Решение по дело №48986/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3620
Дата: 9 март 2023 г.
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20221110148986
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3620
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110148986 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ТС” ЕАД, ЕИК **********,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу И. Р. Р. с ЕГН:**********, с адрес:
АДРЕС с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата в размер на 586.74 лева, от които 461.48 лева - главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017г. - м.04.2018г., ведно
със законната лихва от 18.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, 100.54 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 09.12.2020г., както и суми за дялово
разпределение 20.02 лева - главница за периода от м.11.2017г. до м.04.2019г., ведно със
законната лихва от 18.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и 4.70 лева -
лихва за периода от 31.12.2017г. до 09.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането,, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №63897/2020 г.
на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, Аб. №: 11111, ИД номер: 11111.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал.
1
3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не е погасила задължението си.
Прилагат се писмени доказателства.
Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба чрез
назначения й особен представител, с който исковете се оспорват като недопустими и
неоснователни. С доводи за недопустимост се оспорва материалната легитимация на
ответника, като се сочи, че клиент на ищцовото дружество е СО – район „Л“. Поддържа се,
че ищецът не навежда твърдения, нито представя доказателства ответницата да е собственик
на имота. Оспорват се вземанията по размер, както и годността на прогнозните фактури и
справки за установяване на доставеното количество топлинна енергия. Оспорва се
ответницата да е поставяна в забава за претендираните задължения. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 18.12.2020 г. „ТС“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу И. Р. Р. за сумата в размер на 461.48 лева - главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2017г. - м.04.2018г., ведно със законната лихва от 18.12.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, 100.54 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до
09.12.2020г., както и суми за дялово разпределение 20.02 лева - главница за периода от
м.11.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 18.12.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, и 4.70 лева - лихва за периода от 31.12.2017г. до 09.12.2020г.,
С разпореждане от 15.03.2021 г. по ч. гр. д. № 63897 /2020г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 75 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение
Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК и на заявителя са дадени указания
по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
2
С писмо рег. индекс №11489/17.11.2020 г. ищцовото дружество е изискало от кмета на
район „Л“ към Столична община да представи информация, копие от настанителни заповеди
и договори за наем за посочени в писмото имоти в т.ч. и за процесния- ж.к. „Л“, АДРЕС с
Аб. №: 11111.
С писмо вх. №П-12131/02.11.2020 г. Столична община е предоставила информация, че
процесния имот за периода от месец май 2016 г. до 05.06.2019 г. е ползвано от И. Р. Р..
Представена по делото е и Заповед на кмета на район Л от 21.10.2002 г., с която И. Р.
Р. се настаява в имот с адрес: ж.к. „Л“, АДРЕС заедно с ДМ- син и ПМ- дъщеря.
Представена по делото е молба- декларация от 21.10.2002 г. от И. Р. Р., отправена до
ищцовото дружество с искане да бъде открита партида спрямо процесния имот - ж.к. „Л“,
АДРЕС в качеството на ползвател за топлинна енергия за битови нужди, като е посочено,
че семейството се състои от 2 члена.
Приложен по делото е констативен протокол №5 от 04.08.2009 г., видно от който в
сграда с адрес: ж.к. „Л“, ****** съществува техническа възможност за прилагане на дялово
разпределение на топлинна енергия, но не се прилага поради липса на договор на
потребителите от етажната собственост със съответна лицензирана фирма.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната
станция топлозахранва два входа- Б и В. Общия топломер в абонатната станция се отчита по
електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема
показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители само за БГВ. Същите са
изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и
обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика и
формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. Отоплението в
процесната сграда е спряно преди процесния период по решение на СЕС и в сградата е
ползвана само ТЕ за БГВ. През процесния период не е осигурен достъп до имота, за което е
съставен констативен протокол от 12.05.2018г. Поради това, за отчетен период 17/18г. има
служебно изчислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител на топла вода, при служебно
определен разход 140л. на денонощие за един потребител. За период 17/18г. изчисленото
количество топла вода въведено в изравнителната сметка е коригирано /увеличено/ с
+5.729куб.м. спрямо показанието на общия водомер в абонатната станция, разпределено на
неотчетени абонати или на абонати с нередовни водомери съгл. изменени на Наредба 16.334
изм. от 2015г. През процесния период във фактурите изготвени от „ТС”ЕАД няма
начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г. СТЕ счита, че за
процесния период изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата
Наредба№16-334 изменение от 01.06.2014г.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за БГВ е 461.49 лв.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че няма
извършени плащания по партидата с аб. №11111 за процесния период.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
3
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представената по делото настанителна заповед се установява, че в рамките на
процесния период ответницата е била ползвател на имота въз основа на договор за наем със
собственика- Столична община. Налице е изрично изразена воля от страна на ответницата за
възникване на облигационно отношение между нея и топлопреносното предприятие за
доставка за топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ТС“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
4
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от ищеца.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния
период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на
доставената топлинна енергия за целия топлоснабден имот е 461.49 лв. Съдът приема
стойността с 1 ст. по-малко, претендирана с исковата молба- 461.48 лева.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
5
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК/ чл. 422, ал. 1 ГПК/ – 18.12.2020/, към този момент би била изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 18.12.2017 г.
В процесния случай няма погасени по давност вземания. За процесния период от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., не са издавани фактури по прогнозни данни. На 31.07.2018г. е
издадена ОФ № ********** за реално потребена топлинна енергия за БГВ, за сума в размер
на 426.04 лв. В м.08.2018г., м. 09.2018г. и м. 10.2018 г., е извършена корекция на
изравнителната сметка и са издадени три броя дебитни известия с обща сума в размер на
35.44 лв., която увеличава задължението на абоната. Така най-рано изискуемото вземане е
от 15.09.2018 г и не е погасено по давност.
Изрично следва да се посочи и, че видно от настанителната заповед в имота живеят 3
лица, същото е заявено и от ответницата в молбата-декларация/ че семейството се състои
от нея и още 2 души/. Независимо от това топлопреносното предприятие е начислявало суми
за потребление на БГВ само въз основа на 1 потребител- в полза на ответницата.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Ищецът има вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. до
09.12.2020г., в размер на 100.54 лева, изчислено от съда по реда на чл. 162 от ГПК с данъчен
калкулатор на НАП.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на
чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С
В процесния случай е налице хипотезата на чл. 61, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) съгласно която разпределението на топлинната
енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, когато в сгради - етажна собственост,
клиентите не са избрали лице избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване
на услугата дялово разпределение.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „ТС” ЕАД – в качеството му
на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение е
6
правилно определена, не е погасена по давност и е на обща стойност от 20.02 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответника на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на „ТС” ЕАД обезщетение по
чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 4.70 лева - лихва за периода от 31.12.2017г. до 09.12.2020г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ТС” ЕАД съобразно уважената част от исковете
се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на
1016.79 лв., от общо дължим размер от 1025 лева/ в т.ч. държавна такса- 25 лева, депозити за
вещи лица-600 лева, депозит за особен представител- 300 лева и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр.
с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -74.40 лева от пълен размер от 75
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, спрямо И. Р. Р. с ЕГН:**********, с адрес: гр.
София, п.к. 1336, обл. София , общ. Л, ж.к. „Л“, АДРЕС, че дължи на „ТС” ЕАД, ЕИК
**********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във
връзка с чл. 422 ГПК сумата от 461.48 лева - главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот: АДРЕС, Аб. №:
11111, ИД номер: 11111 за периода м.05.2017г. - м.04.2018г., ведно със законната лихва от
18.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, 100.54 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2018г. до 09.12.2020г., както и суми за дялово разпределение 20.02 лева -
главница за периода от м.11.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от
18.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането , ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането,, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№63897/2020 г. на СРС, 46 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху сумите
за дялово разпределение в размер на 4.70 лева за периода от 31.12.2017г. до 09.12.2020г.,
ОСЪЖДА И. Р. Р. с ЕГН:**********, да заплати на „ТС” ЕАД, ЕИК **********,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебно-деловодни разноски за производството по
ч.гр.д. № 63897/2010 г. на СРС в размер на 74.40 лева, както и за настоящото производство,
в размер на 1016.79 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8