№ 184
гр. Тетевен, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20254330100635 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.4,т.1 и чл.8,ал.1 от Закона за защита от домашното
насилие/ЗЗДН/.
Образувано е по молба на М. П. з0, с искане за издаване на заповед за незабавна
защита срещу С. С. А. от 0Лов.обл.
Молителката излага,че е живяла на семейни начала с ответника около 7 години,от
време на време и причинявал физическо насилие.Имат дете на 2-годишна възраст,преди
около 4 месеца с него се разделили,защото тормозът зачестил.Минали са през дело за
родителски права,ответника има режим на виждане на детето.С. постоянно я притеснява със
звънене по телефона,отправяне на заплати.Един от по-сериозните случаи в който и нанесъл
побой в присъствието на детето е на 21.06.2023 година.
На 01.06.2025г. С. дошъл п ред дома и в 0за да върне детето,което бил взел на
31.05.2025г.Започнал да крещи и удря пометалния контейнер пред дома и,защото не искала
да се върне и да живее отново с него.Също като и звънне по телефона се опитва да и
нарежда къде е,какво прави,поради което е блокирала повикванията,но той и звъни от скрит
номер.Притеснява се за здравето и това на детето.
Моли да бъде издадена заповед за незабавна защита.
Ответника по молбата С. С. А. в съдебно заседание заявява,че на 01.06.2-25г когато
върнал детето не е имало никакво насилие.Реакцията му била когато те си влезли в
1
къщата,същата била,тъй като предложил брак на молителката,тя му отказала.Хвърлил
халките които бил купил в реката.Помолил молителката да се разходят,тъй като бил празник
на детето.Молителката го е блокирала и няма контакт с нея.
От представените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелката
0,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните в производствата съжителствали на семейни начала,като имат малолетно
дете-0.,ЕГН:**********.С Решение по гр.дело №0г по описа на РС-Тетевен,е определено
местоживеенето на детето при майката,на която са възложени и родителските права,а на
ответника/бащата/ е определен режим на лични контакти с детето,както следва: Всяка
нечетна седмица от годината - от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване,
детето 0., ЕГН ********** ще бъде при баща си С. С. А., ЕГН **********. Коледни и
новогодишни празници: Всяка нечетна година от календара бащата С. С. А., ЕГН
********** ще взема детето 0., ЕГН ********** от дома на майка му в 10.00 часа на 24
Декември и ще го връща в 18.00 часа на 28 Декември отново в дома на майка му. Всяка
четна година от календара - бащата С. С. А., ЕГН ********** ще взема детето 0., ЕГН
********** от дома на майка му в 18.00 часа на 28 Декември и ще го връща в 18.00 часа на
последния неучебен ден от следващата година, преди възобновяване на учебния процес, а
докато детето не е ученик до 02.01. на следващата година. Великденски празници: Всяка
четна година от календара бащата С. С. А., ЕГН ********** ще взема детето 0., ЕГН
********** от дома на майка му в 10.00 часа на Велики четвъртък по църковния календар
на Българската православна църква и ще го връща в 10.00 часа на Велика Неделя отново в
дома на майката. Всяка нечетна година от календара - бащата С. С. А., ЕГН ********** ще
взема детето 0., ЕГН ********** от дома на майка му в 10.00 часа на Велика Неделя и ще го
връща в 18.00 часа на Светли Понеделник. Лятната ваканция: За времето от 1 юли до 15 юли
и от 1 август до 16 август детето 0., ЕГН ********** ще бъде при майка си М. П. Д., ЕГН:
**********. За времето от 15 юли до 31 юли и от 16 август до 31 август 0., ЕГН **********
ще бъде при баща си С. С. А., ЕГН **********.
На 31.05.2025 година ответникът взел детето за осъществяване на режим на
контакти,като на 01.06.2025 го върнал в 0Лов.обл, пред дома на майката.
Свидетелката 0 твърди,че страните се обиждали и тя им заявила от прозореца на
жилището си да престанат да се обиждат.
Твърдението на свидетелката,че ответникът ги напсувал,се отрича от последния
както и извършен акт на домашно насилие.
От записа на приложения диск,който не би могъл да се ползва като доказателствено
средство,без да бъде обект на съответна експертиза,каквато не е поискана от молителката,
по-скоро се установяват извършване на действия от ответника,така,както същия ги описва в
първото заседание по делото,а именно: пристигане на ответника с автомобил,предаване на
детето на майката/молителката/,евентуално предложение за брак,изхвърляне на
предмети,провеждане на разговор в присъствие на детето,което се разплаква,но също така
2
демонстрира и привързаност към бащата,извиквайки го нееднократно,след това влизане в
дворното място от майката,заедно с детето и известно време след това,ритане и удряне от
ответника по кош за боклук,намиращ се до уличното платно и извън дворното място,в което
се намира жилището,в което живее молителката.След което ответникът си тръгва.
Твърденията на молителката,че ответникът я тормози с постоянно телефонни
обаждания,не може да се приемат от решаващия състав за доказани с показанията на
свидетелката 0,в предвид и признанието и на молителката и на ответника,че същата е
блокирала достъпа до обаждания от телефона на ответника,твърденията,че звъни от частен
номер не са проверени чрез допускане на съответна експертиза.По съображе4ниа,изложени
досежно приложения диск,не могат да се ползват като доказателствено средство и
представените разпечатки от приложение „Вайбър“.
Не се доказват и твърдения за упражняват тормоз от страна на ответника спрямо
молителката по време на фактическата им раздяла,не се сочат конкретни проявления и дати
на извършване,сочен случай на 21.06.2023г не може да бъде предмет на разглеждане в
настоящето производство,с оглед нормата на чл.10,ал.1 от ЗЗДН,единствено може да бъде
съобразен при налагане на мерки за защита,но и за този случая липсват ангажирани
доказателства от молителката.
При така изложената фактическа обстановка,съдът приема от правна страна
следното:
Молбата за защита от домашно насилие е подадена от правоимащо лице по чл.3 от
ЗЗДН,в предвидения в закона срок съгласно чл.10,ал.1 от ЗЗДН/по отношение
деянието,описвано на 01.06.2025 година/,в предвидената от закона форма и е придружена от
необходимите доказателства,както и е подадена за защита срещу лице по чл.3,т.2 от
ЗЗДН,поради което съдът приема,че същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
В конкретния случай, съвкупната оценка на установеното по делото от фактическа
страна налага извод за недоказаност на наведените фактически твърдения в
обстоятелствената част на молбата за защита,респ. за извършен акт на домашно насилите от
ответника спрямо молителката,на дата 01.06.2025 година.
При така обсъдените доказателства не може да бъде направен извод за осъществено
от ответника домашно насилие спрямо молителката. Безспорно е единствено, че същите са
фактически разделени,по твърдението на молителката от около 4 месеца,както и че на
01.06.2025г ответникът е отправил предложение за сключване на брак към
молителката,което тя не е приела, но не се установи по категоричен начин ответникът да е
извършил действия на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЗДН. Данните в
представената с молбата декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН не могат да бъдат приети
безкритично при наличието на опровергаващите я доказателства, а и същата/ползваната и
предоставена бланка от служител на РУ на МВР-Тетевен/е непълна и не отговаря на
изискванията на закона.В същата не е описан конкретен акт на домашно насилие.
3
От заявеното от страните и от събраните по делото доказателства се налага извода за
влошени отношения между страните, които следва да бъдат разрешени, но не в това
производство.
Целта на специалния Закон за защита от домашното насилие/ЗЗДН/е при доказана
нужда чрез съда да се даде спешна защита на лица пострадали от домашно насилие, както и
да се предотвратят последващи неправомерни посегателства спрямо тях.
Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, приложими на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за
защита е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната
дата, от посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на
домашно насилие.Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителките и
ответникът.
В закона липсва легална дефиниция на понятието “психическо насилие”, както и
дефиниция за понятието “емоционално насилие”, но като такива могат да бъдат окачествени
всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно
лице- пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги
изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие
(крещене, обиждане, псуване), отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на
страх, изолация.
Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи
конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически
особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Действия,от кръга на визираните,които да са извършени от ответника и да са налице
категорични и безспорни доказателства за това,не се установяват в настоящето
производство.
Вярно, легалната дефиниция въвежда едно широко понятие за домашното насилие в
неговите различни проявни форми и за да бъде уважена молбата, следва осъществените от
ответната страна действия и последиците за пострадалия да попадат в понятието „насилие”,
за да оправдаят държавна намеса и санкция чрез налагане на мерки по ЗЗДН. Или, за да се
обхващат от дефиницията, актовете следва да са с един висок интензитет, излизащ извън
обичайната житейска негативна емоция, годни обективно да бъдат определени като
затормозяващи и ограничаващи правата на личността,каквито действия съдът не приема,че е
извършил ответникът спрямо молителката/пострадало лице/ на сочената дата в молбата за
защита от домашно насилие.
Действително в хода на първоинстанционното производство е била издадена заповед
за незабавна защита по реда на чл. 18 ЗЗДН с рег.№12/03.06.2025 година. Тази заповед обаче
4
се издава в закрито заседание на съда, без участието на страните и само въз основа на
твърденията в подадената молба, преценени от съда, като съдържащи данни за съответната
опасност по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН. Целта й е да предостави временна, но незабавна защита, и да
бъдат избегнати възможните опасности за молителя през времетраенето на делото до
окончателното му решаване. Издаването на заповед по чл. 18 ЗЗДН няма обвързващо
действие за решаващия съдебен състав, доколкото в хода на разгърналия се състезателен
процес е напълно възможно събраните доказателства да оборят твърденията в подадената
молба. Затова и изрично чл. 19 ЗЗДН определя действието й до издаването на заповедта за
защита или до отказа за такава.
Ето защо, с оглед на събраните по делото доказателства съдът не приема за
установено по делото, че по отношение на молителката е извършен акт на насилие на
01.06.2025г./или преди тази дата в срока по чл.10,ал.1 от ЗЗДН/,така,както същия е описан в
молбата за защита, поради и което същата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и съгласно чл.11,ал.3 от ЗЗДН,молителката следва да
заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 25.00 лева,съгласно т.22 от ТР №
6/2013г на ОСГТК на ВКС.
Издадената Заповед за незабавна защита следва да бъде отменена,съгласно
чл.19,ал.3,в-ка с ал.2 от ЗЗДН.
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на М. П. Д. от 0Лов.обл., против С. С. А. от 0Лов.обл., по чл.4
от Закона за защита от домашното насилие,с искане за издаване на заповед за защита и
налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН.
ОТМЕНЯВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА Рег.№12/03.06.2025 година,издадена по
гражданско дело №635/2025г по описа на Районен съд-Тетевен,с която са постановени мерки
за защита по чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН срещу С. С. А. от 0Лов.обл.
ОСЪЖДА М. П. Д. от 0Лов.обл., да заплати по сметка на Районен съд-Тетевен
държавна такса в размер на 25.00/двадесет и пет/лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Ловеч в 7-дневен срок от
връчването му на страните,като обжалването му не спира изпълнението на издадената
заповед за незабавна защита.
След влизане на решението в сила,препис от решението да се връчат на страните и на
РУ на МВР-Тетевен,по местоживеенето на извършителя и на пострадалото лице.
5
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6