Р Е Ш Е Н И Е
№ 260045 / 27.5.2021г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Секретар
………………МАРИЯНА ТАСЕВА …............................................
Прокурор...........................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….ДОБРЕВ……….…………
АН дело номер.........28............по описа
за...............2021................година, УСТАНОВИХ:
Производството
е по реда чл. 59 и сл.
от ЗАНН и е образувано по жалба на Водоснабдяване и канализация ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа,
ул. Генерал Владимир Вазов № 3, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев –
изпълнителен директор, против Наказателно постановление № 126 / 17. 12. 2020 г.
на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/, с което
за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закон за водите, на основание чл. 200, ал.
1, т. 2 от ЗВ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева.
С жалбата подадена чрез процесуален представител се
навеждат изводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление, като се желае неговата отмяна.
В съдебно заседание, се явява процесуален представител
на жалбоподателя, който подържа жалбата и желае отмяна на издаденото НП.
Явява се процесуален представител на АНО, който
оспорва жалбата, желае НП да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и
правилно.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, видно от известието за доставяне на л. 11, НП е връчено на
представител на жалбоподателя на 22. 12. 2020 г., а жалбата е входирана в РИОСВ
на 30. 12. 2020 г.. Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата
по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
На 05. 11. 2020 г. е извършена планова проверка от
представители на РИОСВ гр. Бургас на канализационна
мрежа на гр. Карнобат, община Карнобат. За извършената проверка е съставен
констативен протокол № 018389/К-9-114. Обекта, на който е извършена проверката
е стопанисван от жалбоподателя Водоснабдяване
и канализация ЕАД. Проверката се е извършила във връзка с текущ контрол в
изпълнение на плана за контролната дейност на РИОСВ- гр. Бургас за 2020 г.,
Заповеди № РД -821/2012 г. и РД- 962 / 20.12.2019 г. на министъра на околната
среда и водите с утвърден списък на обекти формиращи отпадъчни води и заустващи
във водни обекти, подлежащи на задължителен контрол през 2020 г. . При
проверката е присъствал и представител на жалбоподателя.
При извършената проверка е констатирано, че за обекта
има издадено Разрешително № 33740193 / 18. 11. 2016 г. на Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностен воден обект, поправено с Решение № РР-3001 / 19. 12. 2016 г.,
потвърдено с Решение № 7890 / 27. 05. 2019 г. на ВАС на РБ, с краен срок на
действие 18. 11. 2021 г.. За пречистването на смесен поток битово- фекални,
промишлени и дъждовни отпадъчни води от канализационната мрежа на гр. Карнобат няма изградена пречиствателна станция за отпадъчни води, като същите се заустват
непречистени чрез
съществуващ канализационен колектор със
заснети GPS географски координати N 42°39´17, 6´´Е
026°58´31,9´´ към воден обект– дере, приток на река Сигмен. Не
е осигурено измерване на количеството зауствани отпадъчни води на изход от канализационната мрежа на гр.
Карнобат. На изход от заустващия колектор няма
монтирано измервателно устройство
за измерване на количествата зауствани отпадъчни води от канализационната мрежа;
Осигурен е безопасен достъп до пункта за мониторинг /
Пункт № 1 за мониторинг- на изход от канализационния колектор, преди
заустване/, същия не е обозначен;
Няма разработен
план за собствен мониторинг на отпадъчни води от канализационната мрежа на гр. Карнобат;
Към датата на извършването на проверката в РИОСВ – Бургас няма постъпили резултати
от проведен собствен
мониторинг на отпадъчни води на изхода от канализационната мрежа на гр. Карнобат, съгласно
разрешителното за заустване;
С писмо вх. № ВОД-118/09.03.2020 г. на Изпълнителния
директор на Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас в РИОСВ-Бургас е
постъпил доклад за изпълнение за условията на разрешителното за заустване за
2019 г.;
При проверката е извършено контролно пробоотбиране на
непричистени отпадъчни води на изход на канализационната мрежа на гр. Карнобат
от Пункт № 1 за мониторинг- на изхода от Канализационен колектор със заснети GPS географски координати N 42°39´17, 6´´Е
026°58´31,9´´ преди заустване във воден обект: дере, приток
на река Сигмен.
На база така съставения констативен протокол, на 10.
12. 2020 г. е съставен АУАН № 126 от А.Д.Ж.- гл. експерт „Опазване на водите“ в
отдел Атмосферен въздух, вредни физически фактори, води, опасни химични
вещества и КПКЗ, Дирекция „контрол и превантивна дейност“ при РИОСВ- Бургас.
АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, както и в присъствието на
упълномощен представител на нарушителя.
В АУАН е посочено, че нарушителя Водоснабдяване и
канализация ЕАД с ЕИК ********* на 05. 11. 2020 г. в гр. Карнобат, община Карнобат,
област Бургас, Канализационна мрежа на гр. Карнобат е извършил следното: Не
изпълнява условията, определени в разрешително № 33740193 / 18. 11. 2016 г. за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект, поправено с решение № РР – 3001
/ 19.12. 2016, издадено на
Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас
от Директора на Басейнова дирекция
Източнобеломорски район - Пловдив,
потвърдено с решение № 7890 / 27. 05. 2019 г. на Върховния
административен съд на Република
България, с краен срок на действие 18. 11. 2021 г., а именно: 1. Да се
осигури измерване на количествата зауствани отпадъчни води. Да се монтират
необходимите измервателни устройства
отговарящи на нормативните изисквания.
Условието е определено в т. 1 на раздел „Специфични изисквания към местата за
мониторинги програмите за мониторинг.“; 2. „Да се разработи план за провеждане на собствен мониторинг на изпусканите отпадъчни води“. Условието е определено
в т. 1 на раздел „Други условия“ на разрешителното за заустване. 3. Резултатите от провеждания собствен мониторинг да се представят в срок до 15 дни от
изготвянето на анализите в БД ИБР и РИОСВ – Бургас. Условието е определено в т.
4 на раздел „Специфични изисквания към
местата за мониторинги програмите за мониторинг.“ на разрешителното за
заустване.
В АУАН е посочена датата на извършената проверка, а
именно 05.11. 2020 г. при която е констатирано:
- Не е осигурено
измерване на количеството
зауствани отпадъчни води на изход от канализационната мрежа на гр.
Карнобат. На изход от заустващия колектор няма
монтирано измервателно устройство
за измерване на количествата зауствани отпадъчни води;
- Няма разработен
план за собствен мониторинг на отпадъчни води от канализационната мрежа на гр. Карнобат;
- Към датата на извършването на проверката в РИОСВ – Бургас няма постъпили резултати
от проведен собствен мониторинг на отпадъчни води на изход от канализационната мрежа на гр. Карнобат за месец август 2020
г., месец септември 2020 г. и месец октомври 2020 г. съгласно разрешителното за
заустване.
Посочено е, че това се явява неизпълнение на
условията, определени в Разрешително № 33740193 / 18. 11. 2016 г. за ползване
на воден обект за заустване на отпадъчни води
в повърхностен воден обект,
поправено с решение № РР – 3001 / 19.12. 2016, издадено на Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район - Пловдив, потвърдено с решение
№ 7890 / 27. 05. 2019 г. на Върховния административен съд на Република България, с краен срок на
действие 18. 11. 2021 г., като с това деяние жалбоподателя е нарушил чл. 48,
ал. 1 ,т. 11 от Закона за водите.
На базата на така съставения АУАН Директор на РИОСВ-
Бургас е издал и обжалваното наказателно постановление в което е посочил, че е
извършено нарушение на нормата на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите,
поради което и на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите е наложил
на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Съдът намира, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да нарушават правото на защита на жалбоподателя до степен, даваща
основание на съда да отмени обжалваното постановление само на това основание,
без да разглежда спора по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентни по закон лица,
видно от приложените на л. 23- л. 25 Заповед № РД -9/ 10. 01. 2011 г. и на л.
26 Заповед № РД-8 / 10. 01. 2011 г. на Министър на околната среда и водите.
Както АУАН така и НП съдържат посочените в ЗАНН реквизити, в тях
са описани всички релевантни обстоятелства, като нарушението е пълно и точно
описано, като са посочени и приложимите законови текстове, поради което правото
на защита на жалбоподателя не е накърнено.
От събраните по делото
писмени доказателства – констативен протокол № 018389/К-9-114, разрешително за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 33740193 от
18. 11. 2016 г. издадено от Басейнова
дирекция Източнобеломорски район към
Министерство на околната среда и водите , ведно с решение № РР- 3001 от 19. 12.
2016 г. за извършената поправка на
очевидна фактическа грешка в това разрешително и съдебни решения № 1504 от 29. 08. 2017
г. по Адм. дело № 247 / 2017 г. по
описа на Административен съд Пловдив и Решение № 7890 от 27. 05. 2019 г. по Адм. дело № 13859 / 2017 г. по описа на
Върховния административен съд на
Република България, които съдебни решения потвърждават даденото поправено разрешително,
както и от показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели А.Д.Ж.,
З.А.Н. от които първият свидетел е
актосъставител и констатирал извършеното от жалбоподателя адм. нарушение,
а втория свидетел е очевидец на
извършеното от жалбоподателя административно нарушение и които доказателства
потвърждават по един категоричен и безспорен начин извършеното административно нарушение
от жалбоподателя, който безспорно не е изпълнил условията по задължителното
предписание- Разрешително за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 33740193 от
18. 11. 2016 г. издадено от Басейнова
дирекция Източнобеломорски район към
Министерство на околната среда и водите и затова му е съставен процесния АУАН
за извършено нарушение, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Както в АУАН така и в НП са посочени точно датата на
установяването и извършването на нарушението, описано е точно административното
нарушение извършено от жалбоподателя, посочени са точно нарушените законови разпоредби от Закона за
водите от страна на жалбоподателя, извършеното от жалбоподателя деяние е подведено точно под хипотезата на съответната наказваща правна норма на Закона за
водите което показва, че АНО точно е
приложил и материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на
едноличните търговци и юридическите лица се търси по реда на чл. 83 от ЗАНН. Отговорността е свързана с неизпълнение задължения на
юридическите лица и едноличните търговци към държавата или общините при
осъществяване на тяхната дейност. В конкретния случай при осъществяване на
дейността си Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас не е изпълнила
задълженията си, произтичащи от чл. 48, ал.
1, т. 11 от ЗВ– Водоползвателите
- титуляри на разрешителни, имат задължение да: изпълняват условията в
издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни,
издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, заради което следва
да понесе и санкция.
Съдът счита за неоснователни направените в хода на
делото възражения от жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния закон,
липсата на каквито бе обсъдена по горе, както и за липсата в Разрешителното за
заустване на изисквания за монтиране на измервателни устройства на изход на
канализационната система на гр. Карнобат и липсата на изискване за представяне
на резултатите от провеждания собствен мониторинг. Както в АУАН, така и в НП са
посочени тези изисквания и е посочено точно в кой раздел на даденото разрешително
за заустване се намират същите, така че посочените възражения са неоснователни,
което е видно и от самото разрешително.
Съдът счита за неоснователно и възражението, че посоченото
в НП деяние не разкрива признаците на нарушение поради невъзможност за
монтиране на такива уреди на изход системата. В случая процесуалния
представител на жалбоподателя некоректно използва данните от заключението на
назначеното по делото вещо лице, като твърди, че вещото лице е посочило
категорично, че не било необходимо и технически невъзможно да се монтира
измервателно устройство на изхода на канализационната система. Тези твърдения
не отговарят на приетото заключение. Вещото лице е посочило какво измервателно
устройство може да се изгради, но също така е посочило, че няма да се гарантира
точно измерване, но не и че е невъзможно такова измерване. В тази връзка съдът
счита, че в случая от жалбоподателя е налице неизпълнение на императивните
условия в издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води № 33740193 от 18. 11. 2016 г. издадено от Басейнова дирекция Източнобеломорски район към Министерство на
околната среда и водите, като същото разрешително в неговата цялост се явява административен акт, влязъл
в законна сила и следователно задължителен за изпълнение от страна на жалбоподателя в цялата му част.
Настоящият състав намира за правилен определения
размер на санкцията. Съгласно чл. 27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите
на закона
в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. При издаване на наказателното
постановление административният орган е съобразил и е наложил имуществената санкция
в рамките предвидени от законодателя, които са в размер от 2 000 до 10 000 лева. Така
наложената санкция е в размер на законовия минимум и се явява съобразена с
тежестта и характера на нарушението.
Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
като напълно законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от гореизложеното
Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 126 /
17. 12. 2020 г. на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите
/РИОСВ/, с което за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закон за водите, на
основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закон за водите на жалбоподателя „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Победа, ул. Генерал Владимир Вазов № 3, представлявано от Ганчо
Йовчев Тенев – изпълнителен директор е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен
съд Бургас в 14 дневен срок, считано от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: