ПРОТОКОЛ
№ 220
гр. Бургас, 12.12.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
и прокурора К. Ил. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно
наказателно дело № 20232000600261 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Засегнатото лице Д. И. В., нередовно призован, не се явява.
Явява се назначеният служебен защитник адвокат Д. П. от АК-Ямбол.
Съдът докладва постъпила справка от Министерство на вътрешните
работи, Областна дирекция на МВР – Ямбол, видно от която В. за последно
има регистрирано влизане в Република България на 01.05.2022 г., след което
няма регистрирано излизане от страната. В справката е отбелязано, че от
01.01.2007 г., след членството на страната ни в ЕС, тези справки не
гарантират изчерпателността на задграничните пътувания на лицата. От
върнатата призовка е видно, че същата е получена от съсед на лицето, без
информация за адресата на призовката.
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор К. С..
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото.
1
Съдът с оглед нередовното призоваване на засегнатото лице на
официално известните му адреси, както и присъствието на назначен служебен
защитник професионален адвокат намира, че делото следва да бъде
разгледано в отсъствието на засегнатото лице, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда,
прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства. Нямам искания по
доказателствата.
АДВ. П.: Нямам искания. Няма да соча доказателства.
Като изслуша становищата на страните и като не намери служебна
необходимост от събиране на допълнителни доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, жалбата на Д. И. В. е
допустима, но по същество неоснователна.
Изпратеното и надлежно преведено на български език удостоверение
по чл. 4 от Рамково решение 2005/2014/ПВР на Съвета относно прилагането
2
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции отговаря на
изискванията на ЗПИИРКОРНФС. Правилен е изводът на Окръжен съд –
Ямбол за това, че не е налице нито едно от основанията за отказ за
признаване и допускане изпълнението на решението за налагане на финансова
санкция по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС. Отделно от това и за пълнота на
настоящото изложение следва да се отбележи, че основанията по чл. 35 от
ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и допускане на изпълнение на
решение за налагане на финансови санкции, са поначало факултативни, а не
императивни. Така или иначе изводите на първоинстанционния съд в тази
насока са правилни и изцяло ги споделям.
Във връзка с възражението, че производството, в рамките на което е
бил санкциониран В., е било писмено и същият не е участвал в него лично,
следва да се отбележи, че сам по себе си фактът на провеждане на писмено
производство не лишава лицето от гаранциите на справедливия процес и не
представлява достатъчно основание за отказ от приемане на издаденото
решение, с което е наложена финансовата санкция. В представеното
удостоверение се твърди от издаващата държава, че санкционираното лице е
имало възможност да обжалва решението пред компетентните органи, като е
било уведомено съгласно националното законодателство на тази държава за
правото си да обжалва решението и за сроковете за обжалване. При
наличието на това вписване в представеното от германска страна
удостоверение българският съд не би могъл да постави под съмнение
неговата достоверност, още повече, че отсъстват каквито и да било обективни
основания за това. В тази връзка следва да се има предвид, че принципът на
взаимното признаване се основава на взаимното доверие между държавите-
членки, стоящо в основата на сътрудничеството между тях и предполагащо
спазване на основните принципи на прилагането на закона, в т.ч. и принципа
на справедлив процес. Ето защо при извършено от страна на издаващата
държава-членка позоваване на реализирано административно производство
при гарантирани права на засегнатото лице, не са налице основания за отказ
от признаване и изпълнение на наложената санкция.
Предвид казаното до тук, пледирам на основание чл. 34 от
ЗПИИРКОРНФС, да потвърдите изцяло решението на Окръжен съд – Ямбол.
Моля в този смисъл да се произнесете с Вашия съдебен акт.
3
АДВ. П.: Уважаеми господин председател, уважаеми апелативни
съдии, тъй като намирам, че изводите на решаващия Ямболски окръжен съд
са неправилни, обжалвахме пред Вас решението на първоинстанционния съд.
Съображенията ни за това бяха много точно и ясно описани във
въззивната жалба. Ще си позволя накратко само да спомена пред Вас, че
според нас искането за признаване и допускане изпълнение на това решение
на специалния закон е непълно по смисъла на чл. 35, ал. 1, предл. 2 от
ЗПИИРКОРНФС. Какво имам предвид? Да, в клетката на буква б) от буква з)
на удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение е записано, че
производството е било писмено и се потвърждава, че съответното лице е
уведомено, съгласно изискванията на германската страна. Уважаеми съдии, в
удостоверението обаче няма информация дали и как съответно засегнатото
лице е било уведомено за правото си да обжалва това решение, както и
сроковете за обжалване. Поставен е въпросът кога е връчено това решение на
засегнатото лице, на коя дата изтича погасителната давност и дали не е
изтекла тази погасителна давност. Това беше нашият основен мотив да
обжалваме решението на първоинстанционния съд.
Също така се твърди, че засегнатото лице е било уведомено и имало
възможността да обжалва. Но тъй като аз нямах лични контакти с лицето,
нямах връзка с него, нямам откъде да получа тази информация, помолихме
най-учтиво да се изиска такава информация от наказващия орган. Затова
считаме, че не може да се направи извод, че удостоверението е пълно по
смисъла на чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, което според нас е основанието да
помолим най-учтиво да отмените решение № 106/08.11.2023 г., постановено
по ЧНД № 355/2023 г. на Окръжен съд-Ямбол, с което фактически съдът
признава и допуска изпълнението на това решение.
В тази връзка ще Ви моля за Вашия съдебен акт.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще
4
се произнесе с решението си в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5