№ 168
гр. Плевен, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500205 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 73 от 19.01.2022година., постановено по гр.д. №
2910/2021г. Плевенски районен съд е признал за установено, на основание
чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.150 и сл. от ЗЕ вр. чл.79 от ЗЗД,
че И.Й.Т., с адрес гр. Плевен, **********, дължи на “Топлофикация Плевен”
ЕАД, гр. Плевен, ЕИК **********, представлявано от Й.В., сумите, както
слредва : главница в размер 2526,42лв. за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2020 г.,
мораторна лихва 227,30 лв. - за периода 04.03.2019 г. до 15.02.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение – 22.02.2021год., до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълненине по
ч.гр.д. №1240/2021год. по описа на Плевенски районен съд. С решението
И.Й.Т. е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД
деловодните разноски за заповедното производство в размер на 155.08лв. и
разноските в исковото производство в размер на 842.98лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
1
ответника И.Й.Т., чрез пълномощникът му адв. Д.П.. В жалбата се правят
оплаквания, че постановеното решение е неправилно и необосновано.
Жалбоподателят счита, че районният съд не е преценил правилно доводите му
за неоснователност на предявената срещу него претенция и ги навежда
повторно пред въззивната инстанция. Счита, че решението е нобосновано.
Оспорва, че реалния отопляем обем на жилището не съвпада с проектния
такъв, както и служебното отчитане и начислените суми за БГВ. Доводите са
развити в жалбата. В заключение, моли да бъде отменено
първоинстанционното решение и да бъде постановено друго по същество, с
което да се отхвърли предявения срещу него иск, изцяло или
частично.Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна е взела становище, че жалбата е
неоснователна, тъй като решението на районният съд е правилно, обосновано
и законосъобразно.Моли то да бъде потвърдено и да и бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се
явява неоснователна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен
установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение
на И.Й.Т. от гр. Плевен, че дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН”
ЕАД, сумата 2526,42лв. – главница, представляващи стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2020г.,
мораторна лихва 227,30 лв. за периода от 04.03.2019г. до 15.02.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение – 22.02.2021год., до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълненине по
ч.гр.д. №1240/2021год. по описа на Плевенски районен съд
Вземането произтича от обстоятелствата, че като
собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен,
ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на
чл.153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г„ в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички
2
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатни станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.Твърдението е, че ответникът е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през исковия период и не е
погасил задължението си да заплати цената и. Сградата-етажна собственост, в
която се намира жилището на И.Й.Т. има сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “НЕЛБО” АД и
по нейни отчети ищцовото дружество е начислило дължимите от ответника
суми, като разпределението е извършено в съответствие с изискванията на
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Ответникът е взел становище в отговора на исковата молба, че не
му се доставя топлинна енергия, тъй като няма радиатори и съответно
измервателни уреди монтирани на такива, поради което не дължи
начислените му суми за сградна инсталация, нито служебно начислените
такива за БГВ.
Искът по чл.422 от ГПК е допустим, като предявен в 1-месечния
срок от съобщението до кредитора за постъпилото възражение на длъжника.
Безспорно се установява се от приложеното ч.гр.д.№ 1240/2021год. по описа
на Плевенски РС, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу
ответника за следните суми: сумата 2526,42лв. – главница, представляващи
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2019г. до
31.12.2020г., мораторна лихва 227,30 лв. за периода от 04.03.2019г. до
15.02.2021 г.,, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 22.02.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направени деловодни разноски: 55.08лв. – внесена
държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение. Ответникът
И.Й.Т. не оспорва, че е собственик на апартамент № 7, находящ се в гр.
Плевен, **********, с потребител № 1014897.
Спорно е дължи ли ответникът исковите суми за топлоенергия, за
посочения в исковата молба период. За да уважи иска в пълен размер
Плевенски РС, позовавайки се на чл.150, ал.1 от ЗЕ, който предвижда
възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по
3
силата на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено
съгласие на потребителите и на съдебната практика - опр. № 1200- 2013- ІІІ г.
о., е приел че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация- Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен са
публикувани във вестник „Посоки” и същите обвързват ответника като
собственик на процесния топлоснабден имот. Приел е, че задължението на
ответника за периода е възникнало на основание чл. 31 ал. 1 от Общите
условия, предвиждащ месечните дължими суми за топлинна енергия да се
заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
при неизпълнение на това задължение купувачът заплаща на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на топлинната енергия /съгл.ал. 6 на същия член/. Уважил е
исковата претенция, въз основа на представената от ищеца справка за
разпределение на топлинна енергия за процесния период, издадена от
„НЕЛБО“ АД гр.Плевен и заключението на назначена съдебно-техническа
експертиза, която е установила, че дяловото разпределение е извършвано
съгласно Наредба за топлоснабдяването № 16- 334 от 06.04.2007 год., като
начислените на ответника суми за топлинна енергия за отопление със щранг
лира в баня, без самостоятелен измервателен уред, съобразно дяла на имота за
сградна инсталация -топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и
начислени служебно суми за БГВ са определени при съобразяване
изискванията на закона. Изрично е посочено в мотивите на решението, че
съгласно Методиката за дяловото разпределение на ТЕ в сгради-етажна
собственост - Приложение №1 към Наредба №16-334/2007г. за
топлоснабдяването - чл.61 ал.1, при наличие на щранг-лира, без уред за
дялово разпределение инсталираната мощност се определя по изчислителен
път-в случая от топлинния счетоводител, респ. от ВЛ доц.д-р инж.К.И.
потвърждаващо, че доставяната топлинна енергия до жилището на ответника
е правилно изчислена.
Въззивният съд приема, че решението, което се обжалва е
правилно и съобразено с материалните и процесуални норми, които
регламентират правоотношението. Изложените от РС изводи се подкрепят от
събраните по делото доказателства и поради това се явяват обосновани.
Споделят се от окръжния съд, при условията на чл.272 ГПК. Преди всичко не
се установено нарушение на материалния закон-Закона за енергетиката или
4
подзаконов нормативен акт.Качеството на клиент, възниква по силата на
закона /ex lege/ с придобиването на правото на собственост или ограниченото
вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на
договор или откриване на партида на топлоснабдения имот. Поради това
ответникът е клиент на ищцовото дружество. Видно от заключението на
вещото лице, прието от ПРС, до имота на И.Т. е доставяна ТЕ за отопление в
банята чрез щранг-лира. Освен това той има задължение и за дял на имота от
сградната инсталация. Съгласно приетото заключение, при начисляването на
дължимата от ответника сума за топлинна енергия не са нарушени
изискванията на посочената по-горе Наредба № 16-334 за топлоснабдяването.
Посредством тази експертиза е установен точния размер на задължението на
длъжника и той съвпада със заявеното от кредитора със заявлението по чл.410
ГПК
Инсталацията за топлопренасяне е обща част по предназначение и
всеки отделен ЕС трябва да поеме, съобразно дела си, частта от разходите,
свързани с експлоатацията на тази обща част, в т.ч. и заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. Обстоятелството, че
част от собствениците не желаят и не ползват топлинна енергия за отопляване
на имотите си, не е свързано с отпадане на задълженията им по отношение на
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия. Тъй като
инсталацията за топлинна енергия е проектирана за ползване от всички
етажни собственици, само отказването на всички собственици от услугата
топлоснабдяване, може да доведе до отпадане на задължението свързано със
сграданата инсталация. Докато това не стане, гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават
потребители на топлинна енергия за общите части на сградата-етажна
собственост и дължат заплащане на отдадената от сградната инсталация ТЕ,
пропорционално на дела си в общите части.
Няма спор, че при определянето на размера на задължението на
ответника е съобразена кубатурата на жилището, като вещото лице е
пояснило, че консумираната ТЕ за отопление на сградата се разпределя всеки
5
месец на ТЕ от сградна инсталация, отоплителни тела с топлоразпределители
и по мощност. Топлината, отдадена от сградната инсталация се разпределя по
имотите процентно на основа на техния проектен отопляем обем, който за
имота на ответника е 209,66 куб.м. - независимо дали има радиатори или не.
Ответникът е потребявал ТЕ през исковия период/за БГВ, от сградна
инсталация и за отоплителни тела, изчислена по мощност. Видно от
заключението на ВЛ монтираната в банята щранг-лира е с мощност 598 Вт и
за перилно помещение 515 Вт. Изчисленията са съобразени и с кубатурата на
имота на ответника, като липсват доказателства тя да е различна от
посочената по-горе. Напротив-установява се, че ответникът не е депозирал
заявление за обследване на отоплителната инсталация в сграда, в която се
намира неговият имот, като по отношение на отопляемия обем измерването
би следвало да се случи въз основа на решение на общото събрание на
етажните собственици, в случай че има разлика между проектния и
действителния отопляем обем.
В заключение : Решението на Плевенски районен съд е правилно
и законосъобразно, поради което и на основание чл.271 ал.1 ГПК, следва да
бъде потвърдено, като бъдат присъдени разноски в полза на въззиваемата
страна в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73 на Плевенския районен съд,
постановено на 19.01.2022г. по гр.д. № 2910/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.3, вр. 273 от ГПК И.Й.Т., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Плевен, **********, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: гр.Плевен, **********, разноски по делото в размер 100лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7