Решение по дело №232/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 241

гр. Видин, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I касационен състав

в публично заседание надвадесет и

Двадесет и пети октомври

през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Касационно АД №

232

По описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, подадена от Н.Н.Т. против решение № 155/07.05.2021 г., постановено по АНД № 245/2021 г. по описа на Районен съд Видин. С касираното решение е потвърден електронен фиш К № 4467711, с който на Н.Н.Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.

Представителят на ОП дава заключение за неоснователност на жалбата, считайки, че оспореното решение е правилно.

Административен съд-Видин, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на въззивно обжалване е Електронен фиш серия К № 4467711, с който е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв. за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. С жалбата е представен и друг ел.фиш серия К№2987720 издаден на Найден Стойчев Т. за същото нарушение на същата дата, място и час. Представена е справка от ПП Видин, за това, че МПС-то е собственост на рекламна агенция „Бултоп“ ЕООД. Налице е и декларация с вх.№953000-899 от 05.02.21 год. по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от Найден Т., че на процесната дата и час Н.Т. е управлявал автомобила. Представена е и справка от КАТ, от която е видно, че процесния фиш е съставен на 15.02.21 год.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 20.05.2019г. в 15,16 ч. на републикански път I-1 км. 32+727 в посока на движение от гр. Видин към гр.Димово, при управление на МПС „ Форд Транзит“ – товарен автомобил с рег.№ СВ****ВС в участък с въведено с пътни знаци В26 ограничение на скоростта от 60 км.ч. е управлявал МПС със скорост от 75 км/ч, при разрешена скорост от 60 км/ч.,след отчетен толеранс от 3 км/ч от измерената скорост.

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна, че е налице доказано деяние. АС Видин споделя становището на ВРС.

Съгласно чл.189,ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Електронният фиш има значението на наказателно постановление /чл.189,ал.11 от ЗДвП/ и на неговите последици. При това положение, специалният ред на издаването на електронният фиш дерогира общите разпоредби на ЗАНН по отношение на установяването на нарушението и на издаването на наказателното постановление, включително и на неговото съдържание. С изрична законова разпоредба е определено съдържанието на електронния фиш и същата има характер на специална спрямо общата на чл.57,ал.1 от ЗАНН.

В случая в съответствие със законовата възможност нарушението е установено с описаната в електронния фиш мобилна система за контрол и при условията на чл.189,ал.4 от ЗДвП е издаден процесният електронен фиш. Съдържанието на електронния фиш е уредено в чл.189,ал.4 ЗДвП, като съгласно § 6,т.63 ДР на ЗДвП, същия представлява електронно изявление, което като такова има безспорно авторство, поради което не е необходимо посочването на конкретното лице, издало този фиш.

В конкретния случай собственика на управляваното от касатора МПС се е възползвал от възможността предвидена в чл.189, ал.5 от ЗДвП, където е отбелязано, че: Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В конкретният случай касатора е лицето посочено в декларацията.

Моментът на връчването на електронния фиш по никакъв начин не е обвързан с неговата валидност. Последният е свързан само с възможността на нарушителя за обжалване, от която последния, както е видно се е възползвал.

В тази връзка следва да се посочи, че по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи извършването на нарушението. Доказателства в обратната насока, опровергаващи извършването му не са представени. Твърденията на касатора са неоснователни и неподкрепени с доказателства по делото, поради което не следва да бъдат уважавани. Съдът не би могъл да постанови решението си само въз основа на твърденията на която и да е от страните, без наличието на доказателства за това.

Както бе описано по-горе обжалвания фиш е издаден след възползване от страна на управителя на ЮЛ, чиято собственост е автомобила да посочи в декларация, кой именно е управлявал същия и след това е издаден процесия ел.фиш, като е анулиран предходния. В този смисъл е и справката на КАТ, че фиша е издаден на 15.02.21 год., т.е. след като с декларация от 05.02.21 год. е установено кой е управлявал МПС-то.

Що се касае до твърдението на касатора за нарушение на чл.34,ал.1 от ЗАНН, според който не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, то същото е неоснователно. На първо място с тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в двете й разновидности – давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в административнонаказателния процес (чл. 11 от ЗАНН), следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административнонаказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба.

В цитираното постановление се прие още, че пример за такова субсидиарно приложение е института на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. С това обаче далеч не се изчерпват случаите, когато разпоредбите на давността уредени в НК следва да намерят субсидиарно приложение.

Трайно установено положение е, че преследвателната давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.

Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 от НК.

В чл. 34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената погасителна давност - издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и специални давностни срокове за извършване на тези конкретни действия три месечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и шест месечен за издаване на НП.

С издаването на АУАН и НП обаче не се изчерпват необходимите действия на държавата по реализиране на административно наказателната отговорност на дееца. След издаването на НП същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Доколкото електронният фиш подлежи на обжалване като НП и може да влезе в сила, след което му се придава значението на влязло в сила НП, то следва спрямо него да се приложат и разпоредбите касаещи наказателните постановления. Тъй като за действието по връчване на електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на електронния фиш тече обикновена давност в размер на 3 години.

В случая не може да намери приложение двугодишния срок по чл. 82 от ЗАНН, доколкото приложението му би довело до смесване между двата основни вида давност – преследвателна и изпълнителна. Както бе посочено по-горе преследвателната давност тече от извършване на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с влязъл в сила акт. Изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. Тоест, за да е приложим срока по чл. 82 от ЗАНН, електронният фиш следва да е влязъл в сила. Предпоставка за влизане в сила на електронния фиш е надлежното му връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила не тече изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН, а общата преследвателна давност по НК. Така изрично обсъжданото тълкувателно постановление на ВКС и ВАС.

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН за връчването на електронния фиш следва да тече обикновена тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и половина на основание чл. 81, ал. 3 от НК.

Тъй като процесното деяние е извършено на 20.05.2019 г., то срокът на обикновената давност е с продължителност от 3 години, а на абсолютната - 4 година и 6 месеца, с изтичането на който се погасява и административнонаказателната отговорност, като компетентният държавен орган губи възможността да реализира което и да било от правомощията си по административнонаказателното правоотношение. В разглеждания казус електронният фиш е издаден на 15.02.2021 г. (съгласно представената справка), когато давността последно е била прекъсната и е започнал да тече нов 3-годишен давностен срок. Следващото действие на наказващия орган, предприето срещу жалбоподателя във връзка с осъществяване на отговорността му, е било връчването на електронния фиш, което е станало на след това. Следователно към датата на връчване на електронния фиш не е бил изтекъл срок, надвишаващ 3-годишния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Поради това в разглеждания случай не е изтекла обикновената погасителна давност. Следователно не се е погасила административнонаказателната отговорност на дееца.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е правилно и в съответствие с материалния закон.

С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съдът намира, че такова следва да бъде присъдено.

Следователно касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Видин сумата в размер на 80.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

                                                       Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 155/07.05.2021 г., постановено по АНД № 245/2021 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърден електронен фиш К № 4467711, с който на Н.Н.Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Н.Н.Т. да заплати на ОД на МВР Видин юрисконсултско възнаграждение в размер на 80. 00 /осемдесет лева/ лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                        2.