№ 41
гр. Бургас , 09.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500355 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Кукуш“ № 1, представляван от Александър
Димитров и Младен Маркоски, действащи чрез упълномощения си процесуален
представител юрисконсулт Искрен Йоцов, срещу разпореждане № 261451 от 31.12.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№ 1232/2020г. по описа на Районен съд- Несебър, В ЧАСТТА , с
която е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател- кредитор заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника „МОРТИМЪР 13“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър 8230, ул. „Крайбрежна” № 1, за
сумата от общо 1738.96 лева, представляваща сбор от неустойки при прекратяване на
сключените помежду им договори под № М59953008, от която сумата от 100 лева –
неустойка по ценова листа за невърнато оборудване – мобилно устройство по договор №
М59953008 за закупуване на изплащане, и сумата от 1638.96 лева – неустойка за неспазен
срок на действие по договор № М59953008 мобилни услуги, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от подаване на заявлението 31.12.2020г. до окончателното им
изплащане, както и останалата част от направените по делото разноски над присъдения
размер от 210.46лв. до претендирания от 420.61лв.
В жалбата се иска въззивния съд да отмени разпореждането и да постанови
издаване на заповед за изпълнение за посочените вземания и пълния размер на разноските.
Жалбоподателят счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че неустойката за
невърнато устройство не е изискуема поради неуведомяване на длъжника. Сочи, че това
1
задължение настъпва автоматично с едностранното прекратяване на договора на основание
т. 54.12 от ОУ, поради което счита, че денят за това е определен по смисъла на чл. 84, ал. 1
от ЗЗД. В жалбата се изразява и недоволство и по отношение на съображенията на
районният съд за нищожност на неустоечната клауза в размер на неплатените до края на
срока на договора за мобилни услуги суми. В тази връзка жалбоподателят се позовава на
Решение на Съда на ЕС по дело С-295/17, в което се разглежда въпрос, касаещ
обезщетението на мобилен оператор при неспазване на минималния срок на обвързаност по
сключени договори, както и на обстоятелството, че като юридическо лице длъжникът няма
качеството на потребител по смисъла на параграф 13, т.1 на ДР от ЗЗП, поради което
съгласно съдебната спогодба между КЗП и заявителя, одобрена с протоколно определение
от 21.04.2016г. по гр.д. 12268/2014г. по описа на СГС длъжникът- търговец дължи
претендирания пълен размер на неустойката при предсрочно погасяване по негова вина на
договора за мобилни услуги. Що се касае до присъдените разноски, жалбоподателя изразява
несъгласие с начина на определянето им от първоинстанционния съд, съразмерно с
уважената част от вземането, за което излага подробни съображения, като счита, че
независимо дали заповедта е издадена за всички претендирани вземания, разноските следва
да се присъдят в пълен размер.
След извършена служебна проверка Бургаският окръжен съд намира, че частната
жалба е подадена в законоустановения едномесечен срок от легитимирано лице, което има
правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване пред въззивната
инстанция съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се установява, че подаденото от заявителя „А1 България“ ЕАД пред НРС
заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „МОРТИМЪР 13“ ЕООД е уважено частично,
като в полза на заявителя е издадена заповед по чл. 410 от ГПК от 31.12.2020г. за следните
вземания: за сумата от 809.05 лв.- дължима главница за неплатени мобилни услуги, сумата
от 932.50 лв. – дължима главница за неплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от подаване на заявлението 31.12.2020г. до окончателното им
изплащане, както и направените по делото разноски до размера от 210.46 лв., изчислени
съразмерно с уважената част от заявлението.
С обжалваното разпореждане от 31.12.2020г. заповедния съд е отхвърлил
заявлението за претендираните неустойки за прекратяване и на двата договора – съответно в
размер на 100 лв. за невърнато оборудване по договора за закупуване на мобилен апарат и в
размер на 1638.96 лв. за неспазен срок по договора за мобилни услуги, които договори са
обединени в общ пакет под общ номер № М59953008, ведно със законната лихва със
законната лихва върху тези суми, считано от подаване на заявлението 31.12.2020г. до
окончателното им изплащане, както и останалата част от направените по делото разноски
над присъдения размер от 210.46лв. до претендирания от 420.61лв.
По отношение на първата неустойка първоинстанционния съд е приел, че
вземането не е изискуемо поради липса на твърдения от заявителя за уведомяване на
2
длъжника за задължението му да върне оборудването, т.е. не са изложени твърдения за
покана до длъжника.
Що се касае до второто вземане за неустойка, съдът е приел, че въпреки, че са
касае за отношения между търговци /което означава, че договорът не е потребителски по
смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП/ същата противоречи на добрите нрави по смисъла на
чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК. Изложени са съображения, че тъй като неустойката е уговорена за
дължима при предсрочно прекратяване на договор, който е с продължително изпълнение, и
е размерът й е определен на база оставащите вноски за периода от прекратяването до
изтичане на първоначално уговорения срок, то същата противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и като такава е нищожна.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните
по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното от фактическа и правна
страна:
По отношение на вземането в размер на 100 лв. за невърнато оборудване по
договора за закупуване на мобилен апарат, в заявлението кредиторът сочи, че същата
се претендира поради едностранно прекратяване на договора на основание т. 54.12 от
Общите условия вследствие забава на абоната в плащането на дължимите по него
суми. Твърди, че задължението за връщане на оборудване при едностранно
прекратяване на договора е изрично вписано в разпоредбите за отговорност на
Приложение № 1, както и, че при невърното оборудване в посочените условия и
срокове, операторът има право да получи обезщетение в размер на стойността на
оборудването. В настоящата хипотеза операторът счита, че тъй като при прекратяване
на договора, абоната не е върнал оборудването, и за това неизпълнение последния му
дължи уговорена неустойка в размер на 100лв. В тази връзка настоящата съдебна
инстанция намира за основателни изложените в жалбата доводи, че вземането за
процесната неустойка се дължи от прекратяване на договора поради неплащане на
задълженията, поради което не споделя мотивите на районния съд, че задължението за
връщане на оборудване не е станало изискуемо, поради липсата на покана до
длъжника. В случая съгласно условията на т. 54.12 от Общите условия падежът на
задължението е настъпил с едностранното и автоматично прекратяване на договора с
изтичане на 124 дни забава. Това означава, че след като денят на прекратяване на
договора е точно определен, то това е и денят съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, в който за
абоната е възникнало задължението да върне оборудването. Като не е сторил това, в
негова тежест е възникнала и отговорността за заплащане на уговорената за това
неустойка в размер на 100 лв.
Що се касае до претенцията за неустойка за сумата от 1638.96 лева – неустойка
за неспазен срок на действие по договор № М59953008 мобилни услуги
3
Длъжникът по настоящото заявление е юридическо лице, поради което същият няма
качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 ДР ЗЗП, поради което настоящата
съдебна инстанция намира за правилни съображенията на заповедния съд, че в случая не
следва да се извършва преценка по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. Заявлението и изложените в
него твърдения обаче следва да се разгледат като претенция с основание договорно
неизпълнение на задължения по правоотношение между търговци при съблюдаване на
нормата на чл.411, ал. 2, т. 2 от ГПК, изискваща съдът следва да извърши преценка дали е
налице противоречие на договорните клаузи със закона или добрите нрави.
В случая с оглед естеството на твърдяното правоотношение между страните се
установява, че същото представлява договор между търговци с продължително изпълнение.
Според Решение № 36 от 8.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 318/2016 г., II т. о., ТК, уговарянето
на неустойка вместо обезщетение при разваляне на двустранен договор е допустимо при
договорите с продължително и периодично изпълнение /ТР № 7/2013 г. на ВКС, ОСГТК/ и
служи за обезщетяване на всички вреди, включително и на бъдещите вреди от предсрочното
прекратяване на договора. Съобразно тълкуванието на закона, извършено с Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. ОСTK, страните са автономни
съгласно волята си да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка, която следва да е съобразена с ограничена на нормата чл. 9 ЗЗД, така, че
съдържанието на договора да не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите
нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за
приватизационните договори, а също и за търговските сделки - арг. от чл. 288 от ТЗ, каквото
качество има процесното правоотношение. С оглед възприетото в горепосоченото решение,
неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
прекомерността й не я прави нищожна поради накърняване на добрите нрави, за спазване на
които съдът следи служебно, в т.ч. и в заповедното производство съгласно изискването на
чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Според Решение №148 от 25.02.2020 г. на ВКС по т.д.№219/2018 г., II т.о., ТК
когато уговорената неустойка, по начина, по който е формирана превишава многократно
действително очакваните вреди на кредитора и е напълно несъизмерима с тях, тя не
съответства с основните принципи, на които е изградена правната система в страната:
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, недопускане на
необосновано облагодетелстване на кредитора и пр.“.
От гореизложеното следва, че процесната неустойка, уговорена при
неизпълнение на абоната – търговец на задължението му за заплащане на месечните такси е
в размера, съответстващ на вредите на кредитора, съставляващи таксите, които би получил
при точно изпълнение от страна на абоната за срока на договора и служи за тяхното
обезщетяване. Същата е уговорена за неизпълнение на парично и необезпечено задължение,
а размерът с оглед преценката за нуждите на заповедното производство не е несъизмеримо
4
висок до степен да нарушава принципите за справедливост и да противоречи на добрите
нрави. Затова в случая съдът намира, че е налице соченото в обжалваното разпореждане
противоречие на неустойката за неспазен срок на действие по договора с добрите нрави
по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.
С оглед горните съображения настоящата съдебна инстанция намира, че
обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за горепосочените неустойки
следва да се отмени изцяло, като вместо него следва да бъде постановено издаване на
заповед по чл. 410 от ГПК, с което искането им за присъждането им следва да бъде уважено,
ведно с лихвата за забава по чл. 86 от ЗЗД, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК до окончателното им изплащане, както и останалата част от направените в заповедното
производство разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 261451 от 31.12.2020г., постановено по ч.гр.д.№
1232/2020г. по описа на Районен съд- Несебър, в частта, с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК присъждане на
сумата от общо 1738.96 лева, представляваща сбор от неустойки при прекратяване на
договор № М59953008 за мобилни услуги и за закупуване на изплащане, като
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на
кредитора „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Кукуш“ № 1, представляван от Александър Димитров и
Младен Маркоски срещу длъжника „МОРТИМЪР 13“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Несебър 8230, ул. „Крайбрежна” № 1,
представляван от Елица Диянова Пенчева ЗА ЗАПЛАЩАНЕ на сумата от общо
1738.96 лева, представляваща сбор от неустойки при прекратяване на сключените
помежду им договори под № М59953008, от която сумата от 100 лева – неустойка по
ценова листа за невърнато оборудване – мобилно устройство по договор № М59953008
за закупуване на изплащане, и сумата от 1638.96 лева – неустойка за неспазен срок на
действие по договор № М59953008 мобилни услуги, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от подаване на заявлението 31.12.2020г. до окончателното им
изплащане, както и останалата част от направените по делото разноски в размер на
210.15 лв., представляваща разликата над присъдения размер от 210.46лв. до
претендирания от 420.61лв.
5
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд- Несебър за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6