Номер 51926.10.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПлевенIII наказателен състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Дария И. Митева Маринова
Секретар:ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Дария И. Митева Маринова Административно
наказателно дело № 20204430201699 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № РД-05-58 от 20.08.2020 г. издадено от *** РЗИ -
грПлевен, с което на Д. Т. К. ,*** ЕГН ********** , на основание чл.209а ,ал1 от Закона за
Здравето,е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв. / триста лева/
за нарушаване на чл чл63 ал1 т3 от Закона за здравето.
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка, като се предлага същото
да бъде отменено и поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Въззиваемата страна – РЗИ – гр.Плевен редовно призовани не се явяват и не вземат
становище по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, като наказателното постановление е връчено на 24.08.2020г видно от
приложената разписка към НП, а жалбата е подадена до РС-Плевен чрез РЗИ – гр.Плевен на
26.08.2020г., видно от отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от
1
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛВА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 18.07.2020г в гр.Плевен ПРИ ИЗВЪРШЕНА ИНСПЕКЦИУЯ В *** –*** на фирма
„***“ЕООД,ГР.ПЛЕВЕН,като се констатира че г-н К. не спазва т2 от Заповед №РД-01-
402/15.07.2020г на Министерство на Здравеопазването,т.е не носи лична предпазна маска на
лицето, като/барман/ *** на обекта.
При което е съставен АУАН с бланков номер 00036 от 18.07.2020г. срещу жалбоподателя
за нарушение на чл.63 ал1 т3 от закона за здравето. Въз основа на същият акт било издадено
обжалваното наказателно постановление № РД-05-58/20.08.2020г , в което обаче било
отразено, същата фактическа обстановка описана в АУАН като е записано че е осъществено
нарушение по чл 63 ,ал1 и ал4 от Закона за Здравето и била наложено наказание по реда на
чл 209а ал1 от Закона за здравето .
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетел
А.П. и актосъставител М.Ц. , които съдът кредитира като последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност, както и от
всички писмени доказателства по делото.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след запознаване с приложените
по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи
нужните правомощия за тези действия,то съставените АУАН и НП не отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно
наказателното производство, както и ограничавайки право на защита на жалбоподателя,
предвид следното: На първо място е налице недопустимо нарушение на императивните
разпоредби на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съгласно цитираните правни норми,
както в акта за установяване на административно нарушение, така и в последвалото го
наказателно постановление следва да бъде направено точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. Законовата норма изисква пълно съвпадение
в словесното описание на нарушението, посочено както в АУАН, така и това, отразено в
наказателното постановление.В процесния случай законовите изисквания безспорно не са
спазени.Налице е несъответствие между нарушените норми посочени в АУАН –чл631/3/ и
тези посочени в обстоятелствената част на НП чл63 ал1 и ал4 от ЗЗ.Описаното от
фактическа страна нарушение в АУАН е квалифицирано по чл, 63(1) (3) 33!?.Не става ясно
коя нормативна уредба от кой закон е нарушена. Дали това е норма от Закон за занаятите,
2
Закон за земеделските земи, Закон за застраховането или Закон за здравето. Така изписаните
в скоби цифри не показват по ясен и категоричен начин дали се касае за алинея, точка или
предложение на въпросния чл.63 от 33.
Същевременно в наказателното постановление като нарушени се посочват разпоредбите на
чл.63, ал.1 и ал.4 от Закона за здравето.
Ако се приеме, че това е техническа грешка от страна на актосъставителя то има съществена
разлика между ал.З и ал.4 на чл.63 от Закона за здравето.
Г орното нарушение на административно производствените правила не може да се приеме за
техническа грешка. Именно поради строгата формалност на процеса по налагане на
административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и
НПК.
Налице са и други пропуски и грешки при описание на нарушението.
Несъответствието на посочената в наказателното постановление форма на деятелност
(изпълнително деяние) с тази посочена в АУАН и НП не следва да се приема в случая за
техническа грешка, а пряко влече до извод за невъзможност да се индивидуализира
конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил наказание.
Отделно от това по дефиниция техническата грешка представлява неволен дребен пропуск -
сгрешена цифра, сгрешена буква и т.н. Не може с институтът на техническата грешка да се
подменя изцяло формата на деятелността и да се заменя „защитна маска“ с „предпазна
маска“, още повече, че Законът за здравето борави единствено и само с термина”защитна
маска!”.
Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде „санирано” по силата на
разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН, както очевидно се е опитал да стори наказващият
орган.
Подобно противоречие би могло да се отстрани единствено и само чрез съставяне на нов
АУАН стига да не са изтекли сроковете, регламентирани в чл. 34 от ЗАНН.
Относно неправилно приложение на материалния закон.При съставен АУАН за защитна
маска, както и всички съставени по чл. 63 от Закона за здравето, ключов момент е, че
нормата е бланкетна диспозиция - в нея няма конкретни норми за поведение, а те имат
препращане към съответен акт с които е наложена “мярката” - съответна Заповед. Тя трябва
да е описана точно, както и конкретната точка или разпоредба от нея.В случая като
нарушена е посочена т.2 от Заповед N2 РД-01- 402/15.07.2020г. на Министъра на
здравеопазването като е конкретизирано ”не носи лична предпазна маска на лицето, като ***
на обекта”.Във въпросната Заповед в т.2 се съдържа следната разпоредба: „ При
непосредствено обслужване на клиенти, изискващо разстояние по малко от 1,5 метра е
3
задължително използването на защитна маска на лице или предпазен шлем. По изключение
се допуска обслужване на клиенти без защитна маска на лице или предпазен шлем, когато са
осигурени механични прегради от стъкло или друг прозрачен материал, позволяващ влажно
почистване и дезинфекция.”Никъде във въпросната Заповед не се споменава „предпазна
маска”. Непосредственото обслужване на клиенти не се извършва от *** на обекта, а от
лица чиито служебни задължения изискват това.
От съставения АУАН и НП не става ясно дали в обекта проверен от контролните органи е
имало осигурени механични прегради, които допускат обслужване на клиенти без защитни
маски или предпазен шлем и дали е било задължително използването на такава маска.
Относно субекта на нарушението.
В АУАН съставен на 18.07.2020г. при извършена инспекция в *** на фирма „***”
нарушителят е посочен като барман/***.
В последвалото НП същият е посочен като ***.Във административно наказателната
преписка не се съдържат доказателства за това, че нарушителят изпълнява такава длъжност.
Няма доказателство за това дали нарушението е извършено в закрито или открито
помещение, което е от съществено значение относно задълженията вменени в посочената
Заповед.Ако се приеме, че жалбоподателят изпълнява длъжността *** той следва да следи
съгласно посочената Заповед като работодател за: дезинфекция съгласно алгоритъм, за
недопускане на лица с остри и респираторни болести, да провежда инструктаж на персонала
за правилна хигиена на ръцете и осигуряване на дезинфектант, осигуряване на лични
предпазни средства и др.
Не е негово задължение обслужването на клиенти съгласно посоченото нарушение по т.2 на
Заповедта.Въпреки допуснатите неточности и неясноти относно описанието на субекта на
нарушението следва категорично да бъде посочено, че жалбоподателят не изпълнява нито
една от посочените в АУАН и НП длъжности.
*** на „***”ЕООД, гр.*** е Н.Д. К.а.
Така описаните в АУАН и НП допуснати процесуални нарушения са очевидно съществени.
Освен, че накърняват правото на защита на жалбоподателя, те внасят объркване и не дават
възможност на жалбоподателят да разбере точно какъв е състава на вмененото му
нарушение, какво е точно изпълнителното деяние и каква е правната му квалификация.
Недопустимо е за пръв път в наказателното постановление и то не в описанието а правейки
си извод от санкционната норма с която е наложено наказанието на жалбоподателят да се
прави извод за нарушението от обективната му страна, което описание да не е отразено
нито текстово нито цифрово в съставения преди това АУАН, т.е. недопустимо е посочването
на допълнителни обстоятелства, касаещи извършването на нарушението, непосочени в акта
за неговото установяване, тъй като извършвайки такова описание, административно
4
наказващият орган се занимава с неприсъщата за него функция - установяване на
нарушението, което той самият следва да санкционира.
Съдът намери, че процесното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, предвид изложените съображения.
По направените по делото разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.): „В съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс“, а според правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от
ЗАП: „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ“. Видно от приложения по делото договор за правна
помощ е че адв. Л.П. от АК-гр*** е осъществявала правна помощ в настоящото
производство на жалбоподателят Д. Т. К. , като изрично е посочено, че същият е заплатил
сумата от 300лв.
Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнагражения, издадена от ВАС: „За процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението
при интерес до 1000 лв. (какъвто е настоящият случай“ е в размер на 300 лева
Поради изложеното и на чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8, ал.1, т.1 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнагражения, издадена
от в ВАС съдът намира, че РЗИ – гр. Плевен , представлявана от *** А.Л.Г. следва да бъде
осъден да заплати на Д. Т. К. ,*** ЕГН ********** сумата от 300,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-05-58 от 20.08.2020 г. издадено от *** РЗИ -
грПлевен, с което на Д. Т. К. ,*** ЕГН ********** , на основание чл.209а ,ал1 от Закона за
Здравето,е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв. / триста лева/
за нарушаване на чл чл63 ал1 т3 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8, ал.1, т.1 от Наредба
5
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнагражения, издадена от ВАС
РЗИ – гр. Плевен , представлявана от *** А.Л.Г. следва да бъде осъден да заплати на Д. Т.
К. ,*** ЕГН ********** сумата от 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Плевен , на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административно процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6