№ 1725
гр. Варна, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря СтоЯ. М. Г.а
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110113061 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Е. Н. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Долни чифлик, ****** срещу С.У. „В.Л.“, гр. Долни
чифлик, ****** обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумите, както следва: сумата 1457.10 лв., представляваща общо
дължимото и неплатено увеличение на месечното трудово възнаграждение за
положен труд през периода 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г., ведно със законната
лихва върху сумата 1457.10 лв., считано от 16.10.2024 г. – деня, следващ
предявяването на иска /15.10.2024 г./, до окончателното изплащане на
задължението; сумата 214.78 лв., представляваща обезщетение за забава върху
сумата 1457.10 лв., дължимо за периода 21.09.2023 г. – 15.10.2024 г.; сумата
626.52 лв., представляваща неизплатена част от дължимото на ищцата
допълнително възнаграждение за професионален опит за периода 01.01.2023 г.
– 30.06.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата 626.52 лв., считано от
16.10.2024 г. – деня /15.10.2024 г./, следващ предявяването на иска, до
окончателното изплащане на задължението; сумата 92.35 лв., представляваща
обезщетение за забава върху сумата 626.52 лв., дължимо за периода 21.09.2023
г. – 15.10.2024 г.; сумата 3434.97 лв., представляваща неизплатената част от
дължимото й се обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата, след като същата е придобила право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху
сумата 3434.97 лв., считано от 16.10.2024 г. – деня, следващ предявяването на
иска /15.10.2024 г./, до окончателното изплащане на задължението; сумата
506.32 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата 3434.97 лв.,
дължимо за периода 21.09.2023 г. – 15.10.2024 г.; сумата 208.36 лв.,
представляваща неизплатената част от дължимото й се обезщетение по чл.
1
224, ал. 1 КТ за неизползвания платен годишен отпуск в размер на 12 работни
дни през 2023 г., ведно със законната лихва върху сумата 208.36 лв., считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.10.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 12.11.2024 г.
ищцата Е. Н. П. излага, че е работила при ответника в продължение на повече
от 30 години, като към деня на прекратяване на трудовия й договор –
30.06.2023 г. е заемала длъжността „Старши учител I – IV клас“. Към този
момент основното й трудово възнаграждение било в размер на 1619 лв. и
допълнително възнаграждение за професионален опит в размер на 43 % върху
основното месечно трудово възнаграждение. Посочва, че при прекратяването
на трудовото й правоотношение й били изплатени и съответни обезщетения
по чл. 222, ал. 3 КТ /поради придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст/ и по чл. 224, ал. 1 КТ /за неизползвания от нея платен годишен
отпуск за 2023 г. в размер на 12 работни дни/. Твърди, че към 30.06.2023 г. е в
сила Колективен трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното и
училищното образование от 06.12.2022 г. С Анекс от 10.08.2023 г. към този
КТД е постигнато споразумение, с което се изменя текста на чл. 27 от КТД от
06.12.2022 г., като се определят нови размери на минималните основни
работни заплати в размер на 1763 лв., считано от 01.01.2023 г. В Анекса
изрично е посочено, че индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти, които към момента са в диапазона между
старите /1533 лв./ и новите /1763 лв./ минимални работни заплати или са по-
високи от тях се увеличават с не по-малко от 15%. Счита, че трудовото й
възнаграждение е следвало да бъде актуализирано с 15 %, считано от
01.01.2023 г. Поддържа, че е дългогодишен член на Синдиката на българските
учители към Конфедерация на независимите синдикати в България /СБУ към
КНСБ/, като е прекратила членуването си след 31.08.2023 г. Твърди, че е
поканила бившия си работодател да извърши преизчисляване на трудовите й
възнаграждения за периода 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г., съответно на
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, което е в размер на 11 брутни трудови
възнаграждения, но такова й било отказано с писмо на директора на СУ „В.Л.“
от 22.11.2023 г. Поддържа, че изменението, постигнато с посочения Анекс от
10.08.2023 г. следва да намери приложение и по отношение на нея, въпреки че
към датата на сключването му е била с прекратено трудово правоотношение.
По изложените в исковата молба съображения моли предявените искове да
бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С.У. „В.Л.”, гр. Долни чифлик е
депозирал писмен отговор на исковата молба. Поддържа становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва
твърденията в исковата молба, че ищцата е заемала длъжността „Старши
учител I – IV клас“ в училището, съответно, че трудовото й правоотношение е
прекратено със заповед от 09.06.2023 г., считано от 01.07.2023 г., на основание
чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – поради придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Излага, че при прекратяване на трудовото
правоотношение са й изплатени обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ и по чл. 224,
ал. 1 КТ. Посочва, че във връзка с подаденото от ищцата искане за
преизчисляване на трудовото й възнаграждение по повод и на Анекса от
10.08.2023 г. я е уведомил с нарочно писмо, че с писмо от 29.09.2023 г. от
Министерство на образованието и науката е уведомен, че не съществува
правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения до
2
момента на определяне и договаряне на новите работни заплати да получат
разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал
период от време. Според МОН, предвиденото увеличение се извършва от
работодателя единствено на работници и служители, които имат действащи
трудови договори към момента на увеличението на работните заплати, като
правното основание за това е предвидено в чл. 118, ал. 3 КТ. Изрично в
писмото било посочено, че ако трудовият договор на работника или служителя
е прекратен, той не попада в кръга на лицата, определен в КТД и Анекса към
него. Уточнено е, че посочената в анекса дата 01.01.2023 г. не представлява
дата на влизане в сила на договорните клаузи, а началният момент, от който се
увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството на
работници и служители към момента на постигане на договореността –
10.08.2023 г. Посочва, че с писмото на МОН от 29.09.2023 г. е дадено
тълкуване, че договореното увеличение в Анекса от 10.08.2023 г. касае само
лицата, които към тази дата имат действащи трудови договори, като
наличието на такъв е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото
увеличение. Поддържа, че към датата на приемане на анекса ищцата вече
няма качеството на работник или служител при ответното училище, поради
което вече не се ползва от уредените с КТД по-благоприятни условия във
връзка с трудовото си правоотношение, тъй като същата няма качеството на
страна по изменения КТД – работник или служител, който да е член на
синдикална организация, съгласно разпоредбата на чл. 57 КТ. Счита, че
заплащането на членския внос към синдиката в това й качество не е
достатъчно основание да се приеме, че изменението на КТД има сила спрямо
нея по отношение на договорените изменения на размера на трудовите
възнаграждения, доколкото липсва едно от условията за това, а именно да е
работник или служител. Отделно от това оспорва представената служебна
бележка, като твърди, че от същата не се установява по категоричен начин, че
ищцата е била член на синдикалната организация на СБУ към 10.08.2023 г. По
изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се
представлява от процесуалния си представител – адв. П. С., който поддържа
становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат
уважени.
Ответникът се представлява от адв. А. Ц., която поддържа становище за
неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За основателността на предявените искове е необходимо ищцата при
условията на пълно и главно доказване да установи, че е била в трудово
правоотношение с ответника и е полагала реално труд в процесния период
01.01.2023 г. – 30.06.2023 г.; факта на прекратяване на трудовото
правоотношение и датата, на която е станало това, съответно на какво
основание е прекратено същото; че е подписан анекс от 10.08.2023 г. към
действащия към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение
3
колективен трудов договор /КТД/, по силата на който трудовото й
възнаграждение е следвало да бъде увеличено с 15 % в периода, в който
реално е полагала труд, а именно 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г.; какъв е размерът
на неплатеното й трудово възнаграждение /основно и допълнително – за
професионален опит/, на претендираното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ,
съответно размера на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск през 2023 г., дължими предвид увеличението на трудовото й
възнаграждение по силата на анекса от 10.08.2023 г.; че е поканила бившия си
работодател да извърши преизчисляване на трудовото й възнаграждение и
дължимото й обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ на 21.09.2023 г., поради което и
от тази дата ответникът е в забава за плащането на дължимите разлики; какъв
е размерът на претендираните обезщетения за забава; че е била член на
Синдиката на българските учители към Конфедерация на независимите
синдикати в България /СБУ към КНСБ/, като е прекратила членуването си
след 31.08.2023 г.
В тежест на ответника е да установи правоизключващите си възражения,
от които черпи изгодни за себе си правни последици, а именно, че сключеният
анекс от 10.08.2023 г. към процесния КТД има действие само по отношение на
лицата, които към тази дата имат действащи трудови договори.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване, че ищцата Е. Н. П. е полагала
реално труд при ответното С.У. „В.Л.“, гр. Долни чифлик, в периода 01.01.2023
г. – 30.06.2023 г., като е заемала длъжността „Старши учител I-IV клас“ по
силата на сключен между страните трудов договор, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1619 лв. и допълнително възнаграждение за
професионален опит в размер на 43% върху основното месечно трудово
възнаграждение; че със заповед № РД-08-158/09.06.2023 г. на работодателя
трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от
01.07.2023 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, като на ищцата е изплатено
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ – при придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, в размер на 11 брутни трудови възнаграждения
/сумата 25851.87 лв./, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ – за
неизползван платен годишен отпуск до 30.06.2023 г. в размер на 12 работни
дни /сумата 1389.10 лв./.
Не е спорно, а и от представения Колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. се
установява, че такъв КТД реално е бил сключен и е бил действащ и по
отношение на ищцата, служител при ответника към момента на сключването
му.
Съгласно чл. 4 КТД, настоящите договорености са минимални, имат
задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове
на синдикалните организации, и за работодателите – членове на
организациите на работодателите – страни по договора.
Не е спорно, а и от представения Анекс от 10.08.2023 г. към КДТ от
06.12.2022 г. се установява, че текстът на чл. 27 е изменен, като за системата
на предучилищното и училищното образование се определят минимални
основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. Ал. 2 на чл. 27 предвижда,
че осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023
г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение,
считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в
4
системата на предучилищното и училищното образование педагогически
специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за
осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно чл. 27, ал. 3, т.
2, индивидуалните основни заплати на педагогическите специалисти, които
към момента на увеличението са в диапазона между страните и новите
минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-
малко от 15%.
От представената служебна бележка от 08.10.2024 г. се установява, че
ищцата е била дългогодишен член на Синдиката на българските учители
/който е и страна по процесния КТД и Анекса към него/ и е плащала редовно
членски внос до 31.08.2023 г. включително. Тоест и към момента на
сключването на Анекса от 10.08.2024 г. ищцата, въпреки прекратеното й
трудово правоотношение, все още е била член на този Синдикат.
Възраженията на ответника, че представената от ищцата служебна бележка не
установява по безспорен начин, че същата е била член на синдикалната
организация на СБУ към 10.08.2023 г., съдът намира за бланкетни и
неподкрепени с каквито и да е други доказателства, опровергаващи
удостовереното в приетата като доказателство по делото служебна бележка.
Следва да се отбележи, че спорът в настоящото производство е правен и
той се свежда до отговора на въпроса дали анексът от 10.08.2023 г. има
приложение и по отношение на ищцата, която към този момент вече е била с
прекратени трудови правоотношения.
На първо място, съдът е добре запознат с формираната вече
противоречива практика по този въпрос по идентични казуси.
Така например, в Решение № 397/16.10.2024 г. по в. гр. д. № 525/2024 г.
по описа на Окръжен съд – Хасково, Решение № 242/14.10.2024 г. по в. гр. д.
№ 361/2024 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, Решение № 283/04.10.2024
г. по в. гр. д. № 416/2024 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, Решение №
166/30.12.2024 г. по описа на ОС - Кърджали по в. гр. д. № 251/2024 г.,
Решение № 40/13.02.2025 г. по описа на ОС - Смолян по в. гр. д. № 8/2025 г.,
Решение № 80/04.04.2025 г. по описа на ОС - Перник по в. гр. д. № 53/2025 г.,
Решение № 38/07.02.2025 г. по в. гр. д. № 680/2024 г. по описа на ОС - Перник,
Решение № 170/11.12.2024 г. по описа на ОС - Ямбол по в. гр. д. № 263/2024 г.,
Решение № 156/12.12.2024 г. по в. гр. д. № 250/2024 г. по описа на ОС –
Кърджали и др. е възприето, че и на лицата, напуснали системата в периода
след 01.01.2023 г., но преди 10.08.2023 г., се дължи заплащане в увеличения
според изменението към КТД размер на възнаграждение за реално
отработеното в посочения сектор на образователната система, защото според
чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да плаща на работника или
служителя в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Щом тези лица са били все още заети в системата на
образованието и са изпълнявали дори само за част от периода 01.01.2023 г. –
10.08.2023 г. трудовите си задължения, работодателят им дължи съответното
възнаграждение за реалната престация. Не може да бъде споделена тезата на
ответника, че е недопустимо да се преуреждат вече прекратени трудови
правоотношения и че наличието на действащо ТПО е абсолютна предпоставка
за реализиране на посоченото увеличение. Това разбиране противоречи и на
константната практика на ВКС. В решение № 116/25.10.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 4760/2017 г., III гр. о., изрично се установява, че „обратното действие
преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон
5
правоотношения“. Това означава, че и прекратени трудови правоотношения
могат да бъдат преуредени по нов начин, когато този нов начин не засяга
неблагоприятно положението на работниците или служителите. Недопустимо
е единствено с изменения в законодателството да се въвеждат с обратно
действие неблагоприятни последици за работниците и служителите (така
решение № 12/11.11.2010 на КС по к. д. № 15/2010 г.).
С изменението от 10.08.2023 г. се предвижда изменение в съдържанието
на трудовите правоотношения, съществували към началната дата, посочена в
анекса – 01.01.2023 г., считано от която следва да бъдат увеличени трудовите
възнаграждения на заетите в сферата на образованието. Изрично в анекса е
посочено неговото действие от минал момент, считано от 01.01.2023 г., което
по същество е придаване на обратно действие на клаузите му. Страните по
КТД изрично са се договорили, че увеличението на минималните заплати
следва да се прилага от 01.01.2023 г., поради което това е и моментът, към
който следва да се преценява наличието на съответните критерии за
приложимостта му към всеки служител. Следователно посочените разпоредби
на анекса и на КТД се прилагат по отношение на лицата, които към
момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г./ са отговаряли на
изискванията на закона – да са страни по трудово правоотношение, обхванати
от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение.
В цитираните решения е посочено още, че ако се възприеме, че лицата,
работили в сферата на училищното и предучилищното образование в периода
от 01.01.2023 г. до 09.08.2023 г., нямат право на процесното увеличение
поради прекратяване на трудовото им правоотношение преди датата на
сключване на анекса от 10.08.2023 г., би се достигнало до тяхното неравно
третиране спрямо тези техни колеги, които са продължили да работят и след
тази дата, въпреки че до подписване на анекса и двете групи служители са
полагали труд за един и същ период, при едни и същи условия, съответно в
един и същ обем при съобразяване на въведената от законодателя с нормата на
чл. 8, ал. 2 КТ презумпция за добросъвестност при осъществяване на
трудовите права и задължения. Отделно от това, в съдържанието на процесния
анекс от 10.08.2023 г. изрично е предвидено да се прилага по отношение на
педагогически специалисти и непедагогически персонал, заемали съответната
длъжност към 01.01.2023 г. и/или след тази дата, без да е поставяно условие
длъжността да се заема и към 10.08.2023 г. – датата на подписване на
допълнителното споразумение към КТД.
Последващото прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата не
засяга правното й положение към по-ранния момент на приложимост на
промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите на анекса са преуредени
съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следва да
се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за
длъжността, която е заемала ищцата.
От друга страна, налице е съдебна практика и в противен смисъл, която
е обективирана в Решение № 369/22.04.2024 г. по в. гр. д. № 409/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, Решение № 726/27.06.2024 по в. гр. д. №
726/2024 г. по описа на ВОС, Решение № 1422/17.12.2024 г. по в. гр. д. №
2232/2024 г. по описа на ВОС, според която съгласно изменения с Анекса от
10.08.2023г. текст на чл. 27, ал. 2 КТД, за заетите в системата на
предучилищното и училищното образование специалисти и непедагогическия
персона в системата на предучилищното и училищното образование е
6
предвидено увеличение, считано от 01.01.2023г. на индивидуалните работни
заплати, както и на съответните разходи за осигурителните им вноски, които
се осигуряват от държавния бюджет. Анексът в чл.27, ал.2 използва терминът
„заети в системата на предучилищното и училищното образование“, а в чл.27,
ал.3 се посочва, че част от средствата осигурени от държавния бюджет са за
увеличение на работните заплати на „работещите“ в системата на
образованието. И двата термина обозначават актуалност на трудовата заетост
/сегашно време/, което дава основание да се приеме, че кръгът на ползващите
се лица са тези, които изпълняват трудовата си функция, т.е са в трудово
правоотношение, към датата на приемането му. Ако целта на изменението бе
да бъде актуализирано /увеличено/ възнаграждението на всички лица в
системата на образованието считано от 01.01.2023г., без оглед дали тяхното
правоотношение е действащо или прекратено, тогава тази цел е следвало да
бъде терминологично или смислово обоснована с посочване, че касае всички
лица, „заети“ към посочената задна дата – 01.01.2023 г. В случая такова
отразяване липсва. Допълнителен аргумент в посока на възприетото
тълкуване е и фактът, че в изменения с Анекса текст на ал.3 на ал.27 от КТД се
предвижда, че се гарантират минималните основни заплати на
педагогическите специалисти, „които отговарят на изискванията за заемане на
съответната длъжност“, което означава, че касае служители, които са в трудово
правоотношение към момента на сключване на анекса, а не такива с
прекратено правоотношение, доколкото към тях няма как вече да има
„изисквания за заемане на длъжността“. Именно на това основание следва да
се приеме, че посочената задна дата - 01.01.2023г. не следва да се тълкува като
разширяване на кръга на правоимащите, а като посочване на периода, от който
настъпват по-благоприятните последици за съответна категория лица –
„заети“ и „работещи“, към които Анексът е приложим. В този смисъл
неоснователни са твърденията на ищцата, че посочената „задна дата“
представлява придадено „обратно действие“ на Анекса и по същество
представлява „уговорено друго“ в КТД съгласно чл.54, ал.1 от КТ досежно
момента на влизането му в сила. Дори да се приеме, че предвидената
възможност в чл.54 от КТ за уговаряне на различен момент за влизане в сила
на КТД от деня на сключването му, може да касае отделна негова клауза, а не
целия договор, в случая коментираната дата на изменението 01.01.2023г. не се
явява „задна дата“ спрямо датата на влизане в сила на КТД – 26.11.2022г.,
посочена в ПЗР.
Съдът споделя изцяло мотивите, посочени в първата група от
цитираните решения. С приетия анекс е придадено обратно действие на
текстът на чл. 27 от КТД, считано от 01.01.2023 г. Виждането, че тази задна
дата е приложима само за заетите към момента на сключването на анекса не
намира опора в самия анекс, а се извежда от практиката, обективирана във
втората група решения, по тълкувателен път.
Следва да се отбележи обаче, че съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването
на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. В
случая, очевидно е, че текстът на анекса е изключително не добре формулиран
и предполага различно тълкуване на смисъла, в който са вложили подписалите
го. Нещо повече. В дадени незадължителни тълкувания, а именно Становище
на КНСБ /л. 22 – л. 23 от делото/ и писмо от заместник-министъра на
образованието и науката /л. 47-48/ се съдържа коренно различно виждане на
самите страни по КТД и Анекса към него относно приложимостта на
последния спрямо лицата с вече прекратени трудови правоотношения. Както
7
КНСБ, така и Синдиката на българските учители, чийто член е ищцата, са
застъпили становище, че всеки учител или непедагогически специалист, който
е бил в трудово правоотношение към 01.01.2023 г., независимо от това, че към
м. август 2023 г. е бил вече с прекратено трудово правоотношение, има право
да потърси изплащане на полагащото му се увеличение на основание
сключения анекс от 10.08.2023 г. Обратното пък е становището на МОН,
съгласно което предвиденият минимален размер на основната работна заплата
за системата на предучилищното и училищното образование, съгласно чл. 27,
ал. 1 от Анекса, се определя, считано от 01.01.2023 г., единствено за тази
категория лица, които притежават качеството педагогически специалист към
датата на увеличението.
Тоест, видно е, че двете страни по КТД имат коренно различни
представи относно заложеното в подписания от тях анекс и по отношение на
кои лица има действие същият, което е намерило израз и в неясната му
формулировка, предпоставяща варианти за прилагането му и в единия, и в
другия смисъл. Това, от една страна, е недопустимо, а от друга – наличието на
такава непрецизност не следва да бъде тълкувана в ущърб на служителя,
който вече е престирал труда си на работодателя, наред с тези служители,
които продължават да имат действащи трудови договори. Още повече, че към
датата на момента на увеличението, която е 01.01.2023 г., ищцата е била в
трудово правоотношение с ответното училище /а разпоредбата на чл. 27, ал. 1,
т. 2 от Анекса, цитирана по-горе в изложението, гласи следното:
„индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти,
които към момента на увеличението, тоест към 01.01.2023 г., … се
увеличават…“/.
При това положение, отчитайки и обстоятелството, че ищцата е била
член на синдикалната организация на СБУ и към датата на подписване на
анекса /прекратила е членствените си правоотношения след 31.08.2023 г./, то
съдът намира, че единствено справедливият и обоснован извод в конкретния
случай е, че анексът от 10.08.2023 г. следва да намери приложение и по
отношение на нея.
Относно размера на претенциите съдът цени изцяло заключението на
вещото лице Я. Л. по приетата без възражения от страните съдебно-
счетоводна експертиза. Съгласно последната, неизплатената част от
дължимото месечно трудово възнаграждение по основна работна заплата е в
размер на 242.82 лв. За периода 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г., тоест за 6 месеца,
същото е в размер от 1457.10 лв. /именно такъв е и размерът на предявения
иск/, а неизплатената част от дължимото месечно допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е в размер на 104.42 лв.,
като за периода 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г. е в размер на 626.55 лв. /размерът
на исковата претенция е по-малък от изчисления от вещото лице – 626.52 лв./.
Размерът на неизплатената част от обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е
3435.03 лв. /предявеният иск е в по-малък размер – 3434.97 лв./.
Неизплатената разлика по чл. 224 КТ за 12 дни неизползван платен годишен
отпуск за 2023 г. е в размер на 208.37 лв. /исковата претенция е в по-малък
размер – 208.36 лв./.
По отношение на обезщетенията за забава съдът намира, че ответникът е
в забава плащането на дължимите суми, считано от 21.09.2023 г. – датата, на
която е поканен от ищцата да й преизчисли трудовите възнаграждения, както
и обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 84,
8
ал. 2 ЗЗД, съгласно която когато няма определен ден за изпълнение, какъвто е
настоящият случай, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора. В този смисъл съдът цени изцяло и заключението на вещото лице
Л., съгласно което мораторната лихва върху основното възнаграждение за 6
месеца – 1457.10 лв., в периода 21.09.2023 г. – 15.10.2024 г., е 214.78 лв.,
какъвто е и размерът на исковата претенция. Обезщетението за забава върху
допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за
посочения период възлиза на 92.35 лв., също съвпадащо с размера на
предявения иск. Мораторната лихва върху допълнително дължимото
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за периода 21.09.2023 г. – 15.10.2024 г. се
равнява на сумата 506.33 лв. /исковата претенция е за по-малка сума – 506.32
лв./.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени изцяло. Основателна е и претенцията
за присъждане на законна лихва върху всяка отделна главница, така както е
поискана – върху сумите, дължими по реда на чл. 128, т. 2 КТ и чл. 222, ал. 3
КТ - от 16.10.2024 г. – деня, следващ предявяването на иска /15.10.2024 г./, до
окончателното изплащане на задължението, а върху сумата 208.36 лв. – от
датата на подаване на исковата молба в съда – 15.10.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ищцата. Същата представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира
такива в размер на 1650 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 15.10.2024 г., която сума следва да
бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата в
общ размер от 695.68 лв., в това число 445.68 лв., представляваща дължима
държавна такса по всички предявени искове, както и 250 лв. – платено от съда
възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.У. „В.Л.“, гр. Долни чифлик, ****** да заплати на Е. Н.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. Долни чифлик, ****** сумите, както следва:
сумата 1457.10 лв. /хиляда четиристотин петдесет и седем лева и десет
стотинки/, представляваща общо дължимото и неплатено увеличение на
месечното трудово възнаграждение за положен труд през периода 01.01.2023 г.
– 30.06.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата 1457.10 лв., считано от
16.10.2024 г. – деня, следващ предявяването на иска /15.10.2024 г./, до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 128, т. 2 КТ;
сумата 214.78 лв. /двеста и четиринадесет лева и седемдесет и осем
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху сумата 1457.10 лв.,
дължимо за периода 21.09.2023 г. – 15.10.2024 г., на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД; сумата 626.52 лв. /шестстотин двадесет и шест лева и петдесет и две
стотинки/, представляваща неизплатена част от дължимото на ищцата
допълнително възнаграждение за професионален опит за периода 01.01.2023 г.
– 30.06.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата 626.52 лв., считано от
9
16.10.2024 г. – деня, следващ предявяването на иска /15.10.2024 г./, до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 128, т. 2 КТ;
сумата 92.35 лв. /деветдесет и два лева и тридесет и пет стотинки/ ,
представляваща обезщетение за забава върху сумата 626.52 лв., дължимо за
периода 21.09.2023 г. – 15.10.2024 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; сумата
3434.97 лв. /три хиляди четиристотин тридесет и четири лева и деветдесет
и седем стотинки/, представляваща неизплатената част от дължимото й се
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата, след като същата е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху сумата 3434.97
лв., считано от 16.10.2024 г. – деня, следващ предявяването на иска /15.10.2024
г./, до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 222, ал. 3
КТ; сумата 506.32 лв. /петстотин и шест лева и тридесет и две стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху сумата 3434.97 лв., дължимо за
периода 21.09.2023 г. – 15.10.2024 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; сумата
208.36 лв. /двеста и осем лева и тридесет и шест стотинки/ , представляваща
неизплатената част от дължимото й се обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за
неизползвания платен годишен отпуск в размер на 12 работни дни през 2023
г., ведно със законната лихва върху сумата 208.36 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 15.10.2024 г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 224, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА С.У. „В.Л.“, гр. Долни чифлик, ****** да заплати на Е. Н.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. Долни чифлик, ****** сумата 1650 лв.
/хиляда шестстотин и петдесет лева/, представляваща сторените в
производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.У. „В.Л.“, гр. Долни чифлик, ****** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата
695.68 лв. /шестстотин деветдесет и пет лева и шестдесет и осем
стотинки/, представляваща дължимата държавна такса по предявените искове
и възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10