Р Е Ш
Е Н И Е N 40
гр. Сливен, 25.02.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесети и четвърти февруари през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
МАРИЯ
БЛЕЦОВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева , като
разгледа докладваното от М. Сандулов гр.
д. N 762 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано
е решение №793 от 04.08.2020г. постановено по гр. д. №
13/2020г. на Районен съд Сливен, с което е признато за установено, че П.П.П. не дължи на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., ул. Х.И., № **сумите, за
които на 07.09.2011 година е издаден изпълнителен лист по частно
гражданско дело № 5234 по описа на
СлРС за 2011 година, поради погасяване на вземанията
по давност.
С въззивната жалба, подадена от ответника, решението е обжалвано в частта, в която
съдът е приел за установено, че П.П.П. не дължи сумата от 56,67 лева разноски и сумата от
240,04 лева, представляваща разликата над сумата от 539,22 лева до пълния
размер на претенцията на ищеца от 833,26 лева за лихва. С исковата си молба
ищецът е заявил параметрите на правото, чието съществуване отрича, като е
посочил, че твърди, че не дължи суми в общ размер на 2 889,93 лева,
представляващи сбор от 2000,00 лева главница, 833,26 лева лихва и 56,67 лева
разноски по делото, във връзка с които има издаден изпълнителен лист по ч.г.д.
5234/2011г. на PC Сливен.
В диспозитива на обжалваното решение съдът е признал,
за установено, че ищецът не дължи като погасени по давност сумите, за които е
издаден изпълнителен лист по ч.г.д.5234/2011г. на PC Сливен. Съдът не е посочил какъв е размерът на
недължимите суми, като няма отхвърлителен диспозитив, поради което следва да се приеме, че съгласно
обжалваното решение П.П.П. на дължи сума в общ размер
на 2 889,93 лева, представляващи сбор от 2000,00 лева главница, 833,26 лева
лихва и 56,67 лева разноски по делото, т.е. претенцията му е изцяло уважена. В
конкретния случай, обаче ответникъг изобщо не
претендира да е носител на материалното право, чието отричане иска ищецът.
Напротив, в отговора на исковата молба е направено изрично възражение в този
смисъл, като са представени доказателства, че вземанията, предмет на настоящата
въззивна жалба никога не са били придобивани от него. Видно от представения
Рамков и Конкретен договор за цесия, ведно с Приложение N21 към същия, на въззивника са прехвърлени
единствено сумите от 2 000,00 лева главница и 539,22 лева лихва, или суми в общ
размер на 2 539,22 лева. По делото има събрани и други доказателства, които
подкрепят това твърдение, а именно - върху представения от ищеца изпълнителен
лист има направени от ЧСИ отбелязвания за направени плащания в периода от
02/11/2011г. до 23/01/2012г., с които е погасено част от вземането по процесния
лист. Тези плащания са направени преди да изтече давностния
срок за задължението, поради което същите са валидно сторени и следва да бъдат
взети предвид при преценка относно размерът на спорното право. Ако
установяването на липсата на изпълняем дълг следва
получаването на сумите от кредитора, липсва възможност в тази хипотеза да бъдат
предприети възстановяващи статуквото действия и правният интерес от отрицателен
установителен иск не е налице. Към датата на предявяване на иска следва да
съществува изпълняемо право, за да е налице правен
интерес, а в конкретния случай част от въпросното право вече е валидно
удовлетворено, поради което длъжникът не може да оспорва постфактум
съществуването му. Предвид изложеното, доколкото не е налице спор относно част
от претенцията на ищеца, се счита, че за същия не е налице правен интерес да
предяви процесния иск и същия се явява недопустим. При установителните
искове правният интерес не се предполага, същият трябва да бъде доказан, като в
настоящето производство ищецът не съумя да докаже интересът си по отношение на
част от претенцията си, нито ангажира каквито и да било доказателства, за да
обори твърденията на въззивника, че не е титуляр на въпросното вземане. Въпросното
вземане не е погасено по давност, тъй като същото е било погасено чрез плащане
преди да изтече давностният срок за същото. От
приобщеното като доказателство по делото копие от изпълнително дело №969/2011г.
на ЧСИ П.Р. и изпълнително дело №2234/2017г. на ЧСИ Г.Г.
се вижда, че ищецът е направил доброволни плащания, с които въпросните суми са
били погасени. Налице е трайна съдебна практика, която приема, че чрез
плащането длъжникът прави извънсъдебно признание на задължението си, като
когато плащането е частично, то признанието се отнася само за погасената част.
В този смисъл с извършените доброволни плащания ищецът е признал, че дължи
погасените суми, поради което същите няма как да бъдат погасени по давност. В
обобщение се иска да се отмени Решение №793 от 04.08.2020г., постановено по гр.
д. № 13/2020г. по описа на PC СЛИВЕН, в частта, в която съдът е приел за установено, че
П.П.П. не дължи на сумата от 56,67 лева разноски и
сумата от 240,04 лева, представляваща разликата над сумата от 539,22 лева до
пълния размер на претенцията на ищеца от 833,26 лева за лихва, като вместо това
да се прекрати производството в тази част като недопустимо. В условията на
евентуалност се претендира да се отмени Решение №793 от 04.08.2020г.,
постановено по гр. д. № 13/2020г. по описа на PC СЛИВЕН, в частта, в която съдът е приел за установено, че
П.П.П. не дължи сумата от 56,67 лева разноски и
сумата от 240,04 лева, представляваща разликата над сумата от 539,22 лева до пълния
размер на претенцията на ищеца от 833,26 лева за лихва, като вместо това иска
се отхвърли като неоснователен.
В срока по чл. 263 от ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба. Въз основа на изпълнителния лист
от 07.09.2011 година издаден по ч.гр.д.№5234/2011 година на Районен съд Сливен,
е образувано изпълнително дело
№20118350400969 при Частен съдебен изпълнител П.Р., по което длъжникът е правил доброволни плащания,
покриващи само разноските по изпълнението и таксите на ЧСИ. Изпълнително дело
№20118350400969 на ЧСИ П.Р. е продължено
от ЧСИ Г.Г. под нов номер - изп. дело № 20179150402234, прекратено на
основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, по което дело не са предприемани никакви
изпълнителни действия. Развиват се
аргументи за опровергаване твърдението на въззивника, че няма спор
относно дължимостта на сумите, предмет на въззивната жалба и липсата на правен
интерес от предявяване на иска. Въззиваемият не е
платил никаква част от задълженията по изпълнителния лист. Постъпилите и
разпределени през 2011 година суми са използвани за заплащане на разноските по
изпълнението и такси на ЧСИ и не са послужили за удовлетворение на претенциите
по изпълнителния лист, поради което през 2019 година отново по изпълнителното производство се претендират от П.П. всички задължения по изпълнителния лист в пълния им
размер. Иска се да бъде потвърдено решението.
Въззивникът
е подал и частна жалба против Определение №260468/13.10.2020г., постановено по гр. д. № 13/2020г.
постановено по реда на чл.248 от ГПК. Иска се същото да бъде отменено като
неправилно и вместо това решението да бъде изменено в частта относно
разноските, като същите бъдат намалени. PC Сливен е приел, че защитавания интерес представлява сбор от всички вземания
по изпълнителния лист, за които се претендира, че са погасени по давност. Т.е.
че е предявен един иск относно вземането обективирано
в изпълнителен лист по ч.г.д.5234/2011г. на PC Сливен, представляващ сбор от присъдените суми, а не 3
кумулативно съединени иска за главница, мораторна
лихва и разноски. Съдът се е произнесъл с обжалваното определение, като е
приел, че присъдените в полза на ищеца разноски не следва да бъдат намалени,
тъй като заплатената от същия държавна такса възлиза на 185 лева, която
представлява сбор от три държавни такси в размер на 4%, но не по малко то 50лв.
за всеки един от трите кумулативно съединени иска и 5,00 лева, заплатени за
издаване на удостоверение. Счита, че в процесният
случай е предявен един иск за недължимост на
претендирано вземане, обективирано в изпълнителен
лист. Размерът на вземането по листа, съответно цената на иска възлиза на 2
889, 93 лева и държавната такса следва да бъде изчислена върху тази сума. При
иск по чл. 439 ГПК предметът на иска е оспорване на вземането по влязло в сила
заповед за изпълнение, а цената на иска е равна на сбора от присъдените със
заповедта вземания. Иска се да бъде отменено определение №260468/13.10.2020г.
по г.д.13/2020г. на PC Сливен и вместо това да бъде изменено решение №793/04.08.2020г. по г.д.
13/2020г. на PC Сливен в частта относно разноските, като се намали размера на присъдените
на ответната страна разноски от 625,00 лева на 560,60 лева, представляващи сбор
от 440,00 лева адвокатски хонорар и 120,60 лева държавни такси (115,60 лева
държавна такса за иска и 5,00 лв държавна такса за
удостоверение).
Постъпил е писмен отговор на
частната жалба, в който се твърди че частната жалба е неоснователна, а
обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Разноските по делото са
формирани от платената държавна такса за образуване на делото в размер 180
лева, държавна такса за издаване на заповед в размер 5 лева и платено
възнаграждение за адвокатска защита в размер 440 лева. С исковата молба се иска защита на различни
интереси (главница, просрочена наказателна лихва, разноски по дело) и държавна
такса се събира от всички интереси, за които се иска защита. Излагат се контра
аргументи на инвокираните с жалбата. Иска се да се
потвърди определението.
В с.з.
за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище, с което
се поддържат подадените жалби.
В с.з. въззиваемият не се явява. Постъпило е писмено становище от
представител по пълномощие, с което се оспорват подадените жалби.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е частично неправилно, поради което следва да бъде отменено в обжалваната част.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Решението е обжалвано
в частта, с която съдът
е приел за установено, че П.П.П. не дължи сумата от 56,67 лева разноски
и сумата от 240,04 лева, представляваща разликата над сумата
от 539,22 лева до пълния размер
на претенцията на ищеца от
833,26 лева за лихва.
Основателен е довода, че върху представения от ищеца изпълнителен
лист има направени от ЧСИ отбелязвания за направени плащания в периода от 02.11.2011г. до 23.01.2012г., с които е погасено част от
вземането по изпълнителния лист. Тези плащания са
направени преди да изтече давностния
срок за задължението,
поради което същите са валидно
направени и следва да бъдат взети
предвид при преценка относно размерът на спорното
право.
С исковата молба е претендирано,
че П.П.П. на дължи сума в общ
размер на 2 889,93 лева, представляващи сбор от 2000,00 лева главница, 833,26 лева лихва и 56,67 лева разноски по
делото, като очевидно претенцията е изцяло уважена. Това обаче е неправилно, доколкото в хода на изпълнителното производство,
образувано през 2011 г. са извършени погасявания на дълга - сумата от 56,67 лева
разноски и сумата от 240,04 лева, представляваща разликата над сумата от
539,22 лева до пълния размер на
претенцията на ищеца от 833,26 лева за лихва. Тези погасявания не са обхванати
от приетата от съда давност, поради което са законосъобразно събрани и поради
това претенцията за тях се явява неоснователна. Ето защо решението следва да се
отмени в обжалваната част и да се постанови ново, с което да се отхвърли
предявения иск относно сумата от 56,67 лева разноски и сумата от 240,04 лева, представляваща разликата над сумата от
539,22 лева до пълния размер на
претенцията на ищеца от 833,26 лева за лихва.
Поради изложеното се явява частично основателна и
частната жалба по отношение на разноските. Присъдените в първоинстанционното
производство разноски на въззиваемия ищец следва да бъдета намалени със сумата от 78,80 лева, която
представлява внесени от него държавни такси по исковете, като единият е
отхвърлен, а другият частично основателен. На ответника следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Направеното
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е
неоснователно, тъй като то отговаря на фактическата и правна сложност на
делото.
Що се отнася до разноските в настоящето производство, то на
въззиваемия не се дължат. На въззивника следва да
бъдат присъдени такива в размер на 255 лева, от които 90 лева държавна такса за
въззивната жалба, 15 лева държавна такса за частната жалба, 100 лева
юрисконсултско възнаграждение за въззивната жалба и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение за частната жалба.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №793 от
04.08.2020г. постановено по гр. д. № 13/2020г. на Районен
съд Сливен, с което е признато за установено, че П.П.П.
не дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-н Л., ул. Х.И., №
**сумите, за които
на 07.09.2011 година е издаден изпълнителен лист по частно гражданско
дело № 5234 по описа на СлРС
за 2011 година, поради
погасяване
на вземанията по давност за сумата от 56,67 лева разноски и сумата от 240,04 лева, представляваща разликата над сумата
от 539,22 лева до пълния размер
на претенцията на ищеца от
833,26 лева за лихва като вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.П.П. против „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., ул. Х.И., № **иск за признаване за установено, че
не дължи сумата от 56,67 лева разноски
и сумата от 240,04 лева, представляваща разликата над сумата
от 539,22 лева до пълния размер
на претенцията на ищеца от
833,26 лева за лихва като неоснователен.
ОТМЕНЯ
решение №793 от 04.08.2020г. постановено по гр. д. №
13/2020г. на Районен съд Сливен и Решение №260144 от 13.10.2020г. в частта, с
която е осъдено „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-н Л., ул. Х.И., №
**да заплати на П.П.П. ЕГН ********** *** сумата от 625 лева разноски по
делото над размера на сумата от 546,20
лв./ петстотин четиридесет и шест лева и 20 ст/
ОСЪЖДА П.П.П. ЕГН ********** *** да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., ул. Х.И., № **сумата от 50 /петдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция, както и
сумата от 255 /двеста петдесет и пет/ лева представляваща юрисконсултско
възнаграждение и държавна такса за въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: