№ 926
гр. Бургас, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20212120205133 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на М. Г. М., ЕГН **********, е
постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к. М**** Р****, бл*****, ет.*, aп.**, срещу Наказателно
постановление № 21-0769-003698/**.10.2021г., издадено от Началник група, Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл.1*0, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично, като заявява, че поддържа
така депозираната жалба.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
М. Г. М., ЕГН **********, бил собственик на товарен автомобил ФОРД МОНДЕО с
peг. № СТ******АН. Тъй като за МПС-то липсвали данни за сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, на 23.02.2021г. регистрацията
на автомобила била служебно прекратена, за което собственикът не бил уведомен.
На 2*.05.2021г. около 10:00 часа, докато се движел в гр.Бургас, кв.Крайморие до
Гробищен парк в посока към бар „А**** Б****“, горепосоченият автомобил, управляван от
жалбоподателя М. Г. М., бил спрян за проверка от полицейски патрул, в състава на който
влизал и св. И.Р.. Последният направил справка за автомобила, при което установил, че
1
същият е с прекратена регистрация.
За констатираното на място бил съставил АУАН № 98396*, квалифицирайки тези
факти като нарушение по чл.1*0, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го
подписал.
За случая била образувана преписка, като резултатът от същата бил докладван в РП-
Бургас, ведно с обобщена докладна записка по случая. С постановление от 05.10.2021г.
наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено престъпление по
чл.3*5 от НК.
Въз основа на АУАН, на **.10.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административно-наказващият
орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с
пов****ието си Х***** е осъществил състава на нарушението по чл.1*0, ал.1 ЗДвП, поради
което и на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП му наложил административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.8* от ЗАНН във вр.с чл.1* ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група,
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Бургас, видно от приложените по делото заповеди.
АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.3* от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл.*2 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателят нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава.
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал
процесния лек автомобил, който не е негова собственост, като регистрацията на последния е
била прекратена на основание чл.1*3, ал.10 от ЗДвП.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от М. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
2
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т.е. подв****ото под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.
Съгласно разпоредбата на чл.**, т.2 от Наредба № I- *5 от 2* март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно
средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата
на чл.** б, ал.1, т.8 от същата наредба - по реда на чл.1*3, ал.10 от ЗДвП след уведомление
от Гаранционния фонд по чл.57*, ал.11 от Кодекса за застраховането, като съгласно
разпоредбата на чл.1*3, ал.10 от ЗДвП, възпроизв****а в разпоредбата на чл.**б, ал.2 от
горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното
средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена
регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи
противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация
поради липса на гражданска отговорност, считано от 23.02.2021 г., но за това действие не е
уведомен собственика на автомобила. Липсват каквито и да е данни за уведомяване и от
страна на ОДМВР. Следователно при извършеното служебно прекратяване на регистрацията
наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.1*3, ал.10 от ЗДвП да уведоми
собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е изпълнил и
задължението си по ал.11 да изиска и получи регистрационните табели. Липсата на
уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили
на жалбоподателя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие
по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези
последици.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и
от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл.1*3, ал.10 от ЗДвП с разпоредбата на
чл.1*3, ал.15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната
система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен
срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което
произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл.1*3, ал.10 от закона не е
скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са
могли да предполагат (т.е. не може да се приеме и форма на вина непредпазливост), че
регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл. 1*3, ал. 15 от ЗДвП.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там
извършеното от него не съставлява административно нарушение. В този смисъл са и
мотивите на РП-Бургас, обективирани в постановлението за прекратяване на ДП.
В горепосочения смисъл е и константната съдебна практика- Решение № 1*97 от
15.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1765 / 2021 г. на XVI състав на Административен съд-
Бургас, Решение № 1*61 от 30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № **38 / 2020 г. на XIII състав на
Административен съд – Бургас, Решение № 1192 от 2*.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1773 /
2020 г. на XV състав на Административен съд – Бургас, Решение № 38 от 12.01.2021 г.
по к. адм. н. д. № 2293 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас и др.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-003698/**.10.2021г., издадено от
Началник група, Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на
чл.1*0, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя - М. Г. М., ЕГН
**********, е постоянен адрес: гр.Бургас, ж.к.М**** Р****, бл*****, ет.*, aп.**, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 1* - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4