№ 6338
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100506667 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6667/2025 г по описа на СГС е образувано:
-по въззивна жалба на “Топлофикация София “ ЕАД гр.София срещу решение №5319 от
25.03.2024 г постановено по гр.д.№69056/22 г на СРС , 77 състав ; поправено с решение
№20105 от 07.11.2024 г по същото дело в частта , с която са отхвърлени искове на
въззивника да се осъди Н. Г. Л. ЕГН ********** от гр.София да му заплати на основание
чл.86 ЗЗД сумата от 132,86 лева лихва за забава за периода 15.09.2020 г – 02.12.2022 г върху
709,63 лева цена топлинна енергия за периода м.05.2019 г до м.04.2021 г за апартамент №15
в гр.София ул.******** и сумата от 7,28 лева лихви за забава за периода 31.12.2019 г –
02.12.2022 г върху 31,49 лева главница дялово разпределение за периода м.11.2019 г –
м.04.2021 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските ;
-и по въззивна жалба на Н. Г. Л. ЕГН ********** от гр.София в частта , с която Л. е осъдена
да заплати на “Топлофикация София “ ЕАД гр.София сумата от 709,63 лева цена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г до м.04.2021 г за апартамент №15 в гр.София ул.******** и
сумата от 31,49 лева главница дялово разпределение за периода м.11.2019 г – м.04.2021 г ;
ведно със законната лихва върху сумите от 20.12.2022 г до заплащане на същите .
Въззивникът „Топлофикация София“ ЕАД излага доводи за неправилност на решението на
СРС в обжалваната от него част . Съгласно ОУ /2016 г / ответникът изпада в забава без да е
необходимо изрична покана от страна на ищеца .
1
Въззивникът Н. Л. излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната от
нея част . Вземанията на ищеца са погасени по давност , а освен това не са доказани по
основание и размер .Няма данни за доставена топлинна енергия и за извършено дялово
разпределение .
Л. е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на „Топлофикация София“
ЕАД . Отчитането на ИРРО , изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общата
фактура е станало след предвидения в ОУ /2016 г/ 45-дневен срок . Няма данни за покани за
плащане на главниците .
„Топлофикация София“ ЕАД е подало писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба
на Л. и изразява съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Бруната” ООД гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника
“Топлофикация София “ ЕАД гр.София на 27.03.2024 г и е обжалвано в срок на 10.04.2024 г
.
Решението на СРС е връчено на въззивника Л. на 24.03.2025 г и е обжалвано в срок на
04.04.2025 г .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението
на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи съдът извършва служебна проверка и за
правната квалификация на исковете.
СРС е приел , че исковете за главници за топлинна енергия и дялово разпределение са
основателни и доказани по основание и размер . Съгласно чл.33 ал.4 от ОУ /2016 г/ лихви за
забава се дължат само върху задълженията за топлинна енергия по чл.32 ал.2,3 от същите ОУ
. Спрямо общите фактури за 2019 г и 2020 г чл.33 ал.4 от ОУ не може да се приложи ,
защото отчитането , изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура
е станало след предвидения в ОУ 45-дневен срок за плащане . Липсва и съответната покана
до ответника за плащане .
Въззивната жалба на „Топлофикация София“ ЕАД е частично основателна
Съгласно чл.33 ал.4,5 от ОУ /2016 г/ потребителите за битови нужди дължат лихви за забава
не върху прогнозните сметки , а само след издаване на съответната обща фактура за периода
2
. Изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура повече от 45-дни
след приключване на отоплителния сезон не се отразява на дължимостта на лихвите за
забава . Препращането в ал.4,5 към ал.2 на чл.33 от ОУ /2016 г/ има предвид срока от 45 дни
, а не датата на приключване на отоплителния сезон като „период , за който се отнасят“. Това
е така , защото задълженията по чл.32 ал.2 и ал.3 от ОУ /2016г / са различни , спазва се
различна процедура са определянето им и имат падеж , който е определен по различен начин
и визира настъпване на различни факти . Прогнозните сметки по чл.32 ал.2 от ОУ /2016 г/
съгласно чл.33 ал.1 от ОУ /2016 г/ се дължат в 45-дневен срок , след изтичане на периода , за
който се отнасят , но без да се начисляват лихви за забава . За изравнителните сметки по
чл.32 ал.3 от ОУ /2016 г/ е необходимо отчитане и на ИРРО , както и издаване на обща
фактура за отчетен период , а след изтичане на 45-дневния срок се начисляват лихви за
забава . По-късното издаване на общата фактура не уврежда правата на потребителите , тъй
като едва след изтичане на 45-дневен срок от фактурата започват да се начисляват – както и
в процесния случай - лихви за забава . По тази причина ОУ не уреждат както краен срок за
издаване на общата фактура , нито необходимост ищецът да отправя нарочна покана по
чл.84 ал.2 ЗЗД , с която да постави съответните потребители в забава за заплащане на
задълженията им . В случая лихвите за забава от 132,86 лева върху главницата за топлинна
енергия са начислени именно съгласно тези разпоредби на ОУ и са доказани по основание и
размер . В тази част решението на СРС следва да се отмени и да се осъди ответника да
заплати сумата .
Правилно СРС е приел , че не се дължи сумата от 7,28 лева лихви за забава върху
главницата за дялово разпределение . Чл.36 от ОУ /2016 г / не посочва срок , в който
потребителите трябва да заплащат главницата за дялово разпределение , а за нея са
неприложими чл.32 и чл.33 от ОУ /2016 г /. Липсва уговорен падеж на вземането , респ.не са
представени от ищеца доказателства за покана до ответника съобразно изискването на чл.84
ал.2 ЗЗД . В тази част решението на СРС трябва да се потвърди .
Въззивната жалба на Н. Л. е неоснователна
Възражението за погасителна давност е преклудирано и не може да се разгледа . Същото е
следвало да се релевира в отговора на исковата молба , което не е сторено .
Л. е потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ според представените пред СРС
документи за собственост и заявление-декларация за откриване на партида .
Исковете за главници са доказани по основание и размер с приетите пред СРС писмени
доказателства , СТЕ и ССЕ , като СРС е съобразил и извършените от ответника плащания .
С оглед изхода на делото ответникът дължи допълнителни разноски пред СРС , както и
разноски пред СГС .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №5319 от 25.03.2024 г постановено по гр.д.№69056/22 г на СРС , 77
състав ; поправено с решение №20105 от 07.11.2024 г по същото дело в частта , с която е
отхвърлен иска на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София да се осъди Н. Г.
Л. ЕГН ********** от гр.София да му заплати на основание чл.86 ЗЗД сумата от 132,86 лева
лихва за забава за периода 15.09.2020 г – 02.12.2022 г върху 709,63 лева цена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г до м.04.2021 г за апартамент №15 в гр.София ул.******** ; и
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Н. Г. Л. ЕГН ********** от гр.София да заплати на основание чл.86 ЗЗД на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София сумата от 132,86 лева лихва за забава
за периода 15.09.2020 г – 02.12.2022 г върху 709,63 лева цена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г до м.04.2021 г за апартамент №15 в гр.София ул.******** .
ПОТВЪРЖДАВА решение №5319 от 25.03.2024 г постановено по гр.д.№69056/22 г на СРС
, 77 състав ; поправено с решение №20105 от 07.11.2024 г по същото дело в останалата част
.
ОСЪЖДА Н. Г. Л. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ********* гр.София допълнително сумата от сумата от 12,46 лева разноски пред СРС ,
сумата от 71,46 лева разноски пред СГС ; както и сумата от 421,37 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Бруната” ООД гр.София като трето лице
помагач на ищеца “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4