№ 139
гр. В, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЖС
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от СЖС Гражданско дело № 20241300100387 по
описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба вх.№3583/20.11.2024г. от Т. П. Т., ЕГН:
********** и адрес: гр.В, ул. „***“№38, чрез адв.-пълномощник И. И. от АК-В срещу
първоначалния ответник *** - *** – ***, ЕИК: ***, адрес: гр. ***, бул.“***”№52, с която е
предявил отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК във вр. с чл.124, ал.1 ГПК, за
признаване за установена недължимостта от ищеца на ответника на сумата от 160
936.17лева, от които - 47 744.04лв - главница със законна лихва в размер на 1608.80лв за
периода от 07.08.2024г. до окончателното плащане, сумата от 103 623.69лв. - неолихвяеми
вземания/мораторни лихви, обезщетения и др./; сумата от 230.00 лв. - разноски, както и
сумата от 7 729.64лв. - такси и разноски в полза на ЧСИ, като погасени по давност, както и
не дължи разноски по изпълнителното производство.
В хода на съдебното производство по делото с определение рег.№169/02.04.2025г.,
първоначалният ответник *** - *** – *** е бил заменен по реда на чл.228, ал. 3 ГПК с
ответника ***-*** /***/. Със същото определение е прекратено производството по гр.д.
№387 по описа за 2024г. на ОС-В по отношение на ***-***-***.
Изменението на иска е по реда на чл. 228, ал. 3 от ГПК, според което иска срещу
новоконституирания ответник *** се счита предявен от 14.02.2025 г., а не от датата на
подаване на исковата молба – 20.11.2024г.
Ищецът твърди, че с Разпореждане на ЧСИ с рег.№898, е образувано и е на
производство ИД №20248980401088, образувано по изпълнителен лист от 07.11.2003г.
издаден по ч.гр.д. 08129/2003г. на Софийски районен съд.
Твърди, че по същия изпълнители лист е било образувано изпълнително дело
1
№2173/2006г. по описа на ДСИ при Районен съд – В. Посочва, че по това дело били
извършени различни изпълнителни действия, като последното изпълнително действие е
извършено на 20.06.2016г. Производството по изпълнителното дело било прекратено от
съдебния изпълнител с Постановление от 09.03.2020г. и същото е влязло в сила на
04.06.2020г.
Излага, че второто изпълнително дело №20248980401088 било образувано по молба
на *** от 09.08.2024г. като по същото е наложена възбрана върху недвижим имот и запор
върху МПС.
Твърди, че по изпълнителните дела - ИД №2173/2006г. и ИД №20097240400630 за
периода от 20.06.2016г. до 09.08.2024г. от взискателя не е било поискано и ДСИ,
респект***но ЧСИ не били извършили никакви изпълнителни действия и задължението по
изпълнителния лист от 07.11.2003г. е погасено по давност, тъй като повече от пет години
непрекъснато не са извършвани изпълнителни действия, с което обосновава и правния
интерес от предявения иск.
Иска от съда да постанови решение с което да признае за установено, че не дължи на
ответника *** - гр. ***, сумите по изпълнителен лист от 07.11.2003г. в размер на 160
936.17лева, от които - 47 744.04лв - главница със законна лихва в размер на 1608.80лв. за
периода от 07.08.2024г. до окончателното плащане, сумата от 103 623.69лв. - неолихвяеми
вземания /мораторни лихви, обезщетения и др./; сумата от 230.00 лв. - разноски, както и
сумата от 7 729.64лв. - такси и разноски в полза на ЧСИ, като погасени по давност, както и
че не дължи разноски по изпълнителното производство.
С исковата молба представя доказателства и прави доказателствени искания. Отправя
искане за присъждане на разноски по делото, включително и за определяне на адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител адв.***.И. по реда на чл.38 от ЗА.
В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК новоконституираният ответник ***
/***/, с адрес: гр. ***, бул.”***” № 136е е подал отговор на ИМ, с който по същество оспорва
предявения иск като недопустим. В тази насока посочва, че за ищеца липсва правен интерес
от предявения иск, като положителна процесуална предпоставка, поради прекратяване на
изпълнително дело № 20248980401088 по описа на ЧСИ С. Н., рег. № 898, ОС В на
04.02.2025г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК - по искане на взискателя и преди
ищецът да предяви на 14.02.2025г. исковата молба срещу него.
Алтернат***но, ако съдът приеме иска за допустим, оспорва същия като
неоснователен по основание и размер, като излага подробни аргументи в тази насока.
Твърди, че вземанията му по изпълнителен лист не са погасени по давност. Излага, че по ИД
№ 2173/2006г. били извършвани множество изпълнителни действия, като и са ***равени
множество искания за так***а от взискателя, последното от които било на 30.11.2022г.
Твърди, че впоследствие, с нарочна молба на *** от 09.08.2024г. и при неизтекла
погасителна давност, е образувано изпълнително дело № 20248980401088 по описа на ЧСИ
2
С. Н., рег. № 898, ОС- В. Посочва, че с ПДИ длъжникът бил уведомен за предприетите
изпълнителни действия - вписана възбрана и наложен запор върху МПС. Счита, че
петгодишният давностен срок по отношение на процесиите вземания не е изтекъл и същите
не са погасени по давност.
Иска от съда да отхвърли предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 ТПК. във вр. с чл. 124, ал.1 ГПК, като неоснователен. Прави
доказателствени искания. Отправя искане по дело да бъде пр***лечен, като трето лице
помагач ***, ЕИК: ***, представлявана от Изпълнителен директор, с адрес: гр. ***, бул.
„***“ № 52 на страната на ***.
Претендира присъждан на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за
производството.
В хода на процеса, с протоколно определение от публично заседание от 18.06.2025г.,
на основание чл.219,ал.1 от ГПК, е пр***лечено като трето лице помагач *** /***/- *** на
страната на ответника ***.
По делото е постъпило писмено становище от третото лице помагач *** с което
заявява, че поддържа изцяло обстоятелствата, исканията и твърденията, изложени в
депозираните от *** отговор и становище.
Вският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището
на ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
С доклада по делото съдът е приел за ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че са били образувани изпълнителни дела №2173/2006г. по описа на ДСИ при
РС-В и №1088/2024г. по описа на ЧСИ С. Н., като взискател е ***, а длъжник е Т. П. Т.; че
изп.дело №1088/24г. на ЧСИ С. Н. е прекратено по искане на взискателя ***; че изп.дело
№2173/2006г. на ДСИ също е прекратено и арх***ирано.
От фактическа страна по делото не е спорно и от доказателствата се установява, че
кредиторът-ответникът ***, на несъдебно изпълнително основание, по реда на чл.237 и
чл.242-249 от ГПК(отм.), по гр.д №8129/2003г. по описа на СРС, 65 състав се е снабдил с
изпълнителен листа от дата 07.11.2003 г., по силата на който Т. П. Т., ЕГН: ********** е
осъден да заплати на *** сумата от 47744.04лв. /четиридесет и седем хиляди седемстотин
четиридесет и четири лева и 04ст./ - главница, ведно със законната лихва от 13.10.2003г. до
окончателното плащане.
По делото не е спорно също така, че въз основа на изпълнителния лист по молба на
Агенцията за държавни вземания от 29.08.2006 г., чийто правоприемник съгласно §36, ал. 1
ПРЗ на ДОПК (в сила от 01.01.2010 г.) е ***, е образувано първото по ред изп. дело №
2173/2006 г. по описа на СИС при PC - В.
С разпореждане на ДСИ от 31.06.2010г. *** е конституирана като страна по изп.дело
3
на мястото на АДВ за вземанията на ***.
Страните не спорят, че до 20.06.2016г. по отношение на вземанията на *** по
процесния изпълнителен лист не е текла погасителна давност.
Страните не спорят, а и от приложеното изп. дело № 2173/2006 г. по описа на СИС
при PC - В се установява, че по същото са извършени множество изпълнителни действия от
ДСИ по искане на взискателя. Публична продан – втора поред на недвижим имот, находящ
се в гр.В, ул.*** №38, собственост на ищеца и длъжник Т. Т. и *** Т.а за периода от
27.04.2016г. до 27.05.2016г., видно от обявление за публична продан от 09.03.2016г./л.239/.
Публичната продан е обявена за нестанала с протокол от 30.05.2016г. на ДСИ/л.249/.
Със съобщение /л.247/ получено на 16.06.2016г. от взискателя *** същият е уведомен
от ДСИ, че втората поред публична продан е обявена за нестанала. Указано е, че на
осн.494,ал.2 ГПК има право да поиска определянето на нова начална цена.
С молба вх.№215/20.06.2016г. взискателят *** е поискал определянето на нова
начална цена и насрочване на нова публична продан по отношение на същия недвижим имот
на длъжника.
С молба от 04.08.2016г. взискателят *** е представил доказателства за своевременно
внесеният депозит за вещо лице за нова начална цена на имота.
На 11.08.2016г. ДСИ е приел по ИД заключението на вещото лице инж.В.*** за
пазарната стойност на инд***идуализирания имот с администрат***ен адрес: гр.В, ул.“***“
№38 към м.08.2016г. /л.252/.
Заключението е връчено на взискателя *** на 31.08.2016г., видно от приложеното
съобщение на л.262.
От Постановление за прекратяване на изпълнителното дело от 09.03.2020г. се
установява, че ДСИ при РС-В, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради бездействие на
взискателя в продължение на две години, считано от 20.06.2016г. – последното искане за
изпълнителни действия по делото, е прекратил изпълнителното производство по изп.дело
№2173/2006г. по описа на СИС при РС-В срещу длъжника Т. П. Т. за заплащане на сумите по
процесния изпълнителен лист от 07.03.2003г. по гр.д №8129/2003г. по описа на СРС.
Постановено е вдигане на наложените обезпечителни мерки-запори и възбрани, след
влизане в сила на постановлението за прекратяване. Постановлението не е обжалвано и е
влязло в сила на 04.06.2020г.
На 12.08.2024г. *** е подала нова молба с вх.№17773/12.08.2024 г. на ЧСИ Ст. Н. за
образуване на изпълнително дело по процесния изпълнителен лист, по която е образувано
изпълнително дело №202489804001088 на ЧСИ С. Н., с рег.№898, на КЧСИ, с район ОС-В, с
нови искания за налагане на запор върху МПС: „***“, с рег.№ *** и възбрана върху
ипотекиран в полза на *** недвижим имот собственост на длъжника и ипотекарен кредитор
Т. П. Т. и *** *** Т.а -ипотекарния длъжник.
4
Видно от удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот на Служба
по вписванията – В с изх.№1402/18.11.2024г. /л.44/ на 07.11.2024г. е вписана наложената по
изпълнителното дело възбрана върху недвижим имот с администрат***ен адрес: гр.В, ул.***
№38, ет.1,ап.1, собственост на длъжника Т. П. Т. и *** *** Т.а.
Със съобщение за образувано изпълнително дело, получено от длъжника Т.Т. на
11.11.2024г. същият е уведомен за образуваното изп.дело. Посочено е, че задължението му
по ИД към момента възлиза на 160 936,17 лв., от които главница в размер на 47 744, 04лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от07.08.2024г. до окончателно
изплащане на задължението, която лихва към момента е размер на 1608,80лв.; 103 623,69лв.
неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.); 230лв разноски по
изпълнителното дело; 7729,64 лв. такси по тарифата към ЗЧСИ дължими към 04.11.2024г.
Длъжникът е уведомен и за наложените от ЧСИ Ст.Н. обезпечителни мерки – възбрана
върху посочения по-горе имот и запор на МПС: „***“, с рег.№ ***.
На 18.12.2024г. ЧСИ е извършил опис на възбранения недвижим имот, видно от
протокол за опис на недвижим имот /л.61/.
По изп.дело е приложено и заключение за пазарната оценка на възбранения имот
/л.70/.
С определение рег.№28/15.01.2025г., постановено по настоящото гр.д. №387/2024г. на
ОС-В е спряно изпълнението по изп.д. №1088/2024г. на ЧСИ С. Н. до приключване на гр.д.
№387/2024г. на ВОС с влязъл в сила съдебен акт.
На 29.01.2025г. взискателят *** е депозирал молба/л.88/ с която е заявил, че желае ИД
№1088/2024г., образувано срещу длъжника Т.Т., да бъде прекратено.
От приложеното по настоящото дело удостоверение вх.№554/13.02.2025г. на ЧСИ
Ст.Н. се установява, че ИД №202489804001088 на ЧСИ С. Н., с рег.№898, на КЧСИ, с район
ОС-В е прекратено на 04.02.2025г. по молба на взискателя ***, на основание чл.433, ал.1, т.2
ГПК.
При тези данни ВОС достигна до следните изводи:
Като съобрази твърденията на ищеца в исковата молба, според които се иска
установяване, че не съществуват вземанията в полза на ответника *** по изпълнителен лист,
издаден на 07.11.2003 г. на основание чл. 237 ГПК (отм.), и че последното ИД №1088/2024
на ЧСИ С. Н., с рег.№898 е прекратено по време на настоящото производство, настоящият
състав намира, че предявения отрицателен установителен иск е с квалификация по чл. 124,
ал. 1 ГПК, за установяване недължимост на вземания по изпълнителен лист издаден по
молба, подадена преди влизането в сила на действащия ГПК (от 01.03.2008г.).
Предявеният иск се явява процесуално допустим, в какъвто смисъл е и практиката на
ВКС /решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, *** г. о./. Предвид
разясненията дадени в посоченото решение на ВКС, възраженията на ответника за
недопустимост на предявения иск се явяват неоснователни, доколкото правната сфера на
5
ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на ответника ***
изпълнителен титул - изпълнителен лист, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, че не дължи
изпълнение на погасено по давност вземане независимо от прекратяването на изп. дело
№1088/2024г. по описа на ЧСИ Ст. Н.. Това е така, защото само давността може да изключи
принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове
на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемцията не изключва
принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът ***рави искане за нов
способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов
способ - той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.
В случая изпълнителните дела са били образувани от АДВ и ***, като взискатели, по
силата на изрична законова делегация по чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП), АДВ се явява страна (упражнява правата на
взискателя) във всяко едно изпълнително производство, имащо за предмет събирането на
частно държавно вземане, чиито кредитор е ***. Носител на вземането се явява ***, но в
изпълнителното производство той се представлява от АДВ, впоследствие ***. Този извод се
налага при тълкуване на чл. 87 от ЗСДВ(отм.) във вр. чл. 27, ал. 2 ЗПЗП и чл. 163 от ДОПК.
Съгласно чл.162, ал.4 вр.с ал.2 ДОПК и чл. 3, ал. 7, т. 5 З***, *** събира частните
държавни вземания на ***, за които има издаден изпълнителен лист по реда на чл. 27, ал. 2
от ЗПЗП, какъвто е настоящият случай. Текста на чл. 162, ал. 4 вр. ал. 2 ДОПК сочи, че се
касае за частно държавно вземане, което се събира по общия ред (чл. 163, ал. 2 ДОПК), т. е.
по реда на ГПК.
Следователно, по силата на посочените норми, *** има право да събира частното
държавно вземане по правилата на ГПК и действа като процесуален субституент на ***,
което обуславя легитимацията й на взискател по водените изпълнителни дела.
С оглед характера на предявения иск, а именно отрицателен установителен, с който се
иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу
ищеца, предмет на образувано производство за принудително събиране, което е прекратено,
доказателствената тежест се носи от ищеца.
Видно от процесния изпълнителен лист от 07.11.2003 г., по гр.д №8129/2003г. по
описа на СРС, 65 състав, същият е издаден на несъдебно изпълнително основание, по реда
на чл.237 и чл.242-249 от ГПК(отм.), по силата на който Т. П. Т. е осъден да заплати на ***
сумата от 47744.04лв. - главница, ведно със законната лихва от 13.10.2003г. до окончателното
плащане.
С оглед действалата законодателна уредба към 07.11.2003г. за издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по отменения ГПК,
определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но не и със
сила на пресъдено нещо. Това е така, защото с определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.)
се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя основание като
6
характерът на задължението не се променя. Вземането на кредитора *** произтича от
несъдебното изпълнително основание. Правните последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не
се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на
новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането,
предмет на това производство.
С оглед твърдението на ищеца, че вземанията на ответника по процесния
изпълнителен лист са погасени по давност в случая приложими са нормите на ЗЗД. Съгласно
чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. чл.111,б“в, с тригодишна давност се погасяват
задълженията за лихви. Съобразно чл. 116 б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия на принудително изпълнение.
С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Ето защо съдът приема, че по първото ИД №2173/2006г. на ДСИ при РС-В до
26.06.2015 г. давност не е текла. След тази дата следва да се съобразят задължителните за
съдилищата разяснения дадени с ТР № 2/26.6.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. В т. 10 от тълкувателното решение е разяснено , че нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, като при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
При съобразяване на приетото в посочените по-горе тълкувателни решения, съдът
намира, че след 26.06.2015 г. давността е прекъсната с изнасянето на публична продан на
имота на длъжника, като втората продан е проведена от 27.04.2016г. до 27.05.2016г. С
протокол от 30.05.2016г. на ДСИ/л.249/ е обявена за нестанала. След това давността е
пръкъсната с депозираната молба вх.№215/20.06.2016г. от взискателят ***, с която е
поискал определянето на нова начална цена и насрочване на нова публична продан за същия
недвижим имот на длъжника. След това ДСИ е назначил нова оценка на имота, като
заключението на вещото лице е прието по делото от ДСИ на 11.08.2016г. , което съдът
приема, че е последното изпълнително действие по делото. След 11.08.2016г. по делото няма
данни от взискателя *** да са поискани, респект***но от ДСИ да са извършени
изпълнителни действия. Заключението е връчено на взискателя *** на 31.08.2016г., видно от
приложеното съобщение на л.262, но същият е бездействал и не е поискал извършването на
нови изпълнителни действия по делото.
При тези данни съдът приема, че 5-годишната погасителната давност за вземанията
на ответника *** по процесния изпълнителен лист от 07.11.2003 г., по гр.д №8129/2003г. по
описа на СРС, 65 състав, за главницата от 47 744.04лв. е започнала да тече от 11.08.2016г. и е
изтекла на 11.08.2021г. още преди образуването на второто изп.дело №202489804001088 на
7
ЧСИ С. Н., с рег.№898, на КЧСИ, с район ОС-В и подаването на исковата молба по
настоящото дело.
Съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар за тях давността да не е изтекла.
Следователно като последица от погасяването на главното вземане за главницата от
47 744.04 лв. по давност, то се явява погасено по давност и акцесорното вземане за законната
лихва върху главницата считано от 13.10.2003г. до окончателното плащане.
Видно от съобщението за образуване на изпълнителното дело до длъжника-ищеца по
ИД №1088/2024г. на ЧСИ Ст. Н. сумите от 1608.80лв. и 103 623.69лв. представляват
изчислена законна лихва от ЧСИ върху главницата от 47 744.04 лв. по процесния
изпълнителен лист за периода от 13.10.2003г до 04.11.2024г. и за нуждите на изпълнителното
дело, което е прекратено по искане на взискателя ***.
В случая така заявените от ищеца суми от 1608.80лв. – законна лихва за периода от
07.08.2024г. до окончателното плащане и сумата от 103 623.69лв. - неолихвяеми вземания
/мораторни лихви, обезщетения и др./ безспорно представляват присъдената по
изпълнителния лист законна лихва върху погасената по давност главница от 47 744.04 лв. за
периода от 13.10.2003г. до 07.11.2024г. и като акцесорно вземане също са погасени по
давност на 11.08.2021г. и на основание чл. 119 от ЗЗД. В случая за основателността на иска
за погасена по давност законна лихва за главницата е без значение посочения размер,
доколкото се явява последица от погасеното по давност главно вземане за главницата.
Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен за вземанията по
процесния изпълнителен лист, като съдът приема за доказано, че ищецът не дължи на
ответника *** сумата от 47 744.04 лв.-главница, ведно със законната лихва до окончателното
плащане по процесния изпълнителен лист, като погасени по давност вземания на
11.08.2021г.
Предявеният иск за сумата от 230.00 лв. - разноски, както и сумата от 7729.64лв. -
такси и разноски в полза на ЧСИ, както и че не дължи разноски по изпълнителното
производство по изп.дело №202489804001088 на ЧСИ С. Н., с рег.№898, на КЧСИ, с район
ОС-В, е неоснователен и следва да се отхвърли. Посочените суми представляват разноски по
второто ИД№202489804001088 на ЧСИ С. Н., с рег.№898, на КЧСИ, с район ОС-В, видно
от съобщението за образуване на изплнителното дело до длъжника-ищеца. В действителност
тези разноски са претендирани по изп.дело от длъжника-ищеца със съобщението за
образуване на изп.делото, но както се установи същото е прекратено по искане на
взискателя ***, следователно разноските по изпълнителното дело са за сметка на взискателя.
От друга страна редът за оспорване на разноските в изпълнителното производство е уреден
в ГПК, Глава 39 Защита срещу изпълнението, Раздел I Обжалване действията на съдебния
изпълнител, а не по общия исков ред.
8
По разноските:
С определение рег.№555/22.11.2024г., постановено по настоящото дело ищецът е
освободен от внасянето на държавна такса и разноски по производството, поради което
разноски не му се следват.
Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 10.11.2024 г. адвокат
И. В. И. с ЕГН ********** от АК-В е осъществил безплатна правна помощ на ищеца,
поради което и на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на адвокат И. В. И. възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал.2, т.4
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Изчислено по горния
начин и при материален интерес от 47744,04 лева – размера на главницата, минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 4 469,04 лева.
В настоящото производство ответната страна *** е представлявана от юрисконсулт.
С отговора на исковата молба е ***равено искане за определяне на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200лв.
Съдът на основание чл. 78, ал.8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ опредял на ответника
юрисконскултско възнаграждение в размер на 200лв.
При това положение ответникът е ***равил общо разноски в размер на 200 лв., от
която сума ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК разноски в размер на 9.89лв., съобразно отхвърлената част от исковете /7959.64
лв./.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Окръжен съд - В държавна такса в размер на 1909,76 лв.
Водим от горното, Вски окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Т. П. Т., ЕГН:
********** и адрес: гр.В, ул. „***“№38, не дължи на *** с адрес: гр.***, бул. „*** *** ***“
№ 136 сумата от 47 744.04лв. /четиридесет и седем хиляди седемстотин четиридесет и
четири лева и 04 ст./ - главница, ведно със законната лихва от 13.10.2003г. до окончателното
плащане по издаден в полза на *** изпълнителен лист от 07.11.2003г. по гр.д №8129/2003г.
по описа на СРС, 65 състав, поради погасяване на вземанията по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. П. Т., ЕГН: ********** и адрес: гр.В, ул. „***“№38
9
срещу *** с адрес: гр.***, бул. „***“ №136 иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК за
приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 230.00 лв. - разноски,
както и сумата от 7729.64лв. - такси и разноски в полза на ЧСИ, като погасени по давност,
както и че не дължи разноски по изпълнителното производство по изп.дело
№202489804001088 на ЧСИ С. Н., с рег.№898, на КЧСИ, с район ОС-В.
ОСЪЖДА *** с адрес: гр.***, бул. „***“ № 136 да заплати на адвокат И. В. И. с ЕГН
********** от АК-В, на основание чл. 38 от ЗА, сумата в размер на 4 469,04 лева /четири
хиляда четиристотин шестдесет и девет лева и 04 ст./, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38 от Закона
за адвокатурата.
ОСЪЖДА Т. П. Т., ЕГН: ********** и адрес: гр.В, ул. „***“№38, да заплати на „***“
с адрес: гр.***, бул. „***“ № 136 сумата от 9.89лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА *** с адрес: гр.***, бул. „***“ № 136 да заплати по сметка на Окръжен
съд-В, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 1909,76 лв. /хиляда деветстотин и девет лева и
76ст./ – държавна такса, върху уважения размер на иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на *** –гр.***, като трето лице помагач
на страната на ответника - ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелат***ен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В: _______________________
10