Решение по дело №1099/2025 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 592
Дата: 20 май 2025 г. (в сила от 20 май 2025 г.)
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Дело: 20255300501099
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 592
гр. Пловдив, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Н. Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова С.
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Н. Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско
дело № 20255300501099 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпили са въззивна жалба от К. Г. А. и насрещна въззивна жалба от В. Г. С.,
като майка и законен представител на малолетното дете Б. К. А. против Решение №
86/20.02.2025г., пост. по гр.д.№ 2455/2024, АсРС, с което е изменен размера на
издръжката, която жалбоподателят К. Г. А., ЕГН **********, заплаща по силата на
съдебно решение по гр. д. 1714/2021г., АсРС за детето Б. К. А., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител В. Г. С., като е увеличен този размер от 300лв.
на 600лв. месечно, начиная от завеждане на иска – 17.10.2024г. до настъпване на
причина за нейното изменение или прекратяване, като искът до пълния предявен
размер от 700лв. е отхвърлен и са присъдени разноски.
Жалбоподателят ищец В. Г. С., като майка и законен представител на
малолетното дете Б. К. А., обжалва решението в отхвърлителата част. Сочи, че
здравословното състояние на детето изиска незабавно и скъпо лечение, за което
майката е изтеглила кредити. За процедурите и издръжката на детето месечно се
разходват по 2500лв. Сочи, че по делото се установява, че минималното
възнаграждение на бащата от работата му в *** е 2300 ***, а той реализирал и
допълнителни доходи .Счита, че бащата без всякакво затруднение за себе си е в
състояние да осигурява претендирания размер от издръжка от 700лв. Оспорва се
1
жалбата на бащата, като се излага подробен отчет за ежемесечните разходи за детето.
Претендира отмяна на решението в отхвърлителната му част и присъждане на пълния
претендиран размер на издръжка. Претендира присъждане на разноски по реда на
чл.38 от ЗА на процесуалния представител.
Жалбоподателят ответник К. Г. А. е останал недоволен от осъдителната част на
решението. Счита, че съдът не е извършил пълен и задълбочен анализ на нуждите на
детето и възможностите на родителите. Сочи, че детето получава пенсия, помощи от
ДСП и има назначен личен асистент. Твърди, че съдът не е обсъдил доказателствата,
че той в момента учи редовна форма и изключително трудно си намира работа, дори и
за минимално заплащане. Поддържа и че съдът е игнорирал показанията на
свидетелката С., която установява, че тя заплаща издръжките дължими от него, т.к. той
е материално затруднен. Поддържа, че при определяне на издръжката на детето следва
да се вземе предвид както получаваната пенсия, така и дохода на дядо му като личен
асистент. Поддържа и че по делото не е установено какви са доходите на майката, като
не е отчетен и факта, че тя притежава жилище, гараж и магазин. Сочи и че има
задължение за издръжка на още две непълнолетни деца. Отделно от това има
задължение за заплащане на издръжка и на бившата си съпруга В. в размер на 200лв.
месечно. Моли за отмяна на решението в осъдителната му част и за отхвърляне на
иска.
Представил е отговор на въззивната жалба на ищеца, в който я оспорва.
Преповтаря доводите си от собствената си въззивна жалба. Претендира разноски.
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхождат от легитимирани
лица – страни, останали недоволни от различни части на постановеното решение,
откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Обжалвано е първоинстанционно решение, с което е уважен, предявен от
малолетно дете, действащо чрез своята майка и законен представител, иск за
изменение на съдебно определена издръжка, дължима от бащата. Предявеният иск е с
правно основание чл.150 от СК – за изменение на определена със съдебно решение
издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете.
За да уважи предявения иск първоинстанционният съд е приел, че за изминалия
период от време са налице изменения в обстоятелствата, при които е определен
предходния размер на дължимата от бащата издръжка, като е отчел нарасналите нужди
на детето, предвид факта, че детето е със специални потребности.
От фактическа страна по делото се установява от представеното удостоверение
за раждане, че Б. е род. през ***г. и негови родители са В. С. и К. А.. Представено е
удостоверение за раждане, от което се установява, че родителите имат още едно дете –
2
Б., род. ***г.
С Решение № 226/10.07.***г., пост. по гр.д.№1714/2021, АсРС е прекратен брака
между В. С. и К. А., родителските права върху двете деца Б. и Б. са предоставени на
майката, определена е издръжка, дължима от бащата за децата в размер на 300лв.
ежемесечно за Б. и 230лв. месечно за Б.. Определена е и издръжка, която съпругът К.
А. ще изплаща на съпругата В. С. в размер на 200лв. месечно.
С ЕР на ТЕЛК № ***/***г. е определена 100% степен на увреждане с диагноза
„***“. В мотивите на решението е обсъдено, че се касае за тежка форма, с неразвита
реч, изразени стереотипи, хаотично, понякога автоагресивно поведение, нарушена
социална свързаност и комуникация. Тези изводи са дали основание за определяне на
100% степен на увреждане с чужда помощ.
От служебна бележка от Дневен център за деца и/или пълнолетни лица с
увреждания е видно, че Б. посещава центъра два пъти седмично по 3 часа. Приложен е
и доклад за напредъка на детето, от който се установява, че в резултат на работата в
центъра, детето прави опити да формира желание към определени неща, да
комуникира вербално.
Представена е фактура от МЦ *** ООД за заплатено лечение на Б. със стволови
клетки в размер на 9583,57л. на 08.05.2024г.
Бащата е представил удостоверение от ***, ***, от което се установява, че
бащата учи, но учебните занятия са присъствено в събота и онлайн в неделя.
От удостоверението от общ. *** се установява, че бащата не притежава
декларирани недвижими имоти. От удостоверението за майката В. С. се установява, че
има декларирани гараж, жилище и търговски обект с ид.ч. от земята, находящи се в гр.
***.
От справката от ТД на НАП се установява, че В. С. е работила по трудово
правоотношение в периода 09.08.2021г-06.03.2024г., при основна заплата 650лв., като
данни за реално получен доход има за м.01.2024г.-254лв. и за м.03.2024г.-1866лв.
Данни за трудови договори за бащата К. А. няма.
Изготвен е социален доклад за детето Б., като социалните работници са
установили, че детето се отглежда от майката на детето с помощта на прадядото на
детето, който е назначен за негов личен асистент. Установено е, че детето посещава
детска градина за половин ден, както и два пъти седмично специализиран център.
Детето има назначен ресурсен учител и логопед в детското заведение.
По делото са събирани и гласни доказателства – разпитвани са свидетелите Ц.
С., баба на детето, Н. К.-Б., А.С., Т. Д..
Свидетелката С. твърди, че внукът й е 100% *** и се нуждае от специализирани
занимания, за да може да стане в някаква степен самостоятелен. Грижите за него са
3
непрекъснати. Майката заплатила лечение със стволови клетки, като лекарите са
препоръчали и втори курс. За да заплати лечението майката е взела заем, който
погасява чрез вноски от по 300лв. месечно. Лекарите са препоръчали на майката и
провеждане на други процедури, включително 40 сеанса в барокамера, като
единичната такса е по 80лв. За другата терапия искали 6000лв., които майката смятала
да осигури чрез нови заеми. Свидетелката установява, че детето има специфични
изисквания към храната – не се хранило с всичко, поради което се налагало
закупуването на сиропи за хранене и за имунната система. Майката водела детето в
специализирания център в *** с автомобил, като на месечно само горивото й струвало
над 200лв. Майката не можела да започне работа, т.к. детето изисквало постоянни
грижи. Получавала около 1000лв. месечно от инвалидната пенсия на детето.
Свидетелката Б. твърди, че познава страните и знае, че са живели в ***. Знае, че
В. се е прибрала с детето, а К. е останал там, но не знае дали работи. Знае, че учи през
уикендите, а през седмицата предполага че работи. Твърди, че детето не можело дори
да говори, но след трансплантацията на стволови клетки и провежданата
рехабилитация започнало да казва отделни думи. Знае и че на майката е препоръчано
за направи процедури по обезпаразитяване и подобряване на чревната микробиома,
което струвало 6000лв., за да се подобри състоянието на детето, както и да проведе 40
процедури в баркамера, които стрували по 80лв.Твърди, че майката води детето в
специализиран център в гр. ***. Освен това детето не се хранило с всякаква храна, а
поради състоянието си имало предпочитания само към определена такава. За
развитието на детето посещавали допълнително и логопед, за което заплащали по 40-
50лв. на посещение. Майката споделяла, че дори и бащата да не иска да участва в
разходите за подобряване на състоянието на детето, тя ще вземе кредит и ще направи
всичко необходимо за това.
Свидетелката С. твърди, че познава семейството, т.к. е партньор на бащата К..
Той живее в *** с родителите си. Там той учил редовно и го издържали родителите му.
Самата свидетелка помагала за издръжката. Твърди, че работил на нископлатена
работа за по 12 *** на час. Не работел постоянно, мака и да имал желание. Не го
наемали поради ред причини., които не уточнява.
Свидетелката Д. твърди, че е приятелка с К. от детството, познава семейството
му и децата му. Знае, че е в *** от около година и че учи. Споделял й, че си търси
активно работа, но не намирал такава. За задълженията за издръжка му помагала
приятелката му А.. К. бил много подтиснат и не се чувствал добре от това положение.
Знае, че К. имал три деца.
Във въззивното производство е представено удостоверение за раждане на детето
Г., род. ***г., чийто баща е К. А.. По гр.д.№ 14190/2015, ПРС е одобрено споразумение
между родителите, с което бащата К. се задължава да заплаща месечна издръжка на
4
детето Г. в размер на 150лв. Представени са и разписки за изплащаната издръжка от
150лв.
Изискана е информация от АСП, която отговаря, че майката В. С. получава
месечна помощ от 800лв. като родител отглеждащ деца с трайни увреждания. Назначен
е личен асистент на детето Б. – И.С.. От общ. *** е постъпило писмо, от което се
установява, че личният асистент е прадядо на детето Б. и получава нетно
възнаграждение в размер на 778,77лв. месечно. ТД на НАП са изпратили писмо, от
което се установява, че майката не е регистрирана като ЕТ и не е подавала декларации
по чл.55 от ЗДДФЛ.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че по делото се
доказват предпоставките за изменение на определената издръжка на малолетното дете.
От момента на определяне на предходния размер на издръжка са изминали три години,
но детето е диагностицирано със 100% степен на увреждане, установено от ЕР на
ТЕЛК. От свидетелските показания на свидетелите С. и Б., които са взаимно
допълващи се и в унисон с представените писмени доказателства за състоянието на
детето, се установява, че то се нуждае от непрекъснати грижи. Макар да има назначен
социален асистент, който е прадядо на детето, майката , която го отглежда, не може да
работи, т.к. се налага да го транспортира ежедневно до различни специалисти в гр. ***
за провеждане на терапии за подобряване на състоянието му. От представените
удостоверения и фактури се доказва, че са провеждани множество терапии – част от
тях безплатни, а друга част - скъпо платени, както и че предстоят още такива, за да се
подобри състоянието на детето. Повечето терапии се провеждат в гр. ***, а детето и
майката живеят в гр. ***, поради което е необходимо отделянето на средства и за
транспортни разходи. Доказва се и твърдението, че детето се нуждае от средства и за
закупуване на различни медикаменти, т.к. поради състоянието си начинът му на
хранене е силно ограничен.
По отношение на майката В. С. се установява, че единственият й доход е
социалната помощ от 800лв. Вярно е че тя притежава жилище, гараж и магазин, но
няма данни да извлича някакви доходи от тази собственост. От справките в НАП се
установява, че тя няма декларирани доходи от наем, няма регистрирани ТПО / с
изключение на два месеца, в които е получавала трудово възнаграждение/. Следва да
се отчете и че тя полага грижи и за по-малкото дете на страните. По бракоразводното
решение бащата К. А. й дължи издръжка в размер на 200лв. месечно.
По отношение на бащата К. А. се установява, че живее в *** заедно с
родителите си. Представени са доказателства , че учи, но този му ангажимент е за
уикендите. През работната седмица той е свободен и може да реализира доходи от
труд. Свидетелката Д. твърди, че знае от него, че не може да си намери работа, а
свидетелката Б. твърди, че намира временна такава, от която реализира по 12 ***
5
месечно. Доколкото се касае за млад човек в работоспособна възраст, без данни за
някакви обективни пречки да полага труд и предвид задълженията му за издръжка към
три ненавършили пълнолетие лица, то той следва да полага усилия за реализиране на
постоянен доход. Известно е, че в държавата, в която живее може да работи както по
постоянен договор, така и на различни места почасово, при което и с оглед изложеното
от свидетелката Б. за минимално възнаграждение от 12 ***, съдът намира, че бащата е
в състояние да реализира доход от поне 96*** дневно или поне 1920 *** месечно. Това
прави минимално месечно възнаграждение от над 3800лв. При задължение за
издръжка към три малолетни деца, едно от които има специални нужди и за издръжка
към бившата си съпруга, то той следва да съумява да реализира дори и по-висок
доход. Следва да се отчете и че от 01.01.2025г. минималният размер на издръжка за
ненавършило пълнолетие дете не следва да е по-нисък от 269,25лв.
С оглед на така очертаните нужди на детето от издръжка и възможности на
родителите му да я осигуряват, съдът намира, че месечно са необходими и възможни
по 1000лв. , от които майката следва да поеме сумата от 300лв., като се отчете и факта,
че на нея са възложени родителските права и тя полага непосредствените грижи по
отглеждане и възпитание на детето, които с оглед състоянието му са много
интензивни, както и че тя отглежда и по-малкото дете на страните, а бащата поеме
остатъка от 700лв. Този размер на издръжката отговаря най-пълно на нуждите на
детето, най-вече с оглед здравословното му състояние, като в същото време е и
възможен с оглед реализираните от родителите му доходи.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че определеният размер от
първоинстанционния съд е неправилен, като решението в отхвърлителната част следва
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което искът се уважи до
размер от 700лв. В останалата обжалвана част решението е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските
По делото не са направени искания за присъждане на разноски, поради което и
такива няма да се присъждат на жалбоподателя ищец.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 86/20.02.2025г., пост. по гр.д.№ 2455/2024, АсРС, в частта,
в която е отхвърлен предявеният от Б. К. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител В. Г. С., ЕГН **********, против К. Г. А., ЕГН **********, за
изменение на дължимата съгласно съдебна спогодба по гр. д. 1714/2021г., АсРС ,
издръжка за детето над уважения размер от 600лв. до пълния претендиран такъв от
6
700лв., месечно, начиная от завеждане на иска – 17.10.2024г. до настъпване на причина
за нейното изменение или прекратяване,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ дължимата съгласно съдебна спогодба по гр. д. 1714/2021г., АсРС от
К. Г. А., ЕГН **********, месечна издръжка на детето Б. К. А., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител В. Г. С., ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА
с още 100лв. над присъдените 600лв. или общо дължими месечно стават 700лв. ,
начиная от завеждане на иска – 17.10.2024г. до настъпване на причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена или
неплатена вноска от падежа до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 86/20.02.2025г., пост. по гр.д.№ 2455/2024, АсРС в
останалата обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

7