РЕШЕНИЕ № 260019
гр. Велинград, 18.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание
на първи септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
При секретар Мария Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Терзиева гр. дело № 466/2020 г. по описа на РС-
Велинград и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 330 ГПК.
Депозирана е молба от И.Б.Т.,
с
ЕГН **********,*** и от М.В.Ж., ЕГН **********,***, с правно
основание чл. 50 СК, с искане съдът да допусне развод по взаимно съгласие и да
одобри постигнато споразумение по чл. 51 СК.
Молителите твърдят, че са сключили граждански брак на 10.04.2013г., в гр. Димитровград. Излагат, че
първоначално отношенията им протичали нормално, живеели в разбирателство и
любов. От съвместното им съжителство се родило детето Б.Р.М.В., с ЕГН **********,
родена на ***г. Отношенията им били нормални, определени от взаимопомощ и
сътрудничество, любов и уважение. Поради несходство в характерите се отдалечили
и в началото на м.юни 2020г. се разделили, като молителят В. е напуснал
семейното жилище в гр.Велинград и се преместил да живее в гр. Димитровград, а
молителката и детето са останали в него на адрес: гр.Велинград, ул.” Сливница”
№ 2, ап.1. Въпреки многобройните усилия, които взаимно полагали да заздравят
отношенията си, това не довело до резултат,
все повече охладнели и били лишени от взаимно уважение и обич. Именно за
това разбрали, че съществуването на брака им в този вид е просто формално и
безсмислено. Твърдят, че от началото на м.юни 2020г. са във фактическа раздяла,
като се виждат единствено и само по повод детето. Молят съда да постановите
решение, с което да прекрати брака между им и утвърди постигнатото между тях
споразумение по чл.51 от СК.
В съдебно заседание съпрузите лично
поддържат молбата си и молят постигнатото между тях споразумение да бъде
утвърдено.
Съдът, след като обсъди направените
доводи и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложено удостоверение за
сключен граждански брак от 19.12.2019 г., съставено в Община Димитровград се установява, че молителите са
сключили граждански брак на 10.04.2013 г., в
гр. Димитровград, за което е издаден акт за сключен граждански брак *********г.,
съставен в Община Димитровград, като съпругата е
приела да остане с предбрачното си фамилното си име Т..
От приетите като писмени
доказателства по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 85/2020
г.на Нотариус Симеон Даскалов е видно, че молителката И.Т. е придобила недвижи
имот, подробно описан в акта.
От представеното
удостоверение № 20200526094315/26.08.2020 г. е видно, че в регистъра на
имуществените отношения на съпрузите от 01.10.2009 г. до 26.08.2020 г. има
регистриран режим на имуществени отношения- уведомление № 20130410104714- Акт
за сключен граждански брак № *********г. – Режим на имуществени отношения
„Законов режим на разделност“.
От
социален доклад на Д „СП“ Велинград става ясно, че съвместното съжителство
между молителите е прекратено през 2020 г., като бащата е напуснал семейното жилище
в гр.Велинград и от този момент грижите за роденото от брака дете са поети
изцяло от майката. Посочено е, че детето е отгледано в гр.Димитровград, където
е постоянния адрес на страните. Преди около година цялото семейство се
премества в гр.Велинград по медицински съображения, тъй като за молителя Ж. са
възникнали здравословни проблеми, налагащи балнеолечение и рехабилитация.
Закупили са апартамент и се установили да живеят в гр.Велинград. Посочено е, че
детето трудно се приспособява към новата среда и училище, а същевременно
молителят ги е напуснал и се установил да живее в гр. Хасково. Сочат, че от
13.07.2020 г. след постъпил сигнал работят по случая с детето и майката, с цел
подкрепа на семейната среда и насочване за консултации в ЦОП – гр.Велинград, за
преодоляване на настъпилите трудности.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
I. По молбата с правна квалификация чл.
50 СК
Молбата за развод по взаимно съгласие е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Видно от молбата на страните и от
изявленията им в откритото заседание по настоящото дело, те са изразили пред
съда взаимно съгласие за развод, което е сериозно и непоколебимо и е основание
по смисъла на чл. 50 СК съдът да допусне развода между страните, без да издирва
мотивите им за прекратяване на брака. Наред с това съпрузите – молители в
настоящото производство, са представили споразумение по чл. 51, ал.1 СК, което
третира въпросите за местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения и издръжката му, както и относно ползването на
семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, което ще носи
съпругата след допускане на развода. Съдът счита, че така представеното
споразумение не противоречи на закона и защитава в достатъчна степен правата на
роденото от брака дете.
С
оглед на гореизложеното и на основание чл. 330, ал.3 ГПК, бракът между
молителите следва да бъде прекратен, а представеното споразумение утвърдено на
основание чл. 51, ал.2 СК.
II. Относно разноските за производството
Съдът определя окончателна държавна такса за
прекратяването на брака в размер на 40 лева, която при този изход на делото, на
основание чл. 329, ал.1 от ГПК следва да се
заплати от двамата съпрузи по равно. Тъй като при завеждане на иска ищцата е
заплатила държавна такса в размер на 20 лв., то останалата дължима сума в
размер на 20 лв., следва да се възложи в тежест на молителя В..
На основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК и предвид, че по делото е постигнатото
споразумение, ответникът М.В.Ж. следва да заплати по сметка на Районен съд
Велинград държавна такса за определената издръжка в размер на 115,20 лева (сто и петнадесет лева и двадесет
стотинки). На основание чл. 11 ТДССГПК ответника следва да заплати и такса
в размер на 5 лв. за служебно издаден изпълнителен лист за присъдената в полза
на съда сума.
Така мотивиран и на основание чл. 330,
ал.3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на
основание чл. 50, ал. 1 СК брака, сключен между И.Б.Т.,
с
ЕГН **********,*** и М.В.Ж., ЕГН **********,***,
обективиран в акт за граждански брак № *********г., изд. от Община Димитровград.
УТВЪРЖДАВА между
И.Б.Т., с ЕГН **********,***
и М.В.Ж., ЕГН **********,***, споразумение по чл. 51 СК, както следва:
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
по отношение на по отношение на роденото от брака дете – Б.Р.М.В., с ЕГН **********,
родена на ***г. се предоставят на майката И.Б.Т., с ЕГН **********,.
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето Б.Р.М.В., с ЕГН **********, родена на ***г.,
се определя на адреса на майката И.Б.Т., с ЕГН **********,***, като при промяна на местоживеенето на майката, детето ще следва нейното
местоживеене.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения с бащата М.В.Ж., с ЕГН **********: М.В.Ж. ще има право да вижда и
взема при себе си детето Б.Р.М.В., с ЕГН **********, както следва: всяка първа
и трета петък, събота и неделя от месеца с преспиване от 17:00 часа в петъчния
ден до 17,00 часа на неделния ден, както и 15 дни през лятото от 01,07 до 15,07
всяка година, на четните години на коледните празници от 10:00 часа на 24-ти
декември до 18:00 часа на 26-ти декември, на нечетните години на новогодишните
празници от 10:00 часа на 31-ви декември до 18:00 часа на 01-ви януари, на
великденските празници на четните години от 10:00 часа на първия ден до 18:00
часа на третия ден.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.143 от СК М.В.Ж., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетното си дете Б.Р.М.В.,
с ЕГН **********, родена на ***г. месечна издръжка в размер на 160 лв. /сто и
шестдесет лв./ месечно, чрез неговата майката и законна представителка И.Б.Т., с ЕГН **********, с падеж 30-то число на текущия
месец, до възникване на законни причини за изменението или прекратяването й,
ведно със законната лихва от датата на падежа до окончателното изплащане,
считано от 01.07.2020г. като издръжката ще се заплаща по банков път по
предоставена от майката банкова сметка.
***, индивидуална собственост на И.Б.Т., с ЕГН **********, поради избран към момента на сключване на
гражданския брак режим на разделност по чл. 18 ал.1 т.2 от СК с Декларация с
нотариална заверка на подписите с рег.№ 2739/05.04.201Зг. находящо се в гр.
гр.Велинград,ул.” Сливница” № 2 ап.1, се предоставя за ползване на майката И.Б.Т., с ЕГН **********.
ФАМИЛНО ИМЕ –
И.Б.Т., с ЕГН **********, след прекратяването на брака, ще носи
пребрачното си фамилно име Т..
ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ:
Страните заявяват, че по време на брака нямат придобити
недвижими имоти, които да са съпружеска имуществена общност.
Страните заявяват, че по време на брака са придобили моторно
превозно средство, собствеността върху което е на съпругата, тъй като страните
са избрали режим на разделност по см. на чл.18, ал.1, т.2 от СК вр. с чл. 33 и
сл. от СК.
Страните заявяват, че личните вещи всеки си е получил.
Страните заявяват, че придобитите по време на брака
движими вещи остават за съпруга, който ги е придобил поради избрания режим на
разделност по см. на чл.18,ал.1, т.2 от СК вр. с чл. 33 и сл. от СК.
Страните заявяват, че по време на брака си нямат правени
общи парични догове в банки, дялови участия в търговски дружества или придобити
ценни книжа, които да поделят.
Страните заявяват, че не си дължат издръжка един на друг,
тъй като са работоспособни и могат да се издържат сами.
Страните заявяват, че теглените по време на брака кредити
остават за този, който ги е теглил поради наличие на избран режим на разделност
по чл.18, ал.1, т.2 вр. с чл. 33 и сл. от СК
Страните заявяват, че дължимите държавни такси вкл.
окончателните такива се заплащат поравно от двете страни, като съпруга ще
заплати дължимата ДТ върху издръжката.
Страните заявяват, че с така постигнатото споразумение
уреждат всички лични отношения и вземания между тях, като заявяват, че за в
бъдеще не ще имат спорове по така уредените въпроси предмет на споразумението.
ОСЪЖДА на основание
чл. 329, ал.1 ГПК М.В.Ж., ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград сумата от 20.00 (двадесет)
лева, представляваща държавна такса при решаване на делото по молбата за
развод, а на основание чл. 7, т. 2 от ТДССГПК сумата от 115,20 лева (сто и
петнадесет лева и двадесет стотинки), представляваща държавна такса за
присъдена издръжка, а на основание чл. 11 ТДССГПК сумата от 5 лв. за служебно
издаден изпълнителен лист за посочената сума.
Решението на основание чл. 330, ал.5 ГПК
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА