Решение по дело №1756/2017 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 48 28.02.2019 година Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд граждански състав

На тридесет и първи януари Година две хиляди и деветнадесета

В открито заседание в следния състав:

Председател: Симеон Михов

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар Стойка Вълкова

Прокурор

като разгледа докладваното от С.Михов

гражданско дело номер 1756 по описа за 2017 година.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Й.Й., гражданин на К. Н., роден на *** г. в гр. М., Н., с личен номер ***275, притежаващ паспорт № ***74, издаден на ***** г. от К. Х., валиден до *** г. и Г.Й.Б., гражданин на К. Н., родена на *** г. в гр. Х., Х., с личен номер ***236, притежаваща паспорт № ***73, издаден на **** г. от К. Х., валиден до ***** г., двамата с адрес: Х., Х., К. *, чрез пълномощник адв. Юрий Бошнаков ***, със съдебен адрес:*** против И.О.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адв.Атанас Пройчев Тасков ***, със съдебен адрес:*** и „АДЛЕР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 143, ет. *, ап. *, представлявано от адв.Антоанета Георгиева Гинева ***, със съдебен адрес:***, за осъждане на първия ответник И.Ч. да заплати на ищците следните суми: 18 000 евро (с левова равностойност 35 204,94 лв.), представляваща остатъка от продажната цена на собствения им недвижим имот по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № 619/ 30.11.2012 г. на нотариус Бинка Кирова, вписана под № 290 на НК, ведно с лихва за забава върху сумата, считано от 30.11.2012 г. до 31.12.2014 г. в размер на 7474.57 лв., ведно със законна лихва върху сумата до окончателното й изплащане, както и сумата от 5000 евро (с левова равностойност 9779,15 лв.), частично предявена от сумата в размер на 40 000 евро, представляваща обезщетение за вреди, изразяващо се в разликата между действителната пазарна стойност на имота и продажната му цена по гореописания договор за покупко-продажба на недвижим имот, ведно с лихва за забава върху сумата, считано от 30.11.2012 г. до 15.11.2017 г. в размер на 4933.74 лв., ведно със законна лихва върху сумата до окончателното й изплащане, а при условията на евентуалност да бъде осъден втория ответник АДЛЕР“ ЕООД да заплати на ищците следните суми: сума в размер на 18 000 евро (с левова равностойност 35 204,94 лв.), представляваща остатъка от продажната цена на собствения му недвижим имот по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № 619/ 30.11.2012 г. на нотариус Бинка Кирова, вписана под № 290 на НК, ведно с лихва за забава върху сумата, считано от 30.11.2012 г. до 31.12.2014 г. в размер на 7474.57 лв., ведно със законна лихва върху сумата до окончателното й изплащане, както и сумата от 5000 евро (с левова равностойност 9779,15 лв.), частично предявена от сумата в размер на 40 000 евро, представляваща обезщетение за вреди, изразяващо се в разликата между действителната пазарна стойност на имота и продажната му цена по гореописания договор за покупко-продажба на недвижим имот, ведно с лихва за забава върху сумата, считано от 30.11.2012 г. до 15.11.2017 г. в размер на 4933.74 лв., ведно със законна лихва върху сумата до окончателното й изплащане. Претендират се направените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

Според изложеното в исковата молба, ищците са бивши собственици на самостоятелен обект с града с идентификатор 07079.613.42.1.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/ 30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 50,11 кв.м., с административен адрес: гр. Бургас, ул. “Александър Стамболийски“ № 3, ет. *, ателие *, с предназначение на обекта: ателие за творческа дейност, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 07079.613.42.1.24 и 07079.613.42.1.23, по обекта: 07079.613.42.1.21 и 07079.613.42.1.18, над обекта: няма, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8 с площ от 2,33 кв.м., при граници: изток – коридор на заведение, запад – коридор, север – избено помещение № 9, юг – избено помещение № 7, ведно със съответните 2,056 % ид.ч. от общите части на сграда № 1 с идентификатор 07079.613.42.1, както и 2,056 % ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 07079.613.42, в който е построена сградата. Твърди се, че със споразумение от 30.10.2009 г. ищецът Й.Й., чрез пълномощника си П. Й., е възложил продажбата на описания имот на ответника „АДЛЕР“ ЕООД, чийто управител към този момент е бил И.Ч.. Договорена е била продажна цена на имота в размер на 60 000 евро и срок на действие на споразумението до изпълнение на възложената поръчка или до прекратяване по уговорения в т.6. начин. На 15.05.2012 г. ищците са упълномощили управителя на дружеството – И.Ч., да извърши всички необходими действия по покупко-продажбата на имота, включително с правото да получи продажната цена. На 30.11.2012 г. обаче, същият е продал на Т.С. имота за сумата от 20 000 евро, които съгласно нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № 619/ 30.11.2012 г. на нотариус Бинка Кирова, вписана под № 290 на НК, са били преведени предварително по сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД. И.Ч. не е уведомил, нито е отчел извършената сделка в продължение на две години, като междувременно е поел ангажимент към ищците за сключване на застраховка на имота, както и да ги посреща в имота при предстоящите им посещения, поддържайки у тях убеждението, че все още са собственици на имота. При посещението на сина на ищците в България през лятото на 2013 г., Ч. отново не е съобщил за извършената продажба. Уведомил ги е едва на 07.10.2014 г., след като му е съобщено за предстоящо посещение на ищците с намерението да отседнат в имота си. Твърдят, че в началото на 2015 г. между тях и Ч. е постигната устна договорка за заплащане от негова страна на сумата от 35 000 евро, която и до момента не е изпълнена, въпреки изпращането на изрична покана до него. Същият е превел на 08.05.2015 г. само сумата от 2000 евро. Според ищците, като е упражнил право по пълномощното, първият ответник е манифестирал съгласието си и е обвързан от договор за мандат с предмет извършените от него действия в пределите на учредената представителна власт и съответно дължи грижата на добър стопанин, вкл. да уведомява доверителите за изпълнението, както и да им даде сметка, все задължения, които ответникът не е изпълнил. Считат, че имотът е продаден за сума значително по-ниска от пазарната му стойност и от посочената в споразумението от 30.10.2009 г. продажна цена, което им е причинило значителни имуществени вреди, като ги е ощетил със сумата от 40 000 евро. В случай, че се приеме, че упълномощаването на Ч. на 15.05.2012 г. е извършено именно в качеството му на управител на „АДЛЕР“ ЕООД, предявяват в условията на евентуалност иск против последното, като заявяват, че към момента на продажбата - 30.11.2012 г., ответникът Ч. е бил управител на „АДЛЕР“ ЕООД, с което е сключено споразумението от 30.10.2009 г.

Ответникът И.Ч. възразява по основателността на исковата претенция, като счита, че исковете следва да бъдат насочени срещу ответника „АДЛЕР“ ЕООД предвид твърдението на ищците, че имат сключен договор с него за продажбата на процесния имот. Признава факта, че между последните е възникнало договорно правоотношение, както и че пълномощното за разпореждане с имота, е подписано именно въз основа на сключеното споразумение и с оглед неговото изпълнение. Получените от него суми по продажбата са предадени на ответното търговско дружество с приемо-предавателен протокол, подписан при прехвърляне на дружествените дялове на новия управител като касова наличност в размер на 71 140 лв., включващи и получените от процесната сделка парични средства. При условия на евентуалност, в случай, че претенцията на ищците за връщане на получените от продажбата на имота суми е основателна, ответникът Ч. релевира възражение за прихващане на направените от него разходи в общ размер на 2500 лв., пряко свързани с процесната сделка и представя документи, удостоверяващи извършването им както следва: платежно нареждане от 30.10.2012 г. за заплатен местен данък върху продавания имот в размер на 1414 лв.; платежно нареждане от 30.11.2012 г. за платена такса имотен регистър в размер на 56 лв.; платежно нареждане от 28.11.2012 г. за платена такса за издаване на данъчна оценка на имота в размер на 36 лв.; издадена от нотариуса фактура № 21550/ 30.11.2012 г. за платена нотариална такса по продажбата в размер на 628 лв.; приходна квитанция от 28.11.2012 г. за заплатени такса смет и битови отпадъци за имота в размер на 334 лв.; касова бележка за заплатена такса за издаване на схема на самостоятелен обект от 23.11.2012 г. в размер на 32 лв. Ч. счита, че ищците дължат възстановяване на така направените разходи за изпълнение на поръчката, като същевременно прави възражение за неизпълнен договор. Оспорва твърдението на ищците, че между страните е имало уговорка да се уредят спорните отношения със заплащане от негова страна на сумата от 35 000 евро. Твърди, че не е поемал подобно задължение и това твърдение внася неяснота в правната квалификация на иска, тъй като твърдяното от ищците последващо споразумение съставлява спогодба по чл. 365 от ЗЗД. Счита, че претенцията за вреди е неоснователна, позовавайки се на ТР № 5 от 12.12.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. ОСГТК на ВКС. На следващо място се твърди от ответника, че имота е продаден на действителната му цена и затова не е налице увреждане, аргументирайки се със следните доводи: имота не е жилищен и предназначението му е ателие за творческа дейност; като технически характеристики имота не е атрактивен и няма висока пазарна стойност; към момента на продажбата имота е бил във фактическо състояние, налагащо извършването на ремонт с оглед привеждането му в състояние, годно за нормално ползване. Оспорва твърдението, че ищците не са били уведомени за продажбата и нейните условия, както и че цената по сделката не е била съгласувана с тях. Видно било от кореспонденцията помежду им, че същите са били уведомени за това, че имота трудно може да се продаде за първоначално договорените в представеното с исковата молба споразумение 60 000 евро. Следвало да се отчете и настъпването на имотната криза и срива на цените на имотите, както и факта, че пълномощното е подписано три години след подписване на споразумението от 2009 г. с включена упълномощителна клауза за продажба на имота на цена, каквато намери за добре. Ответникът допълва, че има образувано досъдебно производство № ЗМ-382 от 2016 г. по описа на ОДМВР Бургас за извършена от него злоупотреба при условията на договаряне в ущърб на представлявания, в рамките на което би следвало да са събрани доказателства относно пазарната цена на имота и действителните отношения между страните, в това число и отношенията между него и третото лице – купувач на имота. Оспорва предявените искове за лихви, като счита същите за неоснователни предвид неоснователността на претенциите за главници, доколкото същите са акцесорни вземания. По отношение на претенциите за лихви, прави и възражение за погасяването им с предвидената в ЗЗД тригодишна погасителна давност. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

В постъпилия писмен отговор от ответното дружество „АДЛЕР“ ЕООД, се оспорва изцяло предявените при условията на евентуалност искови претенции като неоснователни. Твърди се, че между ищците и „АДЛЕР“ ЕООД не съществува мандатно правоотношение и дружеството няма качество на пълномощник, съответно не е действало като такъв, не е получавало продажната цена или други суми във връзка с продажбата на имота, нито е ощетило ищците. При извършването на продажбата, първият ответник И.Ч. е действал в лично качество, а не в качеството на управител на дружеството. Същият бил упълномощен като физическо лице, а не като управител. Посочва, че обема на дадените му правомощия навежда на извода, че същите произтичат от договорки между ищците и ответника Ч., които нямат връзка със съдържащите се в споразумението от 30.10.2009 г. клаузи. Прави сравнителен анализ на договорките, постигнати в споразумението и тези, произтичащи от издадено на 15.05.2012 г. пълномощно. Твърди, че на 30.11.2012 г., И.Ч. е получил по личната си сметка в ПИБ от купувачката Т.С. продажната цена на имота в размер на 20 000 евро и представя копие от преводно нареждане и вносна бележка, съдържащи се в нотариално дело 619/2012 г. по описа на Бинка Кирова, нотариус с рег. № 290 на НК. Ч. е освободен като управител на ответното дружество на 22.10.2014 г., а на 08.05.2015 г. същият е превел на ищците по банков път сумата от 2000 евро като основание за превода е посочено „продажба на имот“. С писмо от 28.09.2015 г., Ч. като физическо лице се е задължил към ищците чрез пълномощника им адв. Ангелова, да изплати суми в срок до 10.10.2015 г. На следващо място, ответното дружество прави възражение за изтекла погасителна давност за всички претендирани от ищците вземания.

В съдебно заседание, пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове, като счита, че като доказани по основание и размер, следва да бъдат уважени. В пледоарията си изложи подробни доводи, предмет и на писмени бележки.

Ответникът Ч. чрез процесуалния си представител поддържа всички възражения. Ангажира свидетелски показания. Защитната си теза разви в писмени бележки.

Ответното дружество чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изрази становище, че исковете против него следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като Ч. е действал в лично качество и не ангажирал отговорността на дружеството. В писмени бележки изложи подробно защитната си теза.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса.

Предявените искове са обективно и субективно кумулативно и евентуално активно и пасивно съединени и са с правно основание в чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 280 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Не се спори, че Т.И.С. е леля на ответника И.Ч. (сестра на майка му). Безспорно е и придобиването на правото на собственост върху имота от ишците чрез покупко-продажба по време на сключен граждански брак (л.5). Като безспорен следва да се приеме и факта, че И.Ч. е бил освободен като управител на „Адлер“ ЕООД на 22.10.2014г.

Видно от приложеното споразумение от 30.10.2009г. (л.7-8 по делото), П. Й. като пълномощник на Й. Й. е наел „Адлер“ ЕООД да продаде процесния недвижим имот за сумата от 60 000 евро, срещу комисионна. От името на дружеството споразумението е подписано от Ч. в качеството му на управител. Приложено е и пълномощно от Й.Й. и Г.Й. в полза на И.Ч. (л.9) със заверка на подписите на упълномощителите, за продажба на същия недвижим имот. В нот.а.№ 1034, т.VІ, рег.9260, н.д.№ 809/2004г. на нотариус с район на действие РС-Бургас (л.5) е обективирана покупко-продажбата на процесния недвижим имот от Д. П.и С. Д.на Й.Й. за 16 900 лв. Според нот.а.№ 71, т.ІV, рег.7911, н.д.№ 619/2012г. на нотариус с район на действие РС-Бургас (л.6), на 30.11.2012г. И.О.Ч. като пълномощник на Й.Й. и Г.Й. е прехвърлил на Т.С. правото на собственост върху описания недвижим имот срещу сумата от 20 000 евро, която била изплатена по банкова сметка ***. Данъчната оценка на имота е 56 566.10 лв. На 08.05.2015г. Ч. е превел по сметка на ищеца сумата от 2000 евро. Ч. е уведомил адв.Ангелова, че дължимата сума ще бъде преведена по банков път на клиентите й до 10.10.2015г. (л.12).

Приложени са платежно нареждане и вносна бележка за сумите от по 10 000 евро от Т.С. в полза на И.Ч. с дата 30.11.2012г. (л.49; 50). Според приемо-предавателен протокол (л.61), на 15.10.2014г. И.Ч. като освободен управител на „Адлер“ ЕООД е предал на новия управител изброени вещи, между които и сумата от 71 140 лв. касова наличност. Според 2 бр. платежни нареждания, на 30.11.2012г. Ч. е платил 1414.20 лв. местен данък и 56.60 лв. такса имотен регистър във връзка със сделката с имота, а на 28.11.2012г. 36 лв. за данъчна оценка. Приложена е и фактура за сумата от 628 лв. нотариална такса (л.64), квитанция за 334.64 лв. местни данъци, 32 лв. за скица на имота.

Според заключението на приетата съдебно-техническа експертиза (л.85-90), пазарната стойност на оценяваното ателие за творческа дейност към м.май 2012 г. е 35 150 евро или 68 750 лв.

Допълнителното заключение на И.М. (л.205-212) съдържа извод, че към м.май 2018г. ателието е било в състояние годно за използване, без да се налагат допълнителни преустройства, изграждане на нови инсталации, и др. Средната пазарна цена на имота е била 36 000 евро или 70 400 лв., а ако се е налагал основен ремонт би била 33 250 евро или 65 000 лв.

От заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза (л.132-157) става ясно, че в търсения период през 2012 – 1014 г. няма счетоводен запис за постъпила по сметка на „Адлер“ ЕООД сума от 20 000 евро или левовата равностойност.

В допълнително заключение (183-204), вещото лице П.Б. е установила, че дружеството при извършените счетоводни записвания не е нарушило ЗСч. В съдебно заседание вещото лице заяви, че не е открило никакви доказателства, че сумата от 20 000 евро е била включена в предадените 71 140 лв.

От показанията на свидетеля И. И. – съсед в апартамент в същата сграда, стана ясно, че негова фирма е строила сградата. Строителната себестойност на апартамента била около 10 000 евро. През 2012 г. предложил 20 000 за да купи процесния имот, тъй като бил с малка квадратура, имал скосове, състоянието му било лошо – терасата била запушена и мазилката се подкожушвала, батериите не били наред. Асансьорът в сградата през по-голямата част от времето не работел поради неплащане на разходи и такси от собствениците. От 2 години не бил пускан изобщо. Преди 4-5 години от общината правили ремонт на улицата пред сградата, продължил около година.

Свидетелката Т.С. – леля на И.Ч., заяви, че купила апартамента за 20 000 евро. Никога не е виждала ищците, а техен пълномощник бил Ч.. При покупката апартаментът бил в много лошо състояние – течове по стените, банята в мухъл, надут ламинат, нямало никакви мебели, асансьорът не работел. Имало влага откъм терасата. В кухнята имало шкафове, ел.уреди нямало само котлони и бойлер. Не е живяла в жилището, било инвестиция. Надявала се да се статута му да се промени от ателие в жилище, но не станало. Свидетелката правила ремонти – сменила терасата, подменила ламината, подмяна на силикона в банята, ново обзавеждане, всичко за 20 000 лв. За продажбата на имота научила в интернет, пишело цена по споразумение. Смятала, че вода прониквала през капандурите. Асансьорът не работел защото никой не искал да плаща таксите затова. Вложила много пари и когато приключили ремонтите, всички проблеми в ателието били отстранени. Продала го есента на 2013г. за 36 000 евро.

Според свидетелката К. Б.– майка на съпругата на сина на ищците, е живяла в ателието от м.ноември 2012 до 31.03.2013г. докато била в Б. за обучение в счетоводна кантора. В апартамента я въвел младо момче, служител на Ч.. Вътре имало кухненски бокс по поръчка, печка, аспиратор, кухненски шкафове, малък хладилник, две единични легла, гардероб, етажерка, масичка. Банята била с плочки, теракот, бойлер, пералня със сушилня, климатик. Асансьорът в сградата работел. Консумативите ги е плащала на домоуправителя, вкл.за асансьора. По молба на Ч., в ателието имало оставена голяма раница. Не е знаела дали имота е вече продаден. Дъщерята на свидетелката е била при нея през м.декември 2012г., но Ч. не е уведомявал и нея, че ателието е продадено, макар да е имал среща с дъщеря и нейния съпруг. След това през 2014г. свидетелката била отседнала при сина и снаха си в Б., Ч. им дал документи – бланки на НАП и общината за липса на данъчни задължения, които да попълнят, за да си получат парите. В данъчното им направили справка, казали ми, че имота е продаден и че Й. няма задължения. Тогава трите – свидетелката, дъщеря й и Г.Й. разбрали за двете продажби на имота – през 2012 и 2013г.

Свидетелят В. Г.– син на свидетелката Б. заяви, че знае къде се намира жилището и е ходил там няколко пъти на гости на сестра си и мъжа й. Там била и майка му на стаж за 6 месеца. Посещавал я е там, като ателието било в много добро състояние - измазано, с мебели, теракот, кухнята цяла с шкафчета, печка, пералня, диван, легло, маса и етажерка. Банята била напълно оборудвана. Не е видял течове или други дефекти. Асансьорът работел винаги. Ключовете за ателието майка му получила от Ч..

От показанията на свидетелката Т. И. – чистачка във фирма „Адлер“ ЕООД, се разбра, че е почиствала ателието и имало мухъл, а асансьорът не работел. Вътре лъхало на влага, стените били влажни, имало оборотни мебели от фирмата. Това било през м.декември 2012 г. През лятото на 2013г. имало вече нападала мазилка, свидетелката предположи от ремонт. После вече нямало течове и влага. Работила е към ответното дружество на повикване, без договор от създаването до закриването му през 2014г. През 2012г. са викали свидетелката за това ателие 5 или 6 пъти. През ноември 2012г. правила само козметично почистване, за по-добър търговски вид.

Представените доказателства водят до извод за основателност на първия иск против ответника Ч.. Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения, като ответника се е задължил да продаде от името и за сметка на ищците собствения им недвижим имот при условията и цена, каквито намери за добре. Условията и всички уговорки между страните са в приложеното пълномощно (л.9-10), чието съдържание изпълва хипотезата на договор за поръчка според чл.280 и сл. от ЗЗД. Няма спор, че Ч. е сключил договор за покупко-продажба на имота, като получената по личната му сметка цена е 20 000 евро, от които е превел на ищците само 2000 евро. За останалите до получените 18 000 евро, липсват доказателства да са били преведени, поради което и на основание чл.284 от ЗЗД иска следва да бъде уважен за тази сума.

Възражението на И.Ч. за прихващане е частично основателно. В пълномощното не се споменава нищо за разноските по сделката, поради което и същите следва да се поемат поравно от страните. Заплатените от Ч.: 1414 лв. местен данък; 56 лв. такса имотен регистър; 628 лв. нотариална такса; 334 лв. такса смет и битови отпадъци и 32 лв. такса за издаване на схема на обекта, без съмнение са във връзка със задължения по недвижимия имот. Или дължимата сума от 35 204.94 лв. следва да бъде намалена с платените 1232 лв., като бъдат присъдени 33 972.94 лв., а до претендираните 35 204.94 лв. иска бъде отхвърлен.

Искът за сумата от 5000 евро против първия ответник, предявен частично от сумата от 40 000 евро, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В т.1 от договора за поръчка е уговорено, че Ч. може да продаде имота „при условия и цена, каквито намери за добре“. Ответникът е намерил купувач за сумата от 20 000 евро и е сключил договор за продажба. Разликата с пазарната оценка на имота, която според в.л.И.М. е макс. 36 000 евро, не обосновава задължение за Ч. да продаде имота за цена, не по-ниска от тази. В тази връзка е безпредметно да се обсъждат показанията на св.И.и И.относно стойността на ателието. Заключението на вещото лице съдът приема за обосновано и защитено с достатъчно аргументи.

Предявеният против „Адлер“ ЕООД иск за заплащане на сумата от 5000 евро, частично от сумата от 40 000 евро, е основателен и следва да бъде уважен. Подписаното „споразумение“ между ищците и дружеството (л.7-8) установява правата и задълженията на страните, като „Адлер“ ЕООД се е задължило да продаде имота за сумата от 60 000 евро, след което върху цената да калкулира своята комисионна. Макар действието на договора да е било ограничено още с подписването на пълномощното от 15.05.2012г., което следва от обективния факт, че и договора и пълномощното са подписани от И.Ч. – първо в качеството му на представляващ дружеството и втория път като физическо лице, задължението за продажба на имота на определена цена е останало. То не е било изпълнено, видно от договора за покупко-продажба за сумата от 20 000 евро или на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД дружеството дължи заплащане на сумата от още 40 000 евро. Доколкото се търси сумата от 5000 евро, то иска следва да бъде уважен изцяло.

Предвид уважаването на първия иск спрямо ответника Ч., следва да бъде отхвърлен иска против „Адлер“ ЕООД за сумата от 18 000 евро, като неоснователен. Приетите заключения по основната и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза ясно установиха, че по сметките на дружеството не е заприходявана сумата от 20 000 евро, с вписано основание процесната сделка. Няма никаква връзка между тази сума и предадената от Ч. сума от 71 140 лв. В.л. П.Б. е установила, че счетоводството е водено съобразно ЗСч и няма суми, за които да не е вписано надлежно основание за придобиването им. Няма представени надлежни доказателства, че Ч. е изтеглил от личната си сметка получените от С. суми и ги е внесъл по сметка на дружеството. Изводът е, че Ч. е действал без да задължава „Адлер“ ЕООД и съобразно приложеното пълномощно от 15.05.2012г.

На основание чл.86 от ЗЗД, ответниците дължат лихви върху присъдените суми. Възражението за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните лихви е основателно, тъй като 3 годишната давност според чл.111 б.“в“ от ЗЗД е изтекла към 16.11.2017г., а исковата молба е входирана на 22.11.2017г. Или исковете за лихви следва да бъдат отхвърлени.

Останалите доводи на страните са неоснователни.

Общото възражение за изтекла давност относно всички суми е неоснователно, тъй като сделката е изповядана на 30.11.2012г., а исковата молба е депозирана на 22.11.2017г. или преди да е изтекла общата давност според чл.110 от ЗЗД.

Сключеният договор (споразумение) от 30.10.2009г. е валиден, с посочени права и задължения на страните. Заложена е твърда продажна цена на имота – 60 000 евро и не са предвидени условия, при които дружеството може да продаде имота за по-ниска цена. Извършването на продажбата на имота макар и от трето лице, няма отношение към изпълнението на договора. „Адлер“ ЕООД следва да търси присъдени суми от Ч., който го е представлявал към момента на подписването на договора и на продажбата на имота.

Показанията на разпитаните свидетели нямат отношение към пазарната цена на имота, тя беше установена чрез заключението на вещото лице. Кога е работил асансьора, какво е имало в ателието, дали терасата се е наводнявала и др., явно са преекспонирани обстоятелства от св.И.и И., след като е безспорно, че в периода ноември 2012 – април 2013г. Б. е живяла в ателието докато е била на практика в Бургас. Но показанията на свидетелите Б. и Г. разкриват факта, че в продължение на 2 години ответникът Ч. е крил от ищците, че имота им е бил продаден. Какви са били причините затова е без значение, но същият не е изпълнил задължението си по чл.284 ал.2 от ЗЗД, да предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.

Пълномощникът на ответника И.Ч. твърди, че ищците били уведомени чрез сина им П. Й. освен за продажбата на имота през 2013г., също и за невъзможността имота да се продаде за 60 000 евро, посредством писма. Ако това беше вярно, то „Адлер“ ЕООД би следвало да се освободи от задължението си да продава имота за не по-малко от 60 000 евро чрез сключване на нов договор или анекс, каквито не бяха представени.

Дадени от ищците показания по делегация по образуваното досъдебно производство ЗМ-382 от 2016г. по описа на ОДМВР – Бургас дори да можеха да се вземат предвид в настоящото производство, с нищо не променят фактическата обстановка. Съпоставени с приложената кореспонденция между Ч. и ищците, не разкриват противоречия.

Предвид уважените искове, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, И.Ч. следва да заплати в полза на Й.Й. и Г.Й. направените разноски в размер на общо 5504.24 лв. според приложения списък по чл.80 от ГПК. Съобразно уважената част, сумата е 3258.51 лв. На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищците следва да заплатят на ответника Ч. съобразно отхвърлената част от исковете разноски в размер на 1840.65 лв. Ответникът Ч. не приложи списък на разноските, като общата сума от 4511.40 лв. съдът формира от 4000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 510 лв. възнаграждения на вещи лица и 1.40 деловодни разноски.

Ответното дружество „Адлер“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 935.72 лв., предвид приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК. На основание чл.78 ал.3 от ГПК, Й.Й. и Г.Й. дължат на дружеството сумата от 3487.44 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.

Мотивиран от горното и на основание чл.79 и чл.86, вр.чл.280 и чл.284 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА И.О.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адв.Атанас Пройчев Тасков ***, със съдебен адрес:*** да заплати в полза на Й.Й., гражданин на К. Н., роден на *** г. в гр. М., Н., с личен номер ***275, притежаващ паспорт № ***74, издаден на ***** г. от К. Х., валиден до *** г. и Г.Й.Б., гражданин на К. Н., родена на *** г. в гр. Х., Х., с личен номер ***236, притежаваща паспорт № ***73, издаден на **** г. от К. Х., валиден до 28.08.2024 г., двамата с адрес: Х., Х., К. *, чрез пълномощник адв. Юрий Бошнаков ***, със съдебен адрес:*** сумата от 33 972.94 (тридесет и три хиляди деветстотин седемдесет и два лв. деветдесет и четири ст.), представляваща незаплатена цена на продаден недвижим имот, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като до претендираните 35 204.94 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.Й., гражданин на К. Н., роден на *** г. в гр. М., Н., с личен номер ***275, притежаващ паспорт № ***74, издаден на ***** г. от К. Х., валиден до *** г. и Г.Й.Б., гражданин на К. Н., родена на *** г. в гр. Х., Х., с личен номер ***236, притежаваща паспорт № ***73, издаден на **** г. от К. Х., валиден до 28.08.2024 г., двамата с адрес: Х., Х., К. *, чрез пълномощник адв. Юрий Бошнаков ***, със съдебен адрес:*** против И.О.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адв.Атанас Пройчев Тасков ***, със съдебен адрес:*** искове да бъде осъден да заплати сумата от 5000 (пет хиляди) евро (с левова равностойност 9779,15 лв.), частично предявена от сумата в размер на 40 000 евро, представляваща обезщетение за вреди, изразяващо се в разликата между действителната пазарна стойност на недвижим имот: самостоятелен обект с града с идентификатор 07079.613.42.1.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/ 30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 50,11 кв.м., с административен адрес: гр. Бургас, ул. “Александър Стамболийски“ № 3, ет. 6, ателие *, с предназначение на обекта: ателие за творческа дейност, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 07079.613.42.1.24 и 07079.613.42.1.23, по обекта: 07079.613.42.1.21 и 07079.613.42.1.18, над обекта: няма, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8 с площ от 2,33 кв.м., при граници: изток – коридор на заведение, запад – коридор, север – избено помещение № 9, юг – избено помещение № 7, ведно със съответните 2,056 % ид.ч. от общите части на сграда № 1 с идентификатор 07079.613.42.1, както и 2,056 % ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 07079.613.42, в който е построена сградата и продажната му цена по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № 619/ 30.11.2012 г. на нотариус Бинка Кирова, вписана под № 290 на НК с район на действие РС-Бургас, ведно със законна лихва върху сумата до окончателното й изплащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА „АДЛЕР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 143, ет. 5, ап. *, представлявано от адв.Антоанета Георгиева Гинева ***, със съдебен адрес:*** да заплати в полза на Й.Й., гражданин на К. Н., роден на *** г. в гр. М., Н., с личен номер ***275, притежаващ паспорт № ***74, издаден на ***** г. от К. Х., валиден до *** г. и Г.Й.Б., гражданин на К. Н., родена на *** г. в гр. Х., Х., с личен номер ***236, притежаваща паспорт № ***73, издаден на **** г. от К. Х., валиден до 28.08.2024 г., двамата с адрес: Х., Х., К. *, чрез пълномощник адв. Юрий Бошнаков ***, със съдебен адрес:*** сумата от 5000 (пет хиляди) евро (с левова равностойност 9779,15 лв.), частично предявена от сумата в размер на 40 000 евро, представляваща обезщетение за вреди, изразяващо се в разликата между действителната пазарна стойност на недвижим имот: самостоятелен обект с града с идентификатор 07079.613.42.1.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/ 30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 50,11 кв.м., с административен адрес: гр. Бургас, ул. “Александър Стамболийски“ № 3, ет. 6, ателие *, с предназначение на обекта: ателие за творческа дейност, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 07079.613.42.1.24 и 07079.613.42.1.23, по обекта: 07079.613.42.1.21 и 07079.613.42.1.18, над обекта: няма, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8 с площ от 2,33 кв.м., при граници: изток – коридор на заведение, запад – коридор, север – избено помещение № 9, юг – избено помещение № 7, ведно със съответните 2,056 % ид.ч. от общите части на сграда № 1 с идентификатор 07079.613.42.1, както и 2,056 % ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 07079.613.42, в който е построена сградата и продажната му цена по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № 619/ 30.11.2012 г. на нотариус Бинка Кирова, вписана под № 290 на НК с район на действие РС-Бургас, ведно със законна лихва върху сумата до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И.О.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адв.Атанас Пройчев Тасков ***, със съдебен адрес:*** да заплати в полза на Й.Й., гражданин на К. Н., роден на *** г. в гр. М., Н., с личен номер ***275, притежаващ паспорт № ***74, издаден на ***** г. от К. Х., валиден до *** г. и Г.Й.Б., гражданин на К. Н., родена на *** г. в гр. Х., Х., с личен номер ***236, притежаваща паспорт № ***73, издаден на **** г. от К. Х., валиден до 28.08.2024 г., двамата с адрес: Х., Х., К. *, чрез пълномощник адв. Юрий Бошнков ***, със съдебен адрес:*** сумата от 3258.51 (три хиляди двеста петдесет и осем лв. петдесети една ст.) направени по делото разноски.

ОСЪЖДА Й.Й., гражданин на К. Н., роден на *** г. в гр. М., Н., с личен номер ***275, притежаващ паспорт № ***74, издаден на ***** г. от К. Х., валиден до *** г. и Г.Й.Б., гражданин на К. Н., родена на *** г. в гр. Х., Х., с личен номер ***236, притежаваща паспорт № ***73, издаден на **** г. от К. Х., валиден до 28.08.2024 г., двамата с адрес: Х., Х., К. *, чрез пълномощник адв. Юрий Бошнаков ***, със съдебен адрес:*** да заплатят в полза на И.О.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адв.Атанас Пройчев Тасков ***, със съдебен адрес:*** сумата от 1840.65 ( хиляда осемстотин и четиридесет лв. шестдесети и пет ст.) направени по делото разноски.

ОСЪЖДА Й.Й., гражданин на К. Н., роден на *** г. в гр. М., Н., с личен номер ***275, притежаващ паспорт № ***74, издаден на ***** г. от К. Х., валиден до *** г. и Г.Й.Б., гражданин на К. Н., родена на *** г. в гр. Х., Х., с личен номер ***236, притежаваща паспорт № ***73, издаден на **** г. от К. Х., валиден до 28.08.2024 г., двамата с адрес: Х., Х., К. *, чрез пълномощник адв. Юрий Бошнаков ***, със съдебен адрес:*** да заплатят в полза на „АДЛЕР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 143, ет. 5, ап. *, представлявано от адв.Антоанета Георгиева Гинева ***, със съдебен адрес:*** сумата от 3487.44 (три хиляди четиристотин осемдесет и седем лв. четиридесет и четири ст.) направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	170
Дата:	28 февруари 2019 г. (в сила от 8 май 2020 г.)
Съдия:	Симеон Симеонов Михов

Дело:	20172100101756
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	22 ноември 2017 г.

Решение по дело №1756/2017 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта