Р
Е Ш Е Н И Е
№
169
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и
четиринадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ Д.
при съдебния секретар Е.В.,
като разгледа докладваното от съдия Силвия Д. административно дело № 723 по
описа за 2019 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във връзка с чл.166, ал.3 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/, във връзка с чл.27,
ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с чл.14, ал.1 от
Наредба № 11 от 3.04.2008 година
за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани
за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на
земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 година
/Наредба № 11/03.04.2008 година/.
Образувано е по жалба на
Н.Н.Д. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 01-6500/4768 от 03.10.2019 г., издаден от ****
/ДФЗ/, с който Н.Н.Д. е изключена от подпомагане и спрямо нея е установено
публично държавно вземане в размер на ***лв. /три хиляди триста и дванадесет
лева двадесет и девет стотинки/, представляващо 75 % от общата изплатена сума
по мярка 211 за кампании 2013 и 2014 година на основание чл.14, ал.1, т.2 от
Наредба № 11 от 03.04.2008 година.
Жалбоподателката твърди, че
издаденият АУПДВ е незаконосъобразен. Сочи, че е получила субсидия за 2013 г.,
но плащането за 2014 г. й било отказано с мотив, че има застъпване на заявените
от нея земи с тези от „***“ ЕООД, представлявано от Б.З.. Твърди, че случаят е
бил разследван и Окръжна прокуратура Перник е внесла срещу З. обвинителен акт
за извършено престъпление по чл.248а, ал.5, вр. ал.3, вр. ал.2, вр. чл.26, ал.1
от НК, поради което констатацията на административния орган е неправилна. Моли
съда да отмени оспорения АУПДВ като незаконосъобразен.
В проведените съдебни
заседания, същата - редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.
Р.К. с пълномощно по делото. Последният поддържа жалбата и доводите в нея, моли
за отмяна на оспорения административен акт, претендира присъждане на
направените по делото разноски, не представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата –
**** – редовно призован, не се явява. Представлява са от главен юрисконсулт М.
П., която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, моли за отхвърлянето
й, респ. за потвърждаване на оспорения АУПДВ. Преди последното съдебно
заседание представя становище по същество, прави възражение за прекомерност на
платения от жалбоподателката адвокатски хонорар, моли за присъждането на
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150,00 лв.
Административен съд –
Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени приетите по делото писмени доказателства по реда на чл.235, ал.2 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/,
във връзка с чл.144 от АПК, приема следното:
По допустимостта на
жалбата:
Настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с процесуално допустима жалба, подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице – адресат на оспорения
акт, което има правен интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
По фактите:
Жалбоподателката е
регистриран земеделски производител с УРН 603572 след като е подала Заявление
за регистрация 2013 /л.27 и сл./ на 14.05.2013 г. с приложени към него
документи. Заявила е участие по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и по
Мярка 211 „Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински
райони“ /НР1/.
На 14.05.2013 г. Н.Н.Д. е
подала и Заявление за подпомагане 2013 г. /л.35 и сл./ за Кампания 2013 г.
След извършени проверки на
данните в заявлението и сравняването им със съответната налична информация,
съдържаща се в регистрите на ИСАК изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“
издал Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. с изх.№
02-140-6500/1257 от 12.08.2014 г. /л.58/, с което жалбоподателката е уведомена,
че за декларираните в заявлението площи по НР1 е оторизирана и изплатена сумата
от *** лв.
За кампания 2014 г. Д.
подала Заявление за подпомагане от 14.05.2014 г. /л.67 и сл./ за следните схеми
и мерки за подпомагане: Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за
преразпределително плащане /СПП/ и Плащания за природни ограничения на
земеделски стопани в планински райони /НР1/. От Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02-140-6500/3261 от 29.09.2015 г. е
видно, че й е оторизирана и изплатена сума от по 0,00 лв. /нула лева/ за заявените
схеми и мерки. Следователно за 2014 г. не са оторизирани суми и не са извършени
плащания по мярка 211.
За кампания 2015 г., която
се явява трета поредна за ангажимента, жалбоподателката не е подала заявление
за подпомагане по Мярка 211 „Плащания за
природни ограничения на земеделски стопани в планински райони“ /НР1/. По делото
не са ангажирани доказателства в обратна насока.
С Писмо изх. № 01-6500/4768
от 19.07-2019 г. /л.17/ Д. била уведомена, че ДФ „Земеделие“ – Разплащателна
агенция открива срещу нея производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане, поради неспазване на поетия петгодишен ангажимент по
Заявление УИН 14/170613/3654 за извършване на земеделска дейност в съответния
необлагодетелстван район като не е заявил участие за Кампания 2015 по Мярка
211, регламентирана в Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за
прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения
в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г. Посочено е, че това представлява
неспазване на изискванията на чл.4, ал.1, т.2 и т.3 от наредбата, според които
кандидатите за подпомагане по реда на същата трябва да извършват земеделска
дейност в съответния необлагодетелстван район за период най–малко 5
последователни години от първото компенсаторно плащане, както и да подават
заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван
район всяка година след първото компенсаторно плащане.
С писмото Н.Д. е уведомена
за изплатените до момента суми за Кампания 2013 и Кампания 2014 г., съответно:
*** лв. и 0,00 лв. Посочено е, че в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.2
от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. тя следва да възстанови ***лв., което
представлява 75 % от получената субсидия по Мярка 211, тъй като е прекратила
участието си в нея след втората година от поетия ангажимент. Указано й е, че
може да направи възражение срещу отразените в писмото констатации в 7-дневен
срок от получаването му. Писмото е получено от Д. на 05.08.2019 г., което е
видно от приложеното по делото известие за доставяне на л.18. Тя се е
възползвала от предоставената й възможност, депозирайки Възражение вх. №
01-6500/4768 от 14.08.2019 г. /л.19/ и допълнително такова, изпратено с Писмо
вх. № 01-6500/4768#2 от 20.08.2019 г.
На 03.10.2019 г., ****
издал процесния АУПДВ изх. № 01-6500/4768 от 03.10.2019 г., с който след
посочване, че са обсъдени възраженията на жалбоподателката, изложени в Писмо
вх. № 01-6500/4768#1 от 14.08.2019 г. и Писмо вх. № 01-6500/4768#2 от
20.08.2019 г. и приемане на същите за неоснователни, е изключил Н.Н.Д. от
подпомагане и спрямо нея, на основание чл.14, ал.1, т.2 от
2
от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на ***лв. /три хиляди триста и дванадесет лева
двадесет и девет стотинки/, представляващо 75 % от общата изплатена сума по
мярка 211 за кампании 2013 и 2014 година на основание чл.14, ал.1, т.2 от Наредба №
11/03.04.2008 г.
Издаденият АУПДВ е изпратен
на жалбоподателката по пощата и получен лично от нея на 08.11.2019 г., видно от
приложено по делото известие за доставяне /л.16/.
Във връзка с твърденията в
жалбата относно застъпване на земи, по делото е приет като доказателство
Обвинителен акт по преписка рег. № 1562/2014 г. по описа на Окръжна прокуратура
– Перник по ДП № 122/2014 г. по описа на 02 РУ – Перник. Съдът намира същото за
неотносимо към предмета на делото, доколкото от него не се установява случай на
форсмажорно или изключително обстоятелство по смисъла на §1, т.3 от ДР на
Наредба № 11 от 03.04.2008 г., което на основание чл.15, ал.1 от същата да
изключва приложението на разпоредбите на чл.14.
При
така установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд –
Перник, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни
изводи:
Относно компетентността на
органа, издал акта:
Оспореният АУПДВ е издаден
от компетентен орган, поради което не е налице отменително основание по смисъла
на чл.146, т.1 от АПК.
Съображенията са следните:
Според чл.166, ал.1 от ДОПК, публичните държавни вземания се установяват от органа, определен в
съответния закон. В случая съответният закон е Закона за подпомагането на
земеделските производители.
Съгласно чл.27, ал.3 от
ЗПЗП Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Функциите на
Разплащателна агенция /РА/, според чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП и чл.2, ал.2, т.1 от Устройствения
правилник на ДФ „Земеделие“, се изпълняват от ДФ „Земеделие“.
Чл.20а, ал.5 от ЗПЗП
предоставя правомощие на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК, а ал.6
урежда възможността то да бъде делегирано на заместник изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда.
Процесният АУПДВ, с който
жалбоподателката е изключена от подпомагане и спрямо нея е установено публично
държавно вземане, е издаден от П. Д. С. – заместник изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“. Същата, със Заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 г. /л.83/ и на
основание чл.20а, ал.6 от ЗПЗП е
оправомощена от изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ с правомощията по чл.20а, ал.5 от ЗПЗП за издаване и подписване на писма
за откриване на производство по издаване на актовете за установяване на
публични държавни вземания и за издаване и подписване на актовете за
установяване на публични държавни вземания по мярка 211 „Плащания за земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ и/или
изключване от подпомагане по чл. 14, ал. 1 от Наредба №
11/03.04.2008 г.
за условията и реда за прилагане на мярка 211.
Относно формата на акта:
Оспореният акт е в
законоустановената писмена форма съгласно чл.59, ал.2, във връзка с ал.3 от АПК и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, включително фактически и правни
основания за издаването му, поради което не е налице отменително основание по
смисъла на чл.146, т.2 от АПК.
Относно спазване на
административнопроизводствените правила при издаването на акта:
Производството по издаване
на АУПДВ, съгласно чл.166 от ДОПК, се провежда съобразно общия ред на
АПК.
Според разпоредбите на чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК установяването на публичното
държавно вземане се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон,
а ако такъв ред в съответния закон не е предвиден, вземането се установява по
основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на
административен акт, предвиден в АПК.
Производството по
издаването на оспорвания АУПДВ е започнало по инициатива на компетентния орган
в хипотезата на чл.24, предл.1 от АПК. Жалбоподателката е уведомена за
започването му в изпълнение на изискването на чл.26, ал.1 от АПК /ДВ, бр. 30 от 2006 г./ с Писмо
изх. № 01-6500/4768 от 19.07-2019 г. /л.17/. По този начин й е била осигурена
възможност да участва в него – т.е. изпълнено е изискването по чл.34 от АПК, а също
така и възможност да депозира
възраженията си пред административния орган, от която Д. се е възползвала,
депозирайки Възражение вх. № 01-6500/4768 от 14.08.2019 г. /л.19/ и допълнение
към него, изпратено с Писмо вх. № 01-6500/4768#2 от 20.08.2019 г.
От приложената преписка по
издаване на спорния АУПДВ се установява, че административният орган е изпълнил
задълженията си по чл.35 и чл.36 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата
от значение за случая, служебно да събере доказателства, да направи преценка на
същите и да ги обсъди. При постановяване на акта той се е позовал и на
резултатите от административни проверки по чл.37, ал.2 от ЗПЗП. Отразил
е, че са налице доказателства за извършени плащания по Мярка 211 за кампания 2013, както и че за Кампания
2015 г., която се явява трета поредна за ангажимента, жалбоподателката не е подала заявление
за подпомагане. Последното не се оспорва от Н.Д.. Не са ангажирани
доказателства, сочещи на противното.
При
това положение
се приема, че в производството по издаване на процесния АУПДВ не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
съставляват основание за отмяна по чл.146, т.3 от АПК.
По отношение съответствието
на АУПДВ с материалноправните разпоредби:
Обжалваният акт за
установяване на публично държавно вземане е издаден при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с целта му.
Съображенията са следните:
В чл.4, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. са предвидени задължения за
кандидатите за подпомагане по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони“ да извършват земеделска дейност в
съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни
години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с
декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото
компенсаторно плащане. Санкцията за неизпълнение на задължението по чл.4, ал.1,
т.3 от Наредбата е уредена в чл.14, ал.1 от същия нормативен акт. В относимата
редакция, след изменението му с Решение № 4401 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм.
д. 4639/2015 г., обнародвано в ДВ, бр.13/07.02.2017 г., е предвидено, че
земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на
поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови
получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони
или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в
мерките. В настоящия случай, жалбоподателката е получила първото компесаторно
плащане по мярка 211 за 2013 година. Ето защо, съгласно чл.4, ал.1, т.2 и т.3
от Наредба № 11 от 03.04.2011 г. тя е имала задължение в продължение на още
четири последователни години, а именно: 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., да
осъществява дейностите по Мярка 211 и да подава заявления за подпомагане.
Не е спорно между страните,
че в качеството си на земеделски стопанин жалбоподателката не е подала
заявление за подпомагане за 2015 г. Това е установено от администрацията на ДФ
„Земеделие“ при извършена административна проверка по чл.37, ал.2 от ЗПЗП. Следователно, възникнало е
фактическото основание за приложение на чл.14, ал.1 от Наредба № 11 от
03.04.2008 г.
за изключването й от подпомагане и за установяване в нейна тежест на публично
държавно вземане в размер на 75 % от общо получените компесаторни плащания за
необлагодетествани райони /чл.14, ал.1, т.3 от Наредбата/.
Според приложените по
делото доказателства общият размер на изплатените суми по Мярка 211 за кампании
2013 и 2014 е *** лв. С оглед на това правилно административният орган е
определил като подлежаща на възстановяване сумата от ***лв., което представлява
75 % от получената субсидия по мярката.
С оглед на изложеното се
налага извода, че оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е
издаден при наличие на материалните предпоставки, предвидени в чл.14, ал.1, т.3, във вр. с чл.4, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от
03.04.2008 г. и
с него правилно е приложен закона – т.е. процесният административен акт е
материално законосъобразен.
Относно съответствието на
АУПДВ с целта на закона.
Оспореният акт е съответен
на целта на закона, формулирана в чл.2, т.9 от ЗПЗП за развитие на селските и
планинските райони чрез безвъзмездно финансиране. За постигането й е необходимо
дългосрочно извършване на подпомаганата дейност. По мярка 211 е прието, че
продължителността й следва да е поне 5 години. Преждевременното прекратяване е
в противоречие с целите, за които се предоставя субсидията и заради това
задължаването на получателят й да я възстанови е в съответствие с целта по чл.2, т.9 от ЗПЗП, а също и с тези, посочени в чл.1, ал.4 от Наредба № 11 от
03.04.2008 г.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че по отношение на оспорения акт за
установяване на публично държавно вземане не е налице нито едно от основанията
за отмяна, визирани в чл.146 от АПК. Подадената срещу него жалба е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и
на основание чл.143, ал.4 от АПК в полза на ответника следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет
лева/.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Н.Д.
с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/ изх. № 01-6500/4768 от 03.10.2019 г., издаден от **** /ДФЗ/, с
който на основание чл.14, ал.1, т.4 от Наредба № 11 от
03.04.2008 г., чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, във вр. с чл.166 от ДОПК, във вр. с чл.20а, ал.5 и ал.6, във вр. с ал.2 и ал.1 от ЗПЗП Н.Н.Д. е изключена от подпомагане и
спрямо нея е установено публично държавно вземане в размер на ***лв. /три
хиляди триста и дванадесет лева двадесет и девет стотинки/, представляващо 75 %
от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013 и 2014 година.
ОСЪЖДА Н.Н.Д. с ЕГН
********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Държавен фонд „Земеделие“, със седалище
и адрес на управление: гр. С***, бул. „***“ № 136, сумата от 150 лв. /сто и
петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/