О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../……..04.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно търговско дело №330 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ”ЗД ”Бул Инс” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Ваучер” №87, представлявано заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.А., против Решение №4434 от 22.10.2019г. постановено по гр.д.№6905/2019г. на РС Варна, в частта му, с която е уважен предявеният срещу жалбоподателят от В.Ж.А., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: ****, чрез адв.А.С., иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетения за причинени неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие от настъпило ПТП по вина на водача на л.а.“Форд Фокус”, с рег.№В 1459 ВМ, чиято отговорност е застрахована при ответника по Договор за застраховка “Гражданска отговорност“, за разликата над 8000лв. до присъдените 14000лв. и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на увреждането-26.06.2018г. до предявяване на исковата молба.
В жалбата се излага, че атакуваното решение на РС Варна е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че първоинстанционния съд е извършил непълен и превратен анализ на събраните по делото доказателствата, в резултат от което е възприел, че са налице изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя. Поддържа се, че събраните доказателства не установяват по категоричен начин наличието на вина на водача на застрахования при ответника автомобил, за настъпване на процесното ПТП в резултат на неспазване на правилата за движение по пътищата. Поддържа се още, че неправилно е възприет механизма на процесното пътно-транспортно произшествие и че е налице причинно-следствена връзка между същото и твърдените увреждания на ищцата. Твърди се, че събраните доказателства не са годни да установят описаните от ищцата физически и психически травми. На следващо място се поддържа, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с критерия за справедливост визиран в чл.52 от ЗЗД и без да е отчетено наличието на съпричиняването от пострадалото лице на вредоносният резултат, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл.113, ал.1, т.т.1, 2 и 4 ЗДвП, с което пешеходецът се е поставил в превишен риск спрямо нормалния и е създал предпоставките за осъществяване механизма на произшествието. На последно място се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил лихва за забава върху определеното обезщетение, считано от 18.11.2018г. Твърди се, че в случая пострадалото лице не е предявило надлежна извънсъдебна претенция, отговаряща на изискванията на чл.380 от КЗ, съдържаща пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията и не е представено пълномощно, което да отговаря на изискванията на чл.338 от КЗ, както и не е представило изисканите от застрахователното дружество документи, поради което лихва се дължи от датата на предявяването на исковата молба в съда. Моли се въззивният съд да постанови решение, с което да отмени атакуваната част от първоинстанционното решение и да присъди съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на атакуваното решение. Оспорват се доводите на жалбоподателя за недоказаност на вината на водача причинил процесното ПТП, за липсата на причинно следствена връзка и за степента на уврежданията на пострадалото лице. Моли се за оставянето на първоинстанционното решение в сила и за присъждане на деловодните разноски.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане въззивната жалба
на ”ЗД ”Бул Инс” АД, с ЕИК
*********, против Решение №4434 от 22.10.2019г. по
гр.д.№6905/2019г. на РС Варна, в частта му, с която е уважен предявеният
срещу жалбоподателят от В.Ж.А., с ЕГН **********,
иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетения за причинени
неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие настъпило ПТП по вина на
водача на л.а.“Форд Фокус”, с рег.№В 1459 ВМ, чиято отговорност е застрахована
при ответника по Договор за застраховка “Гражданска отговорност“, за разликата
над 8000лв. до присъдените 14000лв. и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на
увреждането-26.06.2018г. до подаване на исковата молба.
НАСРОЧВА производството по
в.т.д.№330/2020г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 08.07.2020г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото
определение.
Уведомяването на страните да
се извърши по телефон,
факс и/или e-mail, чрез
извършване на надлежно отбелязване, като призоваване чрез длъжностно лице по
призоваване да се използва само при невъзможност за призоваване по някой от
посочените по-горе начини или при изричен отказ за приемане на уведомяване по
телефон, факс и/или e-mail и след отпадане на обявеното на
територията на страната извънредно положение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.