№ 191
гр. Ихтиман, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20211840101328 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявени обективно съединени
искове от Г. А. М. от гр. С против Н. Р. Ч. от гр. Д.
Ищцата твърди, че е собственик въз основа на наследяване и дарение на ½ идеална
част от недвижим имот, находящ се в гр. Д, ул. „Т“ № 26, съставляващ УПИ V-1519 в кв. 92
по плана на гр. Д. Ответникът ползвал без основание около 550 кв. м в северната част от
дворното място, заедно с построените в него сгради.
В уточняваща молба се твърди, че ответникът владее две гаражни клетки в южната
част на парцела и второстепенна сграда с площ от 30 кв.м, находяща се в средата на
парцела. Претендира установяване правото си на собственост и предаване на владението от
страна на ответника, както и заплащане на наем за имота в размер на 36 000 лева /частично
предявен за сумата от 10 000 лева/ за периода от 01.10.2018 г. до 01.10.2021 г. като
претендираният наем е по 300 лева месечно за гаражите за периода от 01.10.2018 г. до
01.10.2021 г. /10 800 лева/ и 200 лева месечно за второстепенната сграда за периода от
01.10.2018 г. до 01.10.2021 г. /7200 лева/, а разликата до 36 000 лева се претендира като
обезщетение за правото на ползване на ½ идеална част от поземления имот.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. Ч. представя писмен отговор, в който оспорва
иска. Твърди се, че построените в поземления имот сгради /стара жилищна сграда, масивна
пристройка и надстройка/ са собственост на трети, неучастващи в делото лица. Оспорва се
твърдението, че ползва 550 кв. м в северната част от поземления имот, като твърди, че
ползва дворното място само дотолкова, доколкото е необходимо, за да ползва масивната
жилищна сграда, която е изградена в североизточната част на мястото и масивния гараж,
намиращ се в югоизточната част на мястото, по отношение на които сгради той притежава ¾
идеални части. Твърди се, че ответникът никога не е препятствал владението на ищцата
върху масивната жилищна сграда и гаража. Сочи се, че към настоящия момент е висящо гр.
дело № 13213/2017 г. по описа на IIА въззивен състав на СГС във връзка с извършване на
1
делба между страните.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представените по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот, том I, дело № 146/1989 г. на Ихтиманския районен съдия, , нотариален акт
за дарение на недвижим имот, том I, дело № 116/1991 г. на Ихтиманския районен съдия и
Нотариален акт че ищцата е собственик на ½ идеална част от поземлен имот с площ от
1154 кв м, представляващ УПИ V-1519, в кв. 92 по дворищно-регулационния план на гр. Д, а
другата ½ идеална част е собственост на И Н Х. и А Н З.
Съгласно приложеното по делото решение от 30.11.2008 г. по гр. дело № 19803/2007 г.
на Софийския районен съд, изменено с решение от 09.02.2011 г. по гр. дело № 4754/2009 г.
на Софийски градски съд е допуснато да бъде извършена делба на вилна сграда на етаж и
полуетаж върху мазе с площ от около 45 кв. м и масивен гараж с със застроена площ от 40
кв. м, построени в УПИ V-1519, като е прието, че Г. М. и Н. Ч. притежават по ¼ идеална
част от посочените обекти, а другата ½ идеална част от тях е собственост на М Г. Н от гр.
Д.
Съобразно представеното нотариално завещание № 7, том I, рег. № 2262, дело №
8/2010 г. на нотариус Д К, рег. № 456 в Регистъра на Нотариалната камара М Г. Н е
завещала на Н. Р. Ч. притежаваната от нея ½ идеална част от масивна жилищна сграда и
масивен гараж, построени в УПИ V-1519 от кв. 92 по плана на гр. Д.
От показанията на свидетелите В Т и П П, се установява, че къщата и гаража са
построени по време на брака на Г. и Н. в дворно място, което е лична собственост на Г..
Част от имота е собственост на лелята на ищцата, като ползваната от нея част е отделен с
ограда. Според свидетелите ищцата има ключ от дворната врата, като и двамата са виждали,
че тя, заедно със синовете си, посещава имота. И двамата свидетели твърдят, че Н. поддържа
двора, като коси тревата и ползва част от гаража, където си паркира колата.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 108 ЗС.
Предоставянето на търсената собственическа защита по чл. 108 ЗС е обусловено от
едновременното установяване, че ищецът е собственик на спорния имот (съответно част от
имот), който се владее или държи от ответника без правно основание. Тежестта на доказване
на тези предпоставки лежи върху ищеца като липсата на всяка една от тях обуславя извод за
неоснователност на иска, т.е. правото да се иска предаване на владението по чл. 108 от ЗС
възниква при следния фактически състав: ищецът да е собственик (активна материална
легитимация); вещта да се владее или държи от ответника и фактическата власт на
ответника да е без правно основание, противопоставимо на ищеца.
В случая в производството се установи, че ищцата е собственик на ½ идеална част от
дворно място, в което е построена вилна сграда и масивен гараж. По отношение на тези два
обекта съобразно приложеното решение, с което е допусната делбата им, което се ползва със
сила на пресъдено нещо по отношение на лицата между които тя е допусната и относно
размера на дяловете, и като се съобрази приложеното нотариално завещание, което не е
оспорено по надлежния ред, се установи, че ответника притежава ¾ идеални части , а
ищцата – ¼ идеална част .
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 г. по т.д. №3/2020 г. на ОСГК на ВКС при
2
иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от
съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху
претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота,
надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца.
В принципен план всеки съсобственик притежава, макар и в обем на припадащата му
се идеална част, всяко едно от трите правомощия, които дава вещното право на собственост
– владение, ползване и разпореждане с вещта. Правата на съсобствениците са взаимно
свързани и взаимно се ограничават. Съпритежанието на субективното право на собственост
има за резултат съпритежание на самия обект.
Следва да се има предвид, че владението по същността си представлява право на
собственика да упражнява чрез съответни материални действия фактическа власт върху
вещта.
В случая ищцата, чиято бе тежестта на доказване, не представи доказателства за това,
че ответникът упражнява фактическа власт върху цялата съсобствена вещ и не допуска
ищцата също да упражнява фактическа власт съобразно правата й, нито пък че е нарушил
владението й като е нахвърлил собствените си права върху имота.
Нещо повече, от събраните гласни доказателства се установи, че ответникът ползва
дворното място доколкото е необходимо за ползването на изградената вилна сграда и гараж,
от които притежава ¾ идеална част.
Освен това, в хода на производството не се установи, че второстепенната постройка,
за която ищцата твърди, че се владее от ответника изобщо съществува.
В този смисъл съдът приема, че така предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД
Както бе посочено по-горе, в хода на производството не се установи ответникът да е
извършил каквито и да е фактически действия, с които е да е препятствал ищцата да ползва
както дворното място, така и построения в него гараж, съобразно притежаваните от нея
идеални части, поради което и искът за заплащане на обезщетение за лишаване от правото
на ползване се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата дължи на
ответника заплащането на сторените разноски, включващи изплатено адвокатско
възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие в размер на
600 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. А. М. ЕГН ********** от гр. С, ж.к. „Л“, бл. 53, вх.
Г, ет. 1, ап. 71 против Н. Р. Ч. ЕГН ********** от гр. Д, ул. „Т“ № 26 иск за установяване
правото на собственост и предаване на владението на около 550 кв. м, от УПИ V-1519 в кв.
92 по плана на гр. Д и построените в имота две гаражните клетки и второстепенна
постройка КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. А. М. ЕГН ********** от гр. С, ж.к. „Л“, бл. 53, вх.
3
Г, ет. 1, ап. 71 против Н. Р. Ч. ЕГН ********** от гр. Д, ул. „Т“ № 26 иск за заплащане на
обезщетение за лишаване от правото на ползване на 550 кв. м, от УПИ V-1519 в кв. 92 по
плана на гр. Д и построените в имота две гаражни клетки и второстепенната постройка в
размер на 10 000 лева, представляващи месечния наем за периода от 01.10.2018 г. до
01.10.2021 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. А. М. ЕГН ********** от гр. С, ж.к. „Л“, бл. 53, вх. Г, ет. 1, ап. 71 да
ЗАПЛАТИ на Н. Р. Ч. ЕГН ********** от гр. Д, ул. „Т“ № 26 сумата от 600,00 /шестстотин/
лева, изплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4