Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260135
гр.***, 09.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 2427 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалбата на И.Д.Н.
с ЕГН: **********, против Наказателно постановление № 22-0000115/21.05.2020г., издадено от Директор
на РД „АА“ – ***, с което за нарушение на чл. 40, изр. 1 от Наредба № Н-34 от
06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници (Наредбата) и на основание чл.
105, ал. 1 от ЗАвПр, на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба”
в размер на 200 лева.
С жалбата е направено искане за отмяна
на наказателното постановление, като се сочат доводи за незаконосъобразност.
Застъпва се, че НП е издадено в противоречие със ЗАвПр и ЗАНН, поради което и
се моли за неговата отмяна. Не се сочат конкретни доводи, извън това, че една
от цифрите в годината на заверяване на пътната книжка е сгрешена.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. С.К.
– БАК, който поддържа жалбата. Допълва, че към момента на заставане на
таксиметровия автомобил на стоянката, за водача все още не е имало задължение
за оформяне на пътната книжка, като в подкрепа на твърдението си цитира
практика на АдмС-***. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган,
надлежно призован не се представлява. В съпроводителното писмо, с което
преписката се изпраща в съда, се прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от
разписката на л. 4 – НП е връчено на жалбоподателя на 15.06.2020г., а жалбата е
депозирана на 22.06.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
На 15.05.2020г. около 11,00
часа в гр.***, ж.к. „***“, на таксиметрова стоянка до бл. 19 св. К.Л. ***
извършил проверка на таксиметров автомобил „Рено Меган“ с рег. № А7665МР,
управляван от жалбоподателя Н.. В хода на проверката св. Л. констатирал, че
автомобилът е с открита табела „Такси“ и включен ЕТАФП на „зелено“, както и че
водачът не е открил пътен лист за деня и не е приключил пътен лист № 58 от
пътна книжка № А-19/18.11.2019г. На
база горните факти св. Л. преценил, че с поведението си водачът Н. е извършил
нарушение на чл. 40, изр. 1 от
Наредбата, поради което и на място му съставил АУАН с бл. № 248705/15.05.2020г.
и иззел като доказателство пътната книжка. Актът бил предявен на жалбоподателя,
който не вписал възражения. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН не било депозирано
писмено възражение.
Административнонаказващият орган,
сезиран с акта, също приел констатациите в акта за доказани и издал обжалваното
наказателно постановление, като на основание чл.105, ал. 1 от ЗАвПр наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 40, изр. 1 от Наредбата. В постановлението АНО
допуснал неточност като относно годината на заверяване на пътната книжка
посочил не „2019г.“, а „2029г“.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Показанията на актосъставителя са последователни и логични и се подкрепят
изцяло от приложените по делото писмени доказателства, поради което и съдът ги
кредитира изцяло. Не се събра доказателствен материал, който да е в
противоречие с описаните факти.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган – Директор на РД „Автомобилна администрация” - гр.***, а
АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към
материалите по делото копие на Заповед № РД-01-44/23.01.2020г. на изпълнителния
директор на ИА „АА” (л. 7). Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
Действително в НП е допусната неточност
в една от цифрите на годината на заверяване на пътната книжка, като вместо „2019“ е посочено „2029г“, но това съдът отдава на чисто технически пропуск, който е
несъществен и по никакъв начин не накърнява правото на защита на жалбоподателя.
Годината на заверка на пътната книжка няма никакво отношение към
съставомерността на нарушението, а служи единствено за индивидуализация на
документа. В случая книжката е иззета като доказателство и е приложена по
делото, поради което и неточността в годината по никакъв начин не пречи за
индивидуализацията й. Тук е мястото да се посочи, че този извод на съда
намира подкрепа в разясненията,
дадени още с Постановление № 5/1968г. на
Пленума на ВС, където е застъпено, че въпросът дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения, а преди всичко, с оглед на това,
доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е
извършено и деецът е известен.
В обобщение, в случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
По същество следва да се има предвид, че
в съответствие с нормата на чл. 40 от
Наредбата водачът е задължен да попълва
редовно и точно пътната книжка. Датите и часовете в нея се записват с арабски
цифри, като по-малките от 10 се записват задължително с нула отпред.
Действително в позитивното право не е
посочено какво точно следва да се разбира под "редовно и точно попълване
на пътната книжка" нито е определен легално моментът, в който следва да
бъде попълнена пътната книжка - в т. 3 от Приложение № 11 на Наредба № 34 се
изисква всеки водач да попълва отделен пътен лист за своята смяна, без да е
указано кога най-рано следва да се извърши попълването. Въпреки това съдът не
споделя тезата на адв. К. – БАК, базираща се на тази празнота, че в случая към
момента на проверката не е съществувало задължение за Н. за попълване на
книжката, а счита, че празнотата следва да бъде подложена на тълкуване при
прилагане на правилата на чл. 46 от Закона за нормативните актове.
Съобразявайки естеството на пътната
книжка, очертано в т. 1 от Приложение № 11 на Наредба № 34, която е основен
документ за отчитане и контрол на работата с лек таксиметров автомобил и
употребата в нормата на чл. 40 от Наредба № 34 на думите "редовно" и
"точно", настоящият съдебен състав счита, че това включва изискване
както за коректност, така и за своевременност при попълването на този документ.
Предвид обстоятелството, че като реквизит на пътния лист се посочва началото и
края на работната смяна (с отбелязване на часове) и начални и крайни показания
на километража, то в началото на смяната следва да бъдат попълнени наличните към
този момент данни - начален час на работната смяна и начални показания на
километража. Именно така ще бъде удовлетворено изискването за „точно“ попълване на пътната книжка -
когато тя е надлежно и коректно оформена в самото начало на работната смяна, т.е.
преди предприемане на последващи, макар и подготвителни фактически действия от
страна на водача по осъществяване на таксиметрова дейност (като например
включване на електронния таксиметров апарат с фискална памет на
"свободен" режим /зелена светлина/, указващ на потенциалните клиенти,
че тасиметровият автомобил е в режим на готовност да им предостави таксиметрова
услуга), без значение дали е наличен или не реален клиент на услугата към същия
този момент. Във връзка с изложеното по-горе, "редовното" водене на пътната книжка, изхождайки от обичайното
значение на думата, означава водачът да регистрира съответните данни всеки път,
когато ползва автомобила с намерение да извършва таксиметрови превози /Решение
№ 1355 от 15.06.2015 г. на АдмС - Варна по к. н. а. х. д. № 1241/2015 г./. Тук е важно да се отбележи, че
законодателят не обвързва редовното попълване на книжката с това дали реално са
извършени превози на пътници или такива не са реализирани. За да се приеме, че
таксиметровият автомобил не е бил в работен режим, следва да са изпълнени
изискванията на чл. 46, ал.1 от Наредба № 34, а именно – вдясно на предното му
стъкло да е поставена табела с надпис "Не работи" (приложение № 13
към чл. 46 от наредбата) и знакът "Такси" да е свален или закрит с
калъф (приложение № 8 към чл. 21, ал.1, т.5 от наредбата). От събраните в
административнонаказателното и в съдебното производство писмени и гласни
доказателства безспорно се
установява, че тези изисквания не са изпълнени, а автомобилът е бил на стоянка
за таксита в изчакване на клиенти, поради което с непопълването на пътната
книжка, е осъществени визираният състав на административно нарушение.
В конкретния случай, видно от
показанията на актосъставителя и от приложената като веществено доказателство
пътна книжка се установява, че водачът не е приключил пътен лист № 58 от
пътната книжка (не е попълнена датата, а само месец „04.20г“; не е попълнен час
на завършване, километропоказател и др.), както и не е открил пътен лист за
дата 15.05.2020г. (не е вписал никакви реквизити в следващия пътен лист). При
това положение съдът счита, че изводът на АНО за това, че жалбоподателят не е
попълнил редовно и точно пътната книжка, е правилен, а от там правилен е и
изводът за извършено нарушение по чл. 40, изр. 1 от Наредбата.
Правилно АНО е приложил и санкционната
разпоредба на чл. 105, ал. 1 ЗАвПр, предвиждаща, че за нарушения на този закон
и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение
на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго
наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв., като в
този смисъл е практиката на касационната инстанция по сходни случай - Решение
№ 1774 от 26.11.2015 г. на АдмС - *** по к. н. а. х. д. № 1822/2015 г., Решение № 1567 от 7.10.2016 г. на АдмС - ***
по к. а. н. д. № 1382/2016 г.
Тук е мястото да се посочи, че съдът
оценя цитираната от адв. К. – БАК практика, като неотносима. Така Решение №
42/11.01.2019г. на АдмС-*** касае случай, при който в АУАН и НП изобщо не е
било посочено в какво се изразява неточното водене на пътната книжка (пропуск,
който в настоящия случай е преодолян), а в Решение № 1286/05.07.2016г. на АдмС-***
въобще не се е установило водачът да извършва таксиметров превоз. Именно поради
това съдът счита, че тези два съдебни акта са неприложими към настоящята
фактология.
В заключени настоящият състав счита, че в
конкретния случай отговорността на жалбоподателя е била правилно ангажирана,
като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
производствените правила, а наказанието е правилно индивидуализирано. Нарушението
не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от
същия вид, поради което и НП следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна
промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор
разноски се дължат в полза на АНО, но той не е направил искане за присъждането
им, поради което и съдът няма как служебно да се произнесе по тях.
Предвид гореизложеното на основание
чл.63, ал.1, т. 1 от ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
22-0000115/21.05.2020г., издадено от Директор на РД „АА“ – ***, с което за
нарушение на чл. 40, изр. 1 от Наредба № Н-34 от 06.12.1999г. за таксиметров
превоз на пътници и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр, на И.Д.Н. с ЕГН: **********
е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.