.2019г. начислена за времето от
27.10.2018г. до 24.01.2019г., за обект, находящ се в с.Айдемир, ул.“Чернозем“
№22, с кл.№********** и аб.№11115108, на
основание чл.124 от ГПК. Според
изложеното в исковата молба, ищецът- като потребител на ел. енергия бил уведомен
от ответното дружество за извършена контролна проверка на средството за
търговско измерване, при което било констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия,
поради което била коригирана сметката за използвана ел. енергия, като е начислена
посочената сума. Ищецът счита, че не са били налице предпоставките за
извършване на корекцията, че не е изпълнено задължението на ответното дружество
и свързаното с него „Енерго-про мрежи” АД за извършване на периодични проверки,
не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството
електроенергия посочено в корекционната справка, периода на извършената
корекция е определен произволно, както и поради не законосъобразността на
предвидените в ОУ и ПИКЕЕ корекционни процедури. Твърди, че не дължи тази сума
на електроразпределителното дружество, тъй като не е консумирал начислената с
корекцията ел. Енергия. Излага, че не следва да му бъде начислявана ел.
енергия, за която вече веднъж е извършил редовни плащания. Оспорва, че на
адреса е доставяна ел. енергия в посочените количества. Твърди, че не се
установява по безспорен начин, че това е реално консумираната енергия. Оспорва
да е нарушил някое свое договорно задължение. Оспорва основанието за
начисляването на допълнително количество ел.енергия, периода и методиката, въз
основа, на които е извършена корекцията. Сочи се, че клаузата, въз основа на
която е извършена корекцията е лишена от законово основание. Оспорва правото на
ответното дружество да извършва такава корекция, както и процедурата по нейното
осъществяване. С оглед изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника допълнително начислената за плащане сума от 2 640.80лв.,
представляваща начислена корекция за обект, находящ се на адрес: с.Айдемир,
ул.“Чернозем“ №22, с кл.№********** и аб.№11115108 по издадена фактура
№********** от 25.01.2019г. начислена за времето от 27.10.2018г. до
24.01.2019г., на основание чл.124 от ГПК.
Ответникът “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД чрез
депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощник излага становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че
при извършената проверка, при
спазване на изискванията на ОУ, одобрени с решение ОУ-060 на ДКЕВР от
07.11.2007г., служители на „Енерго Про Мрежи”
АД, са установили, че е било извършено неправомерно въздействие върху схемата
на измерване на СТИ чрез прекъсната една фаза на СТИ и разхлабен нулев
проводник, като по този начин използваната ел. енергия не преминава през СТИ и
не се измерва, поради което е извършена корекция на сметка на основание
констатациите в протокола за проверка като е спазена процедурата и за него са били налице основания за
извършване на корекцията. Счита, че законосъобразни са
както извършената проверка, така и извършеното изчисляване на неизмерена или
неправилно/неточно измерена енергия в съответствие с оглед ОУ и чл.
183 и сл. ЗЗД. По изложените съображения моли предявеният
положителен установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства се установява
от фактическа страна следното:
От
представения по делото Констативен протокол №1901060/24.01.2019г. , се
установява, че на същата дата длъжностни лица на „Електроразпределение Север“
АД са извършили техническа проверка на
електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта на ищеца,
при което е констатирано неправомерно въздействие върху функцията на СТИ и
измервателната система като цяло – прекъсната една фаза към СТИ и разхлабен
нулев проводник. Посочено е, че е възстановена нормалната схема на измерване.
Протоколът е подписан от свидетел, представител на полицията и лично от
абоната.
Въз основа
на констатациите от проверката, от „ЕРП Север” АД е съставена справка за корекция на сметки при неизмерена,
неправилно или неточно измервана ел. енергия за обекта за периода 27.10.2018г. – 24.01.2019 г., общо за 90 дни, и е издадена фактура №**********
от 25.01.2019г. за начислена сума в размер на 2 640.80 лева за ел.енергия
за периода от 27.10.2018г. до 24.01.2019 г.
От заключението по допуснатата и приета в о.с.з., проведено на 18.06.2019г., СТЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено се установява, че СТИ е бил в метрологична годност към
датата на извършване на проверката. Според констатациите в КП е била установена
неправомерна намеса в схемата на свързване, поради което част или цялата
потребена енергия не е била измервана.
С оглед така
установеното от фактическа страна, настоящият състав стигна до следните правни
изводи:
Между
страните не се спори, а това се установява и от доказателствата, събрани по
делото, че процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция
в цената, дължима от жалбоподателя за реално доставена и консумирана за минал
период ел. Енергия.
Във
връзка с изложеното в исковата молба, следва да се отбележи, че на съда е
служебно известно Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016
г., 5-членен с-в, с което ПИКЕЕ са отменени, поради допуснати съществени
нарушения на процедурата по тяхното приемане, с изключение на чл. 48 - чл. 51.
Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов
нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се
уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от
влизането в сила на съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на
цитираната разпоредба се явява Комисията по енергийно и водно регулиране
(КЕВР), която съобразно нормата на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ има правомощия да
приема правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията
и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Доколкото към настоящия момент Комисията не е приела
нови Правила на мястото на отменените норми, то тя не е изпълнила вмененото
ѝ с нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК задължение да уреди последиците от
отмяна на подзаконовия нормативен акт. Предвид изложеното следва да се приеме,
че липсва приложим материален закон, в съответствие с който да бъдат
установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, тъй като с решението на ВАС е отменена включително
нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ, която определя редът, по който се извършват
проверките на СТИ. Липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена по
аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото, тъй като
съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със
специалния закон. Да се приеме обратното на практика означава, както субектите,
за които Правилата са създавали права и задължения, така и съдът в производство
като настоящото, да заобикалят ефекта на решението на административния съд за
преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане
на юридическата им сила. Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2,
изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на
енергийните предприятия. Следователно последните не могат да се ползват от
собственото си бездействие да запълнят съществуващата към момента нормативна
празнота на обществените отношения като процесното.
Предвид
горното и с оглед действието за напред на решението на Петчленния състав на
ВАС, съдът приема, че към момента на проверката на средството за търговско
измерване- 24.01.2019г., не е съществувал приложим материален закон за
извършването ѝ. Следователно правото на ответника – въззивник да начисли
исковата сума въз основа на констатациите от проверката извършена на тази дата
следва да се отрече изцяло.
В
случай, че се възприеме, че според диспозитива на горепосоченото решение,
обжалваният акт №12897/01/12/2015г. е обезсилен в частта, с която се отменят
чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от Правилата, то се налага изводът, че
последните материално-правни норми запазват действието си, т.е. законовата възможност на енерго-снабдителното дружество
да извършват едностранни корекция по този ред продължава да съществува, тъй
като Правилата не са обезсилени или отменени в тази част.
Четирите
цитирани разпоредби обаче също не са били действащи към момента на извършване
на проверката по настоящото дело –24.01.2019г., тъй като са отменени с Решение
№2315 от 21.02.2018г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г., влязло в законна сила
на 23.11.2018г.
Предвид
така установеното, настоящият състав счита, че за ответника липсва основание за
извършване на корекция на сметката на потребителя за минал период от време,
поради което и следва да се приеме, че предявеният иск се явява основателен.
Предвид
изложеното, съдът приема, че сумата от 2640.80 лв. е недължима от абоната, с
оглед на което намира, че предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК е основателен и следва да бъде уважен.
По
изложените съображения и предвид съвпадащите изводи на двете инстанции,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение –потвърдено като правилно и законосъобразно.
С
оглед изхода на правния спор, въззивникът дължи на въззиваемата страна
направените разноски по делото, които с оглед представения списък и доказателства за заплащане, съдът определя в
размер на 450.00 лв. на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим
от горното, и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3124/09.07.2019г.,
постановено по гр. дело №2159/2019г. по описа на ВРС, 31-ви състав.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. ВЛАДИСЛАВ
ВАРНЕНЧИК № 258, представлявано от П.С.С.,
Я. М. и Г. К.–членове на УС ДА ЗАПЛАТИ на П.С.К. ЕГН**********, с
адрес *** сумата от
450.00 /четиристотин и петдесет / лева, представляваща извършени разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: